МОТИВИ по НОХД № 30175/2014г.по описа на РС-Монтана
Подсъдимия А.Л.В. xxx
е обвинен в това, че за времето от 31.10.2012г.
до 31.03.2013г.в гр.Монтана, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил
и поддържал заблуждение у П.И.С. и П.З.С.,xxx, че до края на м.март 2013г.има възможност, познанията и опита, чрез позната служителка в Община Столична, район Връбница, да им осигури закупуване на жилище-апартамент
в гр.София на изгодна за тях цена, на
името и за сметка на П.И.С. и П.З.С.,xxx, с което им причинил имотна вреда в размер на 29
000 лв., представляваща големи размери-престъпление
по чл.210, ал.1, т.5 във вр.с чл.209, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителя на Районна
прокуратура-Монтана заявява, че поддържа
обвинението и правната квалификация по чл.210, ал.1, т.5
във вр. с чл.209, ал.1 от НК.След
обстоен анализ на събраните по делото доказателства твърди, че престъплението безспорно е установено от
обективна и субективна страна и предлага наказанието да бъде определено за срок
от две години, с приложение на института на условно осъждане с изпитателен срок
от пет години .
За съвместно
разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимия е приет граждански иск, заявен надлежно и своевременно от пострадалите
лица П.С. и П. Симови , за сумата от 29
000 лв.обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото.
Конституираните като граждански ищци и частни обвинители, представлявани
от адвокат Б. xxx в процеса П.С. и П.С. поддържат, че престъплението е безусловно доказано както
от фактическа, така и от правна страна. Твърдят, че специалната и генерална превенция
ще бъде осъществена, ако на подсъдимият се наложи ефективно наказание .След
като подсъдимия бъде признат за виновен, предлагат на съда да се уважи изцяло
исковата претенция, ведно със законните
от това последици-законната лихва върху претендираното обезщетение и разноски по
делото.
Изслушан в съдебно заседание, подсъдимият разбира в какво е обвинен. Обяснява,
че е действал законосъобразно и
фактическата обстановка не е такава, каквато
е отразена в обвинителния акт.Твърди, че
гражданската ищца и частен обвинител П.С. му е дала в заем процесната сума, която
не могъл да върне в определения срок.Но ще се постарае това да стане до
три-четири месеца .Не е искал да мами никого.Моли съда да бъде оправдан, като
му се даде известно време да върне парите на пострадалите.
Служебния защитник на подсъдимия-адвокат А. xxx моли
съда да постанови оправдателна присъда спрямо подсъдимия, тъй като обвинението
не е доказано по безспорен и категоричен начин.респ.гражданският иск да бъде отхвърлен,
като неоснователен.Счита, че е налице гражданско-правна сделка, тъй като трите
предявени записи на заповед са написани и подписани от подсъдимия.Последният не
е могъл да върне заема-цената на тези записи на заповед, тъй като е безработен
и пенсионер по болест.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът след като съобрази събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, а така също и във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема
следното:
През 2006г.при трудова злополука в завод в с.Горни
Лом/Община Чупрене, Област Видин/, съпругът на частната обвинителка и
гражданска ищца Петрана С. загинал.Съпругата получила обезщетение, което
разделила на двете си деца.Делът на частния обвинител и граждански ищец П.С.
останали на съхранение при майка му, която ги разделила на няколко части и ги
внесла на срочен депозит в банка в гр.Монтана.С тези пари двамата искали да
закупят жилище на П..
През 2012г.С. и свидетеля Ц.Г.,xxx, живеели на
квартира в гр.София.Един ден Г. му споделил, че познава познат , който твърдял,
че може да му уреди закупуването на общинско жилище.Точи човек имал връзки в
общината, но тъй като Г. не е имал адресна регистрация, трябвало да се даде
подкуп за да стане жител xxx и да се сдобие с жилище.Познатият му споменал, че
кмета на общината е негов човек.Свидетелят Г. дал заявка за апартамент и В./подсъдимия/
му показал едно жилище в кв.Обеля 1.Свидетелят споделил и с баща си, който
живеел в гр.Чипровци, че има намерение да си закупи жилище в София.Тъй като
имал доверие в С., свидетелят Г. му предложил, ако иска и той да си закупи общинско
жилище, да го свърже с лицето, което ще
му уреди покупката, а именно-с подсъдимия А.В..Дал му и телефона на подсъдимия.Запознанството
между С. и В. станало в заведение в Западен парк.Тогава подсъдимия обяснил на С.,
че става въпрос за общински жилища, на които ползвателите не си плащали
сметките и общината ги продавала. С. се зарадвал, че може да си закупи жилище в
София, каквато мечта имал отдавна.В края на м.октомври 2012г.С. споделил с майка
си по телефона, която живее в гр.Чипровци, че има голяма вероятност да си
закупят общинско жилище в район Връбница, Софийска община, чиито наематели не
плащали наемите, натрупали големи сметки и общината искала по спешност да ги
продаде.Казал й, че човека, който ще го уреди с общинско жилище, бил познат на съквартиранта му Цвети-свидетеля
Г..Свидетелката С. предположила, че за жилището ще се играе на търг, но синът й
обяснил, че парите трябвало да ги дадат на този човек, при което майката
отказала.Била скептично настроена.След няколко дни синът й отново се обадил по
телефона, като й казал, че е говорил с човека/с подсъдимия В./, много е сигурен
в него и ще го доведе лично , тя да разговаря с него.Бил толкова щастлив, че ще
си има собствено жилище в София, че майката- С., не могла да му откаже и се
съгласила да й гостуват с подсъдимия В. в гр.Чипровци.
На 31.10.2012г. към 16.00ч.подсъдимият В. , свидетеля Г. и частния обвинител и граждански
ищец С. пристигнали с автомобила на подсъдимия в дома на свидетелката С. xxx.С.
заплатил превоза, като дал на В. 50 лв., тъй като „вършим моя работа”-споделя С.
в съдебно заседание.На вечерята присъствали освен тримата, майката на С.-П.С. ,
както брата и бащата на Г..Всички били наясно за целта на това гостуване, а
именно, ”уреждане апартамент на Симови”, видно от показанията на свидетеля Г..Седнали
на трапезата, за която С. се постарала да е богата, нали поводът е бил много хубав-закупуване
на евтино жилище на синът й, който дълги години живеел в София на квартира.По
време на хапването и пийването , майката
подканила В. да сподели за предложението си.Подсъдимият заразказвал, че няма
проблеми и може да се уреди общинско жилище на евтина цена, каквато била цената
на тези жилища от преди години, но било необходимо да се платят допълнителни
суми за снабдяване с документ за адресна регистрация най-малкото за десет години/каквато С. не
притежавал/, да се дадат допълнително пари за снабдяване с пакет от документи, необходими
за покупката, вкл.за закупуване на лихвоточки.По време на обилната вечеря
гостите се разприказвали и не обръщали внимание на разговора, който провели В.
и С..Подсъдимият й казал, че направил папка за жилището на С. и вече започнал
да я пълни с документи.Показал банков документ за платена такса за Службата по
вписвания-Монтана/л.249/ и документ за декларирани имоти в Община-Чипровци
/л.252/, като на С. направило впечатление, че на последния документ отдолу било
написано”за нуждите на община Връбница”.В. й казал също, че със синът й бързали
да се снабдят с документ от община Чипровци и затова само платили таксата за
издаване на документ от Службата по вписванията, поради което тя следвало да
отиде в Монтана в тази служба, за да получи необходимия за папката документ.Подсъдимият
я убедил, че жилището няма да го закупи на търг, а имал хора в общината, които
могли да вкарат синът й, като отдавна чакащ в съответния регистър на чакащи за
общински жилища, както и ще се погрижи да го регистрира с адресна регистрация ,
като пребиваващ в София повече от десет години.Попитал я и дали имат лихвоточки,
което ще е много по-добре.Казал й, че за всеки даден от нея лев ще я снабди с
нотариално заверен документ, което й прозвучало много убедително. Подсъдимият
убеждавал С., че те живеели скромно, а служители на община Връбница се движели
със скъпи автомобили, живеели в скъпи жилища благодарение на него, тъй като ги
снабдявал с клиенти.А думите му, че до два-три месеца ще имат жилище, я
накарало да повярва безрезервно на думите му, като се съгласила да му даде
поисканите от него суми.В. й казал, че тъй като Г. му е много добър приятел, ще
го вземе при себе си да живее два месеца, докато”излязат жилищата” и
действително свидетелят впоследствие напуснал квартирата и заживял в
апартамента на подсъдимия.След като гостите си тръгнали, В. останал да преспи у
Симови.Тогава започнал разговора между двамата по същество.Тъй като вечерта
станало на въпрос, че жилището ще струва 13 000 лв./говорили за тристайно
жилище/, но освен тези пари за общината, В. я убедил , че една голяма част от
парите ще останат за него като комисионна, а друга част от парите ще следва да
даде на човека, който ще го снабди с адресната регистрация на синът й, съответно
, следвало да се плати и на човек в банката, за да си осигурят лихвоточки.Казал
й, че навсякъде има хора за всичко и в крайна сметка й поискал общо 36 000
лв.Тъй като преди години неин племенник се снабдил с общинско жилище за
11 000 лв., тя не се усъмнила в
измамливите думи от страна на подсъдимия и цената й се видяла приемлива.
На следващата сутрин-първи ноември , С. тръгнала със
сина си, Г. и В. с автомобила за гр.Монтана, тъй като на същата дата излизал
падежа на една от вложените от нея суми в размер на 6 000 лв.и казала на В.,
че на този етап може да му даде само тази сума.След като изтеглила парите С. и В.
отишли при нотариус.В. заявил, че желаят да сключат със свидетелката договор за
заем, но нотариуса след като я поразпитала/С. била предварително предупредена
от подсъдимия да не говори в подробности, тъй като, „има далавера във всички това”/ казала, че
един запис на заповед ще й свърши работа.С. се успокоила, тъй като чула това
предложение от юридическо лице и веднага приела да се изготви запис на заповед.Ето
защо на 01.11.2012г. подсъдимият В. издал запис на заповед с който неотменимо и
безусловно се задължил да заплати на поемателя П.С. сумата от 6 000 лв.След
това и четиримата отпътували за гр.София.На 03.12.2012г.подсъдимият се обадил
на С. по телефона, за следващата сума, която била в размер на 16 000 лв.и
след като я получил в гр.Чипровци, си заминал за София.За третата сума, В.
отново се обадил по телефона и казал, че на 12 февруари задължително следва да
му даде сумата от 7 000 лв..Тя му се примолила да отложи плащането за
м.март, тъй като в противен случай ще загуби 250 лв.лихва, но той й казал, че
ще й даде и тази лихва и ако не му даде тази сума, ще загуби жилището .В.
предложил на Симови да си изберат жилище или в Обеля или в Модерно предградие, при
което те предпочели жилище в кв. Обеля.
След като получил и тази сума, подсъдимият спрял да
отговаря по телефона, който им дал на позвъняването на Симови.Съгласно
уговорката, до края на м.март 2013г.жилището би трябвало да бъде предоставено
на Симови.И синът и майката започнали да звънят на В., но същият не се обаждал.Чак
през м.април В. се обадил и С. силно притеснена му казала, че иска или жилището
или парите.Тогава В. й казал, че имало малък проблем с жилището, тъй като
някаква жена в ефир е наклеветила общината заради това, което правят-заради
тези вписвания в регистрите и в момента тече одит.Ще се наложи да изчакат одита,
след което ще си вземат жилището.За по-убедително й казал да изтегли
предаването на Милен Цветков от втори април.Всичко било толкова убедително, че С.
и този път си повярвала, че правилно е постъпила като е дала по най-бързия
начин парите на В. и отново зачакала.В края на м.май подсъдимият й се обадил по
телефона, като й казал, че всичко е наред и ще заведе синът й да види жилището,
като вземе ключа от общината т.е.от неговата позната в общината, чието име така
и не казал.Гражданският ищец и частен обвинител С. също повярвал на подсъдимия,
че има връзки в общината и , че ще ги уреди с евтини жилища както него, така и
приятеля му –свидетеля Г., с когото към
онзи момент били много близки. И който също искал да си купи жилище. Така и
станало.В уговорения ден и час двамата се срещнали.Жилището се намирало в
кв.Обеля и на място подсъдимият показал на С. прозорците на някакъв жилищен блок,
като казал, че това е жилището, но В. казал още, че е забравил ключа от
апартамента и го завел в апартамент в друг блок.Казал, че този апартамент
го закупил за сина си и неговият
апартамент бил като този на сина му.Влезли в хола, имало стари мебели, като В.
му обещал, че ще му подари част от тях.С. описал на майка си този
апартамент-бил тристаен, с ПВЦ дограма, само подът бил овехтял.След този оглед В.
се обаждал на С. от време на време.Веднъж казал, че жената от общината е в
отпуск, друг път-че жената се завърнала от отпуск, но се бил обринал и като
оздравее, ща се заеме с въпроса.През м.август С. предложила на подсъдимия да се
срещнат, като срещата се състояла на автогарата в София.С. го заплашила, че ще
подаде жалба в полицията срещу него, но той казал, че след две седмици ще отиде
до общината и продължил да й се обажда до средата на м.октомври.След това
подсъдимият отново започнал да се укрива, да не отговаря на телефонните
обаждания.Тогава С. помолил свидетеля Г. да намери В..На 16 юни 2013г.С.
предявил трите записи на заповед на подсъдимия, който ги подписал.В. обещал да
върне парите, но до ден днешен не изпълнил обещанието.
По жалба на П.С. към която са приложени 3 бр.записи на
заповед, в РП-Монтана е образувано досъдебно производство № 197/2014г.В разпита
при привличането му в качеството на обвиняем В. твърди, че паричната сума, общо
в размер на 29 000 лв. е взел на заем от П.С., за което е и подписал три
броя записи на заповед.Твърди, че е получил парите за да посрещне негови лични
нужди, а не за да й купи жилище в София, в район Връбница, на името на сина й П.С.
xxx.Отрича да са говорили въобще за покупката на жилище в София, били говорили
единствено за получаване от С. на паричен заем.Твърди също, че след продажбата
на наследствен имот, ще върне цялата сума.
Горната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство и
приобщени по надлежния ред писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото
свидетели П.С., П.С., Ц.Г. и Димитринка Д..
Съдът дава вяра на показанията на гражданската ищца и
частен обвинител С. дадени на досъдебното производство, както при проведения разпит на досъдебното
производство и при извършената очна ставка с подсъдимия В., така и поддържани в
съдебно заседание .Свидетелката С. подробно и последователно описва произхода
на процесната сума, горещото желание на двамата със синът й да му купи жилище в
гр.София, запознанството й с подсъдимия и последващият разговор с него на
31.10.2012г.Последователна е и в показанията си относно измамливите думи и действия
на подсъдимия от разговора проведен в домът й в гр.Чипровци , твърдението й, че
въпреки проявения първоначален скептицизъм от нейна страна, впоследствие”омаяна”
от „сладкодумния” подсъдим изтеглила от банката наследството на синът й от баща
му, за да го предостави на подсъдимия.Правдива е и в изявлението си, че останала впечатлена от
бързината с която В. се заел да помогне на синът й, като незабавно започнал да
събира документи за закупуване на общинското жилище.На вечерята в Чипровци той
й предоставил документи за платена такса в Службата по вписвания-Монтана, както
и документ от Община-Чипровци за имотното състояние на синът й, който щял да
послужи пред община-Връбница в София.На следващо място подсъдимият затвърдил у
нея впечатлението й, че е добър човек, а не измамник, като подписал записите на
заповед при нотариус в гр.Монтана.Надеждата, синът й да се сдобие с апартамент в София се
възвърнала, след като В. xxx и му показал апартамент, който закупил за сина си , като го уверил, че апартаментът
с който щял да се сдобие е еднакъв с този , но за който забравил ключа за да му
го покаже. Показал му единствено само прозорци на жилищния блок в който уж се
намирал така мечтания апартамент.С. е категорична в твърденията си, че в
никакъв случай и при никакви обстоятелства не би дала в заем така голяма сума
на близък човек, камо ли на непознат и то без да поиска лихва.Нейните показания
кореспондират с показанията на свидетелите П.С. и Ц.Г., които от своя страна
безпристрастно и обективно пресъздават измамливото поведение на подсъдимия.Пострадалият
С. в показанията си твърди, че от дълги
години работел в София и живеел под наем и много искал да си купи собствено
жилище. Но тъй като не могъл да вземе сам решение/парите получени , като
обезщетение от смъртта на баща му, били внесени в банка от майка му/ , се наложило с В. да отидат до гр.Чипровци при
майка му-”Отидохме в Чипровци в къщи да сподели В. това, което ме убеди мен, да
убеди и майка ми, че можем да вземем жилището.За това и дал 50 лв.за превоза, заплатил
и таксите в Службата по вписванията-Монтана и в Община-Чипровци.С. споделя, че
с майка си поискали да закупят тристаен апартамент, който щял да им излезе общо
36 000 лв. и този апартамент се намирал в квартал Обеля 1, в блок 323.Именно до този блок В. го завел „да
си види апартамента”, но се оказало, че не бил взел ключа от общината.В
показанията си в съдебно заседание С. твърди, че В. го убедил, че има връзки в общината, а и тогава живеел с
Цецо/свидетеля Г./, който също искал да купи общински апартамент и това
обстоятелство го подтикнало да повярва на В..Твърди, че на вечерята в Чипровци не
обърнал много внимание на разговора между майка си и подсъдимия, тъй като, подсъдимият
предварително му обяснил, че това са общински жилища, чиито ползватели не са си
плащали сметките и общината ги продавала. Вечерта в Чипровци В. наново заявил
пред всички присъстващи, че се занимавал с такива неща и може да му уреди
общинско жилище и, че по такъв начин е помогнал на много хора.Свидетелят
установява, че В. щял да му уреди и адресна регистрация в София, като
удостовери по такъв начин, че пребивава в София по-продължителен период от
време.Свидетелят разказва как бързали с В. /преди да заминат за Чипровци / да
извадят посочените от В. документи от Службата по вписвания- Монтана и от
Община-Чипровци , които били необходими за закупуването на жилището.Явно
подсъдимият е правел всичко възможно, за да се снабди с тези документи, за да е
по-убедителен пред С., че е започнал процедурата по закупуване на
апартамента.Съдът дава вяра на показанията на гражданският ищец и частен
обвинител С., тъй като показанията му са непосредствени, обективни, логични и
подкрепени със събраните по делото писмени доказателства, независимо, че е
заинтересован от изхода на делото.
Съдът цени като достоверни и обективни показанията
на свидетелят Ц.Г. с когото С. е бил
съквартирант в София и съсед в гр.Чипровци.Свидетелят споделя лични впечатления
от подсъдимия В., в чийто дом живял около два месеца на квартира в София.Описва
измамливите действия на подсъдимия, като твърди, че и той искал да си закупи
жилище но изгорял само със сумата от 4 000 лв., която му заели негови
приятели, но когато В. му поискал още 2 000 лв.за да му уреди адресна
регистрация, свидетелят се отказал, още повече, че не поискал никакви документи
от подсъдимия.Г. споделя, че В. му заявил, че много хора уредил и в миналото са
се изкарвали добри пари.Споделя също, че по време на пътуването от София за
Чипровци, В. изобщо не е споменавал, че отива у Симови, за да им иска пари в
заем.Ставало въпрос”че се дават пари за жилище”.Свидетелят в подробности
разказва за желанието на С. да си закупи жилище, за посоката на разговорите
вечерта в гр.Чипровци.Чул че В. и С. говорели и за купуване на лихвоточки.Подробностите
с които описва присъстващите на вечерята, хапването и пийването на гостите, приказките
на подсъдимия за начина по който ще закупи жилище от общината за сметка на
Симови, впоследствие за притесненията на С., че не може да издири подсъдимия, за
да му предяви записите на заповед, убеждават съда в истинността на показанията
му.
Съдът кредитира показанията и на свидетелката Д.Д.-xxx,
която твърди, че на две дати на м.октомври 2012г.е виждала подсъдимия в
общината-веднъж със свидетеля Г.-на 18.10.2012г., а втория път-на 31.10.2012г.с
частния обвинител и граждански ищец С..Твърди също, че колегата й издал
удостоверението, а тя само прибира таксата, която била заплатена от С..Твърди
също, че издаденият документ бил удостоверение по декларирани данни на лицето
какъв имот притежава като собственик.Показанията са оспорени от подсъдимия, но
приложените писмени доказателства опровергават твърденията му, че не е виждал
през живота си свидетелката по никакъв повод.Д., в качеството си на свидетел
може при показанията си да ползва бележки, записки.Затова и с точност посочва
датите на които е видяла подсъдимия в община-Чипровци.
Показанията на свидетелите, вкл.гр.ищци и частни
обвинители са в противоречие с обясненията на подсъдимия, който твърди, че дължи единствено дадените в заем пари от
Симови , а не е извършил измама с
тяхното доверие , както и със събраните в хода на наказателното производство
писмени доказателства.
Съдът частично дава вяра на обясненията на
подсъдимия В., които се състоят единствено в твърденията, че сумата е получил от
С., но за лични нужди.Същият не дава обяснения какви лични нужди е следвало да
удовлетвори , както и защо е поискал тази сума да се изплати на няколко транша.Твърденията
му още на досъдебното производство, че ще се издължи първоначално за след три
месеца, а в съдебно заседание-незабавно след като продаде наследствен имот, са
голословни и необосновани, като съдът ги приема за защитна версия.Видно от
показанията на свидетеля Г., В. си изкарвал
прехрана чрез препродажба на коли респ.”чрез уреждане на евтини жилища”.Когато
двамата с подсъдимия В. xxx за която В. му казал, че всички го познават, но
като влезли в общината му направило впечатление, че служителите”не го отразиха
изобщо”.Свидетелят твърди също, че В. и него „щял да изпързаля” с голяма сума
за снабдяване с общинско жилище, което искал първоначално да вземе под наем, но
се разминал само със сумата от 4 000 лв.Когато В. му поискал още
2 000 лв., свидетелят се отказал от услугите му , а и подсъдимият не
върнал парите, които получил.За да се хареса на С. и да я убеди в сериозните му
намерения да ги снабди с евтино общинско жилище, отивайки за Чипровци, настоял
пред С. да се снабди с документите от Службата по вписванията в Монтана и в
Община-Чипровци.Освен записите на заповед, които сам настоял да подпише и с
които силно впечатлил С., това са двата единствени документи с които „попълнил”
папката с документи за покупката на апартамента.Съдът не уважи молбата на
подсъдимия и неговият защитник, делото
да се отложи и се разпита лице с прякор”Графа”, който щял да поясни какъв
разговор се провеждал в автомобила по пътя от София до Чипровци, като докажел, че
изобщо не е ставало въпрос за закупуване на жилище, като неоснователна.Съдът
прецени, че подсъдимият е имал достатъчно време и на досъдебното производство и
в хода на съдебното дирене да организира защитата си, като посочи поне трите
имена и адреса на това лице.А и неговите показания едва ли ще разколебаят съда
във виновността на подсъдимия и умисъла при извършване на престъплението за
което му е повдигнато обвинението.
Съдът намира възражението на служебния защитник на
подсъдимия , че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин, тъй
като се касаело за гражданско-правна сделка, видно от представените записи на
заповед и тяхното предявяване на подсъдимия, за неоснователно.
Подсъдимиат е
обвинен в престъпление извършено при условията на чл.210, ал.1, т.5, във вр. с
чл.209, ал.1 от НК-квалифициран случай на измама.При наказателноправната измама деецът използва договорни
отношения без намерение да се задължи по тях – т.е. договорните отношения се
използват с измамлива цел, като деецът
няма изобщо намерение да изпълни задълженията си.
При
гражданската измама неверните представи са относно определени елементи на
дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се изпълнява. Нейният пряк
резултат е сключеният договор/в настоящия случай подписването на записите на
заповед/, с което гражданската измама е
довършена, тъй като ЗЗД не изисква да е
започнало дори изпълнението на поетите от страните задължения, още по-малко да е осъществен акт на
имуществено разпореждане и да е настъпила имотна вреда. За измамата по чл.209
от НК тези елементи са задължителни за обективната страна на престъплението, т.е. първото различие е в резултата: при
гражданската се касае само до сключен договор, докато при наказателната законът изисква и да
е причинена имотна вреда на измамения или на трето лице, мотивирана от неправилната представа за
нещата. Втората разлика е в тяхната субективна страна. При гражданската измама
едната страна цели само сключване на договора, докато за измамата по чл.209 от НК е
задължително деецът да преследва користна цел - да набави за себе си или за
другиго имотна облага, като същевременно
съзнава, че последната е невъзможна без
причиняване на вредата. Както користната цел, така и прекият умисъл са елементи от състава
на престъплението и подлежат на доказване в наказателния процес, докато в гражданското право вината се
предполага до доказване на противното, т.е. умисъла за измама. Третата разлика се
изразява в общественото значение. Наказателната измама е обществено-опасно
деяние и поради това е обявена за престъпление, докато гражданската измама може и да не е
обществено-опасна. Следва да се отбележи различието в правните последици.
Измамата по чл.209 от НК е престъпление от общ характер и като такова е
основание за търсене на наказателна отговорност от нейния извършител, като наказателната отговорност не може да
отпадне дори и при доброволно възмездяване на причинената имотна вреда.
Наказателната измама е престъпление, което
се характеризира от обективна страна с два предмета-измамено лице и ощетено
имущество, което се намира в разпоредителна власт на измамения.Необходимо е да
е налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията при
които той ще извърши акт на имуществено разпореждане.Едно от изпълнителните
деяния е въвеждане в заблуждение.От значение за обективната страна е и
поведението на измаменото лице, което извършва акт на фактическо разпореждане с
имуществото, което като пряко следствие ще доведе и до причиняване на имотна
вреда, която не би настъпила, ако измаменият е бил наясно, че е въведен в
заблуждение.
От субективна
страна престъплението е осъществено с пряк умисъл
и користна цел. Подсъдимият е предвиждал, че вследствие на неговото въздействие
върху измамените, у последните ще въэзникнат неправилни представи.Освен това
подсъдимият предвижда, че измаменото лице-С., ще извърши акт на имуществено
разпореждане в резултат на което ще бъде увредено нейно и на синът й имущество.Целта
е била придобиване на имотна облага чрез измамливи действия и използване на
записите на заповед.
Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че
повдигнатото срещу В. обвинение е доказано от обективна и субективна страна.В
следствие на измамливите действия от страна на подсъдимия-снабдяване с
документи за покупката на жилището, внушение, че има негови хора в
община-Връбница, уреждането на техния съсед с такова жилище, показването на
еднакъв с”техния”апартамент в кв.Обеля 1, издадените записи на заповед в
присъствието на нотариус, у
Симови се формирала неправилна представа относно личността и възможностите на В.
да ги уреди с общинско жилище.С. била убедена, че чрез подписването на записите
на заповед пред нотариус, предоставената сума от 29 000 лв.на подсъдимия е
обезпечена напълно.Касае се за типичен случай на наказателна измама, тъй като В.
от самото начало на отношенията си с пострадалите не е имал намерението , респ.и
възможността да изпълни поетите задължения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за
безспорно установеното, че подсъдимият А.В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК- в това, че за
времето от 31.10.2012г. до 31.03.2013г.в гр.Монтана, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П.И.С. и П.З.С.,xxx,
че до края на м.март 2013г.има
възможност, познанията и опита, чрез позната служителка в Община Столична, район Връбница, да им осигури закупуване на жилище-апартамент
в гр.София на изгодна за тях цена, на
името и за сметка на П.И.С. и П.З.С.,xxx, с което им причинил имотна вреда в размер на 29
000 лв., представляваща големи размери .
Подсъдимият А.В. е роден на xxxгxxx, със средно образование, не работи, не
е женен-няма дете, не е осъждан.Притежава група инвалидност.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид като отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно- проявената упоритост при извършването на
престъплението, проявеното пренебрежително отношение към
правовите порядки в страната ни, тежестта на обвинението, с оглед големите
размери на причинените вреди. В случая , като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прие чистото съдебно минало, дадените от него обяснения, допринесли
частично за установяване на обективната истина, образователния му ценз, здравословното
му състояние.
В тази връзка, съдът не намери изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи приложението на чл.55 от НК. Поради
което и наказанието за извършеното престъпление бе определено
на основание чл.54
Причините за извършване на престъплението се свеждат
до ниско правно и обществено съзнание и култура, и стремеж към незаконно облагодетелстване по
лек и престъпен начин, без труд, корист.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази
наказанието предвидено в текстта на чл.210, ал.1, т.3
във вр. с чл.209, ал.1 от НК, разпоредбите на общата част на същия закон
касаещи материята, както смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства.При съобразяване горното, съдът определи
наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Тъй като са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК-наказанието е до
три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер , а и за постигане целите на наказанието и
преди всичко за неговото поправяне, съдът отложи изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години и шест месеца.
Така наложеното наказание съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, като го мотивират и занапред
да спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на
обществото, като им въздейства
предупредително и възпитателно.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск от П.И.С.
и П.З.С.,xxx против подсъдимия А.Л.В. за
сумата от 29 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди.За да е осъществен състава на чл.45
от ЗЗД трябва да е налице настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка
между тях.Безспорно е установено по делото, че вредите настъпили за Симови в размер на 29
000 лв.са в резултат на виновното, противоправно
поведение на подсъдимия, който следва да
обезщети пострадалите от престъплението.Съдът намира, че предявения граждански иск е основателен и
доказан изцяло, като го уважи за сумата 29 000 лв.-обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано
от деня на увреждането-12.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както
и разноските по водене на делото в размер на 2 223.22 лв.
При горния изход на делото подсъдимият следва да
заплати по сметка Районен съд-Монтана сумата от 1160 лв. -държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и 5.00 лв.държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови
присъдата .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: