Р
Е Ш Е Н И Е
София, 04.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1188/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от С.М.С., ЕГН ********** и С.Я.С., ЕГН **********, чрез адв. С.Ч., САК, съдебен адрес:***,
против З. „Б.И.“
АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, за сумата от 400 000 лв., по 200 000 лв. за всеки от
ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано 31.01.2015 г. до окончателното
й изплащане и разноските по делото, в това число и адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 31.01.2015 г. К.И.М., управлявайки л.а „БМВ
525“ с рег. № ********в гр. Бургас, в ж.к. „Меден рудник“ в посока гр. Средец,
на бул. „З. С.“, на 100 м. преди светофара до бл. ***, е нарушил правилата за
движение по пътищата, като се е движел със скорост, несъобразена с конкретната
пътна обстановка и законовите ограничения, загубил контрол над управляваното от
него МПС и реализирал удар в стълб, в резултат на което е причинена смъртта на
пътника в автомобила М.С.М.. Относно ПТП-то е образувано д.п. № 112/2015 г. по
описа на IV-то РУ „Полиция“ – Бургас и пр.пр. № 963/2015 г. по описа
на Окръжна прокуратура – Бургас.
Ищците твърдят, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради
противоправното и виновно поведение на водача на МПС „БМВ 525“, който не е
съобразил поведението си с правилата на ЗДвП.
В резултат на получените
при ПТП несъвместими с живота тежки увреждания настъпва смъртта на М.С.М. – син
на ищците.
Ищците търпят огромна
скръб, лишени са от смисъла на живота си, чувстват се сякаш са изгубили всичко.
Смъртта на сина им води до коренна промяна в емоционалното им състояние – станали
са затворени и самовглъбени, изпитват изключителен стрес, душевен дискомфорт и
непреодолима мъка.
Според отразеното в
исковата молба, за автомобила, причинил катастрофата, ищците твърдят да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № 02114001169462 със срок на валидност една година, считано от 22.04.2014
г. до 22.04.2015г.
Ищците
са представили писмени доказателства. Поискали са допускане на гласни
доказателства и назначаване на съдебномедицинска, съдебнопсихологична и
автотехническа експертизи.
В хода по
същество молят съда да уважи предявените искове изцяло, като основателни и
доказани, с всички законни последици, включително и направените разноски по
списък.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Твърди, че не е извършен
деликт.
Прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия М.М..
Оспорва иска по размер
като завишен и несъответстващ на чл. 52 от ЗЗД.
Представя писмени
доказателства и експертизи.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани, алтернативно – да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна
следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 400 000 лв., по 200
000 лв. за всеки от ищците, ведно със законните последици.
От събраните по делото доказателства се установява,
че на 31.01.2015 г.
към 17.40 часа ла. „БМВ“ модел „525 с рег. № ********с водач К.И.М., се движи в
гр. Бургас по бул. „З. С.“ с посока от
к-с „Долно Езерово“ към ж.к. „Меден Рудник“. На около 15.50 метра преди
ориентира лекият автомобил напуска
платното за движение в дясно и се удря в крейпътната мантинела с огъване на
мантинелата, и завъртане на автомобила по посока на часовниковата стрелка.
Последва удар в левия стълб на ориентира със задната част на автомобила и
продължаване с увеличена интензивност на въртенето на лекия автомобил при което
автомобила с предна дясна част в областта на предна дянса врата се удря в
тролейбусен стълб. Именно при този удар, който е най-силен са получени големите
деформации в дясната странична част на л.а.
Ищците са родители на
починалия М.С.М..
По делото са приети Присъда от 28 юни 2016 г., постановена
от Бургаски окръжен съд , НО по НОХД № 436 по описа за 2016 г. и мотивите към
него; Решение № 224/2016 г. на Апелативен съд – град Бургас по ВНОХД № 261 по
описа за 2016 г. и Решение № 164 от 11.12.2017 г. на Върховен касационен съд по
НД № 734/2017 г. Съгласно посочените решения подсъдимият К.И.М. – роден на ***
г., в гр. София, постоянен адрес гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, ул. *******,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 31.01.2015 г. около 17.20 часа в гр. Бургас на
бул „З. Стояное“ на около 50 метра преди първото кръстовище за ж.к. „Меден
рудник“ с посока на движение от кв. „Долно Езерово“ – ж.к. „Меден рудник“, след
употреба на наркотични вещества – метамфитамин и метаболит на
тетрахидрокарабинол, съдържащ се в
марихуана – канабис, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ“, с рег.
№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на М.С.М. с ЕГН **********. Присъдата е влязла в законна сила
на 11.12.2017 г.
В хода на делото бе прието за безспорно установено
между страните обстоятелството, че към момента на ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по
отношение на, л.а. „БМВ“ с рег. № *******по з.п. № 02114001169462, валидна към датата на ПТП.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, както и до размера на исканото обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, който ответникът счита за прекомерно завишен
с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
По искане на
страните и за доказване на техните твърдения и възражения
е изслушано и прието заключение на
СМЕ, СПЕ и АТЕ, кредитирана от съда като
безпротиворечива и съответстваща с доказателствата, от която се установява, че
механизмът на станалото на 31.01.2015 г. ПТП
е следният:
На 31.01.2015 г. към 17.40 часа л.а. „БМВ“ модел „525 с рег. № ********с
водач К.И.М., се движи в гр. Бургас по бул.
„З. С.“ с посока от к-с „Долно Езерово“ към ж.к. „Меден Рудник“. До него
на предна дясна седалка бил М.М., а на задната седалка зад управляващия седял Г.И..
На около 15.50 метра преди ориентира
лекият автомобил напуска платното за движение в дясно и се удря в
крейпътната мантинела с огъване на мантинелата, и завъртане на автомобила по
посока на часовниковата стрелка. Последва удар в левия стълб на ориентира със
задната част на автомобила и продължаване с увеличена интензивност на въртенето
на лекия автомобил, при което автомобила с предна дясна част в областта на
предна дянса врата се удря в тролейбусен стълб. Именно при този удар, който е
най-силен са получени големите деформации в дясната странична част на л.а.
Местопроизшествието се намира в
гр. Бургас, бул. „З. С.“ с посока към гр. Средец на около 50 м. Преди първото
кръстовище за к-с „Меден рудник“. Пътното платно е било мокро със стичаща се вода
по него, пътния участък представлява плавен десен завой със слаб наклон на
изкачване. Ограничението на скоростта на движение в района на произшествието е
било 50 км/ч. При такава обстановка и скорост на движение 90-100 км./ч. загубата
на контрол върху управлението на автомобила е с много голяма вероятност и
водачът е имал възможност да предотврати удара.
В резултат на произшествието М.С.М.
е починал.
Водещата
причина за смъртта на М.С.М. е получената черепно-мозъчна травма и травмата на
черния дроб – разкъсване на десния купол на черния дроб.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалия поради непоставяне на предпазен колан, вещото лице по изготвената
СМЕ приема, че М.С.М. към момента на ПТП е бил без поставен предпазен колан, но
с оглед механизма на ПТП сочи, че ефективността му би била незначителна.
От приетата по делото
присъда, имаща задължителен характер за съда, се установи, че М.М. и Г.И. са се
качили в автомобила при водача К.М., въпреки, че той се съгласил да ги закара с
неохота, тъй като тъкмо бил приключил работния му ден, бил гладен, а и бил
употребил наркотични вещества – метамфетамин и марихуана.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищците поискаха и съдът допусна разпит по
делегация на четирима свидетели.
Свидетелят В.В.посочва, че познава ищците от преди 14 години. Посочва, че
отношенията между ищците и М.М. са били добри. Помагал на родителите си. Не е
имало неразбирателство между тях и дори тон не са си повишавали. Посочва, че в
семейството настъпила скръб, много тежко преживявали загубата на сина си. Къса
им се душата, плачат. Не са превъзмогнали загубата.
Свидетелят Б.Д.посочва, че със ищците са съседи. Имало добри отношения
между ищците и М.М., не знае да е имало неразбирателство. Тежко преживявали
загубата и работата се задълбочавала. Трудно преживяват загубата психически и
физически.
Свидетелят В.Д.познава ищците от ранна детска възраст. Твърди, че между
ищците и М.М.е имало добри отношения и не е имало неразбирателство. Много тежко
приели новината за загубата му. Когато ги виждал винаги започвали да плачат.
Тежко преживяват смъртта. Не са превъзмогнали загубата.
Свидетелят Ю.Г.– бил съученик на М.и се виждал с родителите му по
родителски срещи. Между ищците и М.М. е имало добри отношения, често се
прибирал при родителите в Г.Т.. Не е чувал да има неразбирателство между тях.
Родителите приели тежко смъртта на М.. Плакали много. Споделят, че изпитват
празнота. Не са превъзмогнали загубата.
От приетата СПЕ се установи, че при ищците може да се обсъжда преживяването
на остра стресова реакция. Положението на С.С. предполага обсъждането на
Протрахирана депресивна реакция. Не се наблюдава психотична продукция при нито
един от ищците. Наблюдават се депресивни елементи.
Други релевантни към спора доказателства по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизите.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 31.01.2015
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чийто водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане.
Вещото лице
изчерпателно посочва причините за настъпването на катастрофата. Това се
установява, освен от влязлата в сила присъда на наказателния съд и от приетата
САТЕ.
В резултат на
станалото ПТП е причинена смъртта на сина на ищците.
Причинената смърт
е в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на
товарния автомобил не бе опровергана, но, заедно с това, бе установена такава и
у на починалия пострадалия, който се е съгласил да се качи в автомобил, чийто
водач е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищците.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищците са
причинени болки и страдания, изразяващи се в получените дълбоки душевни травми и страдания,
предизвикани от загубата на много скъп човек, член на семейството – син на
двамата ищци. Приживе те са били в добри отношения, виждали се често, били са задружно и сплотено семейство, имали
са отношения на обич и привързаност. Починалият е бил опора и подкрепа за
семейството си и сега, в резултат на катастрофата, те са лишени завинаги от
присъствието му, обичта и грижите му. Тази болка не може да отмине с времето.
Както бе посочено
по – горе, в хода на делото от ответната страна бе направено възражение за
съпричиняване, бяха събирани доказателства и съдът дължи произнасяне по него.
От приетата по делото
присъда, имаща задължителен характер за съда, се установи, че М.М. и Г.И. са се
качили в автомобила при водача К.М., въпреки, че той се съгласил да ги закара с
неохота, тъй като тъкмо бил приключил работния му ден, бил гладен, а и бил
употребил наркотични вещества – метамфетамин и марихуана. Починалият пострадал
сам се е поставил в риск, след като е приел да се вози в автомобил управляван
от водач употребил нарокотични вещества, поради което съдът намира, че
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения,
който сам се е поставил в риск, приемайки да бъде превозван от водач, който е
употребил наркотични вещества, е доказано в процеса.
Съдът не приема като доказани
възражение за съпричиняване на вредоностния резултата от страна на починалия
поради непоставяне на обезопасителния колан, тъй като вещите лица в
заключението си правят извод, че при конкретния механизъм на ПТП, неговата роля
за предпазване на пострадалото лице би била незначителна.
По изложените
съображения съдът намира, че настъпилата смърт на сина на ищците се дължи
едновременно на действията на водача К.М. и на самия пострадал - пътника М.М.,
при съотношение 40 % на 60 %.
С оглед на това, настоящият
съдебен състав, като съобрази
всички обстоятелства по делото, счита, че исковете са доказани по
основание, а, досежно техния
размер, следва да бъде разгледано и възражението на ответника за неговото
намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по
справедливост от съда.
Според възприетото в
Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС становище, понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Доказано бе, че починалият е бил млад човек, че ищците са
били много близки с починалия им син, имали са добри отношения, той е бил
тяхната подкрепа и опора, както и че много трудно те преживяват смъртта му –
болка, която ще продължи и занапред. Болката от загубата ще ги съпътства до
края на живота.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани болки и страдания на ищците
вследствие смъртта на един толкова близък за тях човек,
техния вид, интензитет и продължителност, и приложи принципа за справедливост, при наличие на съпричиняване в размер на 60 %, съдът намира,
че адекватното обезщетение, което трябва да бъде присъдено е, съответно:
-
На ищцата С.Я.С.,
майка на починалия – 52 000 лева,
-
На ищеца С.М.С.,
баща на починалия - 52 000 лева
Върху посочените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от датата на увреждането - 31.01.2015 г., до
окончателното му изплащане.
За тези суми
искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата, а в
останалата част – за разликата до 200 000 лв. за всеки от ищците, следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Ищците претендират разноски.
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците 118,30 лв.
разноски, а на адв. С.Ч., повереник на ищците - 3 450 лв. адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода на
спора на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 4 092,15 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от
иска и на база направеното от ищците възражение за прекомерност, което съда
приема за своевременно и основателно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, *** да заплати на С.М.С., ЕГН ********** и С.Я.С., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, чрез адв. С.Ч. - САК, съдебен
адрес:***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя в размер на по 52 000 лв.
- на всеки от ищците, ведно със законна лихва върху присъдените суми, считано
от датата на увреждането – 31.01.2015 г. до окончателното изплащане и разноски, съобразно уважената част от иска, в размер
118,30 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, да заплати на адв. С.С. *** определено от съда адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА в размер на 3 450 лева.
ОСЪЖДА С.М.С. и С.Я.С. да заплатят на З.
“Б.И.“ АД адвокатско възнаграждение
в размер 4 092.15 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: