Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 97, том V, стр. 111

                                                                                               

 15.05.2014 год., гр.Добрич

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                      

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         гражданска колегия ІV състав

На четиринадесети май                                         две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в състав

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ

                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар: ***

Прокурор :

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гражданско дело №693 по описа за 2014 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Гражданско дело №693/2014г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по молба на *** с ЕГН ***, с която срещу ***, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано от председателя ***, е предявен  иск за признаване за установено в отношенията между страните по делото съществуването на вземането на ищцата *** с ЕГН ********** в размер на

-                            263.26 лева, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 17.01.2014г. до окончателното плащане

-                            379.30 лева, представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 11 дни за 2013г., ведно  със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 17.01.2014г. до окончателното плащане, както и сторените разноски по делото в размер на 25 лева – държавна такса,

предмет на заповед за изпълнение за вземане на парични суми по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК по ч.гр.д.№126/2014г. по описа на ДРС.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са : прекратени трудови правоотношения между страните; възмездния характер на полагания от работника труд и правото му да получи за изразходваната от него работна сила трудово възнаграждение, което се състои от основно трудово възнаграждение и допълнително от рода на задължителните, предвидени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила към процесния период; наличие на неползван по време на ТПО платен годишен отпуск от страна на работника.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът не представя отговор.

В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства : редовно проведено производство по реда на чл.410 от ГПК; наличие на трудово правоотношение между страните през процесния период; материалноправните предпоставки за присъждане на претендираните парични вземания за трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224, ал.1 от ГПК; на доказване подлежи и размера на исковите претенции.

При оспорване на исковете от страна на ответника-работодател е да установи, че изцяло е изплатил дължимото трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224, ал.1 от ГПК, или въведените правоизключващи възражения.

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като обсъди събраните по делото  доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК е основателно.

 Налице са предвидените в закона кумулативни предпоставки за постановяването му : 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба ; 2. ответникът не се е явил в първото по заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. 

Така, на 14.03.2013г. на ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата. С разпореждане от 13.03.2013г. на ответника са указани последиците от неподаване на отговор и е предупреден за последиците от неявяване в съдебно заседание. Въпреки указанията ответникът не е депозирал писмен отговор. Същевременно след справка с книжата по делото се установява, че на проведеното на 14.05.2014г. съдебно заседание ответникът не се е явил; не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира.

Предвид изложеното и с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства за наличие на възникнали и прекратени трудови правоотношения между страните; възмездния характер на полагания от работника труд и правото му да получи за изразходваната от него работна сила трудово възнаграждение, което се състои от основно трудово възнаграждение и допълнително от рода на задължителните, предвидени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила към процесния период; наличие на неползван по време на ТПО платен годишен отпуск от страна на работника; настъпилите условия за изискуемост на задълженията по заплащане на трудовото възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск; наличието на обичен доказателствен материал, изходящ от ответника и съдържащ данни за основанието и размера на дължимите суми; липсата на данни сумите да са заплатени, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, предвид на което следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски за внесена държавна от 25 лева и 300 лева адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати държавна такса по втория иск в размер на 50лева по сметка на Районен съд град Добрич. 

По изложените съображения и на осн.чл.239 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р    Е    Ш    И :

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, че ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от председателя ***, дължи на *** с ЕГН *** следните суми по заповед за изпълнение за вземане на парични суми по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК по ч.гр.д.№126/2014г. по описа на ДРС, както следва:

-                            263.26 лева, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 17.01.2014г. до окончателното плащане

-                            379.30 лева, представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 11 дни за 2013г., ведно  със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 17.01.2014г. до окончателното плащане, както и сторените разноски по делото в размер на 25 лева – държавна такса.

ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от председателя ***, да заплати на *** с ЕГН *** сторените от нея разноски за внесена държавна от 25 лева и 300 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от председателя ***, да заплати на държавата по сметка на ДРС държавна такса по втория иск в размер на 50 лева.

            ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

            НЕПРИСЪСТВЕНОТО решение не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, като в едномесечен срок от връчването му страната, срещу която е постановено, може да поиска от въззивния Добрички окръжен съд неговата отмяна при условията на чл.240 от ГПК.

                                           

 

 РАЙОНЕН   СЪДИЯ :