№ 826
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502095 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „ЗАД А.“ АД, ищец пред СРС , срещу
решение № 15000 от 21.12.2022 г. по гр.д.№ 33252 по описа за 2022 г. на СРС,
ГО, 43-ти състав, с което частично е отхвърлен предявеният от него, иск по
чл.411 КЗ.
Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при
допускането, събирането и обсъждането на доказателствата. Счита, че
неправилно СРС е приел наличие на съпричиняване на 50 % от страна на
двамата участници в ПТП. Налице било противоречие на мотивите на СРС
със събраните по делото доказателства. СРС не бил коментирал вътрешното
противоречие в съдебно-автотехническата експертиза, како противоречието
между експертизата и свидетелските показания. Според въззивника вещото
лице възпроизвеждало свидетелските показания „тенденциозно“. Счита, че
водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца не е допринесъл за
настъпване на ПТП. Заключението на вещото лице в този смисъл било
1
технически нелогично. Според въззивника забраната за движение в бус
лентата не било в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП.
Причината за ПТП била необезопасената маневра смяна на лентите от водача
на автобуса, застрахован при ответника. Водачът Ш. бил заявил, че не е
забелязал лекия автомобил, както и не бил длъжен да се оглежда при смяна на
лентите, тъй като се движел по път с предимство. Водачът на автобуса
действително не бил забелязал лекия автомобил, тъй като след ПТП
продължил маршрута си без да спре. Мотивите на СРС противоречали и на
отразеното в протокола за ПТП. Всеизвестно било, че съгласието за поемане
на вина в деня на ПТП било продиктувано от желанието да се избегне
административно наказание. Доказани били всички предпоставки за
уважаване на иска по чл.411 КЗ в пълен размер.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение в частта в която претенциите му са отхвърлени и вместо това да
постанови друго, с което исковете да бъде уважени в пълен размер.
Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ОЗК „Застраховане“ АД,
ответник пред СРС, в който отговор се излага становище за неоснователност
на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение.
Счита, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения
при допускане и обсъждане на доказателствата. Изводите на съда били
правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства. Сочи, че
свидетеля, разпитан на страната на ищеца, заявил, че е забелязал движещия се
автобус. Същият не изчакал движещия се по път с предимство участник, а се
включил в забранена за движение лента на пътното платно, предназначена за
движение на автобуси като по този начин допринесъл за настъпването на
процесното ПТП. Следвало да се има предвид, че вещото лице било заявило,
че основна причина за настъпване на ПТП било субективното поведение на
водача на лекия автомобил за навлизане в пътното платно на бул. „Сливница“
в момент, когато това не е било безопасно. Намира, че не е налице
противоречие на съдебно-автотехническата експертиза със свидетелските
показания и двустранния констативен протокол за ПТП. Несъмнено било, че
водача на лекия автомобил бил извършил нарушение на ЗДвП. Сочи, че е
платил присъдените от СРС с обжалваното решение, суми, в полза на ищеца,
2
тъй като смятал решението за правилно. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 03.01. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 16.01.2023 г., т.е. същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- претенциите на ищеца са
частично отхвърлени.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенциите по чл.411 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД са
уважени, решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
Спорно по делото е налице ли е съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил, застрахован по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ при ищеца, за настъпване на ПТП, състояло се а 29.11.2021 г.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел за
основателно наведеното от ответника възражение за съпричиняване. Приел е,
че на 29.11.2021 г. шофьорът на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“,
рег.№ ******* се движи в гр.София, по ул.“Одрин“ с посока на движение
бул.“Сливница“. При достигане на пътното платно на бул.“Сливница“
водачът се огледал и след като се уверил, че в лентата, в която следва да се
включи в движението няма превозно средство, на което да осигури
предимство, завил надясно и навлязъл в четвъртата пътна лента на пътното
платно на булеварда. Приел е въз основа на показанията на свидетеля И.,
водач на лекия автомобил, както и отразеното в заключението на вещото
лице, че шофьорът на лекия автомобил след включването си за движение по
3
пътното платно на бул.“Сливница“ вместо да напусне пътната лента, която
преминава в „бус лента“, продължил движението си в същата. От своя
страна, водачът на автобуса, без да се увери, че т.нар. „бус лента“ е свободна
за движение и няма други превозни средства, предприел промяна от трета
пътна лента в четвърта пътна лента, където настъпило и процесното ПТП. В
случая водачът на лекия автомобил бил допуснал нарушение на чл.183, ал.4,
т.12 от ЗДвП като управлявал МПС по пътна лента, сигнализирана за
движение само на пътни превозни средства от редовните линии за
обществено превоз на пътници, без да има право на това, във връзка с чл.15,
ал.6 ЗДвП. СРС е отбелязал, че в показанията си свидетеля И., водач на лекия
автомобил, признавал, че ПТП е настъпило в крайно дясно пътно платно, на
около 15 м след пряката. Видно било от заключението на вещото лице и
приложената по делото схема на кръстовището, че на три метра след Т –
образното кръстовище на бул.“Сливница“ и бул. „Одрин“, между трета и
четвърта пътни ленти, било положена надлъжна пътна маркировка тип М 1-
единична непрекъсната линия, като последната лента била предназначена за
движение на превозните средства от масовия градски транспорт и била
обозначена с надпис BUS, т.е. бус лента. От страна на водача на автобуса
също е прието нарушение, а именно на чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като преди да
предприеме маневрата – преминаване от трета в четвърта пътна лента, не се
бил убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него, както и на ал.2,
съгласно която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът бил длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Счел е, че независимо, че
водача на автобуса се е движел по път с предимство, не бил освободен от
задължението да се съобразява с останалите участници в движението. Вместо
това, водачът на автобуса навлязъл в съседната лента, трансформирана вече
като „бус лента“, без да се убеди, че същата е свободна и няма да създаде
опасност за другите участници в движението. Налице била причинно-
следствена връзка между поведението на водача на лекия автомобил,
застрахован при ищеца, и настъпването на ПТП, като се е аргументирал с
чл.51, ал.2 ЗЗД, както и на съдебна практика на ВКС. Определено е 50 %
съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищеца.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
4
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 19570
от 03.08.2022 г. /л.50 от делото пред СРС/ правилно е разпределена
доказателствената тежест между страните. В тежест на ответника е указано,
че следва да докаже наличието на съпричиняване от страна на водача,
застрахован при ищеца за настъпване на вредоносните последици от
състоялото се на 29.11.2021 г.
Изводът за наличие на съпричиняване е правилен, защото:
Противно на твърдяното от въззивника, СРС е обсъдил в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и в
съответствие с установените факти е достигнал до логичният извод, че ПТП е
причинено по вина и на двамата участници в него.
Видно от разпита на свидетеля И., водач на увредения лек автомобил,
застрахован при ищеца, е посочил: „Излизайки на бул.“Сливница“ от
ул.“Одрин“ видях, че идва рейс, който караше бързо в средна лента. Стана ми
интересно, че може би няма да спира, тъй като знам, че там има спирка.
Реших, че няма да спира и се включих в най-дясната лента.“ Тази най-дясна
пътна лента преминава в бус лента. В разпита си свидетеля И. признава, че
има знак за внимание. Не е опитал да избегне ПТП, тъй като не предполагал,
че автобуса ще завие в „неговата“ лента, която всъщност е „бус-лента“ и е
предназначена за движение на пътните превозни средства от обществения
5
транспорт. Именно там е настъпил удара „Нямаше къде да отида, тъй като
вдясно имаше висок бордюр“. Установява се от данните по делото, вкл.
схемата, представена от Столична община на л.88 и следв. по делото пред
СРС, заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, че на ул.“Одрин“, от където е излязъл лекия автомобил, преди
навлизане в булеварда, са налице следните пътни знаци: Б 1“Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, Г 2 „Движение само надясно след
знака“ и Г 14 „Път само за велосипедисти“. На бул. „Сливница“ преди
кръстовището е поставен знак Б 3“Път с предимство“. След кръстовището са
поставени пътни знаци : В 28 „Забранено е паркирането“, Д 1 „Брой на
пътните ленти и посоки за движение по тях“. На 80 м след кръстовището : Д
23 „Тролейбусна спирка“, Д 24 „Автобусна спирка“ и на 10 м след тях следва
означената спирка. Вещото лице е категорично, че съприкосновението на
двата автомобила е настъпила в четвъртата /бус-лентата/. Следователно,
маневрата на водача на лекия автомобил не е безопасна, тъй като той е
навлязъл на път с предимство независимо, че е видял автобуса и е знаел, че
там има спирка, но му станало интересно дали автобуса ще спре на тази
спирка, защото било 7 часа сутринта. Както е посочило вещото лице при
изслушването си в о.с.з. на 29.11.2022 г. , водачът на лекия автомобил след
излизането от пряката – ул.“Одрин“ е следвало да навлезе в третата лента, а
не в бус лентата. За да не настъпи ПТП е следвало водача на лекия автомобил
да изчака преминаването на автобуса и една тогава да навлезе в пътното
платно.
При това положение налага се извод, че с поведението си водача,
застрахован при ищеца е допринесъл за настъпването на ПТП, т.е. е налице
причинно-следствена връзка между неговото поведение и реализирането на
ПТП.
Следва да отбележим, че отбелязването в протокола за ПТП от страна
на водачите на това кой е виновен, не освобождава съда от установяване на
механизма на ПТП с всички допустими от ГПК, доказателствени средства,
както в случая е сторено от страна на СРС.
При това положение правилно СРС е намалил дължимото на ищеца
застрахователно обезщетение за имуществени вреди с 50 %.
Нещо повече, в отговора на задача № 3 вещото лице е посочило, че
6
според него „основна причина за настъпването на ПТП е субективното
поведение на водача на лекия автомобил за навлизане в пътното платно на
бул.“Сливница“ в момент, когато това не е било безопасно.“
Налага се извод, че СРС е решил спора възможно най-благоприятно за
ищеца.
По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивната жалба не
съдържа конкретни доводи поради което по арг. от чл.269 ГПК съдът не
следва да излага мотиви.
Поради съвпадане на крайните изводи в обжалваната му част
първоинстанционното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
процесуално представителство по реда на чл.78, ал.8 ГПК като съдът
определя юриск.възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15000 от 21.12.2022 г. по гр.д.№ 33252 по
описа за 2022 г. на СРС, ГО, 43-ти състав, в частта в която е отхвърлен
предявеният от „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, срещу ЗАД „ОЗК –Застраховане“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, ет.5, иск по чл.411
КЗ за сумата над 1274,43 лв. до пълния предявен размер от 2548, 86 лв.,
представляваща главница по регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди по щета № 110021030125660,
ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното плащане, както и
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 45,31 лв. до пълния предявен размер от
7
89,93 лв., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“*******, ет.5, сумата в размер на 150лв.- разноски за
юриск.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8