РЕШЕНИЕ
№ 228
27.01.2020г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І състав, в публично заседание на деветнадесети
ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 878 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.156 ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
по жалба на Е.М.Х., в качеството му на ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Лъки, ул. „Възраждане“ № 4,
вх. „В“, ап.41, против Ревизионен акт № Р-16001618000806-091-001/25.07.2018 г.,
потвърден с Решение № 587/09.10.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ / Д „ОДОП“/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта
за установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 12 218.62 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на
1 719.67 лв. и допълнително начислен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
в размер на 11 470.41 лв.и прилежащи лихви в размер на 1 986.53 лв.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и
незаконосъобразен. На първо място се поддържа, че търговецът е изпълнил всички
свои задължения, за да докаже произхода на стоката, независимо, че според
европейската практика, същият няма това задължение, като цитира практика на ВАС
в тази насока. Сочи също така, че е извършил всички достъпни методи и средства,
за да получи информация за своите доставчици, пак съобразно практиката на Съда
на ЕО и счита, че следва да намери приложение решение от 21.06.2012 г. по
съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска се отмяна на акта.
Ответникът
- директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив,
редовно призован, се представлява от гл. юриск. Д., която по изложени
съображения в представената по делото писмена защита, моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален
срок, поради което се явява допустима.
Началото на ревизионното производство е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618000806-020-001/12.02.2018 г.
(л.572, т.2), изменена със заповеди за изменение на ЗВР: № Р-16001618000806-020-002/13.04.2018
г. (л.569, т.2) и № Р-16001618000806-020-003/11.05.2018 г. (л.565, т.2) с
обхват на ревизията: - задължения за данък върху добавената стойност за периода
от 29.02.2016 г. – 30.11.2017 г. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2015 – 31.12.2016 г., като е определен срок за приключване на
ревизионното производство – 14.06.2018 г. Първата ЗВР е връчена лично на ревизираното
лице на 14.02.2018 г., а останалите две – по електронен път.
В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен и
Ревизионният доклад (РД) с № Р-16001618000806-092-001/28.06.2018 г. (л.56,
т.1), като същият е връчван на проверяваното дружество по електронен път на 02.07.2018
г. (л.54, т.1). По делото липсват данни срещу така изготвения доклад да е
депозирано възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК.
В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е издаден и обжалваният
в настоящото производство Ревизионният акт № Р-16001618000806-091-001/25.07.2018
г. (л.40, т.1), връчен на РЛ по електронен път на 25.07.2018 г. (л.47, т.1).
В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК РА е обжалван пред
горестоящия административен орган, който в срока по чл.155 ал.1 от с.к. се е
произнесъл с Решение № 587/09.10.2018 г. (л.29, т.1), като е потвърдил РА в
обжалваната част.
В административната преписка е наличен оптичен носител
(л.36, т.1) удостоверяващ валидни електронни подписи от страна на съответния
орган по приходите.
С оглед делегирането на правомощията, към
административната преписка е приложена и Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.3,
т.1) на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив.
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1
от ДОПК, органи на приходната администрация.
Съдът не констатира съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като предвид изложеното по-горе, налага да се
приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за
това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са
съставени в предвидената за това форма.
Следва в случая да се констатира и това, че от
представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповеди за
изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с
валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните
документи.
Отделно от това, всички протоколи от извършени
насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения
от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни
доказателствени средства, което, от налага извода, че липсват нарушения на принципите
за обективно, служебно, добросъвестно и безпристрастно установяване на фактите и обстоятелствата от
страна на приходната администрация, които са от значение за установяване
задълженията за данъци на дружеството.
Тук е необходимо да се отбележи, че дори и при
констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство,
съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по
отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на
данъчните задължения.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
I.
По
закона за данък върху добавената стойност.
Извършената
ревизия на Е.М.Х., в качеството му на ЕТ
„Виктория
– ММ – Е.Х.“ относно правилното прилагане на ЗДДС обхваща периода от 29.02.2016
г. до 30.11.2017 г.
Основната дейност на фирмата е товарен
автомобилен транспорт – извършване на услуги с фадрома, която се ползва под
наем. Задълженото лице документира извършените от негова страна услуги чрез
издаването на фактури, плащането по които се осъществява по банков път. В хода
на ревизията органите по приходите са извършили и насрещни проверки на клиентите
на лицето: - „Лъки трейд 2012“ ООД и „Стандарт нюз“ АД, документирани с
Протоколи за извършена насрещна проверка: - №
П-16001617196078-141-001/05.12.2017
(л.456, т.2) и № П-22222517197649-141-001/20.11.2017 г. (л.453, т.2).
След извършен анализ на предоставената
информация е установено, че лицето е реализирало облагаем оборот от услуги,
който за последните 12 месеца надхвърля 50 000 лв. (52 374.45 лв.
през периода 01.02.2015 г. – 31.01.2016 г.). Формираният облагаем оборот,
описан подробно по месеци в РД, е определен въз основа на документите, представени
от ревизираното лице и констатираното в хода ин извършените насрещни проверки
на неговите клиенти. Предвид така събраната информация, органите по приходите
са установили, че към 31.01.2016 г. лицето е формирало облагаем оборот за
задължителна регистрация по ЗДДС€ ЗЛ не е спазило разпоредбите на чл.96 ал.1 от ЗДДС, съгласно който е било длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация
по този закон и на основание чл.101 ал.6 и ал.7, органите по приходите да
издадат акт за регистрация по ЗДДС. В тази връзка органите по приходите са
определили за дата на задължителна регистрация по ЗДДС – 29.02.2016 г. Към
30.09.2016 г. условията за задължителна регистрация по ЗДДС не са били налице,
тъй като облагаемият оборот за периода от м.10.2015 г. до м.09.2016 г. е под
законово определения праг от 50 000 лв. – 49 205.01 лв.
Лицето отново формира облагаем оборот
за задължителна регистрация по ЗДДС към 30.11.2016 г. – 56 627.80 лв. за
периода м.12.2015 – м.11.2016 г., и е следвало да подаде заявление за
регистрация на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС най-късно да 14.12.2016 г., което
не е сторено. В тази връзка органите по приходите определят за дата за
задължителна регистрация по ЗДДС – 29.12.2016 г.
Тъй като облагаемият оборот за периода
от м.12.2016 г. до м.11.2017 г. е под 50 000 лв. – 45 406.00 лв. към
30.11.2017 г., условията за задължителна регистрация по ЗДДС отново не са
налице.
Предвид гореизложеното, и на основание
чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС за извършените облагаеми доставки на услуги от Е.Х. с
ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“ органите по приходите са определили данъчни основи за
облагане по месеци за периода от 01.03.2016 г. до 30.09.2016 г., включително, и
от 29.12.2016 г. до 30.11.2017 г., включително и следващия се косвен данък в
общ размер на 12 218.62 лв. Същият е изчислен по формулата в чл.53 ал.2 от
ППЗДДС, съгласно разпоредбата на чл.67 ал.3 от ЗДДС. На основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са начислени и
прилежащи лихви. В общ размер на 1 719.67 лв.
За да потвърди РА в тази част,
решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като, наред с
нормативната уредба регулираща този вид отношения, е посочил и още, че не се
представят нови доказателства, които да оборят констатациите на проверяващите.
В хода на съдебното производство
относно изложените по-горе констатации не се представят нови доказателства.
По основателността на жалбата в част по
ЗДДС.
Посочи се по-горе, че оспореният РА е
издаден от компетентни органи и че в производството по издаването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
При преценка приложението на материалния закон съдът
съобрази следното:
Не се спори между страните, че основната дейност на
жалбоподателя е товарен автомобилен транспорт – извършване на услуги с фадрома.
По делото безспорно се установява, че за сочените данъчни периоди лицето е
преминало прага за регистрация по ЗДДС, което се потвърждава от извършените
насрещни проверки на „Лъки трейд 2012“ ООД и „Стандарт нюз“ АД, чийто резултати
са обективирани в цитираните по-горе протоколи. От същите се установява
безспорно: - 1./ по отношение на „Лъки трейд 2012“ ООД, че дружеството е
получател на услуги с фадрома от ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“, за което са
издадени 30 бр. фактури, които са отразени в счетоводството; представени са
договори, сключени между това дружество, в качеството му на товародател, и ЕТ
„Виктория – ММ – Е.Х.“, превозвач, както и договор за наем , сключен между
„Лъки трейд 2012“ ООД, наемодател, и ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“, наемател, за
челен товарач. Представени са и писмени обяснения от управителя на това
дружество; - 2./ по отношение на „Стандарт нюз“ АД – дружеството е получател на
услуга с фадрома, за което е издадена фактура, декларирана в дневника за
покупките за м.05.2016 г.; доставката е осчетоводена, за което е представена
справка по хронология за сметка 4013 – Доставчици с партида ЕТ „Виктория – ММ –
Е.Х.“ и платежен документ.
В резултат на тези доставки, предвид факта, че не се
представят никакви доказателства за противното, за жалбоподателя е установено,
че към 29.-2.2016 г. и към 30.11.2017 г. е възникнало задължението да се
регистриран по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от с. з., а той не е сторил това,
поради което и на основание чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС за извършените доставки от
сочените по-горе доставчици, органите по приходите са определили данъчни
задължения в общ размер на 12 218.62 лв.
Съдът споделя изцяло изводите на органите по
приходите, че приходите на жалбоподателя от продажбата на услуги с фадрома, са
получени в резултат на осъществяване на независима икономическа дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Според ал.2 на цитираната разпоредба, независима икономическа дейност е
дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в
областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на
свободна професия. Независимата икономическа дейност е и всяка дейност,
осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него.
Както бе посочено по-горе, жалбоподателят ЕТ “Виктория
– ММ – Е.Х.“ извършва доставки на услуги с фадрома, с място на изпълнение на
територията на страната, които са облагаеми по смисъла на чл.12 от ЗДДС. Съгласно чл.9 ал.1 от Директива 2006/112/ЕС относно Общата система на ДДС в Общността, всяка дейност на производители,
търговци или лица, извършващи услуги, включително професионални дейности, се
разглежда като икономическа дейност. Също е формиран извод, че тези сделки не
попадат в обхвата на глава четвърта от ЗДДС “освободени доставки”, същите са облагаеми по
аргумент от чл.12 ал.1 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на страната.
Видно от разпоредителната част на Решение № 587 от 09.10.2018
г. на ответника, задълженията по ЗДДС са установени за периода 01.03.2016 г. - 30.09.2016 г.
и от 29.12.2016 г. до 30.11.2017 г. Именно за тези данъчни периоди е определен
ДДС за внасяне от жалбоподателя в общ размер от 12 218,62 лева и съответните
лихви за получените от него облагаеми приходи от продажба на услуги с фадрома.
Тези два периода, са включени в обхвата на ревизията,
съгласно чл.113 ал.1 т.4 от ДОПК.
Следователно, установяването на задължения за този период е в правомощията на
ревизиращия екип.
Съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено
лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14–дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот да
подаде заявление за регистрация.
Като основание за определяне на допълнителните
задължения органите по приходите са се позовали на разпоредбата на чл.102 ал.3
т.2 от ДДС, съгласно която норма, при определяне на данъчните задължения на
лицето, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок,
се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Съгласно разпоредбата
на чл.102 ал.4 от ЗДДС, задълженията се определят с ревизионен акт по реда
на ДОПК.
Настоящият състав на съда счита, че правилно с РА в
потвърдената част е определен облагаемият оборот. Изводите на органите по
приходите са в съответствие с чл.96 ал.2 от ЗДДС - този оборот се определя като сума от данъчните
основи на извършените от данъчно задълженото лице облагаеми доставки. В чл.12 ал.1 от ЗДДС е дадено легално определение за “облагаема доставка“–
всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго.
Следва да се отбележи, че процесните сделки не са
освободени доставки по смисъла на ЗДДС .
В хода на ревизията са събрани достатъчно относими
доказателства, че жалбоподателят осъществява доставка на услуги – товарен
автомобилен транспорт с фадрома, за периода 29.12.2016 г. – 30.11.2017 г.
Още по време на ревизионното производство са
представени заверени копия на фактури и платежни документи, издадени от “Стандарт
нюз“ АД (л.455, т.2) и от „Лъки трейд 2012“ ООД (л.464 - л.522, т.2) към жалбоподателя,
касаещи процесните периоди, и предвид обстоятелството, че същите са подписани
от Е.М.Х., което удостоверява, че същият е извършил посочените във фактурите услуги
и е получил сумите от тези две дружества. Също така, следва да се отбележи, че
в хода на съдебното производство не е оспорено авторството на положените
подписи в процесните фактури.
Съдът приема, че спорните доставки правилно са
квалифицирани от органите по приходите като облагаеми по смисъла на чл.12 ал.1 от ЗДДС. При определяне на облагаемия оборот за задължителна
регистрация по ЗДДС съдът намира, че ревизиращите органи правилно са
включили сумите от получения от ЕТ “Виктория – ММ – Е.Х.“ приход от продажбата
на услуги с фадрома.
След като жалбоподателят достига облагаем оборот, то
следва да подаде заявление за задължителна регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС на основание чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, тъй като дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки за времето от изтичане на срока за подаване на заявлението
за регистрация до датата, на която е регистриран от органа по приходите. Съдът
приема, че за извършените доставки след датата на регистрацията, ЕТ “Виктория –
ММ- Е.Х.“ дължи ДДС. Съдът споделя изводите на ответника относно началните
моменти, от които следва да се начисли ДДС.
Следователно, с потвърдената част на процесния РА
правилно са установени задължения за ДДС за данъчни периоди в обхвата на
възложеното ревизионно производство, ведно със следващите се лихви за забава в
посочените в РА размери за осъществените от жалбоподателя доставки – товарен
автомобилен транспорт – извършване на услуги с фадрома, посочени в РА и
решението на ответника.
II.
По
закона за данък върху доходите на физически лица.
Ревизията
обхваща периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. РЛ по смисъла
на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице
/ДЗЛ/ по ЗДДФЛ за доходите , получени от него през периода, попадащ в обхвата
на ревизията. ЗЛ има регистриран ЕТ с
фирма „Виктория ММ 98 Е.Х.“ и е подавал в законоустановените срокове ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за съответните години – 2015 и 2016 г., в които в Приложение № 2
– Доходи от дейност като ЕТ декларира получените резултати от основната дейност
– товарен автомобилен транспорт, в които е декларирало получените приходи и
направените разходи по години.
При
ревизията е увеличен данъчният финансов резултат, деклариран от лицето по
периоди: - за 2015 г. – в размер на 44 090.00 лв.; за 2016 г. – в размер
на 43 050.00 лв. Тези суми представляват отразени разходи за резервни
части, които според органите по приходите не са доказани документално по
фактури, издадени от следните доставчици: - „Нигея“ ООД, ЕИК по булстат
*********; „Тиреги – С.А.“ ЕТ, ЕИК по булстат *********; „Бъки фреш“ ЕООД, ЕИК
по булстат 20203026; „Мад спорт“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, към
ревизираното лице, които са участвали при формирането на финансовия резултат за
2015 и 2016 г.
Изискана
е пълна информация, придружена с всички документи, доказващи реалното
извършване на въпросните доставки – сключени договори, фактури, стокови
разписки, плащания, ППП, пътни листове, начин на транспортиране – за чия сметка
и от кого е извършен транспортът, материална обезпеченост за извършване на
доставките и други, доказващи реалното получаване на стоки и услуги.
Изпратено
е искане за извършване на насрещна проверка относно доставка на резервни части
от „Нигея“ ООД към ЕТ „Виктория ММ 98 – Е.Х.“ Получен е ПИНП №
П-22220418049648-141-001/17.04.2018 г. (л.140, т.1), в който са обективирани
резултатите от проверката, като в същия се сочи, че на основание обяснителна
записка от представляващия „Нигея“ ООД – Николай Томов, проверяваното дружество
не е издавало фактури и други документи на ЕТ „Виктория 98 ММ – Е.Х.“. Заявено
е, че „Нигея“ ООД има един единствен ЕКАФП, използван в магазин за хранителни
стоки в гр. София, на ул. „Гогол“ № 30 с ФУ ZK035984 и № ФП 50041176. Той заявява,
че фактурите на фирмата се издават по електронен път с програмен продукт „Ажур
7“ и до момента са издадени общо около 70 бр. фактури с последователна номерация.
Управителят на дружеството декларира също, че в началото на 2013 г. неизвестно
лице прави опит за данъчна измама, като използва данни на фирмата и личните му
данни и регистрира друго касово устройство на името на „Нигея“ ООД. За този
опит за измама е подаден сигнал до „Оперативен контрол“ на ТД на НАП – София с
вх. № 53-03-108/15.01.2013 г. Получен е отговор от ТД на НАП – София от
29.09.2014 г, с който управителят на „Нигея“ ООД е информиран, че е изготвено и
изпратено уведомление до Варненската районна прокуратура, на основание чл.205
от НПК с изх. № 11-00-634/06.08.2014 г. След направените проверки и констатации
от прокуратурата , управителят на "Нигея“ ООД завежда искане за
дерегистрация та фалшивото, непринадлежащо на фирмата касово устройство в ТД на
НАП – София, офис „Оборище“ с вх. № 04-53-06-995/28.09.2015 г. Установено е, че
фискалните бонове, приложени към фактурите на жалбоподателя, са с различни
параметри от тези, посочени от управителя на „Нигея“ ООД.
Предвид
изложеното е формиран извод, че по фактурите с доставчик „Нигея“ ООД, описани в
книгата за разходите през 2015 и 2016 г., не са извършени реални доставки, а ЕТ
„Виктория 98 ММ – Е.Х.“ е включил в счетоводните си регистри – книга за
разходите, фактури, които не отразяват вярно стопански операции и не са
придружени с касов бон от регистриран в НАП ЕКАФП.
В хода на ревизионното производство е
установено също, че РЛ е получател на резервни части и по фактури, издадени от
„Мад спорт“ ЕООД. При извършената насрещна проверка, резултатите от която са
обективирани в Протокол № П-03000318048489-141-001/26.04.2018 г. (л.164, т.1),
лицето не е открито, за което са съставени протоколи за документиране на
посещенията. На основание чл.32 от ДОПК, на определеното за целта място е
поставено съобщение, публикувано и на страниците на интернет. Съставен е
протокол за сваляне на съобщение по чл.32 от ДОПК №
ПП-03000318048489-П-32-001/1004.2018 г. В 14-дневен срок не са входирани
документи в ТД на НАП – Варна по изпратеното до дружеството ИПДПОЗЛ.
При
извършената проверка в ИМ на НАП е установено, че няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО от „Мад спорт“ ЕООД. В дружеството не са назначавани работници на трудов
договор, поради което няма как да е извършвала дейност. Има регистрирани два
ЕКАФП със следните данни: 1. Номер на ФУ DT671620 и номер на ФП 267120 – обект
за търговия на дребно с промишлени стоки в гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг,
базар „Орион“, дата на въвеждане в експлоатация и дата на регистрация в сървъра
на НАП – 13.05.2017 г., дата на дерег5истрация – 09.06.2017 г., няма отчетени
обороти по ЕКАФП; 2. Номер на ФУ DT671615 и номер на ФП 2671615, тип на
обекта – обект за търговия на дребно с промишлени стоки, гр. Несебър, к. к.
Слънчев бряг – до хотел „Белвю“, дата на въвеждане в експлоатация и дата на
регистрация в сървъра на НАП – 12.05.2017 г., дата на дерегистрация –
09.06.2017 г., няма отчетени обороти по ЕКАФП. От приложените фискални бонове
към разгледаните фактури, издадени от „Мад спорт“ ЕООД, е установено, че са
издадени ФУ с номер ZK04331 и номер на ФП 50039317, каквото фискално
устройство не е регистрирано от доставчика, в резултат на което, е формиран
извод, че лицето не доказва реалното осъществяване на фактурираните доставки от
доставчика „Мад спорт“ ЕООД.
През същия ревизиран период е
установено, че жалбоподателят е получател на резервни части по фактури,
издадени от ЕТ „Тигрети – С.А.“. За установяване на факти и обстоятелства,
свързани с осчетоводените доставки, е изготвено искане за извършване на насрещна
проверка до ТД на НАП – Варна. Извършената такава е документирана с Протокол № П-0300018049862-141-001/26.04.2018
г. (л.180, т.1), в който е посочено, че лицето не е открито, както и негов
пълномощник. При извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че търговецът е
регистриран в ТД на НАП – Варна на 10.12.2011 г., но не е регистриран за целите
на ЗДДС. Лицето С.В.А. , явяващ се представляващ и собственик на ЕТ „Тигрети – С.А.“
не е подавало декларации за извършване на дейност от страна на предприятието ЕТ
„Тигрети – С.А.“ по реда на чл.50 от ЗДДФЛ от регистрацията си в ТД на НАП –
Варна. От 2011 до 2018 г. в ИБД, свързана с определяне на задължения, не са
открити и няма данни за подавани декларации относно упражнявана дейност,
свързана с получени приходи и извършени разходи. Няма назначени работници на
трудов договор. Има регистриран ЕКАФП със следните данни: номер на ФУ DY3263704,
номер на ФП 3635112, тип на обекта – търговия на дребно с плодове и зеленчуци в
гр. Варна, без стационарен обект, дата на въвеждане в експлоатация и дата на
регистрация в сървъра на НАП – 30.01.2012 г., като устройството не е
дерегистрирано до момента; има отчетени продажби само на 07.04.2015 г. в размер
общо на 593.60 лв.
От анализа на всички събрани
документи, в резултат на предприетите процесуални действия, органите по
приходите са направили извод, че липсват доказателства за реално извършване на
доставките на стоки по фактури, издадени от ЕТ „Тигрети – С.А.“.
В хода на ревизионното производство
е установено и, че ЕТ „Виктория 98 ММ – Е.Х.“ е получател на резервни части по
фактури, издадени от „Бъки фреш“ ЕООД. На това дружество е извършена насрещна
проверка, обективирана в Протокол № П-22221318048489-141-001/25.04.2018 г.
(л.149, т.1). При проверката е установено, че декларираният адрес – гр. София,
ж. к. „Надежда“, бл.302, вх.“К“, ет.8, ап.280, не съществува. ИПДПОЗЛ е връчено
по реда на чл.32 от ДОПК. При извършена проверка в ИМ на НАП органите по
приходите са установили, че няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО от „Бъки фреш“
ЕООД. В дружеството няма и не е имало назначени работници на трудов договор.
Няма данни фирмата да е извършвала дейност. Има регистриран ЕКАФП със следните
данни: номер на ФУ DY318545, номер на ФП 36405945, тип на обекта – търговия
на едро с плодове и зеленчуци в гр. София, общ. Столична, ул. „Амстердам“,
тържище София, дата на въвеждане в експлоатация и дата на регистрация в сървъра
на НАП – 05.09.2012 г., като устройството не е дерегистрирано до момента; няма
данни да са отчитани обороти по ЕКАФП.
От анализа на всички събрани
документи, в резултат на предприетите процесуални действия, органите по
приходите са формирали извод, че липсват доказателства за реално извършване на
доставките на стоки по фактури, издадени от „Бъки фреш“ ЕООД, което е дало
основание на органите на данъчната администрация да извършат увеличение на
финансовия резултат на лицето от дейността
му като търговец със сумите по фактурите, издадени от посочения
доставчик, съгласно разпоредбата на чл.26 т.2 от ЗКПО. Това всъщност е и
крайният извод на органите по приходите по отношение на всички посочени по-горе
доставчици, тъй като според сочената разпоредба, не се признават за данъчни
цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
В хода
на ревизията е установено също, че в книгата за приходите за 2016 г. не са
отразени следните фактури за извършени услуги № 100/12.05.2016 г.на стойност
1 080.00 лв., издадена на „Стандарт нюз“ АД, и № 99/31.03.2016 г. на
стойност 2 102.98 лв., издадена на „Лъки трейд 2012“ ООД, а фактура №
107/30.11.2016 г. е осчетоводена с 1 030.00 лв. по-малко. Общата стойност
на неотчетените приходи за 2016 г. е в размер на 4 212.98 лв. В РД е посочено,
че съгласно чл.78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат,
счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите,
които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията
на нормативен акт, но не са били отчетени от ДЗЛ. На основание чл.78 от ЗКПО
счетоводният финансов резултат е коригиран в посока увеличение с 4 212.98
лв.
За да потвърди РА в тази му част, решаващият орган
изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като допълнително, подробно е
изложил съответните действащи разпоредби, имащи пряко значение към казуса.
Посочил е и, че липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание
за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Крайният извод на
горестоящия в йерархията орган е, че реквизитите във фактурите не отразяват
реално извършена стопанска операция, поради което и правилно са определени
задълженията по ЗДДФЛ по отношение на жалбоподателя.
В
съдебно заседание на 19.11.2019 г., по отношение на констатациите по ЗДДФЛ, е
изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, за
изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото
документи, подробно описани в същата.
Така експертизата сочи, че на база
наличните по делото документи не може да се даде категорично заключение,
издадени ли са процесните фактури от тези доставчици, тъй като те не са
отразили суми по тези фактури като задължение към бюджета, както и в СД по ЗДДС
и отчетните регистри, подавани в НАП, тъй като през проверявания период тези
доставчици не са били регистрирани по ЗДДС лица. Един от доставчиците е бил
регистриран по ЗДДС при издаване на една от процесните фактури, но в тази
фактура не е начислен на отделен ред ДДС.По отношение на наличните фискални
бонове, експертизата не е успяла да установи контакт с доставчиците, за да
провери отразени ли са в техните счетоводни записвания, отразяващи плащания по
фактурите. Вещото лице е установило още, че в счетоводството на ЕТ „Виктория 98
ММ – Е.Х.“ има данни за разпореждане със стоките, предмет на получените
доставки, тъй като са закупени резервни части за фадрома, които са отразени
като разходи за материали, което според експерта означава, че резервните части,
предмет на процесните фактури, директно са вложени в ремонт на наетия актив и
не са заприходени на склад. Експертизата е установила също така, че през
периода 2015 – 2016 г. не са закупувани други стоки, идентични и/или същите
като процесните, от други доставчици. Крайният извод на вещото лице е, че
разходите на жалбоподателя са коректно отразени, но при отразяването на
приходите са налице грешки и непълноти и в този смисъл, експертизата счита, че
счетоводството на ЕТ „Виктория 98 ММ – Е.Х.“ не е водено редовно.
В същото съдебно заседание е разпитано като
свидетел лицето Й.И.П., от чийто показания се установява, че е работил заедно с
Х., и имал фадрома и той, като него. Работили към „Лъки инвест“ , бившето
„Горибсо“. Поръчвали части за фадромите по интернет. По принцип частите ги
доставяли фирмите със собствен транспорт. Работели с едни и същи фирми –
„Тигрети“ , една от София , една от Варна., като не си спомня имената им. Друга
фирма била - „Старт“. Свидетелят твърди,
че е присъствал на доставките, като помагал при разтоварването. Хората идвали,
разтоварвали частите, давали фактурата с касова бележка, те плащали и
доставчиците си заминавали. Виждал е, че давали документи на Е., но не знае
какви. Фадромите били под наем от „Лъки инвест“, стари – от 1982 г., силно
амортизирана техника.
В хода на съдебното производство към
делото са прибощени: - писмени доказателства, предоставени от ответника с молба
вх. № 15175/16.08.20-19 г. (л.591, т.2).
По основателността на жалбата в
частта по ЗДДФЛ.
С ревизионния акт на едноличен
търговец „Виктория 98 ММ – Е.Х.“ са
установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ и задължения за лихви по чл.175 ал.1 ДОПК, както следва: за 2015 г. – 5 463.77 лева главница и 1 194.63лв. лихви и за 2016 г. – 6 006.64
лв. главница и 705.84 лв. лихви. Органите по приходите са установили, че през
ревизирания период жалбоподателят, местно лице, по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в Република България, в качеството на едноличен
търговец, извършва стопанска дейност – товарен автомобилен транспорт – услуги с
фадрома.
Установените с РА задължения – данък
за довнасяне, произтичат от извършена в хода на ревизията корекция на
декларирания от жалбоподателя данъчен финансов резултат, извършена на основание
чл.26 от ЗКПО. Органите по приходите не са признали извършените жалбоподателя
по реда на чл.42 ал.3 ЗКПО намаления на счетоводния финансов резултат и
извършените на основание чл.26 т.2 ЗКПО увеличения на счетоводния финансов
резултат за периода 2015 г. и 2016 г.
като са го преобразували по следния начин:
- 2015 г.:
- Счетоводен
финансов резултат /печалба/ - 4 013.45 лв.;
- Всичко
увеличения на финансовия резултат /чл.26 т.2 от ЗКПО/ -
44 090.00 лв.;
- Всичко
намаления на финансовия резултат – 0.00 лв.;
- Данъчен
финансов резултат – данъчна печалба – 48 103.45 лв.;
- ЗОВ
по КСО и ЗЗО – 9 141.60 лв.
Декларираният данък в ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на
380.51 лв. е издължен. Установен данък за внасяне – 5
463.77 лв.
- 2016 г.:
- Счетоводен
финансов резултат /печалба/ - 6 556.32 лв.;
- Всичко
увеличения на финансовия резултат:
- В
т. ч. увеличение на финансовия резултат
/чл.26 т.2 от ЗКПО/ -
43 050.00 лв.;
-
увеличение на финансовия резултат /чл.78
от ЗКПО/ - 4 212.98 лв.;
- Всичко
намаления на финансовия резултат – 0.00 лв.;
- Данъчен
финансов резултат – данъчна печалба – 53 819.30 лв.;
- ЗОВ
по КСО и ЗЗО – 9 141.60 лв.
Декларираният данък в ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ за 201 г. в размер на
695.01 лв. е издължен. Установен данък за внасяне – 6
006.64 лв.
По отношение на авансовите вноски в
РД е посочено, че съгласно чл.43 ал.8 от ЗДДФЛ, лицата, извършващи стопанска
дейност като ЕТ, правят авансови вноски при ставка 15% при условията и по реда
на ЗКПО. Съгласно чл.83 ал.1 от с. з., ДЗЛ правят месечни или тримесечни
авансови вноски за корпоративния данък. Според ал.2 на същия текст пък,
авансови вноски не правят: - 1. ДЗЛ, чийто нетни приходи от продажби за
предходната година не превишават 300 000.00 лв.; - 2. Новоучредените ДЗЛ, за
годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на
преобразуване по ТЗ.
По отношение на Е.Х., в тази насока
е установено, че за 2014 г. РЛ е декларирало приходи от продажби в размер на 49
317.92 лв., а за 2015 г. е декларирало нетни приходи от продажби в размер на 49
908.98 лв., поради което не следва да прави авансови вноски за нито една от
двете години.
Като фактическо основание за
извършените в резултат от данъчната ревизия корекции на данните в подаваните от
жалбоподателя годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ органите по приходите сочат,
че не признават за действителни извършените от ЕТ „Виктория 98 ММ – Е.Х.“
покупки на резервни части от доставчиците: - „Нигея“ ООД, ЕИК по булстат
*********; „Тиреги – С.А.“ ЕТ, ЕИК по булстат *********; „Бъки фреш“ ЕООД, ЕИК
по булстат 20203026; „Мад спорт“ ЕООД, ЕИК по булстат *********. Съответно, не
се признават и извършените счетоводни операции в счетоводството на едноличния
търговец, изразяващи се в начисляване разходи за резервни части.
По тези съображения ревизиращият
екип е приел, че следва да бъде извършено увеличение на декларирания от
едноличния търговец финансов резултат със сумите, осчетоводени като разходи за
материали през 2015 и 2016 г., и които, и
според ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, като достоверно и компетентно
изготвена, обоснована и кореспондираща с писмените доказателства по делото, са
вложени директно по предназначение – в ремонт на фадромата, без да се
завеждат/заприходяват в склада. В този смисъл следва да се посочи, че, така
приетата без възражения от страните експертиза, по никакъв начин не променя
изводите на приходната администрация, още повече, че тя е категорична, че
счетоводството на търговеца не е водено редовно.
По горните обстоятелства страните не спорят.
Жалбоподателят счита, че извършените по този начин стопански операции са
документално обосновани, тъй като доставките на резервни части са реално
извършени от тези доставчици, още повече, че твърди, че е използвал всички
достъпни му методи и средства, за да проучи своите доставчици. В жалбата излага
твърдения, че липсата на „произход на стоката“, не може да бъде основание за
отказване на ДК, и не обуславя извода, че въпросната стока въобще не
съществува, поради което и, неправилно органите по приходите са приели, че
стопанските операции не са вярно отразени в първичните счетоводни документи.
Съдът намира становището на
жалбоподателя за неправилно. Същото не
намира опора в закона. Съгласно чл.10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за
данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ
по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция,
т.е., за да се признае за целите на данъчното облагане отразеният в счетоводния
документ разход, следва да е извършен по реална сделка или да е отразяващ вярно
стопанската операция, както е посочено в разпоредбите на ЗКПО. А според на
чл.26 т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са
документално обосновани по смисъла на този закон.
В конкретния случай, чрез фактурите
за закупуване на резервни части, издадени от посочените по-горе доставчици, не
се обективират реални сделки. Затова органът по приходите, в съответствие с
материалния закон, е приел, че неоснователно са отчетени като разходи, сумите,
които жалбоподателят е платил на „Нигея“ ООД, „Тиреги – С.А.“ ЕТ, „Бъки фреш“
ЕООД и „Мад спорт“ ЕООД за доставка на резервни части за фадрома.
Съдът намира изводите на приходната
администрация в тази насока за правилни и законосъобразни, тъй като, не само в
хода на ревизионното и административно производство, но и в настоящото съдебно
такова, не се представят доказателства от страна на жалбоподателя, които да
оборят така формираните изводи по отношение липсата на реална доставка на
резервни части от сочените доставчици.
Във връзка с доказването на тази
реалност, необходимо е да се отбележи следното: - както при доставката на
услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното
осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната
възможност за осъществяване на доставката, и такива, сочещи прякото й
реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите
доставки на стоки – резервни части, сочещи прякото им реализиране са: фактури;
плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки;
осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 „Разходи за външни
услуги“, с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702
"Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури
за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо - предавателни протоколи;
стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и
количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания
и др.
Доказателства, установяващи
потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът на притежание
на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика,
материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги
достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС.
Без значение от кой вид са
доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно
обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се
установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде
е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното,
от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени
и приети.
При
обсъдената фактическа обстановка, не е спорно, че ревизираното лице притежава данъчни документи (фактури),
съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на
отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки – резервни части, по
които лицето е получател. Не се спори, че фактурите са издадени от регистрирани
по ЗДДС лица и плащанията са отразени редовно в счетоводството на
жалбоподателя.
Спорът в тази част от
настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните
доставки, т.е.
обективирането им като проявени
юридически факти, така, както се твърди от ревизираното лице.
В съответствие с европейското
законодателство, на национално ниво, с разпоредба на чл.71 ал.1 от ЗДДС като
условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на
данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл.114 и чл. 115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да съдържа
количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата.
Тук следва да се има предвид и
общото правило на чл.154 ал. 1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето
което, претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и
пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС
и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска
да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това
/т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка,
наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в
счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност
на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на
всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи
по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по
начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи,
като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен
кредит. Действително, в случая не се касае до право на приспадане на ДК, но се
касае, до вярно и точно отразяване на стопанските операции, както изисква ЗСч,
с един от основните си принципи.
Отделно от това, каза се, че,
липсата на фискална касова бележка или касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице
задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход
за данъчни цели.
Съдът намира за правилни и
законосъобразни изводите на органите по приходите относно нарушение на
разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗКПО /така мотивите на РД/, съгласно която
данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените
продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато
заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова
бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е
основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. В случая се
установи категорично по делото, че фискални устройства с индивидуализиращи
белези посочени в приложените по делото фискални бонове, никога не са били
регистрирани на посочените търговци, а и един от тях, отделно от това,
декларира изрично тези обстоятелства.
С оглед горното съдът намира, че
оспореният ревизионен акт не страда от пороци, обосноваващи отмяната му.
Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват и същите се констатираха в размер на 1 351.86 (хиляда триста
петдесет и един и 0.86) лв., съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.М.Х., в качеството му
на ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Лъки, ул. „Възраждане“ № 4, вх. „В“, ап.41, против Ревизионен
акт № Р-16001618000806-091-001/25.07.2018 г., потвърден с Решение №
587/09.10.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ / Д „ОДОП“/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за установени данъчни
задължения по ЗДДС в размер на 12 218.62 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 719.67
лв. и допълнително начислен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на
11 470.41 лв.и прилежащи лихви в размер на 1 986.53 лв.
ОСЪЖДА Е.М.Х., в качеството му на ЕТ „Виктория – ММ – Е.Х.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Лъки, ул. „Възраждане“ № 4,
вх. „В“, ап.41, да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 1 351.86 (хиляда триста
петдесет и един и 0.86) лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: