Определение по дело №851/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/……….06.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА         ЧЛЕНОВЕ: Ж. МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Маркова

ч.т.д. № 851/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 ГПК, образувано по молба вх. № 17965/11.03.2019 г. от Ж.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Искрен Игнатов, гр. Варна, ул. „Самарско знаме“, № 1А, за приемане на възражение срещу Заповед № 7903/14.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение по реда на  чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15622/2015 г. по описа на ВРС, IX с., поправена с Разпореждане № 5838/08.02.2017 г.,  в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен”, № 15, ет. 7. Молителката сочи, че за издадената заповед разбрала след като на 21.02.2019 г. й била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20190030400086, на ЧСИ № 883. Сочи, че процесуалните действия по връчването на издадената заповед са опорочени, предвид обстоятелството, че считано от 01.06.2014 г. била в трудови правоотношения с работодател в гр. Кавра, Република Малта, където било и обичайното й местопребиваване. По същество отправя искане за приемане на възражението и обезсилване на издадената заповед и изпълнителен лист.

Кредиторът „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, в границите на предоставения срок не изразява становище. 

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 15622/2015 г. на ВРС, IX с. е видно, че по заявление вх. № 45104/12.12.2015 г., подадено от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, е издадена Заповед № 7903/14.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане № 5838/08.02.2017 г., по силата на която Ж.Д.И., е осъдена да заплати на заявителя, сумата 372.27 лв., представляваща главница, сумата 149.73 лв., договорна възнаградителна лихва за периода 14.01.2011 г. – 13.05.2011 г., сумата 177.94 лв., лихва за забава за периода 15.01.2011 г – 20.11.2015 г., всички дължими по силата на Договор за паричен заем от 11/2010 г. и Договор за цесия от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 12.12.2015 г., както и сумата 325.00 лв. – разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Видно от материалите по делото, на посочения в заявлението адрес на длъжника – гр. Варна, ЖК „Трошево“, бл. 33, вх. В, ет. 2, ап. 18, съответстващ на регистрирания постоянен и настоящ адрес, е изпратено съобщение с оглед връчването на издадената заповед. Предвид събраните данни, че лицето е в чужбина, на адреса е залепено уведомление на 23.12.2015 г.

С разпореждане от 11.01.2016 г., съобщението е прието за редовно връчено, на осн. чл. 47 ГПК.

С разпореждане от 28.01.2016 г., ВРС е постановил да бъде издаден изпълнителен лист.

Процедурата по чл. 47 ГПК е повторена и при връчване на постановеното  Разпореждане № 5838/08.02.2017 г. за поправка на ЯФГ в издадената Заповед. На 30.03.2017 г. след извършване на служебна справка в НБД, ВРС е установил, че не е налице промяна в регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника и след залепване на уведомление и изтичане на срока за получаване на съобщението го е приел за редовно връчено на осн. чл. 47 ГПК и след изтичане на срока за възражение на 13.04.2017 г. е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

Към материалите на въззивното дело е приложена изисканата по служебен път преписка от и.д. № 20198830400086, на ЧСИ № 883. От материалите по преписката се установява, че на 22.02.2019 г. длъжника е получила лично покана за доброволно изпълнение, чрез работодател.

По настоящото дело са представени трудови договори от 25.02.2015 г., 01.06.2014 г. и 12.12.2017 г., в превод на български език и удостоверение за регистрация от 20.11.2015 г. 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. В случая срокът по чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен, тъй като от фактическата обстановка се установи, че на 22.02.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, а от материалите по делото не е възможно да се направи извод за узнаване на заповедта в по-ранен момент. Възражението по реда на чл. 423 ГПК е постъпило във ВРС на 11.03.2019 г., следователно в границите на 1-месечния срок от узнаването за заповедта.

Събраните в хода на производството пред въззивния съд доказателства обосновават извод за наличие на твърдяните от длъжника обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК. От тях безспорно се установява, а и между страните не е спорно, че издадената заповед не е връчена лично на длъжника. Безспорно е и, че ГПК не предвижда такова изискване. В това отношение приложение намират общите правила, предвиждащи способите за връчване на съобщения по ГПК. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че съобразно разпоредбата на чл. 46 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Ал. 2 от същия текст определя кръга от "други лица", на които може да се извърши връчването. Съобщението на името на И. обаче освен, че не е връчено лично на нея, не е връчено и да друго лице, което да го е приело със задължение да го предаде. На регистрирания постоянен адрес е залепено уведомление. При това положение връчването би било редовно, в случай че към посочената в него дата – 23.12.2015 г., И. е имала обичайно местопребиваване на територията на РБ. Легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване" се съдържа в чл. 48, ал. 7 КМЧП, съгласно който това е мястото където лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

От представените доказателства се установява, че от 14.09.2014 г. И. е била трудово ангажирана в „Сънрут Хотел“ Лтд, която трудова ангажираност е продължила до 08.06.2016 г. като на 20.11.2015 г. е получила и социално осигурителен номер. Следователно към датата, на която първоинстанционния съд е приел заповедта за редовно връчена и е постановил издаване на изпълнителен лист – 28.01.2016 г., И. не е имала обичайно местопребиваване на територията на РБ.

По тези съображения съдът прави извода, че искането за приемане на възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК, основано на твърдения за наличие на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК - заповедта за изпълнение не е връчена лично на длъжника и в деня на връчването последния не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ, е основателно и следва да бъде уважено.

Доколкото възражението е прието от въззивния съд, то същия следва да се произнесе и по последиците от това действие. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 3, изр. Последно ГПК, когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Както бе посочено по-горе налице са безспорни доказателства, че м. ноември 2007 г., длъжника постоянно пребивава в Република Италия, следователно налице е хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, съгласно която заповед не се издава когато длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на РБ.

Предвид приетото възражение, издадената заповед и изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени.

Предвид изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на молителката се следват направените по делото разноски в размер на 26.90 лв., държавна такса.

Предвид осъществяваното процесуално представителство в хипотезата на чл. 38а, ал. 1, т. 3 ЗАдв., кредитора следва да бъде осъден да заплати на адв. Искрен Игнатов, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., на осн. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА възражението на Ж.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Искрен Игнатов, гр. Варна, ул. „Самарско знаме“, № 1А срещу Заповед № 7903/14.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение по реда на  чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15622/2015 г. по описа на ВРС, IX с., поправена с Разпореждане № 5838/08.02.2017 г. в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен”, № 15, ет. 7, на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед № 7903/14.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение по реда на  чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15622/2015 г. по описа на ВРС, IX с., поправена с Разпореждане № 5838/08.02.2017 г., с която Ж.Д.И., ЕГН **********, е осъдена да заплати „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, сумата 372.27 лв., представляваща главница, сумата 149.73 лв., договорна възнаградителна лихва за периода 14.01.2011 г. – 13.05.2011 г., сумата 177.94 лв., лихва за забава за периода 15.01.2011 г – 20.11.2015 г., всички дължими по силата на Договор за паричен заем от 11/2010 г. и Договор за цесия от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 12.12.2015 г., както и сумата 325.00 лв. – разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И издадения възоснова на нея изпълнителен лист, на осн. Чл. 423, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен”, № 15, ет. 7 да заплати на Ж.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Искрен Игнатов, гр. Варна, ул. „Самарско знаме“, № 1А, сумата 26.90 лв. (двадесет и шест лева и 90 ст.), разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен”, № 15, ет. 7 да заплати на адв. ИСКРЕН ТОДОРОВ ИГНАТОВ, Булстат № **********, със служебен адрес *** сумата 300.00 лв. (триста лева), възнаграждение за оказано процесуално представителство в хилотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.