СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
12.02.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 14.01.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 11241/18г. и констатира следното:
Предявени са
искове от Л. К. против Д. Д. с правно основание
чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл.- последно от ЗЗД във връзка с чл. 17 от ЗЗД –
за прогласяване недействителността /нищожността/ на предварителен договор от
20.12.17г. /нотариално заверен при нотариус К. Б. под № 9478/ в частта –
досежно цената на сделката и чл. 124 от ГПК – за установяване, че между
страните е налице съществуващо правоотношение по окончателен договор от
20.12.17г. /заверен при нотариус К. Б.
под № 9480 и № 9481/ в частта - досежно цената на сделката.
Предмет на делото
е и иск /приет за разглеждане в процеса при условията на чл. 213 от ГПК/ на Д.
Д. против Л. К. с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 124 от ГПК - за установяване съществуване на вземане в размер на
32 500 лева: неплатена цена /първа вноска, дължима до 20.06.18г./ по
предварителен договор от 20.12.17г. /нотариално заверен при нотариус К. Б. под
№ 9478/ и законна лихва върху тази главница, считано от 10.07.18г. /за които
вземания са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС 69 състав
по г.д. № 45460/18г./.
Правната
квалификация на исковете /на предмета на делото – спора/ е направена от
председателя на състава в съответствие с определението от 29.07.20г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Събраните по
делото писмени доказателства /преценени в контекста на – твърденията и
възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 20.12.17г. –
страните /Л. К. – купувач; Д. Д. – продавач/ са
сключили предварителен договор /нотариално заверен при нотариус К. Б. под №
9478/, по силата на който: продавачът се е задължил да продаде на купувача 48
дружествени дяла от капитала на „Ф.17“ ООД за цена в размер на общо 65 000
лева /платима на две равни вноски от по 32 500 лева в следните срокове: до
20.06.18г. – за първата вноска и до 20.12.18г. – за втората вноска/. На посочената
дата /20.12.17г./ същите страни са подписали /в съответствие с чл. 4 от
предварителния договор/ и окончателен договор по чл. 129 от ТЗ /заверен при
нотариус К. Б. под № 9480 и № 9481/ с идентичен предмет /покупко-продажба на
горните дялове/, но за цена по номиналната им стойност /в размер на общо 48
лева/.
Исковете
по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл.- последно от ЗЗД във връзка с чл. 17 от ЗЗД и по чл. 124
от ГПК са неоснователни:
Обстоятелството,
че договорът /окончателния/ за покупко – продажба е породил прехвърлителен
/транслативен/ ефект – не е спорно /т.е. не се спори, че Л. К. е придобил собствеността върху
процесните 48 дружествени дяла от капитала на „Ф.17“ ООД/. Спорен е въпросът относно цената на учреденото правоотношение. В тази
връзка:
Съдържанието
на представеното /и неоспорено като истинност – автентичност/ обратно писмо от 20.12.17г.
/преценено при условията на чл. 20 от ЗЗД - само по себе си и в контекста на
съдържанието на процесните два договора – предварителен и окончателен/ налага
еднозначния /категоричен/ извод, че: в окончателния договор страните са „прикрили“
/по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД/ действителното си съглашение /съдържащо се
в предварителния договор/ относно цената на сделката /цената на учреденото
правоотношение по покупко-продажба/. Такъв извод налагат и самите твърдения на Л. К. /заявени в
първоначалната искова молба и допълнението – уточнение към нея/. С други думи: действителната
воля на договарящите е
била – процесните дялове да бъдат прехвърлени за сума в размер на общо
65 000 лева /цената по предварителния договор/, а не продадени по
номинална стойност /за сумата от общо 48 лева – съгласно клаузите от
окончателния договор/. С оглед това: в случая следва да се приеме, че –
частично недействителната /привидна, прикриваща, симулативна/ уговорка
/визирана в окончателния договор/ касаеща цената на сделката - се явява заместена
от действителната такава уговорка /визирана в предварителния договор/. В такава
хипотеза: и двата установителни иска не могат да бъдат уважени, доколкото -
процесната /констатираната/ симулация на практика засяга - не предварителния
договор /каквато е тезата на Л. К./ а
окончателния такъв /и то само досежно цената на сделката/.
Искът
по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК е основателен:
Изложените
по – горе съображения налагат извода, че: предварителният договор от 20.12.17г.
удостоверява действително /съответно изискуемо – с настъпил падеж на 20.06.18г. и непогасено/ вземане в полза
на продавача срещу
купувача за сума в размер на 32 500 лева /първата вноска по предварителния
договор/. С оглед това -
установителният иск следва да бъде уважен.
Доводите
на Л. К. /заявени
в контекста на правилото по чл. 59 от ЗЗД/ не следва да бъдат обсъждани – такъв
осъдителен иск не е предмет на делото /в такава насока са изложени съображения
и в определението от 29.07.20г./.
По
същите съображения – не следва да бъдат обсъждани и възраженията на Л. К. /заявени в контекста на
правилото по чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД/. Тези възражения /от друга
страна/ останаха неконкретизирани в процеса /а цитираните от Л. К. в тази връзка текстове от ТЗ в
първоначалната искова молба – не кореспондират със заявеното основание за
нищожност по посочения текст от закона/. На последно място /в същата връзка/:
симулативна уговорка /касаеща цената на сделка/ съставлява порок, който
принципно не може да се окачестви като „заобикаляне на закона“ /по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД/; този порок не може да анулира учреденото
правоотношение в хипотезата на посочения законов текст, а единствено поражда
/влече/ последицата /санкцията/ по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Същите
съображения са относими и към възраженията на Л. К. /косвено заявени в хипотезата
на чл. 29 от ЗЗД/. От друга страна - сторените в тази връзка доказателствени
искания /оставени без уважение по съображенията – изложени в определението от
29.07.20г./ на практика не бяха /не са/ насочени към установяване на релевантни
за състава на този законов текст обстоятелства.
Неотносими
към конкретния предмет на делото се явяват и доводите на Л. К., касаещи учредени между него и
процесното /посоченото/ търговско дружество заемни правоотношения /и
представеното в тази връзка писмено доказателство – договор за заем от
21.12.17г./. Този документ обаче /конкретно т. 1 и т. 4 от същия – също
препращат към прикритата уговорка на страните по предварителния договор,
касаеща цената на сделката/.
С
оглед изхода на спора – в полза на Д. Д. следва да бъдат присъдени съдебни разноски /при
условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ в това число и за заповедното производство
/по съображенията – изложени в ТР № 4 от 14г. на ВКС/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на Л.Е.К. ЕГН ********** против Д.К.Д. ЕГН ********** с правно основание чл.
26, ал. 2, изр. 1-во, предл.- последно от ЗЗД във връзка с чл. 17 от ЗЗД и чл.
124 от ГПК: за прогласяване недействителността /нищожността/ на предварителен
договор от 20.12.17г. /нотариално заверен при нотариус К. Б. под № 9478/ в
частта – досежно цената на сделката и за установяване, че между страните е
налице съществуващо правоотношение по окончателен договор от 20.12.17г. /заверен при нотариус К. Б. под № 9480 и №
9481/ в частта - досежно цената на сделката.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска на Д.К.Д. ЕГН ********** против Л.Е.К. ЕГН ********** с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК съществуването на
вземане в размер на 32 500 лева: неплатена цена /първа вноска, дължима до
20.06.18г./ по предварителен договор от 20.12.17г. /нотариално заверен при
нотариус К. Б. под № 9478/ и законна лихва върху тази главница, считано от
10.07.18г. /за които вземания са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от СРС 69 състав по г.д. № 45460/18г./.
ОСЪЖДА Л.Е.К. да
плати на Д.К.Д. 2 650 лева – съдебни разноски /за настоящото производство/
и 1 670 лева – съдебни разноски за заповедното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: