Р
Е Ш Е Н И Е
№ 12.05.2016
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети състав
на …….…тринадесети
април ….…….…… две хиляди и шестнадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА П.
ГЕОРГИ ГОЧЕВ
С участието на секретаря…….Р.Р.…….…………………………….
И прокурора …………………………………………………………………..……
като разгледа докладваното от …….съдия П.…..……..………………….
Въззивно гражданско дело …………….№ 172 по описа за 2016 година…..…,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 789/18.12.2015
година, постановено по гр.д. № 1965/2015 година Районен съд-Хасково е уважил предявения от В.А.В.,
действаща като майка и законен представител на малолетното дете Даниел Д.М. с
ЕГН **********, срещу Д.Х.М. иск с правно основание чл. 150 СК, като е изменил
размера на определената с Решение № 207/30.04.2004 година, постановено по гр.д.
№ 1602/2003 година на ХРС, месечна издръжка, която Д.Х.М. следва да заплаща на
Даниел Д.М. чрез майка му В.А.В.. Размерът на издръжката е увеличен от 50 лева
на 250 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.09.2015 година до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
датата на падежа до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния
предявен размер от 500 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Допуснато е
предварително изпълнение на решението за издръжката и са разпределени
деловодните разноски.
Недоволна от така постановеното
решение е останала въззивницата В.А.В., която подава въззивна жалба чрез
процесуалния си представител адв. Л.С. ***. Решението се атакува в частта, в
която искът е отхвърлен за сумата над 250 лева до пълния предявен размер 500
лева. Внасят се оплакванията за неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Възивницата настоява, че определената от съда издръжка в размер на 250 лева е
крайно недостатъчна за покриване на нуждите на детето. Събраните по делото
доказателства сочели, че детето е с множество заболявания, които изисквали
постоянно и специфично лечение. До този момент единствено майката осигурявала
нужните за детето парични средства, но с тях не успявала да осигури
необходимите на детето рехабилитационно и санаториално лечения. От друга
страна, ответникът живеел и работил в Малта, от което следвало, че реализира
поне 800 евро месечно – минимално възнаграждение за страните на ЕС. Той нямал
други задължения за издръжка и не полагал преки грижи за детето Даниел. Поради
това въззивницата счита, че въззиваемият има възможност да дава на детето си
издръжка в исковия размер. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в
обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявения иск за изменение
(увеличаване) на издръжка да бъде уважен в пълен размер от 500 лева.
Претендират се и деловодни разноски.
Въззиваемият Д.Х.М. в срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК не депозира писмен отговор. В хода на делото също не взема
становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание пред ХОС въззивницата В. се
представлява от адв. С., която поддържа въззивната жалба и всички въведени с
нея доводи. Освен тях изтъква, че на детето предстои да кандидатства за
приемане в гимназия, което налагало допълни разходи за частни уроци по математика.
С въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
Хасковският окръжен съд,
след като обсъди доводите на страните,
запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна преценка
на тези доказателства, приема следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка,
съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По
оплакванията на въззивника съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК - за
изменение, а именно увеличаване размера на определената с Решение №
207/30.04.2004 година първоначална месечна издръжка, която бащата Д.Х.М. следва
да заплаща на Даниел Д.М. чрез майка му В.А.В.. Между страните на практика няма
спор относно това, че от датата на
определяне на първоначалната издръжка е настъпила промяна на
обстоятелствата, налагаща увеличаване размера на издръжката. Ответникът в
първоинстанционното производство оспорва иска основно по размер и моли съда да
реши спора по справедливост.
Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно. За нейната
дължимост е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие
дете". Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на 143 ал. 2 СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат, като минималният размер на
издръжка на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя.
За да бъде
уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от
присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката.
В конкретния случай, с оглед позицията на страните е безспорно, че е налице
такава промяна, която налага увеличаване на дължимата от бащата издръжка. Освен
това, очевидно е, че от 2004 година до сега са изминали повече от десет години,
детето е пораснало значително, а нуждите на 14-годишен младеж, при това ученик
в предгимназиален и гимназиален курс, съществено се отличават от тези на
4-годишно дете.
Освен това е
налице промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е
невъзможно едно дете на възрастта на Даниел М. да бъде издържано със средства от
общо около 100 лева /издръжката, която ответникът е осъден да плаща в размер на
по 50 лева и поне още толкова,
осигурявани от майката, като се има предвид, че същата осъществява и
фактическото отглеждане на детето/.
Основен спор по делото е за размера на
увеличението. При съставяне на преценка в тази насока съдът съобразява нуждите
на детето и размера на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
възможностите им да осигурят издръжка.
При преценка
какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на
потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, на базата на
събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че детето Даниел има
нужда да получава, а двамата му родители са задължени да му осигуряват /тъй
като е напълно във възможностите им/ обща месечна издръжка в размер на около 350
лв - за храна, дрехи, здравни нужди, учебни пособия, спорт и задоволяване на
други текущи нужди, включително и такива, свързани със спецификата на
образованието на детето, на неговото духовно и ителектуално развитие. Тук съдът
отчита установеното по делото обстоятелство, че детето Даниел активно се е
подготвя за приемни изпити за кандидатстване в гимназиите в града. Обичайна
практика е - такава подготовка да бъде
подпомагана от различни курсове и частни уроци, за каквито свидетелства св.
Грета Петрова. Преминаване в гимназиален курс представлява съществена промяна в
живота на едно дете. Интересите му, средата, обучителният процес, а с това и нуждата
от учебни и други пособия стават все по-разнообразни и покриването им изисква
парични средства. Освен това, доказателственият материал по делото сочи, че
детето е често боледуващо (в тази насока е и социалният доклад) и има и редица
заболявания, които изискват специфично лечение. Като прецени в съвкупност
всички тези обстоятелства, съдът приема, че посоченият от размер на издръжката
– 350 лева е такъв, който би могъл да се приеме за адекватен да се посрещнат
нуждите на детето Даниел.
Настоящият
съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 250 лева месечна
издръжка за детето си Даниел, а останалата сума до пълния размер на
необходимата издръжка ще се поеме от майката – под формата на преки грижи и
пари. В тази насока съдът цени събраните по делото доказателства за това, че
бащата живее и работи в Малта, както и че липсват каквито и да било други
негови задължения по закон. Съдът не дава вяра на твърдението на ответника М.,
че е безработен и не получава доходи. В тази насока се установява, че само един
месец след извършване регистрацията му в Бюрото по труда, същата е била
прекратена поради неявяване за регистрация и полагане на подпис. Това
обстоятелство, както и показанията на св.
Грета Петрова, налагат да се приеме, че ответникът продължава да работи
в чужбина. Въззивницата претендира да се приеме, че той би могъл да заработва
там поне средната за ЕС минимална работна заплата – 800 евро, но ХОС намира
такъв подход за неприемлив. Липсват каквито и да било конкретни доказателства
за работата, която ответникът изпълнява в Малта, дали работи постоянно или
периодично, както и какви конкретно доходи реализира от работата си в чужбина.
Така че не е ясно – дали получава възнаграждение в сочения размер. В същото време,
въззиваемият е мъж в трудоспособна възраст, няма данни да страда от
заболявания, които да възпрепятстват трудовата му дейност и осигуряване на
доходи за покриване на неговите нужди и за изпълнение на задължения към сина
си. Поради това съдът приема, че от работата си в страна от ЕС той би могъл да
заработва поне 1000 лева (респ. равностойност в евро на тази сума) и една
четвърт от тази сума е именно 250 лева, какъвто дял от общата издръжка съдът
възложи на бащата.
От друга страна – ищцата също е в работоспособна
възраст и би могла да заработва поне минималната работна заплата за Република
България. Тя няма други деца и свързани с това задължения за издръжка. Детето е
вече на 14 години, което говори за известна негова самостоятелност, а ищцата не
доказва, че състоянието му е толкова тежко, че да се налага Даниел постоянно да
бъде придружаван от майка си и това да бъде пречка ищцата да работи (в какъвто
смисъл са твърденията й). Действително, по делото се установява пълната
дезинтересираност на бащата от сина си Даниел, но това само по себе си не е
основание за завишаване на издръжката над размера, приет като необходим за
покриване нуждите на детето.
Ето защо искът за увеличение на издръжката на детето
Даниел се явява основателен само за сумата в размер на по 250 лева месечно, а в
останалата част подлежи на отхвърляне.
Като е разсъждавал в същия смисъл, РС е постановил
правилно – законосъобразно и обосновано съдебно решение. Подадената
от В.А. въззивна жалба се явява неоснователна, а атакуваното решение на
РС-Хасково следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, правилно
районният съд е възложил на ответника Д.М. направените от В.В. деловодни
разноски за първоинстанционното производство, съразмерно уважената част от
иска. С оглед извода за неоснователност на въззивната жалба,
претенцията на В.А. за деловодни разноски, направени в производството пред ХОС,
се явява неоснователна. Въззиваемият няма искане за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 789/18.12.2015 година, постановено по
гр.д. № 1965/2015 година по описа на Районен съд-Хасково.
Решението не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.