Р Е Ш Е Н И Е
№ 2237, 03.07.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІ гр. с.
На 03.07.2020 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
СЕКРЕТАР: КАТЯ ГРУДЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17838 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София, район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10, депозирана против Н.Г.Б., ЕГН ********** ***, с предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл. 79, чл. 86 и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, и чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Ищцовото дружество черпи права от два договора.
Твърди се, че между ответника и трето на спора лице, „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, има по реда на чл. 6 от ЗПФУР, сключен на дата 29.09.2016г договор за кредит № **********. По силата на договора ответника получил сума от 250 лв., която трябвало да бъде върната за период от 30 дни - с крайна падежна дата 29.10.2016 год., заедно с договорна лихва и такса за експресно разглеждане. На 17.10.2016г. Н.Б. подала и допълнителна заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 350.00 лева (триста и петдесет лева); сумата е отпусната на 17.10.2016г. чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД. Така към падежната дата кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер 736.20 лева, от които: 600.00 лева - главница, 123.20 - такса експресно разглеждане, 13.11 - договорна лихва за периода на отпускане на кредита, при уговорен лихвен процент —40.76 %, и годишен процент на разходите от 49.90 %. Кредитоискателят удължил срока за връщане на кредита до 12.11.2016г., каквато възможност имал съобразно договора; въпреки удължаването на срока за връщане , Н.Б. не погасила дължимите суми. Падежа им настъпил на 12.11.2016г., и от следваща дата , съгласно клаузите на договора, „4финанс“ ЕООД започнал да начислява наказателна лихва върху непогасената главница.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД договор за прехвърляне на вземания №****** , по силата на който вземането по договор № ********* било прехвърлено в полза на ищеца, в общ размер 1388.75 лева, от които: главница – 600.00 лева , наказателна ( тоест за забава ) лихва за периода 13.11.2016 г. до 22.11.2018г. - 622.44 лева; такса експресно разглеждане – 123.20 лева; договорна лихва за срока на договора - от 29.09.2016г. до 29.10.2016г. — 13.11 лева и отписани такси за събиране (стойността на изпратените писма) — 30.00. лева. Плащане няма. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД следните суми: 600 (шестстотин лева), представляващи непогасена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането; 622.44 (шестстотин двадесет и два лева и 44 стотинки) - наказателна лихва, начислена върху непогасената главница за периода от 13.11.2016 г. до 22.11.2018г. , и 123.20 (сто двадесет и три лева и 20 стотинки), представляващи такса за експресно разглеждане. Иска се също така да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът не се е ангажирал с отговор в срока по чл. 131 от ГПК или участие в първото открито съдебно заседание, въпреки това , че му е редовно връчен препис от исковата молба , редовно е бил призован и за първото открито съдебно заседание. Ищецът иска постановяване на неприсъствено по реда на чл. 238 и сл. от ГПК решение; съдът не може да уважи искането му, тъй предпоставките на чл. 238 от ГПК не са налице .
Исковете са допустими имплицитно , при наличие на неудовлетворено притезание.
Съдът, като съобрази становищата на страните и ангажираните от тях доказателства , приема от фактическа и правна страна следното :
По делото, на л. 6, е представено копие от договор под № **********, сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника; договорът е сключен чрез електкронни средства за комуникация по страните но съдът не отрича съществуването му, доколкото договорът за заем е реален, а предаването на двете суми е удостоверено в приложените на л. 17.18 разписки. Тези две разписки са изходящи от трето на спора лице частни документи , и затова записаното там – че сумите са преведени на Б. – не може да бъде отречено само заради вида на документа. Всъщност, възражения против основателността на исковете не са правени , ответникът не се е ангажирал с участие по делото, при което съдът приема между страните да има договор и оттам – за Б. е възниканло облигацинното задължение да плати главницата и лихвата – обезщетение за забава.
Същевременно обаче , съдът и служебно (решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите за потребителско кредитиране , какъвто е процесния - независимо от начина , по който е сключен. Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ бр. 59 от 29.08.2016.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Има се предвид Постановление № 426
от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от
1 януари 2015 г. според едниствения член на което , „годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния
лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля
повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05
%.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му.
В тази връзка , съдът следва да каже следното:
По делото, на листове 6 и 7, са представени два формуляра , съдържащи специалните условия към процесния договор за кредит. Според съдържанието на първия лист, Б. получава назаем сума от 600 лева на дата 29.09.2016г, при лихвен процент от 40.76 % и годишен процент на разходите от 49.9 % ; според втория , но под същия № **********, на Б. са отпуснати 250 лева на същата дата, но при 40.98 % лихвен процент и ГПР от 49.60 % , изчислено на годишна база. Или, съдът приема , че в договора между страните е договорено при различни обстоятелства да се прилагат различни лихвени проценти; обратното декларативно твърдение в общите условия ( чл. 6.1 , л. 11 ) не е вярно, като се има предвид , че чл. 8 .2 , отпускането н а допълнителен кредит по същество „представлява проян в съществуващия договор за кредит“. Същевременно обаче, в договора отсъства посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК, като по този начин не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т . 9 от същия закон - не е ясно кой от лихвените проценти по договора се прилага , и за кой период от време. Това отсъствие на свой ред релевира недействителност на целия договор по реда на чл. 22 от ЗПК, при което по договора се дължи връщането само на чистата стойност от 600 лева.
На следващо място, и отделно от казаното в предходния абзац, нищожна е клаузата на чл.1 ал. 3 от договора, която предвижда такса за експресно разглеждане на документите в размер от 123.20 лева. Тази клауза противоречи на добрите нрави, доколкото има за цел единствено неоснователното обогатяване на кредитора. Като институт на правото , таксата съставлява плащане, което има за цел да репарира направените за оказването на определена, най- често административна услуга, разноски, като по този начин се избегне неоснователното обогатяване на получилия услугата. По правило , паричната стойност на таксата е равна на тези разноски. В случая обаче, търсеното плащане значително надхвърля необходимите за бързото разглеждане на искането разноски, вкл. тези по евентуалната оценка на кредитния риск, който отпуснатия заем носи на кредитора. Затова въвеждането на тази клауза в договора има за единствена цел обогатяването на кредитора , а оттам – клаузата противоречи на добрите нрави. Отсъстват и данни, за какъв период от време е отпуснат кредита – дали заявката е била действително експресно разгледана; няма данни по делото как е определен точния размер на същата , като се има предвид, че не е представено копие от тарифата на кредитодателя , според която , твърди се в исковат а молба, този размер е определен.
Клаузата за такса за експресно разглеждане на документи заобикаля и забраната на чл. 10а ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Според тази норма, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а точно такава такса предвижда коментираната договорка. Това е така, тъй като таксата е безалтернативно условие за получаването на главницата по кредита. След като заобикаля изискванията на закона за потребителския кредит, тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 21 ал. 1 от ЗПК.
Или , съдът приема, че се
дължи съобразно договора връщане само на чистата стойност
на кредита по смисъла на чл. 22 и следващите от ЗПК , при което
основателен е само иска за връщане на главницата; исковете за обезщетение за
забавата ( наказателна договорна лихва )
и равностойност на такса за експресноразглеждане следва да се отхвърлят.
На следващо място , има и
представено по делото копие от твърдяния в исковата молба договор за цесия; то
доказва , при условията на пълно главно доказване , че ищеца е носител на спорното притезание и като такъв
– активно легитимиран да предяви иск за удовлетворяването му по принудителен
ред. Не се е спорило , че ответната страна е надлежно уведомена за
персоналната смяна на кредитора. Така или иначе, възражението за несъобщена цесия
, дори основателно , не е правопогасяващо, след като няма твърдени или доказани
плащания в полза на цедента като ненадлежен кредитор.
Разноски се присъждат в полза на ищеца, пропорционално на уважената част от исковете;общия размер на разноските, сторани от ищеца, е 300 лева , и затова се присъждат 133.76 лева ( 300/1345.64*600)
Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Н.Г.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София, район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10, следните суми на основание договор за кредит № **********: 600 (шестстотин) лева- непогасена главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 31.10.2019г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за заплащане на договорно основание на сума от 622.44 (шестстотин двадесет и два лева и 44 стотинки) - наказателна лихва, начислена върху непогасената главница за периода от 13.11.2016 г. до 22.11.2018г. и 123.20 (сто двадесет и три лева и 20 стотинки), представляващи такса за експресно разглеждане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Осъжда Н.Г.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София, район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10, сумата от 133.76 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок от две седмици от съобщеният до страните , че е изготвено . На страните , на основание чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ