РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1945
Град Пловдив, 29 октомври 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурор ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 1795 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.П.З., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Райко Илиев,
против Решение № 906 от
16.06.2020 г., постановено по АНД № 2064
от 2020г. по описа на Районен съд Пловдив, с което
е потвърден електронен
фиш Серия К № 3122955 от 28.10.2019 г., с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100 лева.
Касаторът счита, че решението е неправилно - постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които излага
подробно в жалбата. Моли за неговата отмяна и за отмяна на електронния фиш.
Ответникът
по касация – ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Г.Б.,
в подробно становище намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението на
Районния съд да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е
процесуално допустимо, а разгледана по същество е неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
С процесния електронен фиш на касационния
жалбоподател като
собственик на регистрирано МПС - „Рено Меган” с рег. № *** било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. за това, че на 28.10.2019 в 10:54 ч. в гр. Пловдив, на бул.
Санкт Петербург № 1, в посока Кукленско шосе, при максимална разрешена скорост
за движение в населено място - 50 км/ч,
лек автомобил с рег. № *** , при
отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се е движел с установена
наказуема скорост 73 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 23 км/ч.
За да обоснове крайния си извод за законосъобразност
на процесния електронен фиш, състав на Районен Съд – Пловдив е приел, безспорно
е доказано извършването на нарушението, както и че при издаването на
електронния фиш не са били допуснати нарушения, водещи до ограничаване правото
на защита на наказаното лице.
Така постановено решението е валидно, допустимо и правилно.
Според
настоящия съдебен състав на Административен съд-Пловдив изводите на съда за
законосъобразност на електронния фиш се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Не се установи нарушение на материалния или процесуални закон по
отношение на постановеното решение.
Съгласно приложимата
към датата на
извършване на процесното нарушение редакция на разпоредбата
на чл.189 ал.4 от ЗДвП (изменена
с ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Със изменението на закона (с ДВ бр.19
от 13.03.2015 г.) е приета и новата разпоредба на § 6, т.5 от
ДР на ЗДвП, с която е въведе легално определение на понятието и
съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: ,,стационарни’’ - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган и
,,мобилни’’ - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
От анализа
на събраните доказателства пред ПРС, се установява несъмнено, че извършеното
нарушение е установено и заснето от мобилно техническо средство, за което от
страна на ответника са представени доказателства за това, че отговаря на всички
изисквания на закона.Техническото средство е от одобрен тип, видно от
приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, ведно с приложение към него, техническото средство е вписано в
регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, както
и е преминало през изискуемата последваща метрологична проверка, което се удостоверява
от представените заверени копия на протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018г.
и протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019г. От своя страна съставният и
попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., представлява
официален свидетелстващ документ, удостоверяващ мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
Касационна
инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно
приложението на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
на
Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), в редакцията
към датата на извършване на нарушението - след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г., изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо
средство за видеоконтрол, и спазването на тези изисквания в процесния случай.
Съдът
намира за несъществено отклонението на описаното място на нарушението.
Безспорно е, че колата се е движела във вътрешността на града, където важи
забраната за движение на МПС от над 50 км/ч, поради което дали сочените в
приложението към електронния фиш координати посочват различна точка от една и
съща улица, в непосредствена близост до посочения административен адрес на
града е без правно значение.
Не
се споделят от настоящата инстанция и твърденията, че протоколът не съдържал
всички реквизити съгласно посочената наредба. Съдът намира, че в протокола са
посочени всички съществени данни. Електронният фиш е съпроводен с приложение от
снимков материал, от който ясно и еднозначно се вижда номерът на автомобила, с
който е било осъществено нарушението.
Правилно
районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява несъмнен
начин извършеното нарушение. Наличието на две заснети МПС на стационарното изображение
не е основание за избягване на отговорността на лицето, предвид представените
по делото доказателства, а именно приложение към удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, в което се посочва изрично, че процесната
АТСС оперира с лазерен лъч, тъй като е снабдена
с вградена система за разпознаване в реално време на номера на МПС, движещи се
с превишена скорост. След заснемане на нарушението, данните за същото и за МПС, с което е
допуснато превишението на скоростта се съхраняват в паметта на техническото
средство и въз основа на тях се издава ЕФ.
На
следващо място съгласно чл.16, ал.5 (Нова – ДВ, бр. 6 от 2018 г.) от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при съставяне на акт
за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
Последната
посочва максимално допустимите грешки на скоростомерите, които трябва да бъдат:
1.
± 1 km/h до 100 km/h или ± 1 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h
– в лабораторни условия при измерване на скорост чрез симулиране на сигнал;
2.
± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h
– при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове;
3.
три km/h до 100 km/h или 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h и
не по-голяма от минус 8 km/h до 100 km/h или минус 10 % от измерената стойност
над 100 km/h – за скоростомери, измерващи средна скорост при полеви тест, за
дефинирано от производителя минимално базово разстояние между две контролни
точки на участък от път.
В
този смисъл правилно от страна на административния орган в случая е взет
най-високият толеранс в полза на водача, именно с оглед избягване на всяка
евентуална грешка на техническото средство, с което е било установено
нарушението.
Неоснователно
е възражението на касатора, че не може да се прилага разпоредбата на цитираната
новела на чл.16, който препраща към нормата на чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, тъй като било
налице противоречие на нормата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
която сочи, че ЕФ се издават чрез използване на автоматизирана информационна
система, с предвиденото в закона, а именно, че ЕФ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носите, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Съдът
намира, че в случая не е налице посоченото противоречие. Напротив, нормата на
закона в случая е по-подробно развита относно съдържанието на сочената
административно-информационна система и въз основа на какви данни е изградена
същата, поради което посочването само на вида система в наредбата като административно-информационна
не нарушава по никой начин по-горният по степен нормативен акт, нито е в
противоречие с него.
Не
се споделят и възраженията относно съдържанието на електронния фиш, които
възражения са били подробно обсъдени от първоинстанционното решение и за които
е налице богата съдебна практика, която не следва да бъде преповтаряна. Съдът
се позовава в случая на нормата на чл. 221, ал.2, изр. 2 от АПК.
Предвид изложеното постановеното първоинстанционно решение е правилно и при
отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, същото следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 906 от 16.06.2020 г., постановено по АНД № 2064 от 2020г. по
описа на Районен съд Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.