М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 29 от 14.12.2016г по НОХД №573/2016г на Районен съд - Айтос
С Обвинителен акт по
Досъдебно производство № 335-ЗМ105/2016 година по
описа на РУП-Р., Прокурор при
Районна прокуратура – Айтос е повдигнал обвинение на:
1. Х.Н.Х.
– роден на ***г, българин български гражданин, постоянен адрес
***, образование – средно, работи в строителството,
неженен, неосъждан, ЕГН:********** за това, че на 17.05.2016 годна, около 03.30 часа, във Филиал за спешна
медицинска помощ – с. Р.., област Б.., в съучастие /като извършител/, с лицето Х. Н. ***/негов брат/, противозаконно си служил с официален
документ – лична карта № ********* издадена от ОД МВР Б. на 18.12.2013 година за
друго лице – Х.Н.Х., ЕГН **********, представяйки я в посоченото лечебно заведение
пред длъжностно лице – медицински фелдшер Р.Б.П.
/работеща в посоченото лечебно заведение/ с цел да заблуди това лице и в последствие
/след изследване на кръвна проба/ и Началника на РУ на МВР – Р. – гл.инспектор М.Г.,
който има качеството на длъжностно лице / и е оправомощен да съставя наказателни
постановления и да преценя /в рамките на закона/ дали да се реализира административнонаказателна
отговорност на закона/ дали да се реализира административнонаказателна отговорност
за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата/-престъпление по чл.318,
вр.чл.20,ал.3, вр.ал.1 НК
2. Х. Н.Х.
– роден на ***г, българин,
български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, готвач,
неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 17.05.2016 година около
03.30 часа, във Филиал за спешна медицинска помощ – с.Р., обл.Б., в съучастие
/като извършител/, с лицето Х.Н.Х. от с.с./негов
брат/, противозаконно си служил с официален документ – лична карта № *********,
издадена от ОД МВР Б. – на 18.12.2013 година, за друго лице – Х.Н.Х., ЕГН **********, представяйки я в посоченото лечебно
заведение пред длъжностно лице – медицински фелдшер Р.Б.П. /работеща в
посоченото лечебно заведение/, с цел да заблуди това лице и в последствие /след
изследване на кръвната проба/ и Началника на РУ на МВР – Р. гл.инспектор М.Г.,
който има качеството на длъжностно лице /и е оправомощен да съставя наказателни
постановления и да преценя /в рамките на закона/, дали да се реализира
административнонаказателна отговорност за извършени нарушения на Закона за движение
по пътищата/ -престъпление по чл.318 във вр. с чл.20 ал.2
вр. с ал.1 от НК.
2. Х. Н.Х.
– роден на ***г, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование,
неженен, готвач, неосъждан, ЕГН ********** за това, че 17.05.2016 година, малко
след 03.30 часа във Филиал за спешна медицинска помощ – с.Р., обл.Б.,
сам съставил неистински частен документ
– протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, като му предал вид, че автор на документа е лицето Х.Н.Х., като
положил подпис на втора страница на мястото на”освидетелстван” и го употребил
пред фелдшер Р.Б.П., с цел да докаже, че съществува конкретно провоотношение –
между Х.Н.Х. ***, констатирали административно нарушение- престъплени по
чл.309, ал.1 НК
В съдебно заседание прокурора поддържа
обвинението, пледира за осъдителна присъда, като моли наказанието на
подсъдимите да бъде определено при условията на чл.54 НК като се вземе
предвид изключителното отегчаващо вината обстоятелство че са се опитали да
измамят контролните органи и да избегнат административно наказание.
Представителя на държавното обвинение предлага и на двамата да бъде наложено
наказание пробация с приложението на три пробационни мерки.
В съдебно заседание подсъдимите отказват да
дават обяснения. Правят искане съдебното следствие да премине по реда на гл.27
НПК , при хипотезата на чл.371, т.1 НПК.
Защитникът на подсъдимите –адв.Г. прави искане
за провеждане на съкратено съдебно следствие по правилата на чл.371, т.1 НПК. Пледира
за оправдателна присъда и по отношение на двамата подсъдими поради недоказаност
на обвинението.
Съдът след като взе
предвид искането на надлежно ангажирания защитник на подсъдимия на основание чл. 275 от НПК, за
разглеждане и провеждане на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ, чл.371,
т.1 от НПК намери, същото за своевременно направено, преди започването на
съдебното следствие. В случая съдът прецени дали са налице условията за
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК, като
разпореди предварително изслушване на страните. Подсъдимите Х. и Х. дадоха съгласие да не се разпитват свидетелите и ВЛ.
Подсъдимите изразиха желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие. На основание чл.372, ал.3 от НПК съдът одобри съгласието на подсъдимите,
след като прецени , че действията по разследването са извършени при условията и
по реда на НПК. Преценявайки, че са
налице условията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.1
от НПК, съдът определи да продължи разглеждане на делото с провеждане на
съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК. След
даване ход на съдебното следствие на
основание чл. 276, ал. 1 от НПК, се прочете обвинителния акт на подсъдимите, бе
осигурена възможност да даде обяснения, от което право те не се възползваха.
На основание чл.
283 от НПК бяха прочетени и приобщени към доказателствата по делото писмените
материали и документи, намиращи се в ДП № 335-ЗМ-105/2016 г. по описа на РУ– Р.,
които имат характер и значение на доказателства, т.е. съдържат фактически данни
свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са
установени при условията и по реда на НПК .
След като страните
заявиха, че нямат допълнителни искания с оглед всестранното, пълно и обективно
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът обяви с определение,
съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения, в хода на
които защитникът на подсъдимите застъпи тезата, че с оглед на събраните по ДП и
приобщени от съда доказателства деянието остава недоказано.
На основание чл.
297 от НПК се даде и последна дума на подсъдимите, от което право те се
възползваха , за да помолят за справедлива присъда.
Съдът, след като
обсъди събраните по ДП писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становищата и
доводите на страните, намери за доказана следната фактическа обстановка:
В ранните часове на 17
май 2016г между 00,00ч и 02,00ч. в с.В., общ.Р. подсъдимият Х.Х. употребил
алкохол, след което се качил да управлява л.а. марка „Опел“ модел „Корса“.
Служители на сектор ПП при ОД МВР –Б., РУ-Р. спрели автомобила за проверка и
след като установили самоличността на водача им направило впечатление, че от
него се носи миризма на алкохол. След извършена проба с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта уредът отчел
1,17 промила. На подсъдимия Х. била разяснена възможността да даде кръв
за изследване и му бил издаден талон за медицинско изследване. Подсъдимият Х.
се обадил на свид. Р.Р. , за да го закара до филиала на Спешна медицинска помощ
в с.Р. и да даде кръв. По пътя подс.Х. се изплашил и решил да се обади на брат
си подс.Х.Х. и да му предложил да се разменят. Подс.Х., който по това време
спял, изслушал брат си и се съгласил да се представи за него пред медицинския
фелдшер във филиала за спешна помощ. Преди подс.Х. да слезе от автомобила,
подс.Х. му подал своята лична карта №
*********, издадена от ОД МВР Б. на 18.12.2013 година и талона за медицинско
изследване. Подс.Х. влязъл във филиала на ЦСМП –с.Р. и подал на свид.П. личната
карта и талона за медицинско изследване, като й казал че идва за кръвна проба.
В този момент свид.П. излязла , а свид.Е. започнала да попълва документите на
подсъдимия Х.. На въпроса дали е пил той отговорил отрицателно , а свид.Е. му
казала , че ако лъже изследването ще покаже това. Докато извършвала
манипулацията свид.Е. попитала подс.Х. колко му е „показал“ дрегера, а той
изненадано отговорил, че не е бил изследван с техническо средство. В този
момент в помещението влязла свид.П. и й направило впечатление , че подс.е много
блед и бърза да напусне помещението. В бързината подс.Х. подписал протокола но не успял да попълни всички
въпроси затова се наложил свид.П. да го догони навън , за да го попълни. Там
заварила подс.Х. , подс.Х. и свид.Р.. П. се заела да попълва протокола и в хода
на разговора отново попитала подс.
Х. колко е отчело техническото
средство, а той отрекъл да е бил тестван. Това усъмнило свид.П., че пред тях се
е представил друг човек и когато се прибрала го споделила със свид. Е., която
имала същите подозрения. На следващия ден свид.П. споделила съмненията си с
представители на РУ-Р..
Горната фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата, събрани в хода на ДП- показанията на свидетелите Р.П.,
М.Е.,Р.Р., К.Д., А.А., както и писмените доказателства: заключението на ДНК
експертизата; графическата експертиза, протокол за освидетелстване . Показанията
на свид. Р.П., М.Е.,Р.Р., К.Д., А.А., съдът счита за обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си
и поради тази причина ги кредитира изцяло. Тези доказателства са изцяло
кореспондиращи, между тях противоречия не се констатираха, което и не налага
подробното им обсъждане. Безпротиворечивостта на тези гласните доказателства,
както тяхната логичност, правдивост и систематизираността им дават основание на
съда, да приеме същите за достоверни и ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и
се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване. Същото
важи в пълна степен и за изготвените и приложени по делото на етапа на ДП
експертизи.
При така изяснената фактическа
обстановка и обсъдените подробно доказателства, съдът
счита, че извършеното от подс.
Х.Н.Х. не е съставомерно на деянието по чл.31 НК
по следните причини.
От обективна страна не са налице елементите
на престъплението – Изпълнителното деяние било извършено чрез действие – подс.Х.
подбудил брат си подс.Х. да представи във филиала на ЦСМП-с.Р. официален документ - лична карта № *********, издадена от ОД МВР Б. на
18.12.2013 , издадена а него самия.Процесната лична карта, се явява редовен
официален документ, по смисъла на чл.93 ал.1, т.5 НК. Несъставомерността на
деянието се състои по мнение на решаващия съдебен състав в длъжностното
качество на медицинския фелдшер Р.П.. За съставомерността на престъплението по
чл.318 НК законът изисква деецът да и служи с „служи с официален документ, издаден
за друго лице, с цел да заблуди длъжностно лице или представител на обществеността“.
Съгласно чл.93, т.3 НК „представител на обществеността “ е лице, посочено от
обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен
акт определена функция. Съгласно тази легална дефиниция свид.П. не е
„представител на обществеността“. Понятието „длъжностно лице“ също има легална
дефиниция и тя се съдържа в нормата на чл.93, т,1 НК . "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. По
мнение на решаващия съдебен състав в практиката никога не е имало спор дали
медицинските сестри, фелдшери и др.служител на здравното заведение са
длъжностни лица. В тази насока практиката е еднопосочна- те не са такива. Спор
съществуваше преди години, но този спор беше разрешен с Тълкувателно решение №
2 от 21.12.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011 г., ОСНК, докладчик съдията К.М.,
според което „Лекарите, които не изпълняват
ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество, не са длъжностни
лица, по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б" НК”. В Цитираното
Т.реш.е посочено , че Законът за лечебните заведения в различните свои текстове
разграничава отделните категории медицински кадри: Чл. 68, ал. 1 установява органите
на управление и контрол в лечебните заведения- управители, директори, началници
на клиники, началници на отделения, на медико- диагностични лаборатории, докато
с нормата на чл. 80, ал. 1 цитираният закон дефинира като „персонал” лекарите, лекарите
по дентална медицина, фармацевтите и другите специалисти с образователно- квалификационната
степен „магистър” или „доктор”, участващи в диагностично- лечебния процес, а в университетските
болници- лекарите- преподаватели и лекарите- преподаватели по дентална медицина
(асистенти, старши асистенти, главни асистенти, доценти, професори), които са специалисти
в областта на медицината и другите немедицински специалности; медицинските специалисти
с образователно- квалификационна степен „специалист” или „бакалавър” по здравни
грижи; както и други лица, извършващи административни и помощни дейности. При това
законодателно решение на статута на редовия лекар, като част от персонала на лечебното
заведение, който се занимава единствено с непосредствена лечебна дейност, не би
могло да се приеме, че същият притежава качеството на длъжностно лице, в която и
да било от хипотезите на чл. 93, ал. 1, б. „б” НК.
Критериите за оценка при определяне длъжностното
качество на лицата, като възможен субект на длъжностно престъпление, са детайлно
развити с Тълкувателно решение № 73/ 74г. на ОСНК. Към настоящия момент липсва основание
за отстъпление от приетите с него задължителни предписания по тълкуването и прилагането
на закона. Изхождайки от указанията в цитираното тълкувателно решение, доразвити
и с останалите относими към дискутираната проблематика тълкувателни актове на ВС:
Постановление № 3/ 70г., изм. и доп. с Постановления №№ 9/ 75г. и 7/87г., Постановление
№ 6/ 71г., изм. с Постановление № 7/ 87г., Постановление № 8/ 81г., Постановление
№ 7/ 76г., изм. с Постановления №№ 6/ 84г. и 7/ 87г. на Пленума, ТР № 58/ 86г.,
изм. с ТР № 33/ 90г., ТР № 3/ 77г. на ОСНК, ВКС намира, че при осъществяването на
пряката си лечебна дейност, лекарят не попада в която и да било от категориите длъжностни
лица, лимитативно регламентирани с нормата на чл. 93, ал. 1, б. „б” НК.
Следователно след като дори лекарите, които
не са натоварени с ръководни функции не са длъжностни лица, по аргумент от
по-силното основание такива не са и медицинските сестри фелдшери в лечебните
заведения. Поради изложеното съдът счете, че представянето на личната
карта,издадена за друго лице ,пред медицински фелдшер не е прави деянието
съставомерно по чл.318 НК.
Нещо повече съдът, счита че по делото липсват каквито и да било доказателства, че процесната лична карта е
била представена пред гл.инспектор М.Г.. Лична карта № *********, издадена от ОД МВР Б. на
18.12.2013 е била представена от подс.Х. пред свидетелките П. (мед.фелдшер) и Е.
(медицинска сестра). По подробно коментирани по-горе причини и двете не са
длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1 НК. Според фактите по делото
твърдяното от прокурора деяние е извършено във Филиала на ЦСМП-с.Р., а там през
процесната вечер не се е намирал гл.инспектор М.Г.. Недопустимо е да се повдига
обвинение за „намерение“, в диспозитива на обвинението е посочено, че подс. е
имал за цел да заблуди гл.инспектор М.Г., но обективно деянието се състои в
използването на документ за самоличност,издаден за друго лице, а от фактите по
делото не се доказа личната карта на подс.Х. да е била използвана от подс.Х.
пред гл.инспектор М.Г.- началник на РУ-Р..
След преценка за обективната липса на
съставомерно деяние, съдът счита за излишно да разсъждава относно субективния
елемент на същото, вкл.относно твърдяната форма на съучастие.
При тези съображения съдът счита, че извършеното от подс.Х. деяние е несъставомерно
по чл.318 НК и на осн.чл.304 НПК го оправда.
Идентични
на изложените по-горе са и мотивите на съда за оправдаване на подс. Х. по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.318 НК. В основата и разсъжденията на съда и по това обвинение почиват
основно на липсата на основен обективен признак на деянието- длъжностното
качество на лицето, пред което е представена процесната лична карта и на
следващо място липсата на доказателства по делото същата да е била представяна
пред гл.инспектор М.Г.. Поради изложените съображения решаващия съдебен състав
оправда подс.Х. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.318 НК.
От сочената в обвинителния акт и доказана по
делото фактическа обстановка, се доказа извършено от под. Х. престъпление по чл.309, ал.1 НК. От обективна страна на 17.05.2016г
малко след 03,30ч Х.Х. попълнил протокол
за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество , в
който посочил имената на брат си като изследвано лице и се подписал, като по
този начин му предал вид, че е взета кръв от Х.Х. и го употребил пред свид.П. ,
за да докаже, че той е нарушителят изпратен от органите на РУ-Р. с талон за
медицинско изследване. Този факт се доказва от изготвената и неоспорена по
делото графическа експертиза (л.39 ДП), от заключението на която е видно, че
„подписът за „освидетелстван“ в протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество е изпълнен от Х.Н.Х. , ЕГН: **********“.
От субективна страна подс.Х. е съзнавал, че в
процесния протокол вписва името на брат си като освидетелстван и имитира
неговия подпис, за да му придаде вид, че е попълнен и подписан от под.Х..
Налице е и специалната посочена в закона цел- с изготвянето на документа и
представянето му пред свид.П., Х.Х. е целял да докаже , че той е Х.Н.Х. , че
той е бил спрян за проверка от органите на РУ-Р. и изпратен за вземане на кръв
за изследване, като по този начин брат му избегне адм.наказателна отговорност
за шофиране след употреба на алкохол.
Мотивиран от изложеното, съдът счита че
от доказателствата по ДП се доказва от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.309, ал.1 НК и
авторството на същото е безспорно доказано в лицето на под. Х.Н.Х..
В случая са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за освобождаването на
нарушителя от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание.
За извършеното от Х.Н.Х., деяние инкриминирано като престъпление по чл.309,
Ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години. Предпоставките на чл.78а, ал.1, б.”б”
също са налице по отношение на подс. Х.Х.. В резултат на извършеното престъпление
не са причинени на трети лица имуществени вреди. Същият видно от справка за
съдимост подс. Х. не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на адм.наказание по чл.78а НК и в този смисъл спрямо него са налице
предпоставките за приложение на чл.78а НК. Поради това и при кумулативното
наличие на посочените предпоставки, подсъдимият следва да бъде признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.309,
Ал.1 НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание-ГЛОБА.
Относно вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална и индивидуална
превенция.
При определяне размера на наказанието, съдът
съобрази личността на подс. Х.Х., който няма други противозаконни прояви и не е
познат на органите на реда, освен това е съдействал на органите по
разследването по време на досъдебното производство. Посочените фактори се
отчетоха като смекчаващи вината обстоятелства
Но
също така съдът прецени обществената опасност на деянието , която съдът прецени
като завишена, поради спецификите на деянието –използване на чужд документ за
самоличност с цел в крайна сметка да бъде избегната административно-наказателна
отговорност и то за шофиране след употреба алкохол, към което нарушение
обществото е изключително чувствително в момента.
При индивидуализацията на наказанието на подс.
Х.Х. съдът прие, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства и определи
размера на административното наказание към средния- 3000 (три хиляди) лева.
Относно
разноските:
Съдът констатира направени разноски в размер на 471,20
(четиристотин седемдесет и един лева и 20ст.), които на основание чл.189, ал.3 НПК следва да бъдат възложени на подсъдимия Х.Х.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
Районен
съдия: