№ 201
гр. Пазарджик, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220202001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Сдружение „С.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София, представлявано от Н. М. С., против
Електронен фиш серия Г, № 0002926 на ОДМВР-Пазарджик, с който на
основание чл.638 ал.4 от КЗ, вр. с чл.638 ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за
нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но постъпва
писмено становище от пълномощник, който поддържа жалбата и излага
съображения за отмяна на ЕФ. Претендира се и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което
излага съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за
прекомерност на разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане
на такива.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция
затова, че на 08.03.2019г., в 15:23 часа, в обл. Пазарджик, на АМ „Тракия“, на
км. 89, в посока за гр.София, било установено нарушение на Кодекса за
застраховането. Нарушението било установено посредством заснемането на
л.а. „Фиат Улисе“ с ДК № ***, собственост към този момент на
горепосоченото сдружение. Заснемането станало с АТСС – ТWIN*CAM с №
SD2D0027.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния
ЕФ са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния
закон.
Основното от тях се свежда до това, че в обстоятелствената част на ЕФ
липсва, каквото и да е описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които то е било извършено. От съдържанието на ЕФ не става ясно и не може
да се разбере какво нарушение е извършено, доколкото се сочи само, че е
установено нарушение на Кодекса на застраховането. Липсата на словесно
описание на нарушението ограничава правото на защита на санкционираното
лице, тъй като е лишено от възможността да разбера какво нарушение се
твърди, че е извършило и от възможността правилно да организира защитата
си. Дадената цифрова квалификация на нарушението – чл.483 ал.1, т.1 от КЗ
не санира допуснатото процесуално нарушение, доколкото в ЕФ, освен
цифрова, следва да се съдържа и словесна правна квалификация, т. е. да са
описани всички необходими обективни, респ. субективни елементи на
вменения състав на административното нарушение. Когато обаче това не е
сторено, то наказаното лице е лишено от възможност адекватно да упражнява
правото си на защита, като оспорва, респ. оборва обективната и/или
2
субективна съставомерност на деянието.
На второ място, установи се категорично, че процесният ЕФ е издаден в
драстично нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, т.к. от официалното уведомително писмо на началника на С-р
„ПП“ при ОДМВР-Пазарджик /л.39 от делото/ става ясно, че за използването
на АТСС на инкриминираната дата, час и място не е бил съставен протокол.
При липсата на такъв протокол последващите действия на контролните
органи, се явяват предприети при съществени нарушения на разпоредбите,
регламентиращи условията, реда и начина на използване на мобилни АТС и
системи за контрол на правилата за движение. Несподеляемо е становището,
изразено в горецитираното писмо, че въпросната наредба била неотносима
при установяване на нарушение по КЗ, а само на тиква по ЗДвП. Първо
следва да се каже, че според чл.1 от Наредбата с нея се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, т.е на всички
правила за движение по пътищата, а не само на разписаните в ЗДвП. Не може
да има съмнение, че в КЗ се съдържа правило за задължително сключване на
застраховка „ГО“ на автомобилистите, за да е допустимо придвижването на
едно МПС по пътищата, отворени за обществено ползване.
В КЗ е предвиден специален ред за установяване на нарушения с АТСС
- чл. 647, ал. 3 от КЗ, който гласи, че когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Самото
препращане от КЗ към ЗДвП, досежно реда и условията за издаването на ЕФ
несъмнено говори, че горецитираната наредба е приложима и при
констатиране и санкциониране на нарушения по кодекса.
С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е въведено
задължение за контролния орган при всяко използване на мобилно АТСС да
съставя протокол съгласно приложението. Предвидено е протоколът да се
3
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол /чл. 10, ал. 2/, като
при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта е предвидено
протоколът да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със
снимка на разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В настоящия случай,
въпреки въведеното императивно задължение за съставянето на протокол по
чл.10, ал.1 от Наредбата, такъв протокол липсва. Изискването за съставянето
на протокола не е самоцелно, тъй като той изпълнява важна доказателствена
функция в процеса. Липсата на редовно съставен протокол означава и липса
на доказателство по делото за спазването на нормативно предвидения ред за
установяване на нарушението чрез използването на мобилно техническо
средство за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Същевременно доказателствената тежест в процеса се носи единствено от
АНО, поради което той следва да понесе и последиците от доказателствената
непълнота за законосъобразното провеждане на процедурата. Доколкото
изискването за попълване на протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата е
установено като елемент от процедурата при използване на мобилно АТСС за
контрол, то несъставянето му винаги ще съставлява процесуално нарушение.
Настоящият съдебен състав приема, че това нарушение е от категорията на
съществените, поради което то влече незаконосъобразност на ЕФ, издаден в
резултат на така опорочената процедура, именно защото протоколът по служи
като доказателство за редица съществени за преценката за законосъобразното
провеждане на производството обстоятелства, които не могат да бъдат
установени по друг начин.
На първо място съставянето на е задължително, защото той е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението,
мястото на контрол и месторазположението на техническото средство,
посоката на движение на контролираните МПС, с какво по вид АТСС е
заснето нарушението, относно въведените ограничения на скоростта на
движение, режима на измерване, начало и край на работа, дали техническото
средство, с което е било заснето нарушението, е използвано от служител,
оправомощен да борави с такива средства, къде е било разположено
техническото средство – в лек автомобил, на мотоциклет или е било
временно разположено на пътя, във време на движение ли е направено
заснемането или не, доколкото е предвиден различен ред за ангажиране на
4
отговорността в тези случаи. По делото се твърди, че заснемането е
извършено с АТСС временно разположено на участък от пътя (тип ARH
CAM S1), но информация относно мястото на контрол не би могла да се
изведе и по реда на чл.10, ал.3 от Наредбата, т. е. от снимката на
разположението на уреда, тъй като такава също липсва. С разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП е регламентирано изрично задължение за директора на
съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, в съпроводителното писмо да посочи
включително разположението на автоматизираното техническо средство,
посоката на движение на автомобила, действащото ограничение на скоростта,
както и да представи доказателствата за тези обстоятелства. При липсата на
попълнен протокол по Наредбата се явяват незаконосъобразни и
последващите действия на контролните органи, като осъществени при
съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата
за движение.
На следващо място, по делото не се доказа, че е спазено изискването по
чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а именно използваното
техническо средство да е било разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Нормативната уредба предписва спазването на редица технически изисквания
към монтажа и експлоатацията на АТСС, регламентирани с Наредбата и
инструкцията за експлоатация, като тяхното съблюдаване представлява
гаранция за законосъобразното измерване при използването на процесната
мобилна система за контрол на скоростта на МПС. В тази връзка
законодателят е предвидил улеснен ред за доказване надлежното изпълнение
на тези изисквания, като в съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. следва да бъде удостоверено чрез
попълване на нарочно поле и полагане на подпис, че автоматизираното
техническо средство е използвано съгласно нормативните изискванията,
установени в инструкцията за експлоатация. Само при спазването на тези
изисквания биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията с
техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на
неправилен монтаж или експлоатация. При надлежно попълване в протокола
на посоченото поле до доказване на противното се смята, че всички
5
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно
гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче
спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност
на техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се
презюмира. В съдебната практика е изяснено, че дори ненадлежното
попълване на протокола в тази му част – когато липсва удостоверяване или
подпис на извършилото го лице, то отново не може да бъде извършена
проверка за спазване изискванията на чл. 6 от Наредбата, поради което е
допуснато съществено процесуално нарушение. В този смисъл има богата
съдебна практика – Решение № 4424 от 27.06.2019 г. по к. а. н. д. №
4318/2019 г. на Административен съд – София; Решение № 541 от 18.03.2019
г. по к. а. н. д. № 277/2019 г. на Административен съд – Варна. На още по-
силно основание, когато протокол въобще не е съставен, то нарушението на
процесуалните правила отново следва да се квалифицира като съществено.
В заключение, не би могло да се приеме, че несъставянето на протокол
по чл.10, ал. 1 от Наредбата не е процесуално нарушение от категорията на
съществените. Противното би обезсмислило съществуването на разпоредбата,
както и необходимостта от попълването за в бъдеще на посочения протокол
при използването на мобилни АТСС за контрол, ако липсата на протокола не
влияеше съществено на законосъобразността на процедурата. Подобно
становище от гледна точка на последиците си би могло да се равнява и на
мълчалива отмяна на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. Същевременно трайна е съдебната практика на
административните съдилища в страната относно характера на липсата на
съставен протокол по Наредбата като самостоятелно съществено процесуално
нарушение – Решение № 2406 от 19.12.2016 г. по к. а. н. д. № 2827/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2017 от 28.10.2019 г. по к. а. н.
д. № 2314/2019 г. на Административен съд – Варна; Решение № 115 от
22.10.2019 г. по к. а. н. д. № 119/2019 г. на Административен съд – Ямбол;
Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к. а. н. д. № 146/2017 г. на
Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от 20.02.2019 г. по к. а. н.
д. № 5/2019 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 533 от
08.05.2018 г. по к. а. н. д. № 228/2018 г. на Административен съд София –
област; Решение от 18.11.2019 г. по к. а. н. д. № 97/2019 г. на
Административен съд – Силистра; Решение № 273 от 25.10.2019 г. по к. а. н.
6
д. № 246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
Всичко казано до тук налага отмяна на обжалвания ЕФ.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за ОДМВР-
Пазарджик, искането за присъждане на разноски в полза на дирекцията не
може да бъде уважено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото
о. с. з. от страна на пълномощник на жалбоподателя, като последният има
право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с
оглед разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, списък на разноските и платежни документи /л.28-30/ се
установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
преди проведеното с.з. следва да се каже, че същото е неоснователно.
Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производство, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата,
т.к. имуществената санкция е 2000 лева. В последната цитирана норма е
посочено, че при интерес от 1000 до 5000 лв., както е в настоящия казус,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7 % за
горницата над 1000 лева. Тази горница е също 1000 лева, а 7% от нея се
равняват на 70 лева. Иначе казано минималното дължимо адвокатско
възнаграждение в настоящото производство е точно 370 лева, а това което е
било платено е съвсем малко повече от минималното, което не налага да бъде
намалявано поради прикомерност. С оглед на това в полза на жалбоподателя
следва са се присъдят разноски в за адвокатското възнаграждение от 400
лева, които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да ги заплати от
7
бюджета си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0002926 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на Сдружение „С.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, представлявано от Н. М. С., на основание чл.638 ал.4
вр. с ал.1, т.2 и с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ
на Сдружение „С.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, представлявано от Н. М. С., разноски в размер на 400
/четиристотин/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8