№ 112
гр. Перник, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720102794 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба от М. М. П., чрез
пълномощника й адв. Д. М., срещу „Микро Кредит“ АД с искане да бъде осъден на
основание чл. 23, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит, вр. чл.55, ал.1 от ЗЗД
ответника „Микро Кредит“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от В.М.В., да
заплати на М. М. П. сумата в размер на 50,00 лева частична претенция от общо 245.08 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане, ведно със сторените от ищцата разноски по делото.
В исковата си молба същата твърди, че е сключила Договор за паричен заем № 8002-
00002412 с „Микро Кредит“ АД, като е получила сума в размер на 280.00 лв. В договора е
било посочено, че ищцата ще ползва допълнителна услуга – безплатно внасяне на вноски
директно в офиса на дружеството, безплатно предоговаряне, преференциално обслужване,
право на участие в промоции. За срок от 30.11.2017 г. до 16.03.2018 г. М. П. била изплатила
на ответното дружество сума в размер на 525.08 лева. В исковата молба се твърди, че
процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, тъй като не е спазена изискуемата форма. Сочи се според
твърденията на ищцата, че договорът е нищожен, тъй като годишният процент на разходите
е многократно по-висок от максимално допустимия. Твърди се, че са налице нарушения на
чл. 19, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Като в исковата молба се сочат и поредица други
нарушения, които съгласно твърденията на ищцата водят до нищожност или на отделни
клаузи на договора, или на целия такъв.Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е
постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва
1
истинността на представеното по делото адвокатско пълномощно.
По същество ответното дружество излага доводи, че договорът за кредит бил
сключен при спазване на разпоредбите на приложимото законодателство - относно
изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР съобразно
ограничението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Оспорва твърдението на ищцата, че предоставянето на допълнителни услуги,
предмет на съвсем отделно облигационно отношение, какъвто бил Договор за допълнителни
услуги към заем Credinet № 8002-00002412/24.10.2017 г. се заобикаляла разпоредбата на чл.
19, ал.4 от ЗПК. Счита, че дори да се приеме че твърдението на ищцата е основателно, то
това няма как да води до неоснователност на процесния договор, а на договора за
допълнителни услуги, правоотношенията по който не били предмет на настоящия правен
спор.
Оспорва твърдението, че Договорът за заем бил нищожен, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че
лихвеният процент е фиксиран и не подлежи на промяна при никакви условия през целия
период на договора, като същия е в размер на 3,20% на годишна база.
Оспорва твърдението, че договорът е сключен поради крайна нужда и явно
неизгодни условия.
Счита, че иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД е неоснователен, предвид че
всякакви плащания, правени от ищцата по Договор за допълнителни услуги към Заем
Credinet № 8002-00002412/24.10.2017 г. са предмет на отделно облигационно
правоотношение и не са предмет на настоящото съдебно производство.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.
С протоколно определение от 27.10.2022г. съдът е допуснал увеличение на иска, като
същия се счита предявен за сумата от 92.70 лв.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез пълномощника си
подържа исковата молба и моли иска да бъде уважен изцяло и да му бъдат присъдени
сторените разноски.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован чрез пълномощника си
оспорва изцяло предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представено по делото копие от Договор за заем Credinet № 8002-00002412/24.10.2017
г. се установява, че на 24.10.2017 г. между дружеството „Микро Кредит“ АД и ищцата е
сключен договор за паричен заем при следните параметри:
Чиста стойност на заема - 300,00 лева;
Начин на усвояване - в брой на касите на Изипей;
Фиксиран лихвен процент - 3,20%;
Годишен процент на разходите - 50,00%;
Обща сума за погасяване -301,59 лева;
Сума за получаване - 282,00 лева;
2
Еднократна такса - 18,00 лева;
Погасителна вноска 100,53 лева
Брой месечни вноски - 3;
Дата на първо плащане - 23.11.2017 г.;
Ден на изплащане - 23-то число;
Размер, брой, дати на плащане на всяка погасителна вноска - съгласно погасителен
план;
Договорени са и други условия.
На 24.10.2017 година е сключен и Договор допълнителни услуги към заем Microcredit
№8002-00002412, между „Микро кредит” АД, като Търговец и М. М. В., като Клиент, за
пакет допълнителни услуги, както следва:
Безплатно усвояване на сумата в офис на Микро кредит АД или чрез клоновете на
Изипей, безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро кредит АД,
предоговаряне и разсрочване на заема, както и други условия.
Срок - 3 месеца;
Вноска - 30,90 лева;
Число на изплащане - 23-то число.
Между страните не се спори, че договорът е сключен от разстояние.
По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищцата е получила сумата от 280
лева - чрез оператор „Easypay“ на 24.10.2017 г.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза. Съгласно същата сумата от
282,00 лева е платена на М. М. В. на каса на Изипей с Разписка №07000650161060, с
основание за превода: Усвояване на кредит 800200002412 CN N1 на дата 24.10.2017г., като
сумата от 280,00 лева е преведена по карта, а сумата 2,00 лева е сума в брой.
Съгласно Договор за заем Microcredit №8002-00002412 от 24.10.2017г. и погасителния
план, приложени и по делото, начислените задължения са в общ размер на 393,39 лева. Има
извършени плащания от М. М. П. по процесния договор за заем и по допълнителния
договор, в размер на 394,29 лева, в това число главница в размер на 300 лева, лихва в размер
на 1,59 лева и по договор за допълнителна услуга в размер на 92,70 лева.
По двата договора няма дължими суми, към датата на изготвяне на експертизата.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит на М. М. П., без начислените
допълнителни суми, и разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК,
действителният размер на ГПР по Договор за заем Microcredit №8002-00002412 от
24.10.2017г. е 49,97%.
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит на М. М. П., без начислените
3
допълнителни суми, и разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК,
действителният размер на ГПР по Договор за заем Microcredit №8002-00002412 от
24.10.2017г. е 692,86%.
По делото е изготвена и съдебно техническа /графологическа/ експертиза, като
заключението на вещото лице е, че подписът, положен в графа „Упълномощител“ в
Пълномощно, с което М. М. П. упълномощава адвокат Д. М. М. е изпълнен от М. М. П..
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и
данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с искове с правно основание чл. 26 и чл. 55 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, получени без основание.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, водещи до нищожност на сключения
договор и да установи неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. В
тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че процесната сума
е заплатена от него и е получена от ответника, а той следва да установи основанието да
задържи търсената като платена сума.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на
вземането за неговото връщане.
По делото не се спори, че между страните по делото е сключен потребителски
кредит, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства от ищеца. Ищецът
следва да установи, че е заплатил сумата от 525.08 лева при главница по кредита в размер на
300 лева. От своя страна ответникът следва да установи, че получаването на сумата от
245.08 лева над главницата е законосъобразно и се основава на действителни договорни
клаузи, поради което има право да задържи същата.
Съгл. чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата. В случая видно от договора за допълнителна услуга, касае
изцяло договора за заем. Поради изложеното независимо, че задълженията на ищеца са
произтичащи от договора за допълнителни услуги, то същите са относими към договора за
заем, тъй като обслужват същия. Поради горното макар и част от задълженията за ищеца да
4
са сключени като отделен договор, то по същество те са клаузи към договора и горните
правила важат и за тях.
Също така в тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено
изискването чл. 10. (1) ЗПК, Договор за допълнителни услуги, като договор относим и
допълващ договора за заем, да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. От представената разпечатка на хартиен носител, може да се
направи извод, че договора е формуляр, който видно от изложените параметри, е бил
подписан от ищеца при предварително посочени от кредитора условия, както и дължимото
се възнаграждение по сключен договор за допълнителни услуги, като тази клауза е част от
договора за потребителски кредит. Наред с това ищеца не е бил запознат с начина на
формиране на ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия не е посочено как се
изчисляват приложимия лихвен процент и ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК.
Посоченото не дава основание да се приеме, че ищеца е бил наясно с начина на формиране
на дължимото към кредитора възнаграждение, като не е имал възможност да влияе върху
съдържанието на договора, като този извод може да се направи от гореизложеното. Не се
установи с ищеца да е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на
възнаградителна лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил налице
стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия
ответник.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл,
като не е включил възнаграждението за допълнителната услуга, в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за допълнителна услуга,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.
Настоящият състав счита също, че договора за допълнителни услуги, следва да се
счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите
нрави. Посочените в сключения договор, допълнителни услуги не оправдава разходи за
ответника и предложена цена при размера на заема. Подобни клаузи са увреждащи страната
и сключени при нарушение на правилата на ЗПК. Посоченият договор за допълнителни
услуги всъщност е част от ДПК, макар и оформен като отделна сделка. По този начин се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по-
голям от петкратния размер на законната лихва. Посочената допълнителна сделка на
практика води до заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на
кредита. Именно по тази причина възнагражденията за договора за поръчителство са
възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в
ГПР, но това не е сторено в нарушение на закона.
В настоящия случай съдът намира, че по повод сключения договор за кредит между
5
страните ищцата е заплатила на ответното дружество на нищожно основание, което не е
породило действие между страните претендираната сума от 92.70 лева и същата подлежи на
връщане от ответника, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 51.20 лева, от които 50 лева държавна
такса и 1.20 лева – такса превод, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Едновременно с това процесуалният представител на ищеца адв. Д. М. претендира и
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ – 780 лева с ДДС и 30.00 лева пътни.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 51.20 лева –
разноски за държавна такса, 200.00 лв. – депозит за вещо лице за съдебно-икономическа
експертиза, 250.00 лв.- – депозит за вещо лице за съдебно-графическа експертиза, както и
30.00 лева пътни.
На пълномощника на ищеца следва да се определят разноски за адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата, съобразявайки броя на проведените открити съдебни заседания,
а именно четири и съобразявайки претендирания размер, а именно 780.00 лв. с ДДС
настоящия съдебен състав намира, че същия не е прекомерен съобразно посочената наредба,
предвид на което и следва да бъде определен в този размер. В тази връзка с оглед изхода на
делото дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адв. Д. М. сумата от 780.00 лева с
ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ. Възнаграждението се присъжда с ДДС,
доколкото претенцията е заявена с посочения данък, а от адв. М. е представена и справка, че
е регистриран по ДДС – като еднолично адвокатско дружество с БУЛСТАТ: *********.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, да заплати на М.
М. П. с ЕГН **********, от с.Д. общ.Перник, със съдебен адрес гр.С., жк. „****, сумата в
размер 92.70 лв. /деветдесет и два лева и седемдесет стотинки/, представляваща недължимо
платени суми по Договор за заем Credinet № 8002-00002412/24.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба –
16.05.2022 г./дата на пощ. клеймо/до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Микро Кредит“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, да заплати на М.
М. П. с ЕГН **********, от с.Д. общ.Перник, със съдебен адрес гр.С., жк. „****, сумата от
531.20 лв. /петстотин тридесет и един лева и двадесет стотинки/ - съдебно - деловодни
6
разноски.
ОСЪЖДА Микро Кредит“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, да заплати на
адв.Д. М. М., сумата от 780.00 лв. /седемстотин и осемдесет лева/ адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7