№ 279
/ 10.12.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №873 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от С.К.
– чрез упълномощения представител адв.В.К., против Решение №33/01.07.2021г. по
анд №265/2021г. на РС Димитровград, с което е потвърдено Наказателно
постановление №254р-233/23.02.2021г. на Директор ОД МВР Хасково. Твърди се, че
решението на съда било неправилно поради нарушение на закона и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. След подписване на АУАН и
връчването му на касатора било поправена в екземпляра, представен по делото,
посочената като нарушена правна норма. Така се счита, че в АУАН била посочена
неправилна правна норма, която противоречала на изписаното словесно описание на
нарушението, защото едната точка касаела затворени, а другата точка – отворени
пространства. Това било довело до нарушаване на правата на нарушителя. Не било
възможно да се разбере дали 7 било поправено на 8 или от 8 било поправено на 7
и въобще коя точка от заповедта се твърди, че била нарушена, като се сочи и че
било недопустимо да има поправки в акта. Твърди се още, че при така направеното
описание на нарушението, осъществено в 10 часа на Неделния пазар, то не можело
да се прецени струпване на хора и дистанция от 1,5м. Там, където бил
жалбоподателят, не било имало никакви хора на много повече от 1,5м. разстояние.
Излагат се съображения относно честата промяна на заповедите относно
епидемичната обстановка, както и относно имущественото състояние на
жалбоподателя. При посочването на Неделен пазар като място на извършване на
нарушението, то не можело да се установи къде точно е било то, тъй като това
било огромно пространство от стотици декари с улици, заведения и магазини,
сергии и дори спортна зала. Освен това имало и Заповед №РД-01-655/13.11.2020г.,
съгласно която т.І-13 на всички пазари се създавала организация за еднопосочно
движение и осигуряване на дистанция от 1,5м. Приложение, че от собственика на
пазара се изисквало да създаде тази организация, то било неясно защо се
изисквало от жалбоподателя да следи за тази дистанция. Носенето на маска не
било задължително винаги, а само при наличие на кумулативни предпоставки –
открито обществено място, струпване на хора и невъзможност да се спазва
физическа дистанция. Случаят бил и маловажен предвид краткото действие на заповедта
и факта, че понастоящем била отменена и на открито маските не били
задължителни. В АУАН била посочена като нарушена разпоредбата на чл.209, ал.1
от ЗЗ, а в НП – 209а, ал.1 от ЗЗ. Дори да бъдело установено нарушение, то
следвало да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и
да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба не взема становище.
Окръжна
прокуратура счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен
съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение
Районен съд Димитровград е потвърдил като законосъобразно Наказателно
Постановление №254р-233/23.02.2021г. на Директор ОД МВР Хасково, с което на С.К.
*** за това, че на 29.11.2020г., около 10,00ч. в гр.Димитровград, на Неделен
пазар, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република
България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с
издадена Заповед №РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването - въвеждаща
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и
др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа,
шал, шлем и др.), е установено, че К. се намира в посоченото закрито обществено
място и нарушава посоченото в заповедта, като
не е поставил защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и
устата му, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето във вр. с т.8 от Заповед
№РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето му е наложено административно наказание глоба в размер на
300,00 лева. За
да потвърди наказателното постановление въззивният съд не е установил при
съставянето на АУАН и издаването на НП да са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. За доказано от
фактическа страна е приел, че на 29.11.2020г.
– около 10,00ч., жалбоподателят не бил в помещението с поставена маска.
Изложени са мотиви относно сериозността на въведените епидемични мерки и
правния характер на Заповед №РД-01-609/2020г. на Министъра на
здравеопазването. Съдът е обсъдил подробно приложимите правни разпоредби, като е
отчел и невъзможност за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като към датата
на установяване на нарушението процесното задължение било действащо и
неизпълнението му водело до нарушаване на правната норма, съдържаща и санкция
за неизпълнението. Направен е извод, че нарушението не е маловажен случай,
както и че определеното наказание като размер било в минималния предвиден
такъв.
Касационната инстанция не споделя изводите
на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление.
Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН №254р-233/23.02.2021г., бл.№543826, съставен срещу С.К. за това,
че на 29.11.2020г. около 10.00 часа в Димитровград на Неделен пазар не е
поставил маска или друго защитно средство, прикриващо устата и носа. Прието е,
че с това същият виновно е нарушил чл.209, ал.1 във вр. с чл.63, ал.4
от ЗЗ във вр. с т.8 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването. В наказателното постановление е
възпроизведена така описаната фактическа обстановка, но е добавено, че деянието
е осъществено на открито обществено място, в условията на въведена извънредна
епидемична обстановка в РБългария и противоепидемична мярка, както и че лицето
се движи без да е поставило защитна маска за лице или друго средство, покриващо
носа и устата. Прието е и че така е нарушен не чл.209, ал.1 от ЗЗ, а чл.209а от
ЗЗ и поради това е наложено административно наказание глоба на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Касационната инстанция не споделя извода
на въззивния съд, че АУАН и НП отговарят на изискванията за нормативно дължимо
съдържание във връзка със съответните реквизити. За да е спазено изискването на
чл.42, т.4 от ЗАНН по отношение на АУАН,
съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на НП, в
тези два акта следва да е извършено описание на нарушението, чрез посочване на
датата и мястото, където същото е извършено, както и на обстоятелствата, при
които е било извършено. Това описание следва да е достатъчно ясно и пълно, чрез
излагане на всички обективни и субективни белези на административното
нарушение, за да може наказаното лице да разбере какво му е вменено да е
извършило и да организира защитата си. В конкретния случай, чрез посочването в
АУАН и в НП, че С.К. не е поставил защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата му, е извършено възпроизвеждане на посочената за
нарушена норма в НП – чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ във вр. с т.8
от Заповед №РД-01-609/2020г. на МЗ, но в НП са изложени нови обективни
обстоятелства, касаещи общественото място, където е извършено нарушението. В
АУАН се сочи, че нарушението е извършено на Неделен пазар, а в НП се сочи, че
това представлява открито обществено място, както и че нарушителят се движи,
т.е. привнесени са нови факти, касаещи елементи от състава на нарушението. В
този смисъл настоящият съдебен състав споделя възражението в касационната
жалба, че при описанието на нарушението не са изяснени фактически
обстоятелства, явяващи се от съществено значение за това да се определи има ли
извършено нарушение, къде е извършено и извършено ли е виновно от наказаното
лице. Тази неяснота се задълбочава и от посочената като нарушена в НП
разпоредба на т.8 от Заповед №РД-01-609/2020г. на МЗ, а наред с това и заради
извършената поправка в АУАН, касаеща изписването на съответната точка от
заповедта. Съгласно т.8 от заповедта на МЗ всички лица, когато се намират на открити
обществени места, на които има струпване на хора и невъзможност за спазване на
физическа дистанция от 1,5м., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките
в приложение №3 на заповедта. В конкретния случай е напълно неясно защо е
прието, че нарушението е извършено на открито обществено място, доколкото
самият Неделен пазар се състои от открити алеи или улици, както и от закрити
общи такива части, а също и редица други помещения, които могат да бъдат
определени като закрити обществени места. От друга страна, при прието за
извършено нарушение на открито обществено място, то остава неизяснена обстановката
при извършването на това нарушение, а именно – дали установено струпването на
хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1,5м. При така въведените в
АУАН и НП факти, между които и няма идентичност, а има привнасяне на нови
обстоятелства, за наказаното лице остава неясно срещу какво вменено му
административно нарушение следва да се защитава, респективно съдът е
възпрепятстван на провери осъществяването на същото от обективна и субективна
страна, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззивният съд неправилно е преценявал наказателното
постановление по същество, като неправилен е и достигнатият от него извод, че
извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на С.К. по чл.209а, ал.1, във вр. с чл.63, ал.4
от ЗЗ във вр. с т.8 от Заповед №РД-01-609/2020г. на МЗ, се установява по
безспорен начин по делото. Като е потвърдил наказателното постановление, Димитровградски
Районен съд е допуснал неправилно приложение на закона, представляващо
основание за касиране на обжалваното решение.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №33/01.07.2021г.,
постановено по АНД № 265 по описа на Районен съд Димитровград за 2021г., вместо
което
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№254р-233/23.02.2021г. на Директор ОД МВР Хасково, с което на С.К. ***
за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето във вр. с чл.63, ал.4 от
Закона за здравето във вр. с т.8 от Заповед №РД-01-609/2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Председател:
Членове:
1.
2.