О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260102
Гр.Хасково, 28.10.2020г.
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
като
разгледа докладваното от мл.съдия Вражилова В.ч.гр.д. № 811 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна
жалба от «Елена Бакърджиева» ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Ел* Б*, действаща чрез процесуалния си
представител адвокат Венелин Челебиев, против частта от Определение № 260033/ 14.08.2020
г. по гр.д. № 1387/ 2020г. по описа на РС- Хасково, с която производството е прекратено
поради недопустимост на предявените три обективно кумулативно съединени
установителни искове.
В частната жалба се
релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част от
определението. На първо място се твърди, че първоинстанционният съд е игнорирал
наличието на явна техническа грешка в процесния договор за наем, предмет на
производството. От друга страна се излагат съждения за това, че РС-Хасково е
извършил неправилна оценка на всички правнозначими факти и твърдения в исковата
молба, сред които осъществяването на владение върху имота от страна на ищцовото
дружество и невъзможността същият да бъде реално използван по време на
извънредната епидемиологична обстановка. В заключение се прави извод за
незаконосъобразност на определението на първоинстанционния съд относно
недопустимоста на отрицателните установителни искове за недължимост на наемната
цена за процесния период и за липса на предпоставки за разваляне на договора за
наем.
С въззивната жалба се прави
искане да бъде отменено в обжалваната част определението на РС-Хасково и делото
да се върне за разглеждане по същество от друг състав на първоинстанционния съд.
В срока по чл. 275, ал. 1 КТ не е постъпил отговор от ответника Езикова гимназия „Проф. Д – р А* З*“- Хасково.
Съдът, като се запозна материалите по делото, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба от «Елена Бакърджиева» ЕООД, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Е* Б*, против Езикова гимназия „Проф. Д – р А* З*в“- Хасково, с която се иска
да се признае за установено по отношение на ответника, че: 1/ не е налице
неизпълнение на Договор за наем на общински недвижим имот от 16.01.2017г.
поради неплащане на наемната цена за периода от 14.05.2020г. до 31.05.2020г. в
размер на 580.65 лева и от 01.06.2020г. до 30.06.2020г. в размер на 1000 лева,
поради наличието на юридически форсмажорни обстоятелства; 2/ ищецът не дължи
наемната цена за периода от 14.05.2020г. до 31.05.2020г. в размер на 580.65
лева и от 01.06.2020г. до 30.06.2020г. в размер на 1000 лева по Договор за наем
на общински недвижим имот от 16.01.2017г. заради невъзможността за реално
ползване на недвижимия имот по предназначение; 3/не е налице разваляне на Договора
за наем от 09.01.2017г. поради липса на виновно поведение от страна на ищеца.
За да прекрати производството по делото, районният
съд е приел, че:
Първият обективно съединен отрицателен
установителен иск е недопустим, тъй като предмет на установителните искове не
могат да бъдат факти, които биват установявани в самия процес. По изключение те
биха могли да бъдат предмет само на установителните искове в изрично
предвидените в закона случаи по чл.124 ал.4 ГПК, какъвто не е настоящият,
свързан с установяване на неизпълнение на паричните задължения по договор за
наем.
Вторият обективно съединен отрицателен
установителен иск е недопустим, тъй като липсва правен интерес от защита,
доколкото липсват твърдения за претендиране от страна на ответника на паричните
вземания по процесния договор за наем.
Третият обективно съединен отрицателен
установителен иск е недопустим поради принципната невъзможност развалянето на
един договор да бъде предмет на самостоятелен установителен иск, поради което за
ищеца липсва правен интерес от предявения иск, тъй като въпросът относно
предпоставките за упражняване на потестативното право на разваляне на договора
следва да бъде решен в производството по предявен осъдителен иск относно
спорните права по същия.
Определението е законосъобразно.
Установителен иск е този,
чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила
на пресъдено нещо. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова
установителният иск е принципно допустим относно всякакви граждански права.
Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът
оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът
отрича. Според това дали установителният иск цели да установи съществуването
или несъществунето на спорното право, той в първият случай бива положителен, а
във втория- отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за
положителен, било за отрицателен установителен иск според това коя от двете
страни в правоотношението ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на
спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на
положителен такъв.
В съдебната практика на
ВКС непротиворечиво се приема, че правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск. Нуждата от защита чрез
установителен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е
смутено или нарушено.
Правото да се предявяват
различни видове искове, включително и установителни за съществуването на
правоотношение по реда на чл.124 ал.1 ГПК, възниква при наличието на правен
интерес. Последният поначало произтича от естеството на търсената защита.
Липсва правен интерес, когато може да се предяви осъдителен иск. Това е в
резултат от основните принципи за интерес от цялостна защита на твърдяното
право и процесуална икономия. Безпредметно е предявяването на установителен
иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с
осъдителен иск.
В конкретния случай предявените
от ищцовото дружество отрицателни установителни искове, че не е налице
неизпълнение на парични задължения по процесния договор за наем и този за
установяване липсата на основание за разваляне на същия, имат напрактика един и
същи предмет, а именно- установяването на несъществуването на определен факт,
представляващ по същността си иск по
чл.124 ал.4 изр.2 ГПК. Специалният установителен иск по чл.124 ал.4 изр.2 ГПК
за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение,
когато това е изрично предвидено в закон, е допустим само когато с
постановеното установително решение ще се постигне целеният резултат и няма да
се наложи след това да се води осъдителен иск. Разпоредбата на чл.124 ал.4
изр.2 ГПК е ясна и не се нуждае от изправително тълкуване за изясняването на
действителния й смисъл. Тя ограничава допустимостта на установителните искове
за факти само до случаите, в които изрична законова разпоредба признава
процесуална възможност да се установява със самостоятелен иск определен факт с
правно значение, релевантен за съществуването на едно право или правоотношение.
В този смисъл
неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за
другата да търси пряко изпълнение или обезщетение за неизпълнение на същото по
чл.82 и сл. ЗЗД, поради което е недопустимо да се иска с установителен иск
съдът напрактика да отмени прекратяването/развалянето на договора от едната страна.
Прекратяването/развалянето на договора по чл.87 ал.1 ЗЗД е реализация на
субективно потестативно право на изправната страна, като самото
прекратяване/разваляне не може да бъде предмет на самостоятелен установителен
иск. Още повече, че правото да се прекрати/развали двустранен договор
принадлежи само на страните по него и се упражнява инзвънсъдебно, като по
съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто не е
договорът за наем.
За пълнота следва да се
отбележи, че правилно първоинстанционният съд е коментирал в обжалваното
определение допуснатата и неотстранена от ищеца техническа грешка, касаеща
датата на сключване на процесния договор за наем- обстоятелство довело до
несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба,
доколкото в тях са посочени две дати 09.01.2017г. и 16.01.2017г.. Въпреки това,
спазвайки принципа да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от
фактическа и правна страна и съобразявайки се с приетите по делото писмени
доказателства, РС-Хасково е приел, че се процесният Договор е бил сключен на
16.01.2017г., и се е произнесъл по отношение допустимостта на предявения иск,
че не е налице разваляне на процесния договор за наем поради липса на виновно
поведение от страна на ищеца.
За ищеца липсва също така
правен интерес от предявяване на
установителен иск за недължимост на наемните вноски, доколкото липсва претенция
от страна на наемодателя за заплащане на същите, която наемателят отрича. Видно
от приобщеното като доказателство в хода на първоинстанционното производство Уведомление
за разваляне на Договор за наем на общински имот от 16.01.2017г. ответникът не
отправя покана до длъжника за заплащане на далжимите наемни вноски за
процесните периоди. Единственото предназначение на уведомлението е да бъде
известен длъжникът за волята на наемателя да упражни субективното си
потестативно право на разваляне на договора, следствие от което е лишаването на
наемателя от фактическа власт върху имота. В този смисъл за ищеца в качеството
му на наемател е налице единствено правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск за съществуването на наемното правоотношение, по който едно евентуално
положително решение би би задължило наемодателя да предаде фактичическата власт
върху имота за ползването му от наемателя. Поради изложеното ищецът не
разполага с правен интрес от предявяването на отрицателен установителен иск за
недължимост на наемната цена по прецесния договор за периодите, посочени в
исковата молба, тъй като решението по
него няма да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на наемно
правоотношение между страните, което напрактика би било основание за предаване
ползването на наетия имот.
Поради гореизложеното, като е достигнал до извод за
недопустимост на предявените искове и е прекратил производството по делото,
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260033/ 14.08.2020
г. по гр. д. № 1387/ 2020 г. на РС- Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.