РЕШЕНИЕ
№ 5517
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110149544 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу П.
М. Р., Х. Н. Н. и Б. Н. Н..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците да
му заплатят следните суми: сумата от 1681.31 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената ТЕ за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., сумата от 266.97 лв. – законна лихва
за забава върху ТЕ за периода 15.09.2019г. до 01.03.2022г., сумата от 54.10 лв. главница за
дялово разпределение и 9.96 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение, при
сочените в исковата молба квоти, а именно: 4/6 за П. Р. и по 1/6 за Х. Н. и Б. Н.. Ищецът
претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, прави
доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът П. Р., в срока по чл. 131 ГПК, е подала отговор, с който оспорва
предявените искове. Твърди изтекла погасителна давност. Поддържа, че притежава само 1/3
ид. ч. от топлоснабдения имот, с оглед влязло в сила решение, с което са възстановени
запазените части на другите двама ответници. Поддържа, че по време на цялото
производство по оспорване на нотариалното завещание достъпът й до имота е бил
ограничен от другите двама ответници, поради което не е ползвала ТЕ.
Ответниците Х. Н. и Б. Н., в срока по чл. 131 ГПК, оспорват предявените искове по
основание и по размер. Позовават се на изтекла давност. Твърдят, че не се дължи лихва
върху сумите за дялово разпределение. Поддържат, че за процесния период не са живели в
имота. Оспорват да е извършван реален отчет на уредите.
1
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ЕООД,
което изразява становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт № **/****г., видно от който Н. Ас. Н. е
придобил собствеността върху топлоснабдения имот. От същия е подадено и заявление
декларация за откриване на партида. С решение по гр. д. № 8267/2017г. на СГС, I -16 с-в е
намалено универсалното завещателно разпореждане на Н. Ас. Н., направено в полза на П.
Р., с 2/3 ид. ч. от завещаното имущество, необходима за попълването на запазените части на
Б. Н. и Х. Н.. Видно от представеното удостоверение за наследници от 23.02.2023г. Н. Ас. Н.
е оставил за свои законни наследници Б. Н. и Х. Н..
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици.
Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверител-но изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател, което не се оспор-ва по делото, но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото
доказателствен материал.
По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпредЕ.та между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
2
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Видно от представените нотариален акт № **/****г., удостоверение за наследници от
23.02.2023г. и решение по гр. д. № 8267/2017г. на СГС, I -16 с-в, тримата ответници са
собственици на топлоснабдения имот, всеки от тях при квоти по 1/3.
Ето защо, съдът намира за установено, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при
правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Собственик/вещен ползвател на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи
заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не
фактът на получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
3
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че за
ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дя-лово разпределение в имота.
От техническа гледна точка, наличието на метео-рологична проверка, със заключение
„съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било
годно средство за техническо измерване.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по
счетоводни данни на ищеца.
Съгласно изчисленията на вещото лице, дължимата от абоната сума въз-лиза на
1681.33 лв., тоест с 0.02 ст. повече от претендираното от ищеца.
Основателно е възражението на ответника П. Р., че същата следва да отговаря само
до 1/3 от претендираните суми, с оглед представеното по делото решение на СГС. Другото й
възражение, че само останалите ответници са живели в имота през процесния период, е
въпрос на вътрешните взаимоотношения между страните.
Неоснователно е и възражението на ответниците Х. Н. и Б. Н., че не са живели в
имота. Видно от СТЕ за процесния период ответниците не са осигурили достъп за отчет на
водомера. Радиаторите в имота са с дистанционно отчитане. Абонатът заплаща ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати. Видно от
приложената справка към СТЕ, не е начислена ТЕ за отопление на имот, а за сградна
инсталация и за БГВ, поради което неоснователни са възраженията на ответниците в тази
връзка.
Ответниците своевременно са направили възражение за погасяване на вземанията по
давност, което е основателно за част от процесния период.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са перио-дични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2018г. до м. 04.2021г. Заявлени-ето е
4
подадено на 17.03.2022г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 12.2018г. е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема на
14.02.2019г., съобразно чл. 33 от приложените по настоящето дело ОУ, а заявлението е
подадено на 17.03.2022г.
Сумата за м. 01.2019г. не е погасена по давност, тъй като е станала изискуема на
18.03.2019г., съобразно изложеното по – горе, поради което сумите преди м. 01.2019г., са
погасени по давност.
За непогасения по давност период за м. 01.2019г. до м. 04.2021г. главницата възлиза
на 1316.34 лв., съгласно приетата и неоспорена по делото ССЕ, до който размер следва де
бъде уважен предявеният иск, като всеки от ответниците отговаря за по 1/3 от него или по
438.78 лв.
Ето защо, искът по отношение на Р. следва да бъде уважен до размера на тази сума и
отхвърлен за разликата. По отношение на другите двама ответници ищецът не е направил
искане за увеличение размера на иска, поради което, с оглед диспозитивното начало,
исковете следва да бъдат уважени до предявените размери.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 36 от Об-щите условия на
договорите между „фирма” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топ-линна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съгласно ССЕ, главницата за дялово разпределение, за непогасения по давност период
възлиза на 54.10 лв. или по 18.03 лв. за всеки от ответниците.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Ето защо, сумата, която дължи абонатът за лихва за процесния период, изчислена
върху уважената част от главницата, възлиза на 181.14 лв., или по 60.38 лв. за всеки от
5
ответниците.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение, предхождаща
подаването на заявлението, пора-ди което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото исково
производство в размери, както следва: П. Р. следва да заплати сумата от 112.70 лв., а другите
двама ответници сума от по 291.12 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника Р. сумата от 368.69 лв., а на другите двама ответници сумата от по 1.24 лв. ,
представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на отхвърлената
част на исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. Р., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 438.78 лв. за периода м. 01.2019г. до м.
04.2021г., представля-ваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 18.03 лв. за
периода м. 02.2019г. до м. 04.2021г., представляваща главница за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 17.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415,
ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 60.38 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 14092/2022г. на СРС, 35 с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважената част от 438.78 лв. до пълния предявен размер от 1120.87 лв., иска за главница за
дялово разпределение над уважената част от 18.03 лв. до пълния предявен размер от 36.07
лв., иска за лихва за разликата над уважената част от 60.38 лв. до пълния предявен размер
от 177.98 лв., както и за сумата от 6.64 лв., представляваща лихва върху главницата за
дялово разпределение.
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 280.22 лв. за периода м. 01.2019г. до м.
04.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 9.02 лв. за
периода м. 02.2019г. до м. 04.2021г., представляваща главница за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 17.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415,
ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 44.50 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 14092/2022г. на СРС, 35 с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1.66 лв.,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 280.22 лв. за периода м. 01.2019г. до м.
04.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 9.01 лв. за
периода м. 02.2019г. до м. 04.2021г., представляваща главница за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 17.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415,
ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 44.49 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 14092/2022г. на СРС, 35 с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1.66 лв.,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. М. Р., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма”
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 112.70 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Х. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма”
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 291.12 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Б. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма”
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 291.12 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на П. М. Р., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 368.69 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
7
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на Х. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 1.24 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на Б. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 1.24 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – „фирма“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8