РЕШЕНИЕ
№
……...…/............2023 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 25 октомври
2023 година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 135
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от И.Д.М., С.С.М. и В.Д.М. срещу „Диа строй“ ЕООД, А.Г.А.,
М.Н.Л. и Р.Т.Д. иск за обявяване за относително недействителен по отношение на
ищците на договора обективиран в нот.акт № 172/ 2019 г. от 04.12.2019 г., с
който „Диа строй“ ЕООД прехвърля на ответниците А.Г.А., в съпружеска
имуществена общност с М.Н.Л., и учредява на Р.Т.Д., право на ползване на
Апартамент № 8 с идентификатор 10135.3516.181.6.8, находящ се в ***, с площ от
148,03 кв.м., както и прилежащите му 11,8612 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, или,
евентуално, на основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на
07.10.2014 г. сключили договор с „Пресиянстрой“ ЕООД, по силата на който
последният в качеството му на изпълнител се задължил да осъществи промяна на
действащия ПУП-ПРЗ за недвижим имот, находящ се в ***, ид. № 10135.3516.181, да
направи промяна на одобрения инвестиционен проект, да извърши строителството и
да въведе в експлоатация жилищната сграда, срещу което ищците се съгласили да
прехвърлят идеална част от дворното място и да учредят на изпълнителя право на
строеж за част от обектите в сградата, като запазели в своя полза право строеж
върху останалата част от обектите. С уведомление от 08.10.2018 г. договорът от
07.10.2014 г. бил развален от ищците поради неизпълнение от страна на
изпълнителя „Пресиянстрой“ ЕООД. На 05.06.2019 г. страните постигнали
споразумение, по силата на което „Пресиянстрой“ ЕООД и „Диа строй“ ЕООД, като
изпълнител солидарно се задължили в шестмесечен срок да завършат изцяло
сградата и в тримесечен срок от подписване на акт обр. 15 да подадат документи
за въвеждането й в експлоатация, срещу което ищците им прехвърлили права на
собственост върху изброените в споразумението обекти, в т.ч. Апартамент № 8 с
идентификатор 10135.3516.181.6.8 в полза на ответника „Диа строй“ ЕООД. Тъй
като изпълнителите не изпълнили задълженията си в уговорените срокове, ищците
са предявили иск за разваляне на договора, който е предмет на т.д. № 2116/2019
г. по описа на ВОС, ТО. От направена справка в СВ ищците установили, че с
нот.акт № 172/04.12.2019 г. „Диа строй“ ЕООД е продало на А.Г.А., в съпружеска
имуществена общност с М.Н.Л., на цена в размер на 143 000 лева и е учредило на Р.Т.Д.,
право на ползване на Апартамент № 8 с идентификатор 10135.3516.181.6.8.
Твърдят, че уговорената цена е фиктивна и различна от пазарната и че няма
плащане на цената. Учредяването на право на ползване също било фиктивно и имало
за цел увреждане на ищците. Считат, че са кредитор на „Диа строй“ ЕООД по
сключения на 05.06.2019 г. договор, в изпълнение на който е прехвърлен
процесния недвижим имот. Заявяват, че след изтичане на срока за изпълнение –
05.12.2019 г., са кредитори на „Диа строй“ ЕООД за връщане на основание чл. 55 ЗЗД на полученото на отпаднало основание. Поддържат, че с продажбата и
учредяването на право на ползване от 04.12.2019 г. „Диа строй“ ЕООД уврежда
интересите им като кредитор. Твърдят, че длъжникът, както и приобретателите по
сделката, знаят за увреждането, а в уточняваща молба заявяват, че продажбата е
извършена с цел увреждане на кредиторите.
Ответникът „Диа строй“
ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен.
Възразява, че дружеството не е знаело, че уврежда кредиторите си и намалява
имуществото си. Сочи, че ищците не са изпълнили задължението си да прехвърлят
на строителя право на собственост върху идеални части от земята и обекти от
сградата, поради което не е налице увреждане за ищците, напротив, същите са
собственици на недвижими имоти в сграда без да са вложили никакви средства в
строежа, докато такива размер на 435 712,00 лв. без ДДС са вложени от
ответното дружество. Освен това ищците получили обезщетение в размер на 47,54%,
което било почти двойно от обичайното. Възразява, че вземането на ищците не е
съществувало към момента на атакуваната сделка и не съществува и към момента на
завеждане на исковата молба, с оглед на което твърдят, че ищците нямат и
качество на кредитор по отношение на ответното дружество. Възразява, че у
третото лице не е налице знание,че договорът уврежда кредитора. Оспорва, че
сделката е фиктивна и на занижена цена като по-голямата част от продажната цена
е заплатена. На купувачът не било известно, че продавачът има дълг и че целта
на сделката е да увреди кредитора му. Извършената продажба целяла осигуряване
на средства за довършване на сградата и възложителите са били наясно и са били
съгласни с това.
Ответниците А.А. и М.Л.
са подали писмен отговор, в който оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че
купувачите не са знаели за увреждането на ищците. Позовават се на сключен на
15.06.2019 г. предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот между
ответното дружество и А.А.. Ответниците А.Г.А. и М.Л. изпълнявали задължението
си по предварителния договор да закупят имота.
Ответникът Р.Д. е
подал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Заявява, че не е
знаел за увреждането. Самият той не бил страна по договора за продажба и
липсвало увреждане на кредитора.
В допълнителна искова
молба ищците сочат, че знанието за увреждането у ответника „Диа строй“ ЕООД
произтича от уговорките в нот. акт № 158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860
от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело 8252. Сочат, че към датата на
прехвърлителната сделка – 04.12.2019 г., задълженията по договора от 05.06.2019
г. и по нот. акт от същата дата не са изпълнени, което обстоятелство е известно
на „Диа строи“ ЕООД и е достатъчно да установи факта, че с прехвърляне на
обекта в полза на трето лице на страната прехвърлител и на страната
приобретател по сделката от 04.12.2019 г. е известно, че имуществото на
длъжника намалява и се препятства кредитора да се удовлетвори от него. Знанието
на страните за задълженията на „Диа строй“ ЕООД следвало от съдържанието на
документа за собственост, въз основа на който е осъществено прехвърлянето.
Поддържа, че вземането на ищците към „Диа строй“ ЕООД е възникнало със
сключване на договора и нот. акт на 05.06.2019 г., с които „Диа строй“ ЕООД и „Пресиянстрой“
ЕООД са поели солидарно задълженията за завършване и въвеждане в експлоатация
на сградата в определените срокове. Сочи, че предварителният договор от
15.06.2019 г. е сключен за целите на настоящия процес и то на друга дата. По
отношение на ответника Р.Д. поддържа, че безвъзмездното учредяване на право на
ползване уврежда ищците като кредитори.
Ответникът „Диа
строй“ ЕООД е подал допълнителен отговор, в който поддържа изложените в
отговора фактически твърдения, възражения и оспорвания.
Ответниците А.А. и М.Л.
са подали допълнителен отговор, в който акцентират върху възмездността на
сделката, която не води до намаляване на активите на „Диа строй“ ЕООД, и
липсата на знание за увреждане на ищците. Знанието на обстоятелството, че
сградата не е довършена не означавало, че ответниците са знаели, че сделката
уврежда ищците, нито, че имуществото на „Диа Строй“ ЕООД намалява, доколкото
сделката е възмездна и се заплаща продажна цена.
Ответникът Р.Д. е
подал допълнителен отговор, в който оспорва да му е било известно, че сделката
уврежда ищците, тъй като същата е възмездна и не води до намаляване на активите
на „Диа строй“ ЕООД.
С уточняваща молба от
04.08.2020 г. ищците твърдят, че за периода от 05.06.2019 г. до 05.12.2019 г.
по силата на договор от 05.06.2019 г. са били кредитори на ответника „Диа Строй“
ЕООД за непарично вземане за цялостно и качествено завършване на сградата, след
което са предявили иск за разваляне на договора, предмет на т.д. № 2116/2019 г.
по описа на ВОС.
В съдебно заседание,
проведено на 20.10.2023 г. ответникът А.Г.А. е извършил признание на иска.
В съдебно заседание,
проведено на 25.10.2023 г. ответниците М.Н.Л. и Р.Т.Д. чрез процесуален
представител са извършили признание на иска.
В съдебно заседание и
в представена писмена защита ищците настояват за уважаване на иска.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника „Диа Строй“ ЕООД
пледира за отхвърляне на иска независимо от извършеното от останалите ответници
признание на неговата основателност.
Варненски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Видно от представения
нот.акт № 158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том
XXXVIII дело 8252, ищците Д.И.М., И.Д.М., С.С.М., В.Д.М. са прехвърлили в полза
на ответника „Пресиянстрой“ ЕООД Гараж № 1 и в полза на ответника „Диа строй“ ЕООД
Апартамент № 1, Апартамент № 4, Апартамент № 8 и Ателие № 4, всички находящи се
в ***, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, срещу
солидарното задължение на приобретателите в шест месечен срок от подписване на
нотариалния акт и договор от същата дата да осъществят цялостно и качествено
завършване на сградата и предвидените довършителни работи констатирано с акт
обр. 15 и в три месечен срок от подписване на акт обр. 15 да подадат документи
за въвеждане на сградата в експлоатация.
С Решение №
260259/01.10.2020 г. по т.д. № 2116/2019 г. по описа на Окръжен съд-Варна,
влязло в законна сила на 02.02.2023 г., обективираният в нот.акт № 158/2019 г.,
вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело 8252, договор
от 05.06.2019 г. за прехвърляне в полза на „Пресиянстрой“ ЕООД и "Диа
Строй" ЕООД права на собственост върху отделни обекти, в т.ч. процесния
апартамент, срещу задължението за завършване на сградата в шестмесечен срок е
развален поради неизпълнение на задълженията на „Пресиянстрой“ ЕООД и „Диа
строй“ ЕООД.
Видно от нот. акт №
172, том III, peг. № 5450, дело 504 от 2019 г. на нотариус peг. № 192, на
04.12.2019 г. „Диа Строй“ ЕООД е учредило на Р.Т.Д. безвъзмездно право на
ползване и е прехвърлило на А.Г.А. правото на собственост върху Апартамент № 8
с идентификатор 10135.3516.181.6.8 в жилищна сграда 6 в поземлен имот с
идентификатор 10135.3516.181, находящ се в ***, целият с площ от 148,03 кв.м.,
както и прилежащите му 11,8612 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж за сумата от 143 000 лева, платима в шестмесечен срок от
подписване на нотариалния акт. При съставянето на акта е представен нот.акт №
158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело
8252.
Представена е справка
от НБД Население от 09.01.2020 г., от която е видно, че ответниците А.Г.А. и М.Н.Л.
са сключили граждански брак на 12.07.2018 г. и бракът им не е прекратен.
По делото е
представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
15.06.2019 г., сключен между „Диа Строй“ ЕООД като продавач и А.Г.А. като
купувач с предмет процесния апартамент № 8, находящ се в ***, със степен на
завършеност „груб строеж“ и уговорен а цена 143 000 лева, платима в
шестмесечен срок от сключване на окончателен договор под формата на нотариален
акт. Уговорен е срок за сключване на окончателния договор 15.12.2019 г.
По делото са приети
като доказателства седем броя платежни нареждания от които е видно, че в
периода 04.12.2019 – 24.02.2020 г. А.Г.А. е платил в полза на „Диа Строй“ ЕООД
суми в общ размер 85 300 лева на основание покупка на недвижим имот , ***.
С анекс от 03.06.2020 г. срокът за плащане на остатъка от продажната цена е
удължен до 04.08.2020 г.
Правни изводи:
Предявеният главен иск
е с правно основание чл.135, ал. 1 ЗЗД. Основателността му предполага
установяване кумулативното наличие на предвидените в нормата предпоставки, а
именно: ищецът да има качеството на кредитор, действието, чиято относителна
недействителност се претендира, да има характер на увреждащо по отношение на
кредитора и длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели за
увреждането. Ако сделката е безвъзмездна знание на третото лице не е
необходимо.
Кредитор по смисъла
на чл. 135 от ЗЗД може да бъде всеки титуляр на парично или непарично вземане,
което не е погасено, като за да се приеме, че вземането съществува е достатъчно
същото да произтича от твърдените от ищеца факти, освен ако е отречено със сила
на пресъдено нещо.
Съдът приема за
установено, че към момента на извършване на процесната сделка – 04.12.2019 г. ищецът
има непарично вземане по договор за изработка, обективиран в нот.акт № 158/2019
г., вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело 8252, а
именно довършване строителството на жилищна сграда на в *** и въвеждането
и́ в експлоатация. След развалянето на договора по съдебен ред, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение по т.д. № 2116/2019 г. по описа
на ВОС – 02.02.2023 г., вземането на ищците е трансформирано в непарично
вземане за връщане на даденото на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
Увреждане на
кредитора е налице при всяко разпореждане с
недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с
което да погаси задължението си. Увреждане има винаги когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. Правно ирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност, както и че сделката е сключена с оглед
извършване на търговската дейност на отчуждителя (така решение по чл.290 от ГПК
№ 320 от 05.11.2012г. по гр.дело № 1379/12г., на ІV г.о. на ВКС).
С оглед на така изложеното разбиране процесната сделка има
увреждащ характер за кредиторите, чието непарично вземане е възникнало преди
датата на нейното извършване.
Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с
извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава
платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни
удовлетворението на кредитора. Поради което и длъжникът знае за увреждането,
когато знае че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора.
Знанието на третото лице – съдоговорител на длъжника за
увреждането, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с
извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. За да се приеме че
приобретателят по продажбата е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че
продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави
невъзможно удовлетворяването на кредитора си или го затруднява, без да е
необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото
вземане (така решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр.д.№ 3094/16 г., по описа на
ВКС, ІV г.о.). Доказването на знание за увреждане на третото лице се носи от
ищеца.
Длъжникът всякога има знание за увреждане на кредитора, ако
сделката по отчуждаване на имота следва по време възникване на вземането,
предвид което съдът приема, че първият ответник – „Диа Строй“ ЕООД има знание за увреждане на кредиторите си – ищците по делото,
което налата извода, че по отношение на този ответник основателността на
главния иск е доказана.
Знание на ответника Р.Т.Д. за увреждащия характер на сделката не
е необходимо, тъй като същият е придобил безвъзмездно правото на ползване върху
процесния имот.
Що се отнася до знанието на третите лица – ответниците А.Г.А. и М.Н.Л., че техният съдоговорител има дългове, ищецът се позовава
на съдържанието на представения при сключването на процесната сделка нот.акт № 158/2019 г.
от 05.06.2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII
дело 8252, с който първият ответник „Диа Строй“ ЕООД се е
легитимирал като собственик и от който е видно, че „Диа Строй“ ЕООД и „Пресиянстрой“
ЕООД като изпълнители солидарно са се задължили в шестмесечен срок да завършат
изцяло сградата и да подадат документи за въвеждането й в експлоатация, т.е. че
първият ответник има задължение към ищците за завършване на строителството на сградата.
Видно от съдържанието на нотариалния акт за учредяване на право на ползване и
прехвърляне право на собственост върху процесния имот в полза на ответниците Р.Д.,
А.А. и М.Л., към момента на извършване на атакуваната сделка сградата е била
завършена на етап груб строеж, т.е. строителството не е било завършено.
Съдът следва да вземе
предвид извършеното от ответниците Р.Т.Д., А.Г.А. и М.Н.Л. признание на иска. Признанието
на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва
от защита срещу иска, защото искът е основателен, т.е. правното твърдение на
ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление
ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска. Веднъж валидно направено,
признанието на иска не може да бъде оттеглено. В този смисъл е изричната
разпоредба на чл. 237, ал. 4 от ГПК. Касае се за неоттегляемо с извършването му
процесуално действие на страната, произтичащо от императивната законова
разпоредба. Признаването на основателността на иска имплицитно съдържа в себе
си и признание на релевантните юридически факти, на които се основава
претендираното право.
С оглед на
извършеното признание на иска, съдът приема главния иск за основателен и по
отношение на третите лица – приобретатели на процесния имот.
От изложеното следва, че атакуваните
отчуждителни сделки с имуществото на първия ответник следва да бъдат обявени за
недействителни по отношение на ищците, доколкото са налице всички предпоставки
на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. По евентуалния иск с правно основание чл. 135, ал. 3
от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне.
Ищците са направили искане за
присъждане на разноски само по отношение на ответника „Диа Строй“ ЕООД. С оглед на изхода от спора и
доколкото за задължението за разноски ответниците не са солидарно задължени, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК дружеството следва да бъде осъдено да заплати ¼
от сторените по делото разноски съгласно представен списък, а именно 339,57
лева държавна такса и 1 125 лева заплатено адвокатско възнаграждение, или
общо сумата 1464,57 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ спрямо ищците
И.Д.М., ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН **********, обективираните
в нот.акт № 172, том III, peг. № 5450, дело 504 от 2019 г. на нотариус Д. С.,
peг. № 192, вписан в АВп вх. peг. 32694 от 04.12.2019 г., акт 99, том XL дело
19789/19 г., сделки, с които „Диа строй“ ЕООД, ЕИК *********, учредява на Р.Т.Д., ЕГН **********,
право на ползване и прехвърля на А.Г.А., ЕГН **********, в съпружеска
имуществена общност с М.Н.Л., гражданка на Украйна, родена на *** г., право на
собственост върху Апартамент № 8 /осем/ с идентификатор 10135.3516.181.6.8
/десет хиляди сто тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и шестнадесет,
точка, сто и осемдесет и едно, точка, шест, точка, осем/, в жилищна сграда 6
/шест/, в поземлен имот с идентификатор 10135.3516.181 /десет хиляди сто
тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и шестнадесет, точка, сто и
осемдесет и едно/, находящ се в ***/пети/, целият с площ от 148,03 кв.м. /сто
четиридесет и осем цяло и три стотни/, състоящ се от: коридор, две спални,
дневна с кухненски бокс, трапезария - хол, склад - перално, два балкона, две
помещения баня - тоалет, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – 10135.3516.181.6.7, под обекта – 10135.3516.181.6.6,
10135.3516.181.6.13, над обекта – 10135.3516.181.6.7, както и прилежащите му
11,8612 % /единадесет цяло осем хиляди шестстотин дванадесет десетохилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на
основание чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
ОСЪЖДА „Диа строй“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
И.Д.М., ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН **********, сумата
от 1464,57 лева, представляващи сторени
в производството пред ВОС съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: