№ 195
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506358 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20024324 от 27.01.2021 г. по гр.д. № 67069/2019 г. по описа на
СРС, 49 с-в е осъдена СС.О., да заплати на В. И.Г., ЕГН********** и Р. П. ГР.,
ЕГН**********, при условията на активна солидарност на основание чл.49 от ЗЗД
сумата от 3297.00 лева-обезщетение за имуществени щети, настъпили вследствие на
паднало дърво върху л.а. марка „Мицубиши”, модел „Спейс стар”, с peг. №******* на
25.09.2019 пред УМБАЛ „Царица Йоанна”, гр.София, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението; отхвърлени
са предявените от В. И.Г., ЕГН********** и Р. П. ГР., ЕГН**********, срещу СС.О.,
искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за горницата над 3297.00 лева до пълния
предявен размер от 3327.00 лева-обезщетение за имуществени щети, настъпили
вследствие на паднало дърво върху л.а. марка „Мицубиши”, модел „Спейс стар”, с peг.
№******* на 25.09.2019 пред УМБАЛ „Царица Йоанна”, гр.София; осъдена е СС.О.,
да заплати на В. И.Г., ЕГН**********, на основание чл.49 от ЗЗД сумата от 250.00
лева -обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и уплаха
вследствие на паднало дърво върху л.а. марка „Мицубиши”, модел „Спейс стар”, с peг.
№******* на 25.09.2019г. пред УМБАЛ „Царица Йоанна”, гр.София, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане осъдена е
СС.О., да заплати на Р. П. ГР., ЕГН**********, на основание чл.49 от ЗЗД сумата от
1
100.00 лева -обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и
уплаха вследствие на паднало дърво върху л.а. марка ,Мицубиши”, модел „Спейс
стар”, с peг. №******* на 25.09.2019г. пред УМБАЛ „Царица Иоанна”, гр.София,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Срещу постановеното съдебно решение в частта на уважаване на исковете е
депозирана въззивна жалба от ответника СС.О. с излагане на доводи, че решението в
обжалвана част е неправилно като необосновано, постановено при нарушение на
материалния закон.
Заявява, че неправилно съдът е приел, че за настъпилото събитие следва да бъде
ангажирана отговорността на общината. В приложимите нормативни актове – ЗУТ и
Наредба на СОС за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО (в
редакцията им към датата на процесния деликт) не е налице регламентация и
дефиниции за правилно отглеждане на дървесните насаждения в градска среда. Не е
налице точно въведена нормативна методика за отглеждане и поддържане на
здравословното им състояние. Чрез събраните в производството доказателства е
установено, че дървото – бреза не е имало външни белези, че е болно и опасно. В
противен случай ищцата не би паркирала до него. Заявява, че не е налице
противоправно и виновно бездействие на СО и нейни служители, в резултат на което
да е настъпил описания инцидент, при който са били причинени вреди на ищците.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението в посочената част, като
неправилно и за отхвърляне на исковете в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищците В. И.Г. и Р. П. ГР., в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Молят за потвърждаване на решението на СРС в посочената част, като правилно и
законосъобразно. Претендират разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбата предмет, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
2
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили от
бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат
осъществени конкретни, нормативно предписани действия.
И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане,
изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича
от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината
на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или
в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно
регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29.X.1958 г.
Или, за да бъде осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
е необходимо да бъде осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,
като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението
на възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се
осъществят определени действия.
Предвид събраните при първоинстанционното разглеждане на делото
доказателства, вкл. и събраните свидетелски показания, и съгласно разпоредбите на
ЗОС, ЗУЗСО и Наредба на СОС за изграждане, поддържане и опазване на зелената
система на СО (в редакцията им към датата на процесния деликт), съдът приема, че
служителите, в чиито преки задължения се е включвало поддържането на дървесната
растителност в района на град София, пред УМБАЛ „Царица Йоанна”, в района на
улиците „Стара планина” и „Бяло море”, в гр. София отговарящо на нормативните
изисквания за безопасност са били служителите на СС.О..
Чрез събраните в производството доказателства е установено, че на 25.09.2019г.
около 16.00 часа в гр.София, пред УМБАЛ „Царица Йоанна”, в района на улиците
„Стара планина” и „Бяло море” е настъпил инцидент, при който върху паркирания в
зелена зона лек автомобил „Мицубиши”, с peг. №*******, собственост на ищците е
паднало дърво- бреза. В резултат на автомобила били причинени щети, които са
подробно посочени в приетата по делото САТЕ.
Установено е, че специализиран екип от СДПБЗН е оказал съдействие при
отстраняване на падналото върху лекия автомобил дърво.
3
Чрез показанията на свидетеля Й. се установява, че падналото дърво е било
голямо, видимо изсъхнало, без зеленина и корона. Тези факти свидетеля споделя с
оглед непосредствените си лични наблюдения преди инцидента, тъй като всеки ден е
минавала оттам. В деня на инцидента свидетеля Й. е видяла вече нарязаното дърво от
служителите на СДПБЗН, като й направило впечатление, че в центъра на дървото е
имало кухина, дупка.
С оглед това доводите на въззивника, че падналото дърво, което е причинило
вреди на ответниците не е имало видимо белези сочещи, че може да предизвика
описания инцидент, съдът намира за неоснователни.
Поддръжката на зелените площи в района е задължение на СС.О. /арг. от чл.61,
ал.4, вр ал.2 от ЗУТ, чл.45 и чл.51 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на СС.О./. Съгласно чл. 42 от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на СС.О., всички собственици са длъжни да следят за
наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за
имуществото, здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги премахнат
своевременно и за своя сметка по реда на чл.46, ал.3. Съгласно чл.51 от цитираната
наредба, контрол по спазване на наредбата осъществяват кметът на СС.О., заместник
кмета на СС.О. по Направление „Зелена система, екология и земеползване”, кметовете
на райони, директорът на ДЗС и директорът на Столичен инспекторат. Задълженията
по наредбата включват освен мероприятията по отреждане на зелените площи, още и
тяхната профилактика, в това число премахване на изсъхнали и болни дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите. Бездействието на служители на общината
при осъществяването на тези нейни задължения поражда отговорността й за всички
преки и непосредствени вреди от паднали клони и дървета върху граждани и тяхното
имущество.
Освен това съдът, намира за ирелевантно обстоятелството дали падналото върху
автомобила на ищците дърво- бреза е било с видими белези на отклонение от
нормалното му състояние; причината поради която дървото е паднало в случая е
ирелевантна, доколкото не се твърди, че ищците сами са предизвикали падането на
дървото. В случая задължение на служителите на СО е да поддържат растителните
видове от зелената система в гр.София, така че същите да не представляват опасност за
гражданите при извършване на техните обичайни дейности, в т.ч. и преминаване,
паркиране на автомобили, разходка по алеи и пр.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Й. относно състоянието на
падналото дърво, който свидетелят е огледал непосредствено преди и след деликта.
Обстоятелството че е допуснато от служители на СО дървото да падне само
(обстоятелство, което не се оспорва от никоя от страните), вече съставлява
противоправно бездействие на служители на СО, довело до претърпени от ищцата
4
вреди. Посочените по-горе нормативни и поднормативни актове вменяват задължение
на СО да поддържа дървесните видове в района във вид и състояние, което да не пречи
на движението на хора, паркиране на автомобили и пр.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тази презумпция
досежно виновното поведение, изразяващо се в бездействие по отношение
поддържането на дървесните видове в посочения район на служители на ответника не е
оборена в процеса.
В случая, настоящата съдебна инстанция намира, че са изпълнени
предпоставките на фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, поради което
следва да се приеме, че съществува непозволено увреждане по отношение на ищците
от служители на ответника.
По размера на предявените искове:
Чрез приетото пред първата инстанция заключение на САТЕ, което настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК пазарната стойност на автомобила с|
оглед на модела, годината на производство и пробега към датата на събитието е
3400.00 лева. Съответно стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени
с ДДС е 6141.18 лева. Налице е тотална щета със запазени части от 30%. Установено е,
че уврежданията на автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
инцидент и падането на дървото върху автомобила.
С оглед установеното, съдът намира че исковете за заплащане на имуществени
вреди следва да бъдат уважени за сумата 3297 лева –обезщетение за имуществени
вреди, от което сумата 3200.00 лв. за обезщетяване нанесените щети на автомобила и
сумата 97.00 лв. за нанесените щети от загубата на закупения за автомобила винетен
стикер.
Чрез показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Г. и Й. се
установява, че ищците са понесли неимуществени вреди във връзка с инцидента.
Притесненията и уплахата, за това какво се е случило и как се е отразило на
автомобила им са установени в производството.
Съгл. принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл.52 от ЗЗД
тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също
такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на
принципа на справедливостта.
Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране
на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени
страдания от ищците, свързани с преживяното от тях вредоносно събитие. Основни
критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са
интензивността и продължителността на тяхното страдание и това дали същото се
5
отразява на здравето им.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че на ищцата следва да бъде
определено обезщетение в размер на 250.00 лева, а на ищеца 100.00 лв. Тези размери
на обезщетенията са съобразени и със задължителната съдебна практика, вкл. и с
ППВС №4/1968г. и с обществено-икономическите условия в страната към периода на
настъпване на вредата. Възражението на жалбоподателя СО досежно размера на
обезщетенията е неоснователно.
С оглед изложеното, подадената въззивна жалба от ответника се явява
неоснователна.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищците следва
да бъде присъдена и сумата 500.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20024324 от 27.01.2021 г. по гр.д. № 67069/2019 г.
по описа на СРС, 49 с-в.
ОСЪЖДА СС.О., гр.София, ул. „*******, да заплати на В. И.Г.,
ЕГН**********, с адрес гр.П., ул. „*******, и на Р. П. ГР., ЕГН**********, с адрес
гр.П., ул. ******* еп. 11, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 500.00 лева-
разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6