Р Е Ш Е Н И
Е № 25
гр. Пазарджик, 28.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд, гражданска
колегия в публичното
заседание на осми февруари , две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ПОПОВА
при
секретаря Н. В. и в присъствието на
прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от окръжен съдия Н. Попова търговско дело № 13 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Исковата
молба подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХII от ГПК, тъй като съдът е
сезиран с иск, очертаващ спор, произтичащ от търговска сделка, по смисъла на
чл.365 т.1 от ГПК.
Делото е
образувано по предявена искова молба от „К.К..“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Пирин“ №91, ет.3, офис 4,
представлявано от управителя Ч.Д.С., срещу „П.К.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „Г. Бенковски “ №120, ет.2, представлявано от управителите З.Г.В. и А.Б.П. – заедно.
Твърди се , че на 06.08.2012 г. между „Алпине Бау
ГМБХ-Клон България“ (Купувач) и
„К.А.“ ООД
(Продавач) е сключен договор за покупко- продажба на асфалтови смеси, като в чл.3 и
следващите от договора е уговорено и необходимото качество на асфалтовите
смеси. Вследствие на сключения между „Алпине Бау
ГМБХ-Клон България“ (Купувач) и
„К.А.“ ООД
(Продавач) договор, на 03.09.2012г., между „К.А.“ ООД - в качеството му на купувач и „П.К.“ ООД – в
качеството му на продавач е сключен договор за производство на асфалтови смеси - почти
идентичен с договора от 06.08.2012. Съгласно договора от
03.09.2012г. продавачът „П.К.“ ООД е
произвеждал и предоставял асфалтови смеси на купувача – „К.А.“ ООД, който
от своя страна ги е превозвал и полагал на определените за това участъци
съгласно договора от 06.08.2012г. между „К.А.“ ООД и трето
за спора лице „Алпине Бау
ГМБХ-Клон България“. За
производството на асфалтовите смеси, необходимият битум бил доставян от купувача „К.А.“ ООД. За произведените асфалтови смеси от продавача „П.К.“ ООД на купувача „К.А.“ ООД,
последният е заплатил на Продавача сума в размер на 1 002 000,00 лв.
Твърди се,
че договорните
отношения между страните са се изпълнявали добросъвестно до определен момент, като
впоследствие ответникът „П.К.“ ООД
започнал да предоставя некачествени асфалтови смеси. В тази
насока ищецът се позовава на констатация, базирана на
лабораторни изследвания от страна на Алпине Бау ГМБХ-Клон България, за която е изпратено
съобщение до „К.А.“ ООД от
17.04.2013г. С оглед полученото писмо от страна на „К.А.“ ООД незабавно е изпратено уведомително писмо с изх.№021/18.04.2013г.
, а впоследствие писмо изх.№028/09.05.2013г.
до производителя на тези смеси - ответника „П.К.“ ООД. Въпреки изпратените предупредителни писма и проведените
срещи между страните от страна на „П.К.“ ООД
производството на некачествени асфалтови смеси не е преустановено. Ищецът се
позовава на изпратено на
08.05.2013г. от Алпине Бау ГМБХ-Клон България до „К.А.“ ООД писмо, съгласно
което доставката
на 10 045.25 тона асфалтови смеси е некачествена, поради което не приемат
извършените СМР и съответно не заплащат същите.
С
оглед изложените обстоятелства ищецът се позовава на неточно изпълнение от
страна на ответника, приравняващо се на пълно
неизпълнение по отношение на произведените 10 045,24
тона некачествени асфалтови смеси. Твърди се, че с производството на тези асфалтови
смеси, ответникът е нанесъл
вреди на Купувача /“К.А.“ ООД/ в размер на 561 730,00 лв., изразяващи се в
неполучените от“ Алпине Бау
ГМБХ“ -Клон
България суми по Договора от 06.08.2012г, които би получил в случай, че
асвалтовите смеси са качествени.
Втората
претенция на ищеца се основава на твърдения, че тъй като за производството на
асфалтовите смеси, необходимият битум е бил доставян от „К.А.“ ООД, с
производството на 10 045.25 тона некачествен асфалт, ответното
дружество е унищожило битум,
собственост на „К.А.“ ООД в размер на
469.90 тона, на стойност 563 880,00 лв.
Третата
претенция се основава на твърдения, че ответникът към настоящия момент не е нито изразходвал
за производство предназначено за „КОС АЛФ“ ООД, нито е заплатил на дружеството битум в
размер на 137 тона на стойност 164 400лв.
Ищецът
основава активната си легитимация на Договор за цесия, подписан на 19.03.2014г. между „К.А.“ ООД в
качеството му на Цедент и „К.К..“ ЕООД, в качеството му на
Цесионер, по силата на който Цедентът е прехвърлил на Цесионера всички свои вземания, произтичащи от посочените в обстоятелствената част на исковата молба вземания. За така
извършеното прехвърляне на вземанията „П.К.“ ООД било надлежно уведомено съгласно разпоредбата на
чл.99 ал.3 от ЗЗД от предишния кредитор – „К.А.“ ООД. В периода от уведомяването до края на месец
декември 2014г., въпреки проведените срещи и преговори с
ответното дружество, не се постигнало споразумение за извънсъдебно уреждане на дълга и
начина, по който той ще бъде удовлетворен /поради липсата на желание от единия управител - А.Б.П./. Поради
това на
23.12.2014 г. ищецът връчил официално
покана за доброволно изпълнение на прехвърлените му задължения изх. № 53/22.12.2014г. до „П.К.“ ООД, като
предоставил на длъжника
срок от 14 дни, в които да изпълни своето задължение,а доброволно
изпълнение от страна на ответника не последвало.
Във
връзка с изложеното се твърди, че размерът на общата претенция е 1
290 010лв. /като подробно е посочен начин на формирането й по единични цени и с
включване на ДДС/, от която сума ищецът претендира частично сумата от
40 000лв. Предявеното
искане е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца: 1/ сумата от 30 000лв., частично
претендирана от общо дължима 561 730лв. с ДДС - претърпени
вреди поради произведен и предоставен некачествен асфалт от ответника, което
вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 19.03.2014г.; 2/ сумата от 5 000лв. частично претендирани от общо дължима 563 880лв. - унищожен
битум собственост на „К.А.“ ООД, което
вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 19.03.2014г.; 3/ сумата от 5 000лв. частично
претендирана от общо дължима 164 400лв. - неизразходван
за продукти предназначени за „К.А.“ ООД и незаплатен битум, което вземане е
прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 19.03.2014г.;Ведно със законната
лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното им изплащане. Претендират се и сторените в
производството разноски.
С
влязло в сила определение № 712 / 15.10.2015 г. , производството по настоящото
дело е частично прекратено по отношение на третата комулативно съединена искова
претенция – осъдителен иск за сумата в размер на 5000,00 лв. частично
претендиран от сумата в размер на 164 400,00 лв. стойност на неизразходван
и незаплатен битум , като вземане
прехвърлено с процесния договор за цесия.
В
хода на производството по настоящото дело на основание чл. 214 ал.1 ГПК , е допуснато изменение на двете искови претенции по отношение на техния
размер , а именно – същите се поддържат в размер на : 300 000 ,00 лв. като частична претенция
от общо дължимата 561730,00 лв. и
съответно в размер на 356000,00 лв. , като частична претенция на общо дължимата
в размер на 563 880,00 лв.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество, чрез назначения от съда особен представител , в който се
оспорват изцяло така предявените искове, както по основание, така и по размер.
Оспорват се всички фактически и правни твърдения на ищеца относно
твърдяното некачествено изпълнение.
Изложени са насрещни твърдения и доводи за недължимост на претендираните суми,
тъй като асфалтовата
смес е била съпроводена с изходящи лабораторни изпитвания от акредитирана
лаборатория. Строителният
надзор на обекта, предмет на договора от 03.09.2012г. е извършвал входящ контрол на доставената асфалтова смес
преди нейното полагане. Произведената от дружеството асфалтова смес е приета на
обекта, като е налице
одобряване на произведената от дружеството асфалтова смес от страна на „К.А.“ ООД с
нейното приемане и полагане на обекта. Твърди се, че „Алпине Бау ГМБХ-Клон България“ не е
заплатило на „К.А.“ ООД
дължимата сума поради изпадане на „Алпине Бау ГМБХ-Клон България“ в
несъстоятелност, а не поради недостатъци в асфалтовата смес. Като потвърждение
на обстоятелството, че доставката е приета без възражения се сочи фактът, че
издадените от дружеството фактури за продажбата на асфалтова смес са приети и
осчетоводени от „К.А.“ ООД, както и
че в счетоводството на „К.А.“ ООД съществуват осчетоводени задължения към „П.К.“ ООД в размер
на 1 585 820,96лв. - главница. Сочи се, че липсват данни, включително и по делото, да е
постъпвала в офиса на дружеството рекламация и възражение по отношение на
продадената асфалтова смес. Наведени са съображения, че са изминали
всякакви срокове за предприемане на действия по отправяне на
рекламации или правене на възражения за неточно изпълнение. В този
смисъл ответникът предявява евентуално възражение за погасителна давност.
По отношение
на претенцията на ищеца, произтичаща от предаден и повреден и невърнат битум /по втория
и третия обективно съединен иск/, са наведени правоизключващи възражения, а
именно че ответното
дружество не е поръчвало, не е закупувало и не е получавало битум от „К.А.“ ООД, тъй като битумът не е
предмет на договор между „П.К.“ ООД и „К.А.“ ООД. /Позовава се
на т.7.2. от договора от 03.09.2012г./. Изложени
са доводи, че рискът от погиване/унищожаване на битума не е възложен на ответното
дружество. Възраженията по размера на претенциите се свеждат до твърдения, че сочените от ищеца количества и
цени битум са едностранно определени и са нереални.
Възразява се по обвързващото действие на договора за
цесия, от който ищецът черпи права. Ответникът се позовава на нищожност на договор за
цесия, като е посочено „поради липса
на основание (предмет) - чл.26 ал.2 ЗЗД“. Порокът се обосновава с доводи, че е
„недопустимо да се
прехвърля несъществуващо вземане“. Твърди се, че връченото уведомление няма
характер на такова по смисъла на чл.99 ал.3 ЗЗД; Договорът за цесия не е произвел правно
действие, тъй като „П.К.“ ООД не е
дало съгласие за извършване на тази цесия.
Отделно се
позовава на антидатираност на договора за цесия, като се сочи, че уведомлението
за цесия е връчено на 23.12.2014г. В тази връзка се твърди, че самият договор за
цесия е антидатиран, съставен и подписан през м.12, 2014г. с дата 19.03.2014г., а цесията би
породила действие най-рано считано от 23.12.2014г. Сочи се обаче, че към последната дата е открито
производство по несъстоятелност спрямо „К.А.“ ЕООД - цедента на претендираната сума, при което,
за да са
валидни действията от страна на „Кос атфа“ ЕООД следва да е дадено предварително
съгласие от синдика и да са налице останалите условия по чл.635 ТЗ, каквито в
случая липсвали. В този
смисъл ответникът се позовава на приложимост на
разпоредбите на чл.646, 647 и сл. по отношение на
„цедираното вземане“. Правото си
на това възражение обосновава с факта, че „П.К.“ АД е
кредитор на „К.А.“ ЕООД в
производството по несъстоятелност с главно вземане/ главница в
размер на 1 585 820,96лв. с ДДС, като се сочи, че „К.А.“ ООД и „К.К.“ ЕООД са
свързани лица по смисъла на §1 от ТЗ и на §1, т.3 от ДР на
ДОПК. Отделно от това се сочи, че към м. декември
2014г. (когато е подписан договорът за цесия) управител на „К.А.“ ЕООД е Е. Т., а не З.В., който се сочи
като подписал договора за цесия, т.е. договорът за цесия е подписан от лице без представителна власт, с което се аргументира порокът нищожност на договора за цесия, поради липса на съгласие.
В представената по реда на чл.372 от ГПК
допълнителна искова молба ищецът оспорва фактическите твърдения и
правни доводи на ответника. Относно сочената от ответника неяснота „как точно е
унищожен битумът“ се пояснява, че битумът е унищожен, като е използван за
производството на некачествен асфалт, а след като веднъж вече е употребен, е
невъзможно повторното му използване. Пояснява се и че се касае за „скрити
недостатъци“, които са били установени едва след излизането на лабораторните
резултати, което е последвано и от уведомяването за некачествено изпълнение.
Пояснява се, че действително цената на битума не е договорена между страните по
договора, а цената на битума, посочена в исковата молба е цената, на която е
закупен от дистрибутор на „Лукойл“ в периода – месец юли – месец декември
2012г. и месец март – м. май 2013г.В допълнителната искова молба се поддържат
изцяло и се доразвиват твърденията, изложени в исковата молба, като се пояснява
доказателственото значение на писмените доказателства, по приемането на които
ответникът възразява. Оспорва се
релевираната от ответника нищожност и антидатираност на договора за цесия, като
са изложени подробни съображения.Направено е уточнение относно твърдяното в
исковата молба влошено качество и негодност на произведените асфалтови смеси. Към
допълнителната искова молба са приложени писмени доказателства – писмо
№183/27.11.2013г. и мемориален ордер за осчетоводяване на договора за цесия.
В постъпилия в срока по чл.373 от ГПК отговор на
допълнителната искова молба ответната страна поддържа фактическите си
твърдения, възражения и правни доводи, развити в първоначалния
отговор.Поддържат се и се поясняват направените с отговора на исковата молба
доказателствени искания. Оспорва се истинността на представения с
допълнителната искова молба мемориален ордер. Възразява се по приемането на
писмо №183/27.11.2013г., със съображения за неговата неотносимост към спора.
От изложението на обстоятелствата, на които се основават претенциите на
ищеца, съдът приема, че е сезиран с два обективно кумулативно съединени
осъдителни иска и акцесорни – за законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба. Обективно съединените осъдителни искове намират
правната си квалификация в разпоредбата на чл.99 ал.2 от ЗЗД – доколкото ищецът
черпи права от договор за цесия, във вр. с чл.286 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.
258 и сл. от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 82 ЗЗД – тъй като прехвърленото вземане
произтича от търговска сделка – договор за изработка.
Независимо че страните по договора от 03.09.2012г. – „П.К.“ ООД и „К.А.“
ООД – са наименовани „продавач“ и „купувач“, то според клаузите на договора, се
касае за договор за изработка, което се извежда и от обстоятелствата, на които
ищецът основава претенциите си, а именно – че ответникът е „произвел“
некачествена продукция.
Съгласно договора за
производство на асфалтови смеси от 03.09.2012г. ответникът „П.К.“ ООД се е задължил да произвежда и предоставя асфалтови
смеси на „К.А.“ ООД, който
от своя страна е следвало да
ги превозва и полага на определените за това участъци
съгласно договора от 06.08.2012 г. между „К.А.“ ООД и трето за спора лице „Алпине Бау ГМБХ-Клон България“. В титулната част на договора е
упоменат списъка от обекти/ ЛОТ 22 А/ ,
за извършването на които са предназначени асфалтовите смеси , а в чл.2.1 от
договора страните са съгласили, че количеството за производство по видове асфалтови смеси се заявяват
предварително за всеки месец, разделено на два прогнозни периода от по 15 дни,
като фактическите доставки се установяват на база реално изпълнени експедиции
за всеки петнадесет дни – съответно до 18-то число на текущия месец и до трето
число на всеки следващ месец. Уговорено е страните да
подписват констативен протокол за произведените и експедирани количества за предходен месец, на база експедиционни,
кантарни бележки и действителни битумни съдържания от лабораторни протоколи. В
чл. 3 / 3.1,3.2 и 3.3/страните са уговорили изискванията относно качеството на
асфалтовите смеси / БДС EN13108/НА, като разходите за входящ контрол на материалите и на
готовите смеси към момента на предаване
на същите на купувача са за сметка на продавача
и са включени в уговорените цени. Освен това възложителят се е задължил да предоставя протоколи от
ежедневните изпитвания и декларации за съответствие съгласно БДС.
В чл. 6 от
договора е уговорено, че възложителят заплаща авансово стойността на битума и
горивата , но също така си запазва правото да прецени дали да заплати авансово
битума или да осъществи сам доставките на необходимите количества. Във втория
случай той известява изпълнителя за
своите намерения в 5- дневен срок от започване на доставките.
В чл.7 2 от
договора страните са уговорили , че цената на битума се определя в деня на
закупуването му, като купувача си запазва правото да осигурява битум за своя
сметка. В чл. 8 от договора са уговорени неустойки при договорно неизпълнение ,
като чл. 8.3 изрично регламентира правото на всяка страна да търси обезщетение
за причинени щети , надвишаващи размера на неустойката.
В чл. 10.2
от договора са регламентирани условията и редът за извършване на качествени рекламации
– ако възложителят открие
несъответствие между заявените и
произведени асфалтови смеси е длъжен
писмено и своевременно да уведоми изпълнителя
за това. В този случай възложителят
има право да възложи проверка на оторизирана лаборатория за изпитване и
ако се установи такова несъответствие – изпълнителят поема разходите за лабораторното изпиване и
предприема съответните мерки за отстраняване на недостатъците. За рекламации по
отношение на качеството , предявени в срок до влагане на стоката се приемат
отклонения от параметрите регламентирани в БДС. Съгласно чл. 10.3 възложителят има право да адаптира рецептите на асфалтовите смеси.
По делото
като писмено доказателство е представено
писмо подписано от двама ръководители на лаборатории към „Алпин Бау ГМБХ - до „К.А.“ ООД от 17.04.2013г. С оглед полученото писмо
от страна на „К.А.“ ООД
незабавно е изпратено уведомително писмо с идентично съдържание до „П.К.“ ООД с изх.№021/18.04.2013г. относно качеството на асфалтовите смеси / зърнометричен
състав, остатъчна пористост / както и
относно степен на уплътняване на
положената асфалтова смес на ЛОТ 22А. В същото писмо се препоръчва да се
препоръчва подобряване на качеството на произвежданите асфалтови смеси.
Впоследствие
с писмо от 08.05.2013 г. от „Алпин Бау ГМБХ „ клон
България до „К.А.“ ООД , а последното с писмо с идентично
съдържание изх.№028/09.05.2013г. до производителя на тези смеси - ответникът „П.К.“ ООД е уведомен,
че за периода м. юли 2012 г. до м. декември 2012 г. са налице неприети СМР от
„Алпине БАУ-ГМБХ „ , като освен извършени СМР , в т.1 е упоменато цялостно полагане на изравнителни
пластове с биндер тип АС 16 – 5523,500 тона , в т.3 е
упоменат вложен асфалт тип АС 16 биндер за кръпки – надфрезовано – 2003,144
тона , в т.4 съответно доставка и
полагане на асфалтова смес за основа тип
А0 – 79,410 тона , по т.5 – доставка и полагане
на горен пласт настилка от плътен
асфалтобетон – 2138 ,00 тона и по т. 6 -битумизирана
минерална фракция – 301,200 тона . Освен това с писмото си „ Алпин Бау ГМБХ“ е уведомило „К.А. „ ООД , а последното –
съответно – ответника „П.К. „ ООД , че
съгласно договора и разходните норми на
производствените материали , наличните количества битум на асфалтовата база Семчиново към този момент е следвало да бъде 469,990
тона , които са вменени като задължение на „К.А. „ ООД , а впоследствие на „П.К. „ ООД.
По делото е
прието като писмено доказателство и писмо изх. № 183/ 27.11.2013 г. адресирано
от „Пътища АД / което не е страна по настоящото дело, но съгласно представените протоколи за
изпитване – с данни за акредитация на
специализирана лаборатория за изпитване / , в което изпълнителният
директор е коментирал направените
отбиви от Резидент Инженера и „Алприне
БАУ – ГМБХ“ , признавайки , че изнесените данни вероятно са верни към датата на
подаване на информацията - 08.05.2013 г.
, но в периода след тази дата се твърди, че изискванията на Резидент Инженера
са били съобразени и е налице очевидна
регулация в цифровите данни направено от същия орган , водещи до занижаване на
данните особено по позиции 1,2,3 и 7 от писмото и частта битум, като данните за
извършени корекции се твърди , че се съпровожда
от обяснително- доказателствен материал.
С Договор за
цесия, подписан на 19.03.2014г. между „К.А.“ ООД в
качеството му на Цедент и „К.К..“ ЕООД, в качеството му на Цесионер, Цедентът е прехвърлил на
Цесионера всички свои вземания, произтичащи от договор от 03.09.2012 г.
сключен с ответника „П.К. „ ООД за обект „Транзитни пътища V ЛОТ 22А“ - посочени в
обстоятелствената част на исковата молба.Цесията е възмездна / чл.2.1/ като
стойността на която цедентът е прехвърлил своите вземания е 14900,00 лв. , със
задължение за плащането на цената по този договор в брой в деня на сключването
на договора. В чл. 4 ал.2 от договора , изрично са посочени релевантните за
прехвърлените вземания документи във връзка с изпълнение на задължението по чл.
99 ал.3 от ЗЗД – и те са двата договора и двете писма описани по-горе, както и
извлечение от софтуерната програма на асфалтовата база, установяващи количеството
на вложената суровина за периода на
действие на договора и уведомление за прехвърляне на вземането .
Не е спорно
, а и от представените писмени доказателства – уведомление изх. № 53/
22.12.2014 г. и отговор изх. № 121/
05.01.2015 г. се установява , че уведомлението за извършената цесия от цедента
- е било получено от ответното дружество на 22.12.2014 г. чрез законния
представител З.В. и на 23.12.2014 г. чрез
законният представител А.П..
От
представения по делото заверен препис от
съдебно решение постановено по т.д. №
33/2014 г. по описа на БлОС се
установява , че на 26.11.2014 г. праводателят на ищеца „К.А.“ ЕООД е обявен в
неплатежоспособност , с начална дата 18.07.2014 г. и е открито производство по несъстоятелност.
От
представени и събрани в настоящото производство писмени доказателства / молба
за предявяване на вземане по чл. 688 ал.1 ТЗ
и документи приложени към писмо изх. № 13.12.2016 г. от синдика на „К.А.“
ООД- К.К./ се установява , че ответникът „ П.К. „ ООД е кредитор , включен в одобрения от
съда списък по чл. 668 ал.1 т.1 ТЗ с
размер на вземането от 1585 820,00 лв.
за изпълнени СМР/ според данни в
търговските книги на дружеството в несъстоятелност/.
От
заключението на допуснатата по делото съдебно- икономическа експертиза се
установява, че в счетоводните регистри
на ответното дружество „ П.К. „ ООД
към м. октомври 2015 г. са отразени несъбрани вземания от клиент „К.А. „
ООД общо в размер на 1585 820,96 лв. / с
ДДС / по общо пет фактури. Поради
неосигурен достъп до счетоводните регистри
на цедента „ К.А. „ ООД вещото лице
не е отговорило на въпроса дали в
неговото счетоводство има осчетоводени
задължения към „П.К. „ ООД по процесния договор. Според счетоводните
регистри на ответното дружество , по
процесния договор същото е получило плащане общо на сумата в размер на 1002
000,00 лв. за периода 02.11.2012 г. до 28.03.2013 г. включително общо на седем
транша , като по този договор са останали дължими 1585 820,96 лв. В счетоводните регистри на
ответното дружество не са били отразени счетоводни операции за отразяването на
задължения на дружеството за нанесени
вреди , унищожен битум и за неплатен
битум. В счетоводството на ищцовото дружество „К.К. „ ООД са били извършени
счетоводни записвания на съответните операции
през м. март 2014 г. относно договор за цесия , като са заверени и
съответните сметки с извършени по договора плащания.
От
представените по делото седемнадесет броя товарителници и складови разписки се установява , че през м. ноември 2012 г. ответникът „П.К. „
ООД е получил доставка на битум
от „Лукоил Нефтохим Бургас „ АД, като от заключението на допуснатата по
делото допълнителна съдебно- икономическа експертиза се установява, че
стойността на претендираните 446,03 тона битум възлиза на 571 890,74 г. с ДДС по цени
към датата на доставката – м. октомври -м. ноември 2012 г. Пак от
допълнителното заключение на СИЕ се установява, че стойността на 10045,25 тона
асфалт , отговарящ на изискванията на качество
възлиза на 362 352,26 лв. с ДДС
и това е сумата , която „К.А. „ ООД е следвало да получи по силата на договора си с „Алрине Бау ГМБХ –
клон България за доставения материал.
От
представената по делото техническа документация / работни рецепти и протоколи за изпитване съответно от
25.03.2013 г., 26.03.2013 г.,28.03.2013 г. и 29.03.2013 г.издадени от Акредитирана
лаборатория „Пътна лаборатория „ към „Пътища АД /, се установява , че на
посочените дати са извършени изпитвания на асфалтови смеси за пътна настилка – АС 16 биндер , като
пробите са били взети от асфалтосмесител
собственост на „Пъти и КО „ и за тези
изпитвания са съставени протоколи за резултати от това изпитване.
По делото е
допуснатата съдебно- техническа експертиза, като предмет на нейно изследване са
били освен качеството на взетите от пътни участъци проби , така и представените
по делото работни рецепти. Според заключението на вещото лице П., за неплътната асфалтова смес / за
изравнителни пластове и основа от
7907,254 тона според представените от ищеца писма / не може да се определи
прецизно местоположението й , защото не
се вижда. Пак според заключението на експерта, дори и да се махне изцяло горния
пласт , пак не може да се гарантира
напълно точно кои са местата на
запълване и дали е направен иден или
няколко пласта за изравняване на нивото. Вещото лице се е позовало на
резултатите от взети от специализирана лаборатория проби , като тези проби са
от положена асфалтова смес на посочени
от ищеца участъци от пътища в Лот 22 а - път ІІ- 84 / два участъка / и път ІІ
-19 / един участък/ . Вещото лице дава заключение
, че се наблюдават различия между рецептите и контролните проби към тях, както
и различия с качеството на усреднените
резултати от пробите за съответния участък. Изводът , който е направил
вещото лице, че асфалтобетоновите смеси
не отговарят изцяло на нормативите и на уговореното между страните.
Освен това вещото лице дава заключение, че количеството битум в посочените в
писмото 10045,24 тона асфалтова
смес е 44602,657 тона .
При тези
фактически данни от правна страна съдът приема следното :
Активната си материалноправна легитимация по иска ищецът
обосновава с твърдение за титулярство на вземания спрямо ответника „П.К..”ООД въз основа на договор за прехвърляне на вземане
, а за прехвърлителя /цедент/ се
поддържа , че вземането е възникнало въз основа на договор за
изработка. В този смисъл в тежест на ищеца е да установи валидността на
двата договора и че цесията
има действие спрямо длъжника.
Цесията е правна възможност на прехвърляне на субективни
права / вземания / при която настъпва промяна на кредитора, като субект на
облигационното правоотношение. Цесионерът придобива вземането във вида и характеристиките, които то е имало при
стария кредитор.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за нищожност на процесния договор за цесия поради невъзможен предмет –
основание по чл. 26 ал.2 пр.1 ЗЗД , защото предметът на този договор / парично
вземане / е не само фактически , но и
юридически възможен. Дори ако вземането
предмет на цесията не съществува към
момента на сключването на договора, това не го определя като нищожен поради
липсата на предмет. Несъществуването на вземането към момента на сключване но
договора за цесия е изключение от общото
правило за нищожност на сделката поради невъзможен предмет , тъй като
последиците от посочения порок са
уредени в специална норма на чл. 100
ал.1 ГПК, според която при прехвърляне
на несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен , а цедентът
отговаря за неизпълнението по реда на
чл. 82 във вр. чл. 79 ЗЗД / в този смисъл Определение № 524/ 19.07.2011 г. на
ВКС ТК ІІ т.о. по т.д. 186/2010 г. ІІ т.о. ТК /. В настоящия случай
определяемостта на прехвърлените вземания
изключва недействителност на тяхната продажба, като конкретния казус е
различен и от този визиран в Решение № 32 / 09.09.2010 г. по т.д. № 438/ 2009
г. на ІІ т.о.на ВКС.
Ответникът
излага възражение за антидатираност на договора за цесия , като се поддържа ,
че договорът не е подписан на посочената
в него дата , а едва след отриване на производството по несъстоятелност за
дружеството – цедент , а от тук обосновава и липсата на представителна власт на
лицето подписало го като законен представител на това дружество. Съдът намира тези възражения на ответника за
неоснователни. Представеният договор за цесия съставлява частен
диспозитивен документ, имащ доказателствено значение по отношение направените
конкретни волеизявления от субектите по цесионното правоотношение.
Последователна и трайна е съдебната практика по въпроса, че визираната в
частния документ дата е достоверна за съставителите и за всички други лица, с
изключение на третите лица по чл.181, ал.1 ГПК. Датата на издаване на документа
е непротивопоставима единствено на тези лица, които черпят права от лицето,
подписало документа и правата, които тe черпят
могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества
датата на документа. Законодателно вложената цел в нормата на чл.181, ал.1 ГПК
е да се изключи употребата на един документ в разрез с приетото разбиране
за добросъвестност при прехвърляне на едно право с цел, като се антидатира,
документът успешно да бъде противопоставен на друго лице, на което праводателят
вече е прехвърлил същото право. Следователно, документът не се ползва с
достоверна дата единствено по отношение на тези неучаствали в съставянето на
документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат
увредени от неговото антидатиране. Другите неучаствали в съставянето
на документа субекти не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата
важи /решение № 193/04.06.2010 год. на ВКС по гр.д.№ 176/2010 год., II г.о., ТК; определение № 205/23.04.2009 год. на ВКС по
ч.гр.д.№ 143/2009год., III г.о., ГК/ .
При съобразяване на разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК и утвърденото в
трайната практика тълкуване на понятието „трети лица” съдът приема, че
посочената в договора за цесия дата се ползва с достоверност по отношение на
ответника. Страната не е адресат на права, а е задължено лице по цесията.
В настоящото производство ответникът обосновава качеството си на увредено
лице , имащо интерес от оспорване на датата с мотива, че същата е умишлено
антидатирана с цел увреждането на правата му на кредитор в откритото производство
по несъстоятелност на цедента.Поддържа се, че страната разполага с надлежни
възражения, противопоставими само на цедента. Отделно – установяването на
действителната дата на сключване на договора би довело до формирането на извод
за неговата недействителност поради липса на съгласие .
На първо място, при цесията съдържанието на основното правоотношение се
запазва, респ. длъжникът не губи възраженията си, основани на отношенията му с
цедента. По отношение на другия изтъкнат от защитата на
ответника довод, следва да се има
предвид, че ответникът , като кредитор в производството по несъстоятелност
може да защити своите права само по исков път / по реда на предвидените в ТЗ
отменителни искове /, като тези права не могат да бъдат упражнени в настоящото
производство чрез възражение. Отделно от това , в настоящото производство са
събрани доказателства- неоспорено заключение на СИЕ според която , договорът за
цесия е отразен в счетоводните регистри на цесионера и фигурира в счетоводните му записвания и е намерил отражение в баланса и ГФО, поради което в случая поради липсата на
твърдения и доказателства за нередовност на воденото счетоводство е приложима
нормата на чл. 182 ГПК.
От представени по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
цесията е била съобщена на длъжника -ответното дружество чрез съобщение , изхождащо от цедента и получено от двамата законни представители-
съответно на 22.12.2014 г. и на 23.12.2014 г. – факт , който е признат и от
законният представител А. П. в представеното по делото писмо – отговор изх. №
121 / 05.01.2015 г. , а от тук цесията е
породила действие спрямо ответното дружество. Следователно ищецът се легитимира
като кредитор на ответника по
договор за изработка от 03.09.2012 г.
С прехвърлянето на вземанията съдържанието на правоотношението се запазва, длъжникът не губи възраженията си и може да ги
противопостави на цесионера, стига те да се основават на отношенията му с
цедента преди съобщението за цесията. Този извод може да се направи от текста
на чл.103 ал.3 ЗЗД , а тъй като в случая не
се твърди и не се установява длъжникът в настоящото производство да се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той може да прихване задължението си срещу свое
вземане към предишния кредитор. Липсата на съгласие от длъжника
обаче няма отношение към действителността на договора за цесия , както се
поддържа от защитата на ответника , тъй като цесията е двустранен , консесуален
договор , по който е достатъчно да е
постигнато съгласие между цедента и цесионера , а съгласие на длъжника не се
изисква.
По делото не се оспорва , а и от представените писмени доказателства се установява наличие на договорно отношение между
праводателя на ищеца - в качеството му
на възложител и ответника в качеството
му на изпълнител със съдържанието на договор за изработка . По силата на
този договор цедента е възложил , а ответникът се е задължил да произведе асфалтови
смеси, като било уговорено възнаграждение и
начин на плащане. Страните са предвидили нарочна процедура във
връзка с приемане на изпълнението, както са разписали съответни права и задължения при
наличие на недостатъци на изработката, за установяването на които също била
изрично уговорена процедура.В т.10.2 от договора е предвиден реда за рекламации за качество /
качествени рекламации /, а именно - незабавно
писмено уведомление от възложителя , който има право да възложи проверката на
асфалтовите смеси на оторизирана
лаборатория за изпитване и в случай на обективно установено и доказано несъответствие, възложителят
приема разходите за лабораторно изпитване
и предприема съответните мерки за отстраняване на недостатъците.
Ищецът обосновава своите претенции с твърдения и
доводи за допуснато от ответника договорно неизпълнение под формата на
некачествено изпълнение , което се
приравнява на пълно неизпълнение и
обезвредата му се претендира чрез заплащане стойността на произведения краен
продукт / асфалтови смеси / , както и
заплащане на материала / битум / , от които са произведени тези същите смеси , като се поддържа , че с тази стойност
се е намалило имуществото на възложителя поради същото договорно неизпълнение
на ответника. В този
смисъл ищецът следва да установи твърдените от него пропуснати ползи и
претърпени загуби, както и техния размер, включително и че същите са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението /некачествено изпълнение/.
При договорите за изработка отношенията между страните по договора се уреждат с оглед
разпоредбите на чл. 258 – чл. 269 от
ЗЗД, като само за неуредените
случаи се прилагат общите правила на ЗЗД. При
наличието на недостатъци в изработеното поръчващият може да иска съгласно чл.
265 ал. 1 ЗЗД отстраняването им в
подходящ срок, разходите за поправката или намаляване на възнаграждението, а
когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може
съгласно чл. 265 ал. 2 ЗЗД да
развали договора и иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл.
55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД с обезщетение за вредите от неизпълнението по чл. 88 ал. 1 изр. 2
от ЗЗД. Не е необходимо поръчващият да доказва, че е направил изрично
изявление за разваляне на договора, счита се, че такова изявление е направено,
когато поръчващият заяви претенция за последиците от развалянето - връщане на
даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението./ В този смисъл е решение № 452 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
621/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В решение № 37 от 22.03.2011
г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о.,
ГК, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, ВКС приема, че
договорът за изработка може да бъде развален с исковата молба, както с нея може
да бъдат развалени всички двустранни договори, макар за развалянето им да е
необходимо изтичането на подходящ срок за изпълнение. В решение № 157 от
8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК, ВКС приема, че отговорността на изпълнителя и
правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и
отражението им върху годността на изработеното. В същото
решение ВКС приема, че съобразно разпоредбата на чл. 265 ал.
2 от ЗЗД възложителят има право да развали договора за
изработка с едностранно волеизявление, само когато недостатъците са толкова съществени, че правят
изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. В този случай е налице пълно
неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е
необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за
договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са
неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е
технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.
При така установената по делото фактическа обстановка , следва да се
прецени налице ли са предпоставките на
чл. 265 ал.2 ЗЗД , която разпоредбата урежда правата на възложителя при недостатъци на изпълнението, които са толкова съществени ,
че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение.
Преди това обаче е нужно да се прецени основателността на възраженията на ответника за приемане на работата без
възражение. В настоящия случай ищецът се
позовава на възражение за некачествено изпълнение поради „ скрити недостатъци“. Скрити
недостатъци , съгласно чл. 264 ал.2 изр.1 ЗЗД са такива , които съществуват ,
но не могат да се открият при обикновения
начин на приемане на изработеното и такива , които са се появили
по-късно , за които изрично в закона е
предвидено , че поръчващият трябва да извести
изпълнителя веднага след откриването им, което не е необходимо , само
ако изпълнителят е знаел за недостатъците. Ако поръчващият не направи такива възражения , работата се
счита за приета , съгласно чл. 264 ал.3 ЗЗД . Въз основа на посочените законови
разпоредби е създадена трайно установена
съдебна практика , че с неуведомяването за
скрити недостатъци , се преклудира възможността на възложителя да реализира по
чл. 265 ЗЗД отговорността на изпълнителя за качествено изпълнение. За да може
да търси някоя от възможностите , предвидени в чл. 265 ЗЗД , възложителят
трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД , като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след
откриване на появили се скрити недостатъци , съгласно чл. 264 ал.2 и
ал.3 ЗЗД води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД / в този смисъл Решение
№ 677 / 20.10.2008 г. по т.д. № 300/ 2008 г. ІІ т.о. на ВКС , Решение № 419 /
25.04.2005 г. по т.д. № 711/ 2004 г. ІІ т.о. на ВКС , Определение № 174 /
19.03.2013 г. по т.д. № 349/ 2012 г. ІІ т.о. на ВКС , Определение № 26 /
22.01.2010 г. по т.д. № 820 / 2009 г. ІІ т.о. ВКС/ .
В случая съдът приема , че се касае действително до „ скрити недостатъци , доколкото тези недостатъци на
произвежданите асфалтови смеси не могат
да се открият при обикновения начин на приемането на работата. И точно поради
това , в разпоредбите на самия договор / чл. 10 .2 / е предвидена специална
процедура за качествени рекламация – писмено своевременно да уведоми
производителя , като в този случай / вероятно при оспорване на това възражение
/ възложителят има право да възложи проверката на асвалтовите смеси на оторизирана лаборатория за изпитване.
При преценяване на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не се установяват
наведените от ищеца твърдения за своевременно осъществяване на тази процедура.
На първо място изпратеното по делото писмо изх. № 021/18.04.2013 г. адресирано
от законния представител на възложителя до законния представител на изпълнителя
– ответник в настоящото производство е с отбелязване касаещо електронна кореспонденция , но по делото ищецът не е
ангажирал каквито и да било доказателства за достигането на това изявление до
адресата. Дори да се касае до електронно писмо, същото е изпратено до
електронен адрес , за които липсват данни за неговата принадлежност/ този адрес
не е посочен като електронен адрес на ответното дружество и в ТР или да е
идентифициран по друг начин /. Дори и като се вземе предвид , че законният
представител на възложителя е един и от двамата законни представителя на
ответника, то съдът не може да обоснове извод
за своевременно достигане на това изявления до ответното дружество, като се има
предвид , че същото се представлява от двамата законни представители само
заедно. Отделно от това самото съдържание на писмото не може да се изтълкува по
никакъв начин като възражение за скрити недостатъци. Същото има характер на
уведомление до изпълнителя, че възложителят на поръчката „Алпине Бау ГмбХ
„ е констатирал незадоволителни
резултати от ежедневните изпитвания на
асвалтовите смеси, но в него липсва обективизиране на изявление , че прекият
възложител на изпълнителя счита изработената работа за несъответстваща на договореното или
обикновено предназначение / чл. 261 ал.1 ЗЗД/. Такова изявление не се съдържа и
в другото представено като доказателство
писмо изх. № 028 / 09.05.2013 г. също адресирано от законния представител на възложителя до управителя на изпълнителя /
до същия електронен адрес / и без данни
за получаването му. Същото писмо касае уведомление, относно това че
възложителят „Алпине БАУ- ГМБХ „ не
приема количества СМР , за периода м. юли 2012 г. до м. декември 2012 г.
включително , като липсват каквито и да
било данни, че това се дължи само и единствено на некачествен асфалт негоден за договорното предназначение. Още
повече, че самото писмо визира период извън действието на процесния
договор / два месеца преди неговото
сключване / и СМР обхващащи ремонтни
дейности. При липсата на данни за надлежно „ своевременно писмено известяване“ според изискванията на договора не се твърди
и не се установява възложителят „ К.А. „ ООД да е изпълнил процедурата по възлагане на
проверка на качеството на асфалтовите смеси на оторизирана лаборатория, а не се
твърди и не се установява изпълнителят да е знаел за скритите недостатъци / дори и
като се държи сметка , че има идентичност на лицето участващо в управлението на двете дружества./
При липсата на категорични доказателства за точно спазване на процедурата в
договора и разписаните в закона правила съдът счита , че следва да бъде
приложена презумпцията по чл. 264 ал.3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Одобряването на работата обуславя
невъзможността за поръчващия да
реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265 ал.2 ЗЗД , като
претендира обезщетение за пълно
неизпълнение. Поради това съдът не обсъжда наведеното от защитата на ответника
възражение за погасителна давност , доколкото приема , че в случая одобряването
на работата следва да се презумира.
Наред с изложеното по –горе и
независимо от него съдът приема , че съвкупният анализ на събраните в настоящото
производство доказателства не установява
по безспорен начин наведените от ищеца
твърдения за изпълнение, което е
негодно за предназначението си. Двете писма представени по делото , на които се
позовава ищеца не доказват неговата теза, тъй като първото писмо има характер
на препоръка за подобряване на качеството , като се визират извършени ежедневни
лабораторни проби по данни към м. април 2013 г., а във второто
писмо се визира период на извършени СМР
и произведени асфалтови смеси за периода м. юли 2012 г. до м. декември
2012 г. включително. В самото писмо
съдържащо изявление за неприемане на СМР , не се твърди , че това
неприемане се дължи именно на некачествено изпълнение на асфалтови смеси .
Наред с това в писмото се включват
неприети СМР за период предшестващ / с около два месеца /датата на сключването
на процесния договор , което не навежда до единствено възможен и еднозначен
извод , за доказаност на твърдяното от ищеца договорно неизпълнение под формата
на некачествено изпълнение равняващо се на пълно неизпълнение. В заключението
на допуснатата по делото съдебно –техническа експертиза / съдът при преценката
му не отчита, допуснатата от вещото лице грешка в методиката на изчисления на
количествата битум / се установява, че в
пробите взети на място от асфалтовата настилка
са констатирани несъответствия / както с уговореното в договора , така и
в представените рецепти / , но по делото не са събрани каквито и да било
доказателства , че степента на това несъответствие е такава, че прави произведените количества
негодни за тяхното обикновено или договорно предназначение. Съдът не разполага
със специални познания в тази област, за
да извърши такава преценка, но при тези
данни не би могъл да не вземе предвид ,
че се касае до произведен през 2012 г. асфалт , проби от който са взети на място – на път в процес на експлоатация в
продължение на около четири години , като освен това не могат да се определят прецизно местоположението на неплътната асфалтобетонна смес / за
изравнителни пластове и основа / чиято стойност се претендира като обезщетение.
Не на последно място ищецът претендира обезщетение за пълно договорно
неизпълнение , като компенсация на неполучени от него средства за
възнаграждение от възложителя Алпине Бау ГМБХ , но от представените по делото
доказателства не би могъл да се направи безспорен извод , че неполученото
възнаграждение за извършени СМР / което е намалило имуществото на прекия
възложител / е в пряка причинно-следствена връзка с договорно неизпълнение на
ответника. Данни , че неприетите от Алпине Бау ГМБХ СМР / включително и за срок
извън срока на процесния договор / се дължат само и единствено на некачествено
произведени по силата на процесния договор за изработка – асфалтови смеси –
няма.
Ето защо не са налице предпоставките за да се приеме , че се касае за договорно неизпълнение с характеристиките на
това визирано в нормата на чл. 265 ал.3 ЗЗД , за което възложителят е спазил правилата на чл. 264 ал.2 ЗЗД / чл.
10.2 от договора / за рекламации, поради което
е недоказана претенцията за ангажиране отговорността на ответника за
претърпени от праводателя на ищеца вреди от договорно неизпълнение под формата
на пропуснати ползи. Исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът намира за неоснователна и втората претенция – за присъждане в полза
на ищеца като частен правоприемник на възложител по договор за изработка –
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди под формата на загуби,
равняващи се на стойността на строителен материал / битум / вложен в произведен
некачествен асфалт – предмет на първата комулативно съединена претенция. За да
бъде уважена тази претенция ищецът следва да докаже , че неговият
праводател е имал правото на обезщетение
за претърпени вреди поради договорно неизпълнение на ответника по договор за
изработка, а именно следва да докаже , че е претърпял такива вреди. По делото
от събраните писмени доказателства и преди всичко от съдържанието на подписания
между възложителя и изпълнителя договор за изработка се установява, че възложителят
си и запазил правото той да извършва доставка на битум, необходим за
производството на поръчания асфалт. Не са представени каквито и да било
доказателства, от които да се направи обоснован извод , че такава доставка на
претендираните за заплащане количества битум е била извършена от възложителя.
Представените от ищеца складови разписки и товарителници не съдържат данни ,
тази доставка извършена от „Лукойл Нефтохим „ за асфалтова база с.
Семчиново с получател на доставката –
ответното дружество „П.К. „ ООД - да е
извършена за сметка на възложителя. Напротив – по скоро би могъл да се направи
извод , че доставката на битум е извършена за сметка на възложителя „Алпине
Бау“ , доколкото в писмото представено от същото дружество е указано на подизпълнителя , че той е
останал задължен за същото количество битум, заплащането на стойността на което
ищецът търси от ответника.
Съгласно чл. 154 ал.1 ГПК ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване, целта на което е да създаде не вероятност, а абсолютна
достоверност – сигурно убеждение на съда
в истинността на съответното фактическо твърдение.
Такова доказване законът изисква относно всички фактически твърдения ,
които обуславят спорното право, иначе съдът не може да приеме , че фактът
предмет на доказването се е осъществил.
Ищецът не е провел успешно това доказване, поради което съдът приема, че
претендираните вземания на ищеца като
частен правоприемник на възложителя по договор за изработка от 03.09.2012 г. за ангажиране на
договорната отговорност на ответника за
репариране на претърпени от възложителя имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи и претърпени загуби се
явяват недоказани и поради това исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.Неоснователни са и
акцесорните претенции за установяване съществуването на лихва за забава върху
тези вземания .
По
възражението на ответника за прихващане предявено като евентуално, съдът не
дължи произнасяне предвид изхода на делото по главните искове.
На основание
чл. 78 ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени само сторените от
ответното дружество разноски за особен представител в размер на 2300,00 лв. ,тъй
като по делото не са представени доказателства
за заплащане на определеното от съда възнаграждение за ВЛ Я.- т.е. за
сторени от ответника разноски за това възнаграждение. Освен това ищцовото
дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на назначения от съда особен
представител адв. Л. *** сумата в размер на 18440,00 лв. възнаграждение за процесуално представителство
на ответника.
Водим от
изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К.К..“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Пирин“ №91, ет.3, офис 4,
представлявано от управителя Ч.Д.С., срещу „П.К.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „Г. Бенковски “ №120, ет.2, представлявано от управителите З.Г.В. и А.Б.П. двамата заедно - обективно
съединени искове с правно основание чл.99 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.286 и чл.288 от ТЗ, във вр. с
чл. 258 и сл. от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.
82 ЗЗД : за присъждане на сумата от 300 000,00
лв. като частична претенция от общо претендираната сума 561730,00 лв.
с ДДС - претърпени вреди поради произведен и предоставен
некачествен асфалт от ответника от 10045,25 тона , което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 19.03.2014г. и за
присъждане на сумата от 356000,00 лв. , като частична претенция на
общо дължимата в размер на 563 880,00 лв. стойност на 469,90 тона унищожен
битум собственост на „К.А.“ ООД, което
вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 19.03.2014г., ведно със
законната лихва върху двете претендирани главници считано от датата на подаване
на исковата молба – 30.01.2015 г. до окончателното им изплащане – като неоснователни.
ОСЪЖДА „К.К..“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Пирин“ №91, ет.3, офис 4,
представлявано от управителя Ч.Д.С., да заплати на „П.К.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „Г. Бенковски “ №120, ет.2, представлявано от управителите З.Г.В. и А.Б.П. сторените
по делото разноски в размер на 2300,00 лв. за възнаграждение за особен
представител.
ОСЪЖДА „К.К..“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. „Пирин“ №91, ет.3, офис 4,
представлявано от управителя Ч.Д.С. да заплати на адв. Е.П.Л. *** сумата в
размер на 18440,00 лв. възнаграждение за
процесуално представителство на ответника.
Решението е
неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред ПлАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :