Решение по дело №246/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 257
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Татяна Георгиева Черкезова
Дело: 20204500500246
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е №257

гр. Русе, 15.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 16 юни  две хиляди и двадесета година,в състав:

    Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

               Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                       НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 246 по описа за 2020г.,за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

„В****“ ЕООД - гр. Р**** е обжалвало Решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5712/2019 г., с което е осъдено да заплати на И.К.И. сумата от 720 лева, представляваща паричната равностойност на непредоставени за периода от м. април 2012 г. до м. март 2013 г. ваучери за храна, ведно с лихвите за забава от предявяване на иска, както и разноските в производството. Развива оплаквания за неправилност на съдебното решение и иска отмяната му по подробно развити в жалбата съображения.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна и иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

 Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

   Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна.

  От фактическа страна по делото е установено следното :

Между страните  съществувало трудово правоотношение до 30.11.2018г.

  С Колективния трудов договор от 12.07.2011г., сключен между работодателя и Синдикалната организация на КНСБ при ответното дружество,  било уредено средствата за СБКО, формиращи се от до 15% от начислените средства за работна заплата, да се използват съгласно решение на Събранието на пълномощниците, като тези средствата не могат да се изземват или използват за други цели / чл. 35 -37 от КТД /.

Съгласно Решение  от 23.11.2011г. на събранието на пълномощниците при  „В****“ ЕООД / чиито правоприемник е ответникът / средствата за СБКО се разпределят като работниците/служителите, при действително отработен най-малко 1 ден от календарния месец имат право да получат ваучери за храна на стойност 60 лв. месечно.

Правото на  работниците/ служителите на ваучери за храна работодателят признал и се задължил да осигури, със споразумителни протоколи с представителя на СО на КНСБ при ответното дружество, с които срокът за предоставяне на ваучери бил продължен до 31.12.2015г., впоследствие - до 31.12.2016 г.   

Ищцата не   получила ваучери за храна за периода м. април 2012 г. -м. март 2013г., с парична равностойност в размер на 720 лева. 

Спорен е въпросът относно правото на ищцата като служител на  „В****“ ЕООД да претендира паричната равностойност на следващите й се  ваучери, на който въпрос районния съд дал положителен отговор, основан на установените по делото обстоятелства и на закона.

С решение на Общото събрание на пълномощниците, взето на основание чл. 36 от КТД, са определени начини на използване на средствата за СБКО, между които и за предоставяне на ваучери за храна на стойност 60 лева месечно за всички работещи по трудово правоотношение, договори за управление и контрол и на заетите по граждански договори. За исковия период предвидените средства за СБКО са начислени, но  не са получени ваучери на същата стойност. При това положение за ищцата е възникнало правото да претендира паричната равностойност на дължимите й средства за СБКО, срещу които не е получила ваучери на съответната стойност.

 Изводът на първоинстанционния съд е законосъобразен и правилен, поради което въззивната инстанция го възприема изцяло, ведно с мотивите на обжалваното решение, към които  препраща на основание чл.272 от ГПК.

Последното обуславя неоснователност на въззивната  жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

С оглед изхода от спора, на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

Мотивиран така, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №  85/23.01.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5712/2019 г.

ОСЪЖДА „В****“ ЕООД, ЕИК ****, гр. Р****, ****, представлявано от Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на И.К.И., ЕГН **********,***, сумата от 200 лева – деловодни разноски за въззивното производство.

  Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: