МОТИВИ към Решение № 41 от 11.06.2020 г. по АНД № 29/2020 г. на РС -
Омуртаг:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
В РС - Омуртаг е внесено
постановление на РП – Т., ТО - Омуртаг с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия С.А.Н.
с адрес *** за извършено от него престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК,
изразяващо се в това, че на 27.12.2019 г. в
с. ***, общ. О. не изпълнил заповед за защита срещу домашно насилие - Заповед
от 11.02.2019 г. по гражданско дело № 27 /2019 г. по описа на РС- Омуртаг, изразяваща
се в забрана на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от домашното
насилие да доближава на разстояние по-малко от 50 метра пострадалата Р.Х.Х. от с.
*** и малолетните й деца Е.А. Ю., Ф.А. Ю. и В.
Р. Х., и жилището им, находящо се в с. ***,
ул. *** № *** и местата им за социални контакти и отдих, за срок от осемнадесет
месеца.
Районна прокуратура - гр. Т., се
представлява по делото от прокурор М. А., който поддържа направеното с постановлението
предложение.
Обвиняемият Н. дава обяснения по
обвинението, чрез които признава вината си за стореното и определя извършеното
като неправилно.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка:
По силата
на Решение № 17/11.02.2019 г. по гражданско дело № 27/2019 г. по описа на РС-
Омуртаг била издадена Заповед за защита от 11.02.2019 г. по реда на чл. 15, ал.
1 от Закона за защита от домашното насилие, с която на обвиняемия С.А.Н. ***
било забранено на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да доближава на разстояние,
по-малко от 50 метра, пострадалите лица Р.Х.Х., ЕГН ********** и малолетните й
деца Е.А. Ю., ЕГН **********, Ф.А. Ю., ЕГН ********** и В. Р. Х., ЕГН **********, всички с адрес: ***, както
и да доближава на същото разстояние жилището им, находящо се в с. ***, общ. О.,
ул. *** № ***, и местата им за социален контакт и отдих, за срок от
18/осемнадесет/месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита. Заповедта
за защита била връчена лично на обвиняемия на 11.02.2019 г. веднага след
обявяването й от съда.
На 27.12.2019
г. вечерта обв. Н. ***, стопанисван от свидетелката А. М., където си купил алкохол
– ракия, и седнал да го консумира. Още при идването му в магазина той бил пиян
и носел със себе си малка тонколона с карта – памет, от която пуснал музика. В
края на работното време на магазина обвиняемият напазарувал още алкохол и храна,
след което седнал пред магазина навън в компанията на свидетеля М. М.. Около
23,30 ч. обвиняемият Н. си тръгнал от магазина, като към този момент вече бил
много пиян и залитал. Същият вървял и носел включената тонколона, от която се
носела музика. Обвиняемият Н. отишъл до жилището на свид. Р. Х., намиращо се на
ул. *** № ***, което имал забрана да доближава съгласно горецитираната заповед
на съда, и започнал да вика името на свидетелката. Последната се събудила, станала
и видяла, че Н. е влязъл в коридора на къщата. Събудили се и децата на свид. Х.,
същите се уплашили и дори се разплакали. Свидетелката попитала обвиняемия какво
прави в дома й след като има издадена забрана, а той заявил, че срокът на заповедта
вече е изтекъл, а на предупреждението на Х., че ще се обади в полицията и в
кметството той заявил, че не го е страх от никого и ритнал газова бутилка, намираща
се в предверието на къщата. Тогава свид. Х. телефонирала на кметицата на селото
– свид. А. А., и й съобщила за случилото се. Едва тогава обв. Н. си тръгнал.
На
следващия ден обв. Н. сутринта докато свид. Р. Х. пиела кафе със свид. А. М. в стопанисвания от последната магазин, там
влязъл обвиняемият и попитал свид. Х. дали при снощното му посещение не е
загубил тонколоната, която носел. Когато се прибрала у дома си, свид. Х.
намерила отвън на оградата търсената тонколона и я предала на кметицата на
селото. Притеснена от поведението на обв. Н., свид. Х. подала жалба до РУ-
Омуртаг.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по безспорен начин от приетите по делото и събрани на
досъдебната фаза доказателства: обяснения от обвиняемия, разпити на свидетели и
писмени доказателства, както и от събраните доказателства в съдебната фаза, сред
които са непосредствено дадените от обвиняемия обяснения и документите, установяващи
връчването на заповедта за защита на обвиняемия.
Въз основа на приетата фактическа
обстановка се установи категорично, че от обективна страна обвиняемият е
осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК като от субективна
страна деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл. Установи се, че
издадената Заповед за защита от 11.02.2019 г. по гражданско дело № 27/2019 г. по
описа на РС- Омуртаг е била връчена лично на обвиняемия на същата дата – 11.02.2019
г., и в същата ясно е посочено, че наложената забрана да доближава свид. Х. и
жилището й важи в продължение на 18 месеца, считано от издаването на заповедта.
Следователно към инкриминираната дата – 27.12.2019 г., са били изминали 10
месеца от ограничителния срок и заповедта е продължавала да действа. С
влизането на обвиняемия в дома на свид. Х. в с. ***, ул. *** № ***, същият е
нарушил безусловно горепосочената забрана да доближава както дома на
свидетелката, така и самата нея и децата й, които по това време също са били в
къщата. Пияното състояние, в което според свидетелските показания се е намирал
обвиняемия, не отнема виновния характер на извършеното от него, тъй като той
целенасочено е посетил дома на свидетелката без да провери и да се увери
предварително дали срокът на забраната е изтекъл. Следователно същият е
съзнавал общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Ето защо и формата на
вината му се определя като пряк умисъл.
Като прецени съвкупно всички
данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемия са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него престъпление
е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се санкционира с
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева и попада сред
визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. „а„ от НК. От данните по
делото е видно, че деецът не е осъждан, както и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. От извършеното престъпление
не са настъпили съставомерни имуществени щети. По делото не са установени факти,
попадащи в забранителната норма на чл. 78а ал. 7 НК, в този смисъл установеното
пияно състояние, в което обвиняемият е извършил деянието, не се явява буквално
или имплицитно елемент от състава на чл. 296, ал. 1 НК, поради което и съгласно
приетото в мотивите на ТР № 2 от 29.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 2/2007 г.,
ОСНК не е налице пречка за прилагане на чл. 78а ал. 1 НК спрямо дееца . Ето
защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от наказателна
отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на него санкцията на чл. 78а
от НК и му наложи административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева. Съдът
счита, че този размер глоба се явява съответен за санкциониране на извършеното
престъпление с оглед имотното състояние на дееца и тежестта на нарушението. Отегчаващо
обстоятелство в случая е фактът, че нарушаването на съдебната заповед за защита
е извършено през нощта чрез влизане в жилището на свидетелката, което неминуемо
е уплашило допълнително нея и децата й. Смекчаващо обстоятелство е изразеното
от обвиняемия осъзнаване на вината му и направените от него самопризнания. Предвид
вида на предвиденото административно наказание – глоба, съдът отчете в
значителна степен материалното положение на обвиняемия, който е ***, декларирал
е като единствен получаван доход пенсия с месечен размер 450 лева и притежавана
едноетажна кирпичена къща в селото. При съвкупната преценка на изложените
обстоятелства съдът определи като справедлив и съответен на релевантните факти
размер на глобата в минималния законов размер от 1000 лева.
Тъй като в хода на досъдебното и
съдебното производства не са направени разноски за сметка на бюджета, то и
съдът не осъди обвиняемия да заплати такива.
Така наложеното наказание съдът
счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Въз основа на изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова