№ 520
гр. Видин, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. К. Крумов
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от В. К. Крумов Гражданско дело №
20231320100747 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от С. Р. Г. от гр. Видин, против „Ф. Б“ ЕООД,
ЕИК ***********, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от от ЗЗД, във вр. със ЗЗП и ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 22 и 23 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузи от сключен между
страните договор за потребителски кредит № 981639 от 08.02.2021 г., както и за осъждане на
ответника да заплати сумата от 21.44 лева, представляваща недължимо платени суми по
същия договор.
Твърди се, че ищцата е погасила изцяло кредита, че процесния договор е нищожен на
основание чл. 10, ал. 1, вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК. Сочи се,
че не е посочен начина на изчисляване на ГПР, чиито посочен размер е грешен и подвежда
потребителя. Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен
електронен подпис, поради което липсва съгласие.
Посочените в договора по-ниски стойности на ГПР представляват невярна
информация и се окачествяват като нелоялна и заблуждаваща търговска практика съгласно
чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68Д, ал. 1 от ЗЗП. Сумата за поръчителство следва да е включена
в ГПР, тъй като е разход във вр. с предоставяне на кредита. Твърди се, че действителния
ГПР е 92.93 %.
Излагат се доводи за нищожност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. с чл.
22 ЗПК, липсва посочване на условия за издължаване, съобразно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Иска се присъждане на разноските. Твърди нищожност на цЕ.я договор и на клаузата на чл.
5 като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на
чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК.
Иска се от съда да обяви нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне
на потребителски кредит № 981639, сключен между страните, предвиждаща заплащане на
1
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза
на ответника.
След допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 22.03.2024 г. се иска от
съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 5.72 лева, представляваща платена при липса на основание по клаузата,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 981639, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2023 г. – датата
на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
От ответника е постъпил писмен отговор. Не оспорва въведеното облигационно
отношение между страните. Сочи се, че договорът е сключен съобразно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Цялата преддоговорна информация е предоставена на ищеца, неоснователни счита
твърденията за некоректно посочен лихвен процент и ГПР. Към договора е приложен
погасителен план, с ясно посочване на главница, лихви, размер и падеж на вноските. Излага,
че възнаграждението, което ищецът се е задължил да плати на трето лице, то не се дължи на
ответника и не е включено в погасителния план. Излага, че ищецът е имал право на избор за
начина на обезпечаване на задължението и сключването на договор за кредит.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертиза.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит № 981639 от 08.02.2021
г., като видно от приложената преддоговорна информация, на ищцата е отпуснат кредит в
размер на 50.00 лева, който е следвало да бъде върнат в срок от 45 дни, считано от датата на
превеждане на сумата на заема, съобразно чл. 3.2 от Общите условия. Падежната дата на
заема е 25.03.2021 г., като заемателят се задължава да върне заема с еднократно плащане,
извършено на падежната дата. Общият размер на заема е 52.56 лева, представляваща сбор от
следните суми: сумата на отпуснатия заем в размер на 50.00 лева; лихва, определена
съгласно разпоредбите на Общите условия в размер на 2.56 лева, лихвен процент 5.12 %. В
чл. 4 от договора е посочен ГПР в размер на 49.93 %, а в чл. 5 е уговорено, че кредитът ще
бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на дружеството.
От представената от ответника справка за получени плащания се установява, че
ищцата е заплатила следните суми по договора: главница в размер на 50.00 лева, лихва в
размер на 2.56 лева и сума за допълнително избрана незадължителна услуга към Фератум
Банк – 5.72 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че на ищцата е
предоставен паричен заем по договор от 08.02.2021 г. в размер на 50.00 лева. Направена е от
ищцата 1 бр. погасителна вноска в размер на 52.26 лева, с които са погасени: 50.00 лева –
главница, 2.56 лева – договорна лихва, 5.72 лева – гаранция по чл. 5 към Фератум Банк.
Вещото лице е изчислило, че действителния размер на ГПР с начислената неустойка е
283.7936 при ГПР по договор - 42,58 %.
От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че при кандидатстване
за кредит от „Ф. Б“ ЕООД заявка може да се подаде с поръчител физическо лице, като
личният гарант трябва да отговаря на следните изисквания: да е платежоспособно физическо
лице, навършило 18 години, да работи на постоянен трудов договор от минимум 3 месеца, да
декларира официален, регулярен доход от минимум 1500 лева, да е с добра кредитна история
в регистрите на ЦКР към БНБ и да има лична банкова сметка. Вещото лице е посочило, че
при кандидатстване за процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца чрез
2
и-мейл съгласно Приложение № 1 на 08.02.2021 г. в 14:38 часа следните документи:
Преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр/, Договор за потребителски
кредит /с текст идентичен на този по предоставения с отговора на исковата молба препис/ и
Общи условия, уреждащи отношенията между „Ф. Б“ ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството кредити. Вещото лице е посочило, че ищецът е дал своето
съгласие и видно от Приложения № 2 договорът е одобрен на 08.02.2021 г. в 13:38 часа, а
сумата е платена на ищеца в 13:52 часа. Вещото лице е посочило, че размерът на шрифта,
използван в процесния договор за кредит е с големина 12pt пункт - points /pt/ на букви и
цифри.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
При тези данни не става ясно, а и не се установи от ангажираните по делото
доказателства как е определен размерът на уговорената в чл. 5 от договора гаранция по
кредита, нито как е изчислен ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита (ГПР) изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано,
че „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
В конкретният случай възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, което обаче
е пряко свързано с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1
от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. По
делото се установява, че в съдържанието на процесния договор за кредит не е отразен
действителния прилаган ГПР, тъй като не е включено възнаграждението на поръчителя,
което е пряко свързано с кредита. Платената сума за гаранция по чл. 5 от договора към
Фератум Банк от 5.72 лв. по същество представлява възнаграждение за поръчителство, като
същата не е включена в ГПР, посочен в договора като 49.93 % , който в случай, че сумата е
включена би надхвърлил, процесния ГПР.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че е нарушена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като договорът не съдържа годишния процент на разходите по
кредита, изчислен като една единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК.
Нарушени са норми на закона, уреждащи съдържанието на ГПР и начина на изчисляване на
неговия размер, като посоченият размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от действителния.
В тази връзка процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, като
липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 обуславя недействителността му, с
оглед чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребитЕ.те чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Посочването в договора за кредит на по-
3
нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна
информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по
–специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел.
В случая обстоятелство, че ищцата е избрала поръчителя е без значение. Видно от
съдържанието на договора и на преддоговорната информация на ищцата е предоставена
единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят – избрано от нея лице или
Фератум Банк, което дружество след 30.09.2022 г. е с променено наименование: Multitude
bank PLC, но при всички случаи условие за сключване на договора е било предоставянето на
обезпечение под формата на поръчителство, което се одобрява чрез одобряване на заема.
При положение, че ищцата е избрала възмездното поръчителство от Фератум банк, то
ответникът е следвало да включи възнаграждението за това поръчителство в ГПР, което
обаче при данните по делото не е сторено, въпреки че ответникът е наясно за този разход,
тъй като от преддоговорната информация за сключването на договора е видно, че се е
изисквало обезпечение под формата на поръчителство, което е посочено и в договора и
одобрено с одобряване на кредита, като включително е посочено и че се дължи
възнаграждение за същото. Изискването за обезпечение на задължение с поемане на
поръчителство от физическо лице /или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря
на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на
принципа на добросъвестността.
При тези данни съдът намира, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна като
неравноправна и представлява уговорка във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя /чл. 143, т. 19 ЗЗП, чл. 10а, ал. 4 и
чл. 19, ал. 1 от ЗПК/, като в случая процесната клауза е в пряко противоречие и с добрите
нрави, тъй като договорът за заем е потребителски с ясно изразена по-слаба и уязвима
страна, поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното се налага извод, че заплатените суми от ищцата по задълженията
по чл. 5 от договора, са недължимо платени като престирани при начална липса на
основание. При установените данни, че ищцата е извършила плащане на гаранция в размер
на 5.72 лева и посоченото по-горе се налага извод, че тази сума се явява недължимо платена.
В тази връзка предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД също се
явява основателен, като ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 5.72 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 250.00 лева,
от които 100.00 лева за платена държавна такса и 150.00 лева – внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за всеки един от двата обективно съединени искове, съобразно чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, което съдът намира за основателно.
Съдът намира, че на Еднолично адвокатско дружество „Д.М“, на основание чл. 38 от
ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ на ищеца в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
4
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно
уважената част от исковете в размер на 400.00 лева. Следва да бъде прибавен и 20% ДДС
или общо дължимото се адвокатско възнаграждение е в размер на 480.00 лева.
Съгласно възприетата практика на ВКС, в хипотеза на обективно съединяване на
искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Това е така,
защото в случая се касае за обективно съединяване на главен и акцесорен иск, като
обусловеността им не изисква процесуални действия, свързани с различен предмет на
доказване. Минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се опредЕ. от
аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от
исковете поотделно. В случая единият от исковете е неоценяем, а материалният интерес по
оценяемия иск е 5.72 лева, като за да бъде уважен иска с материален интерес следва да се
установи нищожност на процесната клауза, т.е и без да е предявен иск за нищожност, при
наведени доводи за това, съдът за да се произнесе по иска по чл. 55, предл. 1 от ЗЗД е
длъжен да изследва дали е налице нищожност на клаузата или не.
Отделно от това, следва да се посочи че съгласно постановеното решение по дело С-
438/2022г. на СЕС, съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и може да присъди възнаграждение по справедливост и вътрешно
убеждение, като извърши преценка на правната и фактическа сложност по делото при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 5 от договор за потребителски
кредит № 981639 от 08.02.2021 г. , сключен между С. Р. Г., ЕГН ********** в качеството й
на кредитополучател и „Ф. Б“ ЕООД, ЕИК *********** в качеството на кредитодател.
ОСЪЖДА "Ф. Б" ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
С бул. "А М" № *, вх. "*", ет. *, ап.офис * ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. В, ж.к. “Б“ № *, вх. *, ап. *, по предявения иск по чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, сумата
в размер на 5.72 лева, представляваща дадена без основание сума по Договор №
981639/08.02.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 26.04.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ф. Б" ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
С бул. "А М" № *, вх. "*", ет. *, ап.офис * да заплати на С. Р. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр.
В, ж.к. *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 100.00 лева – направени разноски в
производството за заплатена държавна такса и 150.00 лева – внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА "Ф. Б" ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
С бул. "А М" № *, вх. "*", ет. *, ап.офис * да заплати на Еднолично адвокатско дружество
„Д.М“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ********* с адрес на упражняване на
дейността: гр. С, ж.к. „М л“ бл. *, вх. * ет. *, офис *, представлявано от Д.М.М – управител,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6