Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ....06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 2197 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.12.2019 г. по гр.д. №
5506/2018 г. на СРС, 68
състав e
отхвърлен предявения от „З. „А.Б.“ АД против „ЗК Л.И.“ АД иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ за осъждане на ответното дружество, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на собственика на автомобил „МАН ТГХ“, с рег. № ******* да
заплати на ищцовото дружество сумата от 193,29 лв., незаплатен остатък от дължимо
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“, за имуществени вреди на лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № *******,
причинени при реализирано на 03.11.2015г. в гр. София пътно-транспортно
произшествие в размер на 967=78 лв. и ликвидационни разноски за
определянето му в размер на 15 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба
от ищеца „З. „А.Б.““ АД, в която са изложени съображения за неправилност и
необоснованост, поради противоречие с
материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че не е установено възникването на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
ответника и собственика на товарен автомобил „МАН ТГХ“, рег. № *******. Твърди,
че за възникването му ответникът изрично е признал с отговора на исковата молба,
като обстоятелство се установявало и от представената по делото полица №
BG/22/115002206354, издадена от ответника, както и от наличната справка от
Информационния център към ГФ. В тази насока следвало да се има предвид, че от
страна на ответника е извършено частично плащане в размер на 789,49 лв.
Навеждат се доводи, че от представения по делото двустранен констативен
протокол за ПТП № 14583/03.11.2015 г. безспорно се установявало настъпването на ПТП на 03.11.2015 г.
между застрахования при ищеца по застраховка „КАСКО“ лек автомобил „Дачия
Логан“, с рег. № ******* и застрахования при ответника товарен автомобил „МАН
ТГХ“, рег. № *******, както и вината на водача на последния. Твърди се, че от
страна на ищеца е извършено плащането на застрахователно обезщетение в полза на
собственика на лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № ******* в размер на 967. 78
лв. Безспорно се установявало и доброволно частично плащане от страна на
ответника във връзка с процесното ПТП в размер на 789. 49 лв. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение, като уважи изцяло предявения иск, с
присъждането на разноски.
Въззиваемият-ответник
не е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В
открито съдебно заседание заявява становище за неоснователност на въззивната
жалба, като моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка
с неговата правилност.
Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата 193. 23 лв. - неизплатен
остатък от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по щета № 0300/15/217/505216 за имуществени вреди по лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *******, причинени при настъпило на
03.11.2015г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Представен е двустранен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие № 14583/03.11.2015г. за настъпило ПТП
между товарен автомобил „МАН ТГХ“, рег. № ******* и лек автомобил „Дачия
Логан“, с рег. № *******. В протокола е извършено отбелязване, че виновен за
настъпването на произшествието е водачът на товарния автомобил.
Представена е неподписана застрахователна
полица № BG/22/115002206354
от 27.08.2015 г. за застраховане на
гражданската отговорност на водача на товарен автомобил марка „MAN“, модел „TGX“, рег. № *******, с уговорен период
на застрахователно покритие – 11.09.2015 г. и 10.09.2016 г. Видно от
представена по делото справка, тази полица е нанесена в базата данни на Информационния
център към Гаранционния фонд.
Представена е полица №
15-0300/039/5000467 за сключена с ищеца „З. „А.Б.““ АД застраховка „Пълно
каско“ на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № *******.
Видно от калкулация-ремонт от 22.12.2015г.
на „Л.С.“ ООД, стойността на ремонта на застрахования при ищеца автомобил е
била в размер на 967,78 лв.
От заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза се установява, че произшествието е настъпило по
следния механизъм – при спрял товарен автомобил с ремарке и със следващо
потегляне в лента за движение напред, не осигурява достатъчна видимост назад,
предприема маневра назаден ход и удря лек автомобил „Дачия логан“, който в този
момент е предприел маневра ляв завой за да се включи в другата лента за обратно
движение. Установява се, че пазарната стойност за възстановяване на щетите по
застрахования при ищеца автомобил възлиза на 977. 72 лв. Идентичен механизъм е
изложен в депозираните пред първоинстанционния съд показания на свидетеля Р.Б.А.–
водач на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № *******.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 26.01.2016г. ищцовото
дружество е наредило банков превод в полза на „Л.С.“ ООД за сумата от 967,78
лв., с посочено основание – плащане на застрахователно обезщетение по щета №
0300/15/217/505216 за МПС, рег. № *******. Вещото лице посочва, че на
10.08.2016 г. сметката на ищеца е заверена със сумата от 789,49 лв., с
основание по щета № 0300/15/217/505216, като по делото не се спори, че това
плащане е направено от ответника „ЗК Л.И.“ АД.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, с
плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" до същия размер. Предпоставките за
предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане,
в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало деликтно
вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност".
Установява се и че към момента на
произшествието, по отношение на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ е
осигурено застрахователно покритие по сключена с ищеца „З. „А.Б.“ АД имуществена застраховка "Каско".
С решението си първоинстанционният съд е
приел, че доколкото не е представен двустранно подписана застрахователна полица
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е спазена
предвидената в закона писмена форма и не е налице валидно сключен
застрахователен договор.
Съдът намира този извод за неправилен. На
първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 153 от ГПК, на доказване
подлежат само спорните по делото факти. В конкретния случай, с отговора на
исковата молба ответното дружество изрично е признало сключването на
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на товарен автомобил „МАН
ТГХ“, рег. № *******. Първоинстанционният съд е следвало да отдели това
обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, а не да изследва възникването му. Следва
да се отбележи, че липсата на представен по делото двустранно подписан
екземпляр от договора не изключва поначало извода за наличието на такъв, като е
възможно по една или друга причина не може да бъде снабден от страните.
Приемането на обстоятелството за невъзникнало може да бъде направено единствено
чрез прилагането на неблагоприятните последиците от неизпълнена
доказателствената на тежест. Тази тежест обаче се разпределя единствено за
спорни обстоятелства – арг. от чл. 154 вр. чл. 153 от ГПК, каквото наличието на
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е.
От друга страна, застрахователния договор представлява абсолютна търговска
сделка – чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Съгласно чл. 293, ал. 3 от ТЗ, страна по
търговска сделка не може да се позовава на нищожност от неспазване на
установеното форма, ако от поведението ѝ може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението. В конкретния случай, както
застрахования в процесния констативен протокол за ПТП, така и застрахователят в
отговора на исковата молба са се позовали на договора за застраховка, което е
пречка за отричането на правното му действие. Предвид изложеното, следва да се
приеме, че гражданската отговорност на водача на товарен автомобил марка „МАН“,
модел „ТГХ“, рег. № ******* е
застрахована при ответното дружество и последното е пасивно легитимирано да
отговоря по предявения иск.
По делото не се спори, а и от
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП №
14583/03.11.2015г. се установява, че на 03.11.2015г. в гр. София между товарен автомобил „МАН ТГХ“,
рег. № ******* и лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № ******* е настъпило
пътно-транспортно произшествие. Съгласно констатациите на вещото лице, произшествието
е настъпило при следния механизъм – при спрял товарен автомобил с ремарке и със
следващо потегляне в лента за движение напред, не осигурява достатъчна видимост
назад, предприема маневра на заден ход и удря лек автомобил „Дачия логан“,
който в този момент е предприел маневра ляв завой за да се включи в другата
лента за обратно движение. От така очертания механизъм, съдът намира, че
процесното ПТП е причинено от водача на товарен автомобил „МАН ТГХ“, който,
като не е наблюдавал постоянно пътя зад него и не се е убедил, че е свободен и
няма да създаде опасност за движението е нарушил правилата на чл. 40, ал. 1 и 2
от ЗДвП. В този смисъл е и отбелязването в представения протокол за ПТП, където
застрахования при ответника водач е признал вината си за настъпване на
произшествието. В същото време, по делото се установява частично плащане към
ищеца във връзка с произшествието в размер на 789,49 лв. Това плащане следва да
се цени като извънсъдебно признание на ответното дружество за настъпване на
всички обстоятелства, формиращи фактическия състав на отговорността на
застрахования при него водач, с изключение на размера му. По делото не е
наведено възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил
„Дачия Логан“. С оглед на изложеното, ответникът дължи възстановяване на всички
причинени във връзка с произшествието вреди.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според разпоредбата на
чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не
може да е по-голямо от уговорената застрахователна сума, а последната съответно
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на
застрахованото имущество - чл. 203, ал. 1 от КЗ (отм.). В чл. 203, ал. 2 и, ал.
3 от КЗ (отм.) се съдържа легална дефиниция на понятията действителна и
възстановителна стойност. В случай, че страните по договора за имуществено
застраховане не са уговорили друго, се приема, че застрахователната сума е
определена съгласно действителната стойност на имуществото - чл. 203, ал. 4 от КЗ (отм.), която се равнява на пазарната му оценка.
Съгласно заключението на приетата пред
първоинстанционния съд САТЕ, стойността, необходима за възстановяване на
процесния увреден лек автомобил, определена по пазарни цени е в размер на 977,72
лв. Установява се, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е в
по-нисък размер - 967,78 лв. На ищеца се дължат и ликвидационни разходи в
обичайно приемания размер от 15 лв. Ето защо, размерът на регресното право на
ищеца възлиза на 982. 78 лв. С оглед извършеното от ответното дружество плащане
от 789. 49 лв., ищецът има вземане за незаплатения остатък от 193. 29 лв. и
искът му е изцяло основателен.
При така изложените съображения и поради
несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което
предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ бъде уважен изцяло.
При горния изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззивника - ищец следва да се присъдят
своевременно поисканите и направени разноски за първоинстанционното
производство в общ размер на 520 лв. /50лв.-държавна такса, 180лв.-депозити за
вещи лица, 50 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 240лв. с ДДС -адвокатско
възнаграждение /, и за въззивното производство в размер на 265лв. / 25 лв. –
държавна такса и 240 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение /.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 09.12.2019 г. по гр.д. № 5506/2018 г. на СРС, II Г.О., 68-ти състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„ЗК
Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на „З. „А.Б.““ АД, ЕИК *******, на основание
чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, сумата 193. 29 лв.,
представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 0300/15/217/505216, за имуществени вреди по
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *******, причинени при настъпило
на 03.11.2015г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 25.01.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *******да
заплати на „З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 520 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата от
265 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.