РЕШЕНИЕ
№ 391/ ...10.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на втори октомври октомври две хиляди и деветнадесета
година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №619 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №486 от 12.04.2019г., постановено по гр.д.№4692/18г. по описа на РС-
Пазарджик е отхвърлен предявения от Териториално поделение на Национален осигурителен
институт- гр.Пазарджик, представлявано
от Директора Е.Г. срещу „Интер Консулт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Петко Машев“ №6, представлявано от
управителя Д.М.Ш. и срещу Й.Г.Ч., с ЕГН ********** *** конститутивен
иск по чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 от КТ за обявяване за недействителен
на трудов договор №.. от 18.01.2018г., сключен между „Интер Консулт“ ООД, с ЕИК
*********, в качеството на работодател и Й.Г.Ч., с ЕГН **********, в качеството
на работник.
Осъдено е Териториално поделение на Национален осигурителен
институт- гр.Пазарджик, представлявано
от Директора Е.Г., да заплати на Й.Г.Ч., с ЕГН ********** *** сумата от 700лв.
разноски по делото.
Против така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от
Териториално поделение на НОИ- Пазарджик, чрез В.А.С. - старши юрисконсулт.
Твърди се, че обжалваното
решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния
закон и е необосновано
Счита се, че становището на
съда, че Й.Ч. притежава необходимата образователно-квалификационна степен за
изпълнение на длъжността „М.О. на Д.“, на която длъжност е назначен с трудов
договор №.. от 18.01.2018г. в „Интер Консулт“ ООД е неоснователно и
незаконосъобразно.
В този смисъл се визира, че по
делото са събрани писмени доказателства, които удостоверяват, че г-н Ч. е с
придобита образователно- квалификационна степен „С.“ по специалност „Р.“ и
професионална квалификация „Р.“, с продължителност на курса на обучение - 3
години.
На основание §32, ал. 2 от ПЗР
на ЗВО , придобитата преди влизане в сила на закона образователно - квалификационна
степен „С. по...“ се приравнява на „професионален Б. по „ по чл. 42, ал. 1, т. 1,6. „а“ от ЗВО.
От друга страна се счита, че
съдебният състав не е взел под внимание обстоятелството, че длъжността „М.О. на
Д.“ попада в единична група 13.. Ръководители в областта на информационните и
комуникационни технологии.
Твърди се, че за изпълнение на
специфични задължения посочени в жалбата са необходими специални знания, с
които от събраните доказателства се установи, че г-н Й.Ч. не разполага. Освен
това от представените писмени /длъжностна характеристика/ и събраните гласни
доказателства се установява, че г-н Ч. изобщо не е осъществявал трудови
функции, сходни с тези описани в съответната група, което обстоятелство също не
е отчетено от съдебния състав
Приема се, че следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ППНКПД-2011г. при изготвяне
на длъжностното разписание работодателят или определено от него лице използва
длъжностни наименования и съответния им код от Класификацията въз основата на
анализ на съдържанието и сложността на труда, като се съобразява с функциите,
задачите и изискванията за минимално образователно и квалификационно ниво за заемане
на длъжността, които следва да бъдат определени в длъжностната характеристика
Съгласно разпоредбата на чл.66,
ал.1, т.2 от КТ, трудовият договор съдържа Д. за страните и определя
наименованието на длъжността и характера на работата.
В тази насока се приема, че
следва да се направи извод, че наименованието на длъжността не следва да води
до заблуждение относно характера на работата и основната функция на служителя.
Излагат се подробни
съображения.
Моли се, съдът да постанови
съдебен акт, с който да отмени решението на първоинстанционния, като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при противоречие с материалния
закон.
В законният срок е постъпил
писмен отговор на въззивна жалба от адв.Н. Г. П., в качеството му на
пълномощник на Й.Г.Ч..
Твърди се, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което
се моли да бъде оставено в сила.
В тази връзка се излага
подробни доводи в насока неоснователност на изложените възражения в подадената
въззивна жалба.
Претендират се направените
съдебно- деловодни разноски.
С Определение
№2343/08.08.2019г., постановено по гр.д.№4692/19г. по описа на РС- Пазарджик, в
производство по чл.248 от ГПК е изменено
Решение №486/12.04.2019г., постановено по гр.д.№4692/2018г. по описа на РС-
Пазарджик, в частта в която ТП на НОИ- Пазарджик, представлявано от Директора Е.Г.
е осъдено да заплати на Й.Г.Ч. сумата от 700лв., направени деловодни разноски,
вместо което е осъден ТП на НОИ- Пазарджик, представлявано от Директора Е.Г.,
да заплати на Й.Г.Ч. сумата от 450лв., направени деловодни разноски.
Против това определение не е
постъпила въззивна жалба.
В съдебно заседание,
жалбоподателят Териториално поделение на НОИ гр.Пазарджик, редовно призован,
законен представител не се явява. От страна на упълномощения от него юриск.С.
са постъпили писмени бележки в които е взето
отношение по хода на делото и по същество на спора. Моли се за отмяна на
обжалваното решение, тъй като се приема, че то е постановено при неправилно
тълкуване и приложение на материалния закон, необосновано и немотивирано. Моли
се за уважаване на подадената въззивна жалба.
Ответниците по въззивната
жалба- „Интер Консулт“ ООД и Й.Г.Ч., редовно призовани не се явяват. За същите
се явява упълномощения от тях адв.П.. От страна на последния се изразява
становище, че следва да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба,
като се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. В тази връзка се поддържат подробните съображения развити в
писмения отговор.
Моли се за присъждане на
направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционният съд е подадена искова молба от ТД на НОИ- Пазарджик срещу
„Интер Консулт“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,
ул.“Петко Машев“ №6, представлявано от управителя Д.М.Ш., в качеството на
работодател и срещу Й.Г.Ч. ***, в
качеството на работник.
Твърди се от
страна на ищецът, че във връзка с подадено заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица, на основание чл.54а от Кодекса за социално
осигуряване от втория ответник- Й.Ч. е установено, че същия е назначен на длъжност „М.О. на Д.“ в
ответното дружество, считано от 19.01.2018г., след упражнявана трудова дейност
в държава- членка на Европейския съюз (ЕС), с уговорено трудово възнаграждение
в размер на 2000лв. Трудовият договор на ответника Ч. е прекратен след 7
работни дни, на основание чл.71, ал. 1 от Кодекса на труда.
Сочи се, че при
извършената проверка от контролните органи на Териториално поделение на НОИ-
Пазарджик осигурителят е представил копие на трудов договор №.. от
18.01.2018г., от който е установено, че на 18.01.2018г., на основание чл.67,
ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.1 от КТ между Й.Ч., притежаващ степен на
образование “средно специално“ и ответното дружество е сключен трудов договор,
на длъжност „М.О. на Д.“, с код по НКПД 13..6012.
Твърди се, че
при сключването на трудовия договор е действала Национална класификация на
професиите и длъжностите /НКПД/, утвърдена със Заповед №РД01-931 от
27.12.2010г. на Министъра на труда и социалната политика. Съгласно т.12 от
Методологичните бележки към НКПД петата цифра от осемзначния цифров код на
съответната длъжност указва минималното образователно и квалификационно ниво. В
конкретният случай цифрата е 6, което съгласно точка 9.5 от Методологичните
бележки към НКПД съответства на образователно- квалификационна степен „Б.“.
Твърди се, че от
представените пред административния орган писмени доказателства се установява,
че ответникът Й.Ч. няма придобита образователно- квалификационна степен „Б.“.
Представено е копие на диплома за завършено висше образование, образователно- квалификационна
степен „С.“ по специалност „Р.“ и професионална квалификация „Р.“.
Визира се, че
съгласно разпоредбата на §32, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за висшето образование /ДВ, бр.41 от 22.05.2007г./, лицата придобили
образователно- квалификационна степен „С. по“ до влизането в сила на този
закон, имат правата на лицата, придобили образователно- квалификационна степен
„Б.“ по чл.42, ал.1, т.1, буква „а“ от Закона за висшето образование.
Законодателят е разделил степента „Б.“, като буква „а“, към която препраща
цитирания §32 касае тригодишен курс на обучение и дава правата на
„професионален Б.“, а буква „б“ касае четиригодишен курс на обучение и дава
правата на образователно- квалификационна степен „Б.“. Като се има предвид, че
курса на обучение Ч., съгласно издадената диплома е три години, то придобитото
от него образование не може да се приравни на степен „Б.“, а само на
„професионален Б.“, която според използваната от законодателя терминология е
по- ниска степен от „Б.“. Това от своя страна обосновава изводът, че Ч. не
отговаря на изискванията за заемане на длъжността „М.О. на Д.“ с код по НКПД 13..6012.
Твърди се, че съгласно
Обяснителни бележки по обхвата и съдържанието на позициите от структурата на
Националната класификация на професиите и длъжностите 2011г. /НКПД- 2011/, ръководителите
в областта на информационните и комуникационните технологии планират,
управляват и координират придобиването, разработването, поддържането и
използването на компютърни и телекомуникационни системи. Те са ръководители на
отдели в предприятия или управители на предприятия без йерархична структура на
управление.
Твърди се, че
предвид началната липса на необходимото образование, сключеният между ответниците е недействителен
Искането е да
бъде постановено решение, с което да се признае за недействителен трудов
договор №.. от 18.01.2018г., сключен между ответниците.
В срокът по
чл.131 от ГПК от ответник Й.Ч., чрез пълномощника му адв.П. е подаден писмен
отговор. С него се оспорва предявения иск, като неоснователен.
В тази насока се
твърди от страна на Ч., че няколко години е работил в А.. В началото на месец
януари 2018г. се е свързал със свой познат Д.Ш., който е управител на фирма
„Интер Консулт.“ ООД- гр.Пазарджик, чиято фирма извършва счетоводни услуги.
Съобщил му, че фирма от А. се интересува от започване на бизнес в Б. и търси
счетоводни услуги за дейността си. Ш. изразил готовност да поеме счетоводното
обслужване на английска фирма, ако се стигне до споразумение. Ч. предложил
срещу заплащане да извършва посредническа дейност за намиране и на други фирми,
желаещи счетоводни услуги в Б.. Така се стигнало до назначението на Ч. на длъжност „М.О. на Д.“, с код по НКПД 13..6012,
с определено месечно трудово възнаграждение в размер на 2 000лв. в ответното
дружество.
Визира се, че ответникът
Ч. отработил седем дни когато станало
ясно, че на този етап няма да бъдат сключени договори с чужди фирми за
счетоводни услуги, което довело до прекратяване на трудовия му договор със
Заповед №.. от ...01.2018г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ /лицето е в срок
на изпитване в полза на работодателя/, считано от ...01.2018г. Впоследствие е
подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на
ответника Ч..
Сочи се, че
ответникът Ч. лично е подал заявление до
ТП на НОИ Пазарджик за отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл.54а от КСО, вх.№ 121-00-729/20.02.2018г., като 5 месеца по-късно от
входирането на молбата нямало никакво развитие по нея. Това наложило през месец
юли 2018г., да отиде в ТП на НОИ Пазарджик, за да провери какво се случва със
заявлението му. Оказало се, че до този момент нищо не е направено и е неясно
защо не е отговорено на заявлението му.Твърди се, че след направеното запитване
в НОИ Пазарджик започнала проверка и бил съставен Констативен протокол №
КП-5-12-0044..06/31.07.2018г., като при тази проверка ответникът Ч. е
представил документи за завършеното си образование.
Сочи се, че
поради дългото си пребиваване в А. владее перфектно английски език и има
дългогодишен трудов стаж на различни позиции в различни фирми. За работодателят
му е било важно, а това е видно и от длъжностната характеристика за длъжността,
на която е назначен, че едно от
изискванията е да владее английски език и да има умения за работа с компютър.
При проверка, извършена от ТП на НОИ- Пазарджик две служителки на ответната
фирма и управителят са потвърдили, че Ч. е започнал работа и е изпълнявал
трудовите си задължения именно на тази длъжност.
Оспорва се
твърдението, че няма придобита образователно квалификационна степен “Б.“,
каквато се изисква за заеманата от него длъжност.
Твърди се, че видно
от Заповед №РД01-931 от 27.12.2010г. за утвърждаване на Националната
класификация на професиите и длъжностите 2011г. на Министерството на труда и
социалната политика за длъжността „М.О. на Д.“ с код по НКПД 13..6012 се изисква образователно
квалификационно ниво- 6 - образователно квалификационна степен „Б.“ в широкия
смисъл на това понятие по чл.42, ал.1, т.1 от ЗВО. Включено е както понятието
„професионален Б. по „по чл.42, ал.1, т.1, б“а“ от ЗВО, така и по- тясното
понятие “Б.“ по чл.42, ал.1,т.1, б.“б“ от ЗВО. Ако действителната воля на
законодателя е била изискването за образование на длъжността „М.О. на Д.“ да е
по- високо и да не включва „професионален Б. по..“ , то тогава би било налице
изрично изискване в този смисъл на ЗИДЗВО, обн.ДВ бр.41/22.05.2007г., но такова
законодателно разрешение не е налице.
Счита се, че съгласно
действащата към момента на сключване на процесния трудов договор разпоредба на
чл.42, ал.1, т.1 от ЗВО, същият има завършено висше образование и отговаря на
изискванията за заемане да длъжността „М.О. на Д.“ с код по НПКД.
Моли се да
отхвърляне предявения иск.
В срокът по
чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор и от ответното дружество- „Интер
Консулт“ ООД, чрез пълномощника му- адв.П.. С него се оспорва предявения иск,
като се счита, че той е неоснователен. В този отговор се развиват доводи, които в по- голямата си част се
припокриват с доводите, изложени в писмения отговор на ответника Ч.. Допълва
се, че при назначаването на Й.Ч. на длъжността „М.О. на Д.“ са били спазени
всички законови изисквания, а именно уведомяване на НАП- Пазарджик за сключения трудов договора, начислени и заплатени били
дължимите осигуровки, спазени са изискванията при прекратяване на трудовото
правоотношение.
Твърди се, че с разпореждане
№121-00-729-7 от 01.10.2018г., на основание чл.117, ал.1, т.2 б. “б“ от КСО на Ч.
е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО с
мотиви, че при извършена от контролните органи проверка се установило, че
лицето не е осъществявало трудова дейност в осигурителя „Интер консулт“ ООД-гр.Пазарджик
и за него не е възникнало задължение за осигуряване. Според този ответник,
несъстоятелно било твърдението на ищеца, че поради начална липса на
необходимото образование сключеният
между ответниците трудов договор е
недействителен.
Моли се,
предявения иск, да бъде отхвърлен.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от Трудов
договор №../18.01.2018г. се установява, че същия е сключен между „Интер
Консулт“ ООД, в качеството му на работодател и Й.Ч., в качеството на работник.
По силата на този договор, считано от 19.01.2018г., Ч. е назначен на длъжност „М.О.
на Д.“, с код по НКПД , с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
2000лв.
От Заповед №15/...01.2018г.,
на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от ...01.2018г. трудовото правоотношение
между страните по договора е прекратено.
Видно от Диплома
за висши образование на Й.Г.Ч. се установява, че през 2002г.
същия е завършил висше
образование- образователно квалификационна степен- С. по специалност „Р.“ и
професионална квалификация „Р.“
Медицински колеж към Медицински университет- Пловдив.
Видно от
показанията на св.М.Ш. се установява, че е разбрала от сина си, който е
управител на ответната фирма, че фирми от А. желаят да развиват бизнес в Б. и
за целта търсели счетоводни услуги. Ответната фирма предлага такива услуги. В
тази връзка, ответникът Ч. бил назначен на работа в „Интер Консулт“ ООД, тъй
като говорил английски, на длъжността „М.“. Същият следвало да осигури контакти
с фирми от А., като това се реализирало в комуникация с чуждите фирми в офиса на фирмата посредством компютър.
Впоследствие се разбрало, че чуждите фирми се отказали и това довело до вземане
на решение да се прекрати трудовото правоотношение с Ч..
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въззивната жалба
е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално
допустима.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество,
обжалваното решение е правилно. Правните изводи са формирани въз основа на
установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния
закон. В тази връзка, настоящата инстанция няма основание да не ги приеме
изцяло и изложените съображения в тази насока.
В конкретният
казус, въззивния съд не приема за основателни възраженията на жалбоподателят
изложени в подадената от нея въззивна жалба, чрез нейната защита.
В тази насока се
сочи, че Й.Ч. не притежава образователно- квалификационна степен „Б.“, каквато
се изисква за длъжността на която е назначен, което не може да бъде споделено.
В случая по
несъмнен начин се установява от приложената по делото Диплома №…/26.06.2002г.,
издадена от Медицински колеж към Медицински университет Пловдив, че Й. Ч. е
преминал три годишно обучение за длъжността- С. „Р.“.
Не може да има
спор, че съгласно сега действащата редакция на чл.42, ал.1 и ал.5 от Закона за
висшето образование /ДВ бр.41/2007г./ висшето образование има две образователно-
квалификационни степени- „Б.“- чл.42, ал.1, т.1 от ЗВО и „магистър“- чл.42,
ал.1, т.2 от ЗВО. Образователно-квалификационната степен „Б.“, като степен на висше образование е два вида-
професионален Б. по чл.42, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВО и „Б.“ по чл.42, ал.1, т.1, б.“б“
от ЗВО/.
Разликата е в
изискуемите се за придобиването им учебни часове и години, но въведени като две
форми на образователно- квалификационната степен „Б.“ следва да се приема, че
те са напълно равностойни освен ако в друга нормативна разпоредба не е изрично
предвидено изискване за притежание на образователно- квалификационна степен „Б.“.
Основанието за
този извод е, че съгласно разпоредбата на пар.32, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗВО/ДВ,
бр.41/2007г./ лицата, придобили образователно квалификационна степен „С. по….“
до влизането на този закон в сила имат правата на лицата, придобили образователно- квалификационна степен Б. по
чл.42, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВО. Т.е. с изрична законова разпоредба след месец
май 2007г. се приравнява завършеното висше образование на образователно-квалификационната
степен „ С.“ с тригодишен срок на обучение
на единия от двата вида образователно- квалификационна степен „Б.“ по
чл.42, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВО-„професионален Б. по…“. В този смисъл е Решение
№155/23.05.2014г. по гр.д.№4946/2013г., ІVг.о. на ВКС.
Предвид тези Д.,
няма основание за настоящата инстанция да не приеме, че към момента на
сключване на процесния трудов договор ответника Ч. е притежавал образователно- квалификационна
степен “Б.“ по смисъла на чл.42, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВО.
Не може да се
приеме твърдението, че от събраните доказателства се установява, че Ч. не
разполага с необходими специални знания за да изпълнява специфични задължения.
Действително,
съгласно обяснителните бележки по обхвата и съдържанието на позициите от
структурата на НКПД- 2011г. са дадени множество задачи, които следва да се
изпълняват от лице заемащо длъжността „М.О. на Д.“, която попада в единична
група 13..
Категорични
обаче са Д.те по делото, че същия е работил само 7 дни след сключване на
трудовия договор с другия ответник. Следва да се отбележи, че не са налице
доказателства, които да опровергават, че същия не разполага с такива знания и
изпълнява конкретни задължения, а напротив.
Не може да бъде
прието за достоверно твърдението, че от събраните гласни доказателства се
установява, че Ч. изобщо не е осъществявал трудови функции, сходни с тези
описани в съответната група, което обстоятелство също не било отчетено от
съдебния състав.
В тази връзка е
разпитан свидетел поискан от ответната страна, а именно: св.Ш, която
установява, че с Ч. е назначен на съответната длъжност „М.“ именно с цел да
осигури идването на фирми от А., които ще развиват бизнес в Б.. Същият е
контактувал с тях чрез компютър, като е установено, че владее добре английски.
След като е установено, че тези фирми се колебаят и впоследствие са се отказали
да дойдат в Б. е взето решение от собственика на фирмата и Ч. да бъдат
прекратени трудовите му правоотношения. Не е оспорено също така, че последния е
вършил и други дейности и работа по поръчение на управителя на фирма „Интер Консулт“
ООД, като е ходил да взима документи, съответно ги е внасял във фирмата, ходел
е по банките. Доказателства, които да опровергават тези твърдения не са налице
по делото, за да бъдат съответно обсъждани, респ. кредитирани.
Така изложеното
дава основание и на настоящата въззивна инстанция да приеме, че предявеният иск
по чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 от КТ за обявяване за недействителен на сключения
между ответниците трудов договор №/18.01.2018г. е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
С оглед
съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния
съд, решението на първия следва да се потвърди изцяло, а въззивната жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение. В тази връзка следва да се
посочи, че разноските, които на практика са присъдени с него реално са 450лв. в
полза на ответника Ч. мотивирано от факта на изменение на същото с необжалваното
от страните Определение №2373/08.08.2019г., постановено по гр.д.№4692/2018г. по
описа на РС- Пазарджик, където разноските са редуцирано от 700лв. на 450лв.
С оглед изхода
на делото, в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените от Й.Ч.,
съдебно- деловодни разноски в размер на ..0лв.- адвокатски хонорар.
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №486 от 12.04.2019г.,
постановено по гр.д.№4692/2018г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен
институт- гр.Пазарджик, представлявано
от Директора Е.Г., да ЗАПЛАТИ на Й.Г.Ч.,
с ЕГН ********** *** сумата от ..0/триста/лв.- съдебно- деловодни разноски-
адвокатски хонорар, направени пред въззивния съд.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.