Р Е Ш Е Н И
Е
№………./31.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова
мл.с. Насуф
Исмал
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 800 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 13725/17.02.2020г. на П.И.К., ЕГН ********** ***,
чрез процесуалния му представител адв. Д.С.С. от ВАК, срещу решение № 292 от
20.01.2020г., постановено по гр.дело № 7377/2019г. на Варненския районен съд, ХVІ-ти състав, с което е отхвърлен иска на
въззивника срещу Община Варна, с адм. адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк" № 43, представлявана от кмета Иван Портних, за заплащане на сумата
от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди - негативни преживявания, стрес, неудобство, дискомфорт, потиснатост,
чувство за непълноценност и неравнопоставеност, понижено доверие в
държавността, в резултат от непозволено увреждане за периода януари 2015г. до
май 2019г., поради неподдържане на пътната мрежа в с. Константиново в
състояние, което да осигури безопасно, удобно и без ограничение провеждане на
движението, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
15.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 вр.
чл.45 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в
разрез със събрания доказателствен материал. Въззивникът намира за неправилен
извода на първоинстанционния съд, че претендираните вреди са във връзка със
законови задължения на Общината, но е и във връзка с конкретно неизпълнение на
работата, възложена на конкретен служител или работник. Счита иска за доказан
по основание, а размерът му за съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
друго, с което искът да се уважи. Претендира присъждане на направените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано
по искова молба от П.И.К. ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди - негативни преживявания, стрес, неудобство,
дискомфорт, потиснатост, чувство за непълноценност и неравнопоставеност,
понижено доверие в държавността, в резултат от непозволено увреждане за периода
януари 2015г. до май 2019г., поради неподдържане на пътната мрежа в с.
Константиново в състояние, което да осигури безопасно, удобно и без ограничение
провеждане на движението, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
- 15.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба ищецът излага, че е собственик на л.а. „БМВ 318 И" с peг. № В 2433
PC и живее в с. Константиново, общ. Варна на ул. „Средна гора" № 1. Сочи,
че цялата пътна инфраструктура, включително и главния път, са с многобройни
дупки и други неравности, като на места пътната настилка е натрошена или
липсва. За да се прибере у дома с автомобила си ищецът трябва да заобикаля по
други пътища, тъй като пътя откъм улица „Витоша" липсва, а ул.„Средна гора“,
в участъка пред къщата на ищеца и още четири къщи, не е асфалтиран. Твърди се,
че не е възможно да стигне до магазина, църквата, гробищния парк или кметството
по нормален път. Ищецът сочи, че поради състоянието на пътната инфраструктура в
с. Константиново му се налага по-често от обичайното да прави ремонт на
автомобила си, тъй като частите по окачването на автомобила се износват
по-бързо от нормалната експлоатация при пътна настилка в нормално състояние. Поради
ежедневния дискомфорт от придвижването си с автомобил по пътната мрежа на с.
Константиново и факта, че състоянието на същата е довело и до повишаване
разхода на гориво, ищецът е станал по агресивен към останалите участници в
движението и въобще към всички около него. Ищецът твърди, че в резултат на
гореописаното търпи неимуществени вреди за периода януари 2015г. до май 2019г.,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес, дискомфорт. Чувства се
неравнопоставен спрямо останалите граждани, които имат възможността да
използват пътна инфраструктура в добро състояние. Накърнено е чувството му за
собствено достойнство и справедливост, както и самооценката му и доверието му в
държавността. Ищецът счита, че причина за лошото състояние на пътната мрежа в
с. Константиново е действието и/или бездействието на Община Варна, в качеството
на собственик на пътната инфраструктура в селото. Сочи се, че ответникът е
нарушил редица разпоредби на Закона за пътищата и подзаконови актове. Ищецът
счита, че Община Варна следва да осигури необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение по пътищата от общинската пътна мрежа, да
възстановява и подобрява качеството им, включително и да обозначава
неравностите по пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците
в движението.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск и моли за
отхвърлянето му.
С обжалваното
решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява,
че ищецът е собственик на МПС- БМВ 318И с рег. №В2433С и от 03.03.1994г. е с
настоящ адрес ***.
От
заключението на вещото лице инж. Танислав Онцов по проведената съдебно –
техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено
от страните се установява, че пътната инфраструктура в с. Константиново е в
крайно незадоволително състояние. Липсват цели участъци от предвидената пътна
мрежа, има улици и участъци от улици без настилка, други само с трошено-каменна
настилка и трети частично или цялостно асфалтирани. По-голямата част от
асфалтираните улици на селото са с множество дефекти и са за ремонт. Само една
много малка част от асфалтираните улици е в добро състояние. Почти никъде няма
изградени отводнителни съоръжения, не са добре оформени профилите на улиците,
няма привързване с ландшафта. Стръмните участъци на улиците не са обезопасени.
Мероприятия по укрепване на скатове и банкети не са провеждани. Почти никъде
няма изградени тротоари за пешеходци. Пътна маркировка няма.На много от
кръстовищата няма пътни знаци. Пътните съоръжения са в окаяно състояние. По
строителството на новите съоръжения над дерето се работи със забавени темпове. В
сегашното си състояние пътната мрежа на с. Константиново не може да осигури,
бързо, удобно и безопасно придвижване нито на автомобили, нито на пешеходци.
Преминаването през участък от пътя с неравности увеличава разхода на гориво
спрямо разхода на същия автомобил при движение по пътища с подобни
характеристики, но с добро състояние на пътната настилка. При преминаване през
по-голямата част от пътната мрежа на с. Константиново има реална опасност от
появата на неизправности в автомобилите, като повреди по ходовата част,
изкривяване на джанти, деформиране на гуми и др. Некачествените настилки,
необезопасените пътни участъци, липсата на маркировка и на пътни знаци създават
предпоставки за увеличаване на пътните инциденти.
По делото са
представени и приети като доказателства инвестиционен проект за основен ремонт
на ул. „Трети март“ по плана на село Константиново, община Варна и инвестиционен
проект за ремонт на уличната мрежа по плана на село Константиново. И двата
проекта са с възложител Община Варна и същите са заложени в бюджета на Общината
за 2019г.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на водения от ищеца свидетел Марин
Николов Урумов. Свидетелят сочи, че с ищецът се познават от много години и са в
приятелски и съседски отношения, тъй като от м. май 2015г живее в село
Константиново, на 500-600 м. от П.. Излага, че в селото няма една здрава улица.
Поради претърпяна травма на петите преди години, за П. било особено трудно да
върви по такъв неравен терен. Освен това и колите им се трошали редовно. Според
свидетелят, П. се чувствал неравнопоставен във връзка с това, че пътната мрежа
в село Константиново е в много лошо състояние. Основното, което му е споделял П.
е, че са превърнати в гето и толкова години никой не е направил нищо за това
село, че му е омръзнало да си оправя колата и че вървенето по неравен терен му
причинява болка. Свидетелят и ищецът са си говорили, че вечер не спят от нерви
заради това, че са на този хал.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира решението в обжалваните части за валидно и
допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи
правото на иск и неговото надлежно упражняване. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Непозволеното
увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в съотносимост на
кумулативност следва да бъдат налице, като за отговорността по чл.49 от ЗЗД
това са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на
работата, възложена от ответника, както и вина на извършителя, независимо от
нейната форма - умисъл или небрежност. За да може да бъде реализирана
отговорността на възложителя е необходимо вредите да са причинени виновно от
лицето, на когото е възложена работата, чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на работата.
Съгласно разпоредбата на чл.
31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. В конкретния случай е безспорно установено,
че пътната инфраструктура в с. Константиново е в крайно незадоволително
състояние. Настоящият съдебен състав не споделя правния извод на
първоинстанционния съд за липса на противоправно деяние от страна на ответника.
Съдебната практика последователно застъпва становището, че ангажиране на
отговорността по чл. 49 ЗЗД е възможно и без да е установено конкретното лице,
което е реализирало деянието и причинило вредите. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ответника е да
установи, че е изпълнявал точно, своевременно и регулярно вмененото му
задължение по изграждането, ремонтът и поддържането на пътищата в с.
Константиново през процесния времеви период, но такова доказване не е
проведено.
От друга страна, по делото
липсват убедителни доказателства за настъпването на вреди в правната сфера на
ищеца, както и причинна връзка между тях и поведението на служители на ответника.
Събраните в тази връзка гласни доказателства не са годни да обосноват извод за
претърпени неимуществени вреди от ищеца. Изложеното от свидетеля, че ищецът
считал, че селото е превърнато в гето и от години никой не е направил нищо да
промени това, както и че му е омръзнало да си оправя колата и че вървенето по
неравен терен му причинява болка, не е достатъчно за доказване на твърдените в
исковата молба вреди, а именно – негативни преживявания, стрес, неудобство,
дискомфорт, потиснатост, чувство за непълноценност и неравнопоставеност,
понижено доверие в държавността. Липсват доказателства за действително
извършени ремонти на автомобила на ищеца, както и за физическото и психично
здраве на ищеца. Дори и да се приеме, че ищецът е претърпял посочените вреди,
то не се установява, че същите са пряка и непосредствена последица от
допуснатото противоправно бездействие от страна на служители на ответника.
С оглед
изложеното съдебният състав намира за недоказани предпоставките за ангажиране
на гаранционно
- обезпечителната отговорност на Община Варна за противоправни действия и
бездействия на нейни служители по поддръжката на пътната мрежа в с.
Константиново., поради което предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД се
явява неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата
страна не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 292 от 20.01.2020г., постановено по
гр.дело № 7377/2019г. на Варненския районен съд, ХVІ-ти състав, с което е отхвърлен иска на П.И.К.,
ЕГН ********** ***, с адм. адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" №
43, представлявана от кмета Иван Портних, за заплащане на сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди -
негативни преживявания, стрес, неудобство, дискомфорт, потиснатост, чувство за
непълноценност и неравнопоставеност, понижено доверие в държавността, в
резултат от непозволено увреждане за периода януари 2015г. до май 2019г.,
поради неподдържане на пътната мрежа в с. Константиново в състояние, което да
осигури безопасно, удобно и без ограничение провеждане на движението, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 15.05.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.