Решение по дело №817/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 85
Дата: 22 февруари 2023 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20225300600817
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно
административно наказателно дело № 20225300600817 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение № 205 от 24.01.2022 г. по АНД № 6139/2021г., Районен съд-
Пловдив, 3 н.с. е признал обвиняемия Д. Т. С. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. 130, ал.2 от НК, като го е освободил от
наказателна отговорност на основание чл.78а и му е наложил наказание глоба
в размер на 1500 лева. Със същото решение ПРС се е произнесъл и по
разноските по делото, възлагайки ги в тежест на обвиняемия.
Срещу решението е депозирана жалба от обвиняемия, в която се
навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата
незаконосъобразност и необоснованост. В този смисъл се иска отмяна на
обжалваното решение, като се постанови ново, с което да се оправдае
обвиняемият по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се поддържа
претенция за изменение на съдебния акт с намаляване на наложената глоба до
1
минималния, предвиден в закона размер.
В допълнението към жалбата, която е депозирана в срок, е изложен
възгледът, че доказателствата по делото, които според защитата са
интерпретирани некоректно от първата инстанция, не сочат хулигански
подбуди, напротив–установяват наличието на личен мотив /самозащита/.
Формулираната претенция е окръжният съд да постанови ново решение, с
което да оправдае С. по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се
претендира изменение на съдебния акт с намаляване на наложената глоба до
минималния, предвиден в закона размер, като в подкрепа се сочи
необходимост на обвиняемия от финансови средства, необходими му за
лечение в чужбина, без да се навеждат други факти за конкретно заболяване,
нито се прилагат надлежни медицински документи.
При пренията адв.И. изложи подробни съображения в подкрепа на
искането за постановяване на оправдателно решение, като алтернативно, без
конкретна аргументация, пледира за смекчаване на санкционирането. Наведе
възражения относно възприетата от ПРС фактическа обстановка и предложи
друга теза за развоя на инкриминираните събития, въз основа на което
аргументира претенцията за отсъствие на квалифициращия признак
„хулигански подбуди“, който предопределя общия характер на
престъплението „лека телесна повреда“. Обвиняемият С. се присъедини към
изложените от защитника му доводи, без да предложи собствени
съображения в подкрепа на направените искания, а при последната си дума
отправи апел към съда да извърши правилна преценка на случилото се.
Прокурорът от ОП-Пловдив изрази мнение, че решението е обосновано
и законосъобразно и подлежи на потвърждаване, като изложи конкретни
съображения против алтернативните претенции за оправдаване и смекчаване
на наложеното наказание.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
служебно и във връзка с направените оплаквания, доводи и съображения на
страните, прие, че и двете искания на защитата се явяват неоснователни.
Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно производство по
реда на Глава 28 от НПК, в хода на което по изрична претенция на защитата
се е провело съдебно следствие с разпит на свидетелите и вещото лице. Въз
2
основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК,
доказателства и доказателствени средства–писмените доказателства и
доказателствени средства, показанията на свидетелите Д.К., Г. М., Р. Т. и
частично от обясненията на обвиняемия в кредитираните от съда части, по
делото се установява следната фактическа обстановка /възприета и в
сезиращото съда постановление по чл.375 от НПК/:
Обвиняемият Д. Т. С. е роден на ***г. в гр.П.. Живее в същия град. Той
е б., български гражданин е. Има средно образование, женен е, трудово
ангажиран, реабилитиран, има ЕГН: **********.
На 02.07.2021 г. в гр. Пловдив, свид. Р. Т. пътувал сам със служебния си
лек автомобил „Дачия Докер“ с peг. № ***. Шофирайки по бул. „Северен“ в
участъка от кръговото движение на моста на „Адата“ към кръстовището с ул.
„Брезовско шосе“, където пътното платно било с три ленти за движение във
всяка една посока, свидетелят се движел в крайна лява лента. По същото
време зад автомобила, управляван от Т., се приближил лек автомобил марка
„Опел Зафира“ с peг. № ***, управляван от обв.Д. С.. Достигайки в близост
зад автомобила, шофиран от Т., С. дал знак на движещия се пред него водач-
свид.Т. да му освободи крайната лява лента за движение. Свид. Т. се движел с
максимално разрешената скорост в населено място от 50 км/ч., и не сторил
нищо. Когато приближил района на пешеходния светофар, свид. Т. видял
ограничението на скоростта, а именно 40 км/ч., поради което намалил. В този
момент обв. С. се престроил в средната лента за движение, след което минал
леко напред, без да изпреварва автомобила на Т. и започнал да навлиза в
крайната лява лента за движение, където се придвижвал свид.Т.. Последният
се уплашил, че С. ще го блъсне с автомобила си, поради което се изнесъл
максимално в ляво в лявата пътна лента, но обвиняемият продължавал да
доближава автомобила на свидетеля и да го притиска към мантинелата.
Междувременно Т. се опитал да избегне съприкосновение, при което ударил
предната лява гума на автомобила си в крайпътния бордюр. В резултат от
сблъсъка превозното средство на свидетеля се отклонило на дясно и поради
близостта между двата автомобила, с десния ъгъл на предната си броня Т.
ударил задната броня на С.. Съприкосновението било леко, поради което
свидетелят веднага успял да овладее и установи автомобила си. В същото
време С. се престроил пред автомобила на Т. и спрял пред него в крайна лява
лента. В момента, в който свидетелят тръгнал да слиза от автомобила си, за да
огледа щетите, обвиняемият вече бил слязъл от своя и приближил
шофьорската врата на Т.. Последният се опитал да отвори врата си, но
обвиняемият е бутнал обратно. Последвал нов опит от страна на свидетеля да
слезе като отворил по-рязко вратата си, за да преодолее противодействието на
обвиняемия, при което настъпило леко съприкосновение с тялото на С.. След
като отворил автомобила си, свидетелят слязъл и се изправил пред
обвиняемия, който замахнал с отворена длан на лявата си ръка и ударил Т. в
лицето, при което слънчевите очила на последния паднали на земята.
Свидетелят инстинктивно посегнал с дясната си ръка към обвиняемия, да го
удари, но преценил, че това не е правилната реакция и свалил ръката си. С.
обаче не разсъждавал така, при което заявил на свидетелят, че ще го пребие,
3
при което нанесъл два последователни удара с юмрук в областта на устата на
пострадалия, след което го ритнал силно с коляно в слабините.
Силно разстроен, възмутен и шокиран от създалата се ситуация, Т. се
отдръпнал настрани и се обадил на тел.112. Двамата водачи останали на
място до пристигане на полицейските служители от *** на МВР гр. Пловдив-
свидетелите К. и М.. След пристигането си, последните разговаряли със С. и
Т., огледали щетите по автомобилите и установили, че одраскванията, които
забелязали по превозните средства, отговаряли на пресъздадената от водачите
ситуация. Пред полицейските служители свид.Т. разказал за нанесените му от
обвиняемия удари, като свидетелите К. и М. забелязали, че по устните на
пострадалия имало оток. По другия водач нямало видими следи от
наранявания, а и той не твърдял да е имало посегателство срещу него.
Обвиняемият потвърдил пред полицейските служители, че е ударил Т., като
казал, че последният е карал много бавно.
И двамата водачи били изпробвани за употреба на алкохол с „Алкотест
Дрегер“, като пробите им били отрицателни. На място пристигнал и дежурния
автопатрул на *** на МВР гр. Пловдив, които отвели обв. С. в районното
управление за изясняване на случая.
За констатираното нарушение на чл. 25 ал. 2 от ЗДвП на обв. С. бил
съставен АУАН № 192847/02.07.2021 г., който той подписал без възражения,
както и протокол за пътнотранспортно произшествие № 1757540/02.07.2021
г., в който били описани щетите по автомобилите.
Поради нуждата от специални знания в хода на разследването била
назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, според чието
заключение при настъпилия инцидент на пострадалия Р. Т. била причинена
повърхностна травма на други части на главата, изразена болезненост в
горната устна, изразена болезненост в дясната ингвинална област. Вещото
лице посочва, че описаните травматични увреждания били причинени по
механизма действие на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв като
най-общ механизъм и добре отговарят да са получени при нанесен удар с
юмрук по лицето в областта на горната устна и удар с коляно в областта на
дясната срамна гънка към момента на инцидента при инкриминираната дата.
По време на нанасянето на травмата пострадалият е бил прав и обърнат с лице
към нападателя. Контузията на горната устна и устата и контузията на десния
ингвинален /слабилен/ канал са причинили на пострадалия Р. Т. болка и
страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за около 2-5 дни от датата на
травмата.
По искане на защитата в хода на съдебното производство пред първата
инстанция е била назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
според чието заключение е възможно травматичното увреждане на устните
/травматичния оток/ на пострадалия да се получи и от закачане с отворена
длан по меките тъкани на лицето в областта на устата, но не и от златен
пръстен, поставен на дясната ръка. Травматичният оток на устните на
пострадалия Т. може да се получи от контакт с неголяма сила при странично
4
замахване с ръка /която също е мека тъкан/. Във връзка с изрично поставения
от страна на защитата въпрос /във връзка с развитата в обясненията на
обвиняемия теза/, вещото лице е уточнило, че при нанасяне на травматично
увреждане със златен пръстен на дясна ръка, поради факта, че той е твърд
тъпоръбест предмет с по-голяма плътност, при удар или странично
/тангенциално/ движение с него би се получило и охлузване на кожата, за
каквото не сочат и свидетелите по делото. В експертното становище е
обобщено, че травматичният оток на устните на пострадалия Т. може да се
получи и от удар /удари/ с юмрук в съответната област на лицето с неголяма
сила.
Правилно съдът от първата инстанция е кредитирал заключенията на
вещото лице, като е преценил, че са компетентно изготвени и с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, който извод е споделим и
поради липсата на възражения от страните, ненуждаещ се от допълнителен
коментар от окръжния съд.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
решението на процесуално основание и връщане на делото в предходна фаза.
В депозираната жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени
конкретни оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие
процесуални нарушения. И служебно не се откриват такива, от категорията на
абсолютните-които да са съществени и неотстраними от въззивния съд.
Мотивите към атакуваното решение са обосновани и дават възможност на
страните да реализират пълноценно правото си на жалба и протест, а на
въззивния съд-да упражни контрола, дължим по смисъла на закона.
От изразеното по съществото на делото становище от защитника на
подсъдимия може да се изведе единствено оплакване за неправилно
интерпретиране на информацията, изводима от събрания доказателствен
материал, но такова нарушение не се установи да е допуснато. Районният съд
е обсъдил, анализирал и коментирал събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като на извличащите се от тях факти, релевантни за
предмета на доказване, не е придаден смисъл, който да не се открива в
доказателствените източници, не се констатира некоректно, превратно или
неточно интерпретиране на събраната информация. Изведените от първата
5
инстанция фактически констатации се базират на необходимите и достатъчни
доказателствени източници, които са преценени добросъвестно и в
съответствие с действителното им съдържание. Информацията от гласните
доказателствени средства е проверявана за достоверност при съпоставки със
съдържанието на писмените доказателства и с експертните изводи. Не се
наблюдава и игнориране на доказателствени източници или позоваване на
такива, които не се намират по делото.
Първият съд е бил прав да не кредитира твърденията на обвиняемия
относно обстоятелствата, при които е станало съприкосновението между
двата автомобила, а така също и относно изложената версия за развилите се
между него и пострадалия събития след спирането на превозните средства до
сигнализирането на полицейските органи. Обясненията на С. относно първата
група обстоятелства не съответстват на констатираните от полицейските
служители повреди по превозните средства, респ. механизма на тяхното
причиняване при случилото се леко транспортно произшествие, пресъздадено
в Протокол за ПТП, не кореспондират и с констатациите на издадения АУАН,
а така също и с подробните и безпротиворечиви показания на свид.Т.. От
факта, че последният се явява пострадал от деянието, предмет на предявеното
обвинение, не следва автоматично извод за заинтересованост от изхода на
делото и че воден от тази заинтересованост Т. е депозирал неверни показания.
Качеството му на пострадал наистина задължава съда да подложи на
внимателна преценка достоверността на заявеното от този свидетел и да го
съпостави с останалите доказателствени източници. При липса на съмнение в
обективността му обаче и при съзвучие на изложените от него факти с
извличащите се от останалия доказателствен материал, показанията на Т.
следва да се кредитират, така, както правилно и обосновано е сторил
районният съд. А заявеното от този свидетел, съответства, както с отразените
в протокола за ПТП и в акта за установяване на административно нарушение
констатации, а така също и с показанията на полицейските служители М. и К..
Кореспондира и с казаното от самия С. пред свидетелите М. и К., пред които
обвиняемият е заявил, че е ударил пострадалия, понеже последният карал
много бавно. Очевидно осъдителният извод не е базиран единствено на
показанията на пострадалия.
С оглед наведените възражения от защитника на обвиняемия за
отсъствието на хулигански подбуди в осъществената от обв.С. деятелност и
6
за проверка версията на последния за случилото се на инкриминираната дата,
изнесена в обясненията му, настоящият състав също проведе съдебно
следствие. В неговите рамки бе проведена очна ставка между свид.Т. и обв.С.,
бяха депозирани и допълнителни обяснения от последния. Извличащото се от
тях не води до промяна в описаните по-горе релевантни факти, напротив,
потвърждава същите и допринася за формирането на съдийското убеждение
по изискуемият се в чл. 378, ал.4, т.1 от НПК начин. Твърденията на
обвиняемия относно показан му от пострадалия среден пръст, още докато
двата автомобила са били в движение, се прокарва за пръв път във въззивното
производство и не кореспондира с казаното от С. пред дошлите на място
полицейски служители. А заявеното от него пред свидетелите М. и К., че е
ударил пострадалия, понеже шофирал много бавно, съответства именно на
изложеното от пострадалия относно предприета от другия водач срещу него
абсолютно безпричинна саморазправа и с нищо непровокирана агресия.
*
С оглед на тази фактология на инкриминираното събитие
наказателноправното квалифициране се явява законосъобразно. Настоящата
инстанция се съгласява с мнението на първия съд, който е споделил
предложеното от прокурора правно окачествяване на деянието като
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. 130, ал.2 от НК. Изложени са
правилни и споделими разсъждения за обективните съставомерни елементи,
като при липса на конкретни писмени и устни възражения от страна на
защитата, въззивният съд не намира за нужно да ги преповтаря. По делото са
налични достатъчно убедителни доказателства, че обвиняемият С. е нанесъл
няколко удара на пострадалия Т., като е налична причинно-следствена
обусловеност с настъпилото съставомерно последствие:лека телесна повреда
/контузия на горната устна на устата и контузия на десния ингвинален
/слабилен/ канал/, субсумирано под разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК.
Споделят се и изводите на ПРС за реализиране на субективната страна
на квалифицирания състав по чл.131, ал.1, т.12, вр. 130, ал.2 от НК. Очевиден
е прекият умисъл на обвиняемия, който е нанесъл процесните посегателства
срещу телесния интегритет на пострадалия, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал и искал
настъпването на престъпния резултат. Всички обективни съставомерни
7
елементи на престъплението са били отразени в съзнанието на извършителя,
като са били налични и изискуемите специални (хулигански) подбуди.
Изложеното е в синхрон със съдебната практика и правна доктрина, приемаща
наличие на хулигански подбуди в случаите на безпричинно и непровокирано
от пострадалия нанасяне на телесно увреждане, а така също и по
незначителен повод, което позволява на дееца да покаже, че се смята за
необвързан със социалните норми и така да демонстрира своето явно
неуважение към обществото. Отсъствието в случая на какъвто и да било
основателен личен мотив у обв.С., предвид установената по делото
фактология, обосновава извода относно наличието на хулигански подбуди.
Нещо повече, многобройна е съдебната практика, а и правната доктрина е
категорична и еднопосочна /Гиргинов, Антон, Наказателно право на РБългария,
Особена част, Изд. Къща Софи-Р, 2002, стр.69/, че дори наличието на известен мотив
у дееца да осъществи противоправно действие спрямо пострадалия не
изключва „хулиганските подбуди“, когато засягането на реда и общественото
спокойствие също е резултат от деянието. Тези подбуди са налице, когато
деецът, макар преследвайки друга конкретна цел, осъществява същата в
обстановка и по начин, при които демонстрира едновременно и своето
неуважение към обществото, предизвикателното си отношение към
обществения ред и морала, какъвто е конкретният случай. С други думи, дори
да приемем наличието на незначителен личен мотив у обвиняеми С. спрямо
пострадалия /леко пътно произшествие между двамата, при все, че същото е
било провокирано от самия извършител, а претендираното от обвиняемия
показване на среден пръст, за което според съда не са налични доказателства/,
то същият не изключва осъществяване на квалифициращото обстоятелство
„хулигански подбуди“. Това е така, понеже предприетата от С. саморазправа
спрямо пострадалия едновременно грубо нарушава обществения ред и
изразява явно неуважение към обществото, предвид осъществяването й на
публично място, и най-вече с оглед очевидното несъответствие между
конкретния повод и сторената деятелност /Р.78-73-II, Р.432-72-I, Р.257-09-I; Р.417-
09-I, Р.302-11-III, Р.65-10-I; Р.441-11-I, Р.782-05-III и мн. др./.
В контекста на изложеното, правилно ПРС е приел, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а от НК. Това е така, понеже за
умишленото престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. 130, ал.2 от НК, от което
не са причинени имуществени вреди, законът предвижда наказание лишаване
8
от свобода за срок до 1 година или пробация, а обв.С. е със статут на
неосъждано за престъпление от общ характер лице /същият е реабилитиран за
общо трите си осъждания/, отдавна е изтекла и давността са санкционирането
му по чл.78а от НК.
При индивидуализация на административната санкция по чл.78а, ал.1 от
НК, първостепенният съд правилно е определил глоба в размер на 1500 лв.,
отчитайки коректно критериите за нейното оразмеряване и правилото за
съответствие между деяние и наказание. Изхождайки, както от тежестта на
извършеното, а така също и от данните за личността на обвиняемия С., който
не е лице със завишена степен на обществена опасност, а е социално и
трудово вграден в обществото, справедливо се явява административно
наказание „глоба“ в размер, близък до /около/ минималния от 1000 лева.
Междувпрочем математическият израз на параметрите на административното
наказание около минимума се явява санкционната граница от
законоустановения минимум от 1000 лева до средата от 2000 лева между този
минимум и медианата от 3000 лева /между минималната глоба от 1000 лева и
максималната от 5000 лева/, тоест границата от 1000 лева до 2000 лева.
Правилно районният съд, който е оразмерил наказанието в посочените рамки,
е отчел, че оценката за степента на обществена опасност на дееца се извежда
не само с оглед на горепосочените характеристични данни, а и от
обективните прояви на личността му при извършване на конкретното деяние.
А проявеното от С. упорство при демонстрираното от него /и то за съвсем
кратко време/ грубо погазване на законността, както относно безопасността на
движението /непосредствено предхождащо инкриминираното деяние/, а така
също и на установения обществен ред и спокойствие и проявеното незачитане
на телесната неприкосновеност, обуславят налагането на по-завишена
санкция от минималната от 1000 лева. Ето защо, за прилагането на по-голяма
снизходителност от вече проявената от първостепенния съд с налагането на
глоба в размер на 1500 лева /близка до минималната/, липсват основания.
Междувпрочем, наведените от защитата доводи в допълнителното становище
към въззивната жалба относно влошено здравословно състояние на С., не се
конкретизираха в хода на съдебните прения, не бяха и споменати нито от
адв.Д., нито от обвиняемия.
Предвид гореизложеното и след извършената цялостната служебна
проверка на атакуваното решение съдът в настоящия състав не откри
9
основания за неговото изменяне или отмяна.
С оглед на изложеното и на основание чл.378, ал.5, вр. чл.334, т.6, вр.
чл.338 от НПК съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 205 от 24.01.2022 г. по АНД №
6139/2021г., Районен съд-Пловдив, 3 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10