№ 68
гр. Сливен , 17.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора Руси Ненчев Русев (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20212200100183 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът ХЮС. Г. Н., редовно призован, не се явява, вместо него се
явява адв. С.Р. от АК – Сливен, с пълномощно представено към исковата
молба.
Ответникът Прокуратура на РБългария, редовно призован, се
представлява от Окръжна прокуратура Сливен - прокурор Р.Р..
Адв. Р.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Р.: Няма пречка да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
Адв Р.: Поддържам исковата молба.
ПРОКУРОР Р.: Поддържам депозирания отговор на посочените в него
основания
Съдът докладва делото по реда на чл. 146 от ГПК:
1
Депозирана е искова молба от ХЮС. Г. Н. против Прокуратура на
Република България, в която се твърди, че по досъдебно производство /ДП/
№ 1386/2018 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, на 25.10.2018 г. на ищеца е
било повдигнато обвинение за това, че на 24.10.2018 г. в ************, е
яздел препускаш кон, който при преминаване покрай движещите се по
улицата майка с дете, той не успява да озапти, блъска детето, което по-късно
е починало в болницата. – причиняване на смърт по непредпазливост.
С постановление от 30.03.2020 г. на РП -Сливен е прекратено
наказателното производство срещу ищец, като е отменена и мярката за
неотклонение /МНО/ „Парична гаранция” в размер на 2000 лв.
По този повод е постановено задържане за срок от 72 ч. от РП – Сливен
и е внесено искане по реда на чл. 64 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1 от НПК, по което е
образувано ЧНД № 1372/2018 г. по описа на СлРС. По делото е постановено
определение, с което е уважено искането на РП - Сливен за вземане на
първоначална МНО „Задържане под стража” на ищеца от 25.10.2018 г. ,
потвърдено с определение от СлОС по ВЧНД № 539/2018 г. Ищецът е
останал в ареста около месец в извънредно тежки условия, преди да бъде
преместен в Затвора гр. Сливен. Здравословното и особено психично му
състояние в условията на ареста са се влошили извънредно, като той отказал
да яде и за малко не е получил тежко заболяване или летален изход от
причинения стрес от условията в ареста и най.вече от клеймото „убиец”. Той
никога не е бил задържан преди това, поради което не се е налагало вземането
на най-тежката МНО. Сочи се, че въпреки че мярката за неотклонение е била
променена, обвинението е останало до 30.03.2020 г. , тоест около 2 г., през
които той е живял под пост стрес. Бил е викан за очни стави и допълнителни
разпити и непрекъснато изпитвал страх, че може да влезе в затвора.
Психиката му е била срината и той не е излизал от дома си. След
привличането му като обвиняем, ищецът станал затворен, избягвал контакт,
изградил бариера между себе си и околния свят. В ареста искал да слага край
на живота си чрез обесване. Всички приятели и близки се дистанцирали от
него и станали подозрителни. Изострили се отношенията в семейството, като
ищецът отказвал да се храни, станал нервен и затворен.Сочи се, че действията
по повдигне и подържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето
бъде оправдано. Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ предвижда
2
обективната отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение от извършване на престъпление.
Предвид това от съда се иска да осъди Прокуратура на Република
България да заплати обезщетение в размер на 36 000.00лв., представляващи
претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие повдигнато,
предявено и поддържано обвинение, по прекратено наказателно производство
водено за извършено престъпление по чл. 122 ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 25.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Исковата молба е връчена редовно на Прокуратура на РБългария. В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор. Оспорва се
допустимостта както и основателността на предявения иск. Оспорва се
размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишено.
Сочи се, че постановлението за прекратяване на ДП № 1386/2018 г по
описа на РУ – Сливен винаги е възможно да бъде отменено и понастоящем не
поражда правни последици, обуславящи приложението на ЗОДОВ.
Твърди се, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 15 от НК –
случайно деяние. Това, че деянието е преценено като невиновно, изключва
единствено неговата престъпност, но не и авторството и неговото
извършване.
Твърди се, че Прокуратура на РБ няма как да отговаря за условията в
Ареста, като търсенето на обезщетение в тази насока е на друго правно
основание и срещу друг ответник.
Оспорват се претърпените вреди от ищеца като се сочи, че житейски е
логично след извършеното деяние, довело до настъпване на смърт на малко
дете, ищецът да изпитва душевен дискомфорт, осмисляйки случилото се и от
там да се затвори в себе си и да се дистанцира от околните. Житейски
логично е също това поведение да е продиктувано и от страх от нагласите на
тази общност, обичайно свързани с търсене на възмездие, различно от
уредените със закон правомощия на правоприлагащите органи в страната.
По отношение размера на претендираното обезщетение се сочи, че
3
същият не е съобразен с икономическата действителност н РБългария и
изключително надвишава обективния икономически критерий - среден
годишен доход на едно лице.
Сочи се, че при определяне размера на обезщетението следва да се има
предвид и дейността на прокуратурата, като разследването е водено в
разумен срок, като предметът разкрива фактическа и правна сложност.
Извършени са множество разпити на свидетели, включително и пред съдия.
Назначени и извършени са СМЕ и ветеринарна експертиза.
Предвид изложеното от съда се иска да остави без уважение предявения
иск, както и акцесорния такъв за присъждане на лихви.
Правно основание на претендираните права – чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Факти и обстоятелства, които се признават - няма такива.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищецът е длъжен да ангажира доказателства във връзка с посочените
от него болки страдания и неудобства, претърпени пв8следствие на
повдигнатото му обвинени, техния вид и интензитет.
Прокуратура на РБългария е длъжна да ангажира доказателства във
връзка с наведените от нея възражения по основателността на иска.
Съдът е изискал посочените от ищеца в исковата молба наказателни
производство. Допусната е техническа грешка, като по делото е представено
ДП № 136/2018 г. по описа на РУ – Сливен, същото е неотносимо по
настоящо дело и следва да бъде върнато, като се изиска ДП № 1386/2018 г. по
описа на РУ – Сливен, пор. № 1233/2018 г. на РП – Сливен.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА и ПРИЕМА изисканите ЧНД № 8872/2019 т. на СлРС и
4
ЧНД № 1372 /2018 г. на СлРС.
Адв. Р.: Нямам възражения по доклада. Водим допуснатите двама
свидетели. Нямаме други доказателствени искания.
ПРОКУРОР Р.: По доклада моля изрично да бъде отбелязано, че
Прокуратурата на РБ е направила възражение за прилагането при условията
на алтернативност на чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Нямам други възражения
по доклада. По отношение на свидетелите, както е уточнено в отговора на
исковата молба, бих желал да се запозная със самоличността на тези
свидетели и отношението им към настоящото производство с оглед
преценката допустимостта на техните показания.
Адв. Р.: Свидетелите, които водим са М.Л.Д., който е бил защитник на
ищеца в наказателното производство, вторият свидетел е П.П.С. който ще
свидетелства за емоционалното състояние на ищеца.
ПРОКУРОР Р.: На първо място: учудвам се, че след като в исковата
молба бяха посочени болки и страдания, които е преживял в ареста ищеца -
няма призован свидетел, който да сочи доказателства в тази насока. Понеже
това е удобно за Прокуратурата на Р България - ответник – аз ще се съобразя
с този довод на защитата на ищеца и нямам възражения по отношение на
свид. П.. Свидетелските показания следва да се преценяват с оглед
приятелските отношения, които поддържат, както беше посочено от адв. Р..
По отношение на разпита на втория свидетел – адв. М.Л.Д. - от понастоящем
присъединените материали с исковата молба и тези, които са изискани от
уважаемия съд частни наказателни дела, свързани с меркитe за неотклонение
на ищеца Н. – е видно, че адв. М.Л.Д. е бил защитник на същия в хода на
наказателното производство. Това не е толкова притеснителен факт, само по
себе си, но има едно друго обстоятелство, а именно, че адресът на практиката
на адв. Д. съвпада с адреса на практиката на адв. С.И. Р., а и за
прокуратурата е ноторно известно, че двамата осъществяват обща дейност. В
тази връзка намирам, че е налице пречка за изслушване в това производство
на адв. М.Л.Д., който първо е заинтересован от изхода на делото и второ на
по-важно за мене място - чл. 166 ал. 3 от ГПК въвежда забрана този човек да
бъде разпитван, именно по тези обстоятелства, че и към момента работи с
адв. Р. в една кантора.
5
Съдът намира наведените възражения от процесуалния представител на
Прокуратура на РБългария за неоснователни, предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит водените от ищеца лица.
Пристъпва към разпит на свид. М.Л.Д..
Самоличност на свидетеля:
М.Л.Д. – 60 г., българин, български гражданин, с висше образовани,
разведен, неосъждан, без родство с ищеца
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи
по чл. 290 от НК, обеща да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: ХЮС. Г. Н. го познавам от баща му. Бил съм
защитник на Х.Н. в наказателното производство. Те имаха файтони на
Слънчев бряг, с който водят туристи и ги познавам още от тогава. Х. беше на
около 10 г. тогава, вече го видях в ареста, когато баща ми ме ангажира за
негов защитник. По делото преди мен беше ангажиран адв. М., но баща му
поиска аз да встъпя. М. се отказа и аз вече видях Х. в Ареста. Беше задържан,
надяваше се, че ще го пуснат скоро, но прокуратурата поиска мярка
„Задържане под стража”. Той остана в ареста за около 2 месеца, което му се
отрази много зле. Той предимно се занимава с коне на полето, а в ареста
условията бяха мизерни. Арестът беше все още на 6 етаж. Х. имаше
намерение да се самоубила, каза няколко пъти: „Аз тук не мога да издържа,
ще се обеся в ареста”. От всякъде тормоз, понеже е от ромски произход в
ареста го тормозят и условията са много лоши в местата за задържане. Каза,
че условията са много тежки,много мръсно, дървеници. Той не е свикнал на
затворено пространство, затова каза ми, че ако не ме пуснат ще си сложа край
на живота. Имаше условна присъда за нещо, мисля, че за каране без
книжка.Бяха му казали че ще влезе в затвора и няма да излезе, затова беше
стресиран. Той не е много образован човек и изпадна в тотална депресия и
6
стрес. Отказваше да се храни в ареста. Даже на края не можех да му разбирам
какво говори, като ходех при него на свиждане. Не можеше да говори. Беше
пълна развалина. След като излезе , ОС му измени мярката, той се депресира
още повече, защото по постоянно очакваше да го вкарат в затвора. Викаха го
на очни ставки, на допълнителни разпити, което продължи още 1 г. може би
повече и от година. Делото два пъти се прекратяване, възобновява се, имаше
постоянно очни ставки. Постоянно му повтаряха, че ще влезе в затвора и той
тотално се депресира, не излизаше от тях. Даже постоянно с баща си като
идваше да се виждаме, не можеш да му се разбере, какво говори, беше
тотално депресиран. Казваше постоянно:”Аз ако вляза в затвора ще се
самоубия”. Въобще трудна беше комуникацията с него.
Познавам Х., познавам и баща му. Х. не можеше да осъзнае какво е
станало, каза че въобще не е очаквал това да се случи – конят да се
подплашиш. Някакви деца са ударили и подплашили коня. Не е искал да
настъпи това. Беше разстроен, че е причинил смъртта и на дете.
След това когато беше в дома си, с него не съм говорил,, той нямаше
телефон. Чрез баща му научих, че трепери, не иска да излиза, само при конете
стоял. Прегръщал конете, при тях спял, понеже само там се успокоявал.
Въобще в града не се показва. Имал жена и дете, но нито на жена си обръщал
внимание, нито на детето си. Сам си говорел. Той постоянно изпитваше страх,
че ще влезе в затвора. Не е имал закани от общността за саморазправа.
Хората знаеха, че той не е искал това да се случи.
Самоличност на свидетеля:
П. П. С. - 39 г., българин, български гражданин, средно специално
образование, женен, неосъждан., без родство с ищеца.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи
по чл. 290 от НК, обеща да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работех. в кв. „Надежда” на гр. Сливен, като общ
работник на магазин на мой приятел, който той отвори. От там познавам това
момче Х.. Той идваше при мен на кафе, беше с компания. Понеже все го
виждах с каруца и кон и го извиках да вземе мебели от къщи за него си. Той
дойде, взема ги и от там се познаваме с момчето. Беше много добро момче,
7
беше радостен, с компания, пиеше биричка някой път. Но когато го видях
след време като излезе от ареста, той беше някакъв неадекватен. Аз му кажа
нещо, той казва ще се самоубия. Сам си говори. Вече не е с тази компания, с
която беше преди, все е сам, вече малко се е побъркал. Изцяло се е побъркал.
През м. Октомври 2018 г. беше инцидента. Тогава чух от негови познати, че
бил задържан в клетка, не знам какво е това. Искал да се самоубива, бил
тормозен, нещо такова. В семейството знам, че Х. има жена. Промяната на Х.
е огромна в отрицателна посока, не е добре. Чувал съм от негов приятел,
после аз го питах - също и от него знам, че искал да се самоубие, защото
искат да го осъдят, за смъртта на някакво дете, което е ударил с кон и детето
умряло.
Х. е бил осъждан, доколкото знам от негови приятели. Нямам представа
за какво е осъждан и как е изглеждал когато е бил съден. Аз му казвам Х.. Не
знам какъв друг прякор има Х.. Баща му се казва Аско. От както съм работил
в кв. „Надежда” Х. максимум съм го виждал 30 пъти и нагоре. За последно го
видях преди 5-6 месеца, не можах да го позная. Когато отидох долу в кв.
„Надежда”, аз напуснах, видях го в тунела, той беше сам и рисуваше някакви
работи. Питах го: „Х.чо какво става”, той каза: „аз ще се самоубия”. Не зная
Х. да употребява наркотици.. Предложих му да ми помага при ремонт, който
ще правя – той каза, че ще се самоубива. Преди 5-6 месеца той каза, че ще се
самоубие
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна и с цел
събиране на допуснатите доказателства
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и насрочва делото за 08.07.2021 г. - 09:30 ч. за която дата
страните се считат редовно призовани, ищецът да се счита редовно призован
чрез адв. Р.
ВРЪЩА на РУ – Сливен досъдебно производство № 136/2018 г. по
описа на РУ - Сливен.
ДА СЕ ИЗИСКА ДП № 1386/2018 г. по описа на РУ – Сливен, пор. №
1233/2018 г. на РП - Сливен.
8
Протоколът се състави в с.з., което се закри в 11:55 ч.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9