Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 11 

 

гр. София, 18.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията АНХ дело № 707 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Д.К., ЕГН **********, срещу наказателно № 18-0344-000602 от 11.07.2018 г., издадено от Емил Славейков Славков- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 5. предл. първо, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, за това, че на 13.06.2018 г., около 22.20 часа, в гр. Божурище, на бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Любен Каравелов“ към ул. „Христо Ботев“, управлява лек автомобил марка „Тойота“, модел „Старлет“, с рег. № СВ 7310 КК, собственост на Светлин Цоков, ЕГН **********, без да е правоспособен като водач на моторно превозно средство. Уведомен за прилагане на ПАМ. Постановление за прекратяване на бързо производство 621/20.06.2018 г. на РП- Сливница, с което извършил: повторно управлява ППС без да е правоспособен водач, - нарушение на чл. 150 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наложеното на жалбоподателя наказание е завишено, с оглед което същото се явява незаконосъобразно.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. 

Въззиваемата страна- РУ на МВР Сливница, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено 22.10.2018 г., видно от разписката в основата на НП, а жалбата е била подадена на 23.10.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 30.11.1977 г. жалбоподателят Д.Д.К. издържал изпит за правоспособност като водач на МПС, като му било издадено и свидетелство за управление на МПС.

С НП № 61238/20.06.2003 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, връчено на 04.08.2003 г., влязло в сила на 12.08.2003 г., на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 183, ал. 3, т. 4 ЗДвП в размер на 30 лв., като му били отнети и 7 контролни точки.

С НП № 120524/12.11.2003 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, връчено на 01.12.2003 г., влязло в сила на 09.12.2003 г., на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ на основание чл. 183, ал. 2, т. 9 ЗДвП в размер на 20 лв. и на основание чл. 185 ЗДвП в размер на 20 лв., като му били отнети и 6 контролни точки.

С НП № 5067/26.01.2004 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, връчено на 12.03.2004 г., влязло в сила на 20.03.2004 г., на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ на основание чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП в размер на 50 лв. и на основание чл. 185 ЗДвП в размер на 10 лв., като му били отнети и 5 контролни точки.

С НП № 400/2007/22.05.2007 г. на ОДМВР София, РУ Сливница, връчено на 10.03.2008 г., влязло в сила на 18.03.2008 г., на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП в размер на 200 лв. и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП в размер на 40 лв., като му били отнети и 10 контролни точки.

С НП № 42957/10.04.2008 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, връчено на 05.04.2011 г., влязло в сила на 13.04.2011 г., на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП в размер на 300 лв., като му били отнети и 6 контролни точки.

С НП № 47925/18.04.2008 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, връчено на 05.04.2011 г., влязло в сила на 13.04.2011 г., на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП в размер на 300 лв., като му били отнети и 6 контролни точки.

С НП № 140508/31.10.2008 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, връчено на 05.04.2011 г., влязло в сила на 13.04.2011 г., на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП в размер на 300 лв., на основание чл. 185 ЗДвП в размер на 10 лв. и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП в размер на 50 лв., като му били отнети и 8 контролни точки.

С НП № 168/2010/24.03.2010 г. на ОДМВР София, РУ Сливница, връчено на 05.04.2011 г., влязло в сила на 13.04.2011 г., на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП в размер на 300 лв. и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП в размер на 50 лв., като му били отнети и 14 контролни точки.

С НП № 326/2010/12.05.2010 г. на ОДМВР София, РУ Сливница, връчено на 05.04.2011 г., влязло в сила на 13.04.2011 г., на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП в размер на 300 лв., като му били отнети и 6 контролни точки.

С НП № 1329/2010/13.08.2010 г. на ОДМВР София, РУ Сливница, връчено на 05.04.2011 г., влязло в сила на 13.04.2011 г., на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП в размер на 300 лв. и на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП в размер на 100 лв., като му били отнети и 6 контролни точки.

С НП № 1052/2010/13.10.2010 г. на ОДМВР Перник, РУ Перник, връчено на 05.04.2011 г., влязло в сила на 13.04.2011 г., на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП в размер на 150 лв., като му били отнети и 6 контролни точки.

С НП № 185/2011/08.03.2011 г. на ОДМВР София, РУ Сливница, връчено на 02.03.2012 г., влязло в сила на 10.03.2012 г., на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП в размер на 300 лв., като му били отнети и 6 контролни точки.

С НП № 549/2011/13.06.2011 г. на ОДМВР София, РУ Сливница, връчено на 06.08.2013 г., влязло в сила на 14.08.2013 г., на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП в размер на 300 лв., като му били отнети и 6 контролни точки.

С НП № 109/2013/09.03.2012 г. на ОДМВР София, РУ Сливница, връчено на 05.04.2011 г., влязло в сила на 13.04.2011 г., на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ на основание чл. 174, ал. 1 ЗДвП в размер на 1000 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП в размер на 300 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП в размер на 10 лв., като му били отнети и 10 контролни точки.

С НП № 16-0344-000524/04.01.2017 г. на ОДМВР София, РУ Сливница, връчено на майката на жалбоподателя 26.04.2017 г., влязло в сила на 04.07.2017 г., на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП в размер на 200 лв., за нарушение по чл. 150 ЗДвП.

На 13.06.2018 г., около 22.20 часа, жалбоподателят Д.Д.К. се намирал в гр. Божурище, като се движел с управлявания от него лек автомобил марка марка „Тойота“, модел „Старлет“, с рег. № СВ 7310 КК, собственост на Светлин Цоков, ЕГН **********,***, с посока на движение от ул. „Любен Каравелов“ към ул. „Христо Ботев“. Всичките 39 контролни точки на жалбоподателя били отнети с влезлите в сила горецитирани наказателни постановления, поради което същият на основание чл. 157, ал. 4 ЗДвП загубил правоспособността си като водач на МПС.

На посочената по-горе дата жалбоподателят Д. бил спрян за проверка от свидетелите М.И.Д. и К.Х.Т., като в хода на проверката  Д. не представил свидетелство за управление на МПС. При извършена справка в ОДЧ се установило, че жалбоподателя е неправоспособен, както и че управлява МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за това, че управлява без съответно свидетелство за управление на МПС. Свидетелите Д. и Т., потърсили съдействие от ОДЧ, като на място пристигнал свидетелят А.Л.М.- на длъжност младши автоконтрольор при РУ- Сливница, ОДМВР София, за съставяне на АУАН. Последният съставил на жалбоподателя, в присъствието на двамата свидетели, АУАН № 543 от 13.06.2018 г. за това, че 13.06.2018 г., около 22.20 часа, в гр. Божурище, по бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Любен Каравелов“ към ул. „Христо Ботев“, жалбоподателят Д. управлява лек автомобил марка „Тойота“, модел „Старлет“, с рег. № СВ 7310 КК, собственост на Светлин Цоков, ЕГН **********, без да е правоспособен като водач на МПС. Уведомен за прилагането на ПАМ, с което виновно нарушил чл. 150 ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя, като той не направил възражения срещу него.

Доколкото актосъставителят счел, че са налице данни за извършено престъпление от общ характер АУАН, ведно с докладна записка за случая били подадени до  РУ- Сливница, като било образувано бързо производство № 175/2018 г. Същото приключило с постановление от 20.06.2018 г. на наблюдаващия прокурор по БП № 175/2018 г. по описа на РУ- Сливница, пр.пр. № 621/2018 г. по описа на РП- гр. Сливница, с което производство било прекратено на основание чл. 199, чл. 357, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 243, ал. 3 НПК, с оглед липсата на субективната страна от състава на престъплението. Със същото постановление преписката била изпратена на РУ- Сливница за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

 Въз основа на така съставения АУАН и постановлението на РП- гр. Сливница на 11.07.2018 г. Емил Славейков Славков- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, упълномощен със Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на директора на ОДМВР- София, издал атакуваното НП № 18-0344-000602 от 11.07.2018 г., в което АНО е приел, че с деянието, описано идентично както в АУАН, така и в НП (като в НП в допълнение е посочено единствено постановлението за прекратяване на бързото производство), жалбоподателят е извършил: Повторно управлява ППС без да е правоспособен водач- нарушение на чл. 150 ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, ал. 5. предл. първо, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Д. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 543 от 13.06.2018 г., приложените по БП № 175/2018 г. по описа на РУ- Сливница, пр.пр. № 621/2018 г. по описа на РП- гр. Сливница писмени доказателства, справка картон на водача, Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на Директора на ОДМВР София, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Емил Славейков Славков, Заповед № 517з-3327/02.10.2018 г. на директора на ОДМВР-София, акт за встъпване в длъжност от 17.10.2018 г. на А.Л.М., както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите А.Л.М., М.И.Д. и К.Х.Т..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповеди и актове за встъпване в длъжност се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган, които са материално, териториално и лично компетентни да издават процесните актове.

Доколкото свидетелите неколкократно са установявали извършване на нарушения от страна жалбоподателя Д., на същите беше предявен АУАН № 543 от 13.06.2018 г. съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. След запознаване с акта, свидетелите, предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 НК, потвърдиха изложеното в него, като спомняйки си за конкретния случай изложиха логично, последователно и вътрешно непротиворечиво обстоятелствата, които са възприели при извършване на проверката. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила (разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен - чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока), но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират техните разкази.

Макар и съдът да не е обвързан от заявеното в жалбата, както и от отразеното в АУАН, следва да се отбележи, че нито в жалбата, нито в АУАН, не се съдържат възражения от страна на жалбоподателя относно установеното от контролния орган фактическо положение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

 В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което се установява от представените по делото писмени доказателства.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението- 13.06.2018 г.), респективно - 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок (на 11.07.2018 г.). Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното нарушение в АУАН и НП, както текстово, така и цифрово, като, в случай че санкционната норма съдържа различни форми на изпълнителното деяние на нарушението, следва да бъде ясно коя именно се твърди, че е била извършена, доколкото само така може да се прецени дали наложеното наказание е съответно на въведеното нарушение.

Съгласно чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато са налице изрично предвидените в разпоредбата изключения. Правоспособността се придобива по установения в закона ред и същата се удостоверява с издаването на свидетелство за управление на МПС. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Законът предвижда една единствена хипотеза, при която вече придобитата правоспособност се губи, а именно в случаите в който на водача са му били отнети всички контролни точки. Загубването на правоспособността в този случай става ex lege и не се обуславя от издаването на изричен санкционен акт. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда задължението на водачите, изгубили правоспособността си вследствие отнемането на контролните им точки, да върнат свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Неизпълнението на това задължение е скрепено с възможността за издаване на заповед по чл. 171, т. 4 ЗДвП, с която се налага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на МПС. Загубата на правоспособността не е обусловено от влизането в сила на тази заповед, доколкото същото става с влизане в сила на санкционния акт, с който са отнети последните от общо 39 контролни точки. В този смисъл обстоятелствата, от значение за преценката налице ли е извършено от водача нарушение по чл. 150 ЗДвП, предвиждаща задължението на водачите да управляват МПС, едва след като са придобили правоспособност, се свеждат до описание на фактите, сочещи, че водачът никога не е придобивал правоспособност, респ. тези довели до загубата на придобитата от водача правоспособност.

В този смисъл съдът намира, че както актосъставителят, така и АНО правилно са квалифицирали нарушението като такова по чл. 150 ЗДвП, доколкото към момента на установяване на нарушението жалбоподателят е бил загубил правоспособността си поради отнемането на всичките му контролни точки, което е станало с влизане в сила на НП № 47925/18.04.2008 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, а именно на 13.04.2011 г. Считано от тази дата, предвид липсата на доказателства за положен и издържан нов изпит за придобиване на правоспособност от жалбоподателя, същият се е считал неправоспособен, респ. управлението на МПС се квалифицира като нарушение на чл. 150 ЗДвП.

В настоящия случай обаче, съдът намира, че издадения АУАН не отговаря на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН, доколкото извършеното интерпретиране на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Коментираният акт съдържа неясно описание на нарушението, предявено на жалбоподателя с правна квалификация по чл. 150 ЗДвП. Съгласно посочената норма, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен в изрично разписаните в същата изключения. При ангажиране на фактите, относими към приложената правна норма, обаче актосъставителят е отбелязал, че нарушителят управлява МПС без да е правоспособен водач, като не е отразил по какъвто и да е начин, че липсата на правоспособност се дължи на отнемането на всички контролни точки на жалбоподателя, който е положил успешно изпит и е придобил правоспособност още през 1977 г. При това положение, макар и за съда да става ясно защо фактически е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 150 ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че неясното описание на обективните признаци на административното е категорично неприемливо и противоречи на закона - ЗАНН, който изисква пълно и точно отразяване на всички съставомерни признаци в необходимия за узнаване действителната воля на контролния орган минимално изискуем обем.

Така констатираният порок е пренесен и задълбочен в наказателното постановление, в което административнонаказващият орган, въпреки че е описал нарушеното по идентичен на АУАН начин, е приел, че жалбоподателят повторно управлява ППС без да е правоспособен водач, като го е санкционирал по реда на чл. 177, ал. 5. вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП. Фактически твърдения за извършване на деянието при условията на повторност липсват както в АУАН, така и в НП, като наред с това изрично в постановлението си наблюдаващият прокурор при РП- гр. Сливница е приел, че е налице липса на съставомерен елемент от субективната страна на престъплението, доколкото жалбоподателят не е знаел за издаденото НП, с което е бил санкциониран за това че управлява МПС без свидетелство за управление, тъй като същото е било връчено на неговата майка, което безспорно е важимо и по отношение на административното нарушение. Изписаните в НП елементи от фактическия състав на нарушението не кореспондират и на дадената му цифрова правна квалификация, възприета от санкционния орган по чл. 150 ЗДвП, която, както вече беше изложено, предполага въвеждане на факти, обосноваващи липсата на правоспособност, които в случай че се касае до загуба на правоспособността по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предполагат и посочване на момента на загубване на правоспособността или поне на обстоятелството, че всички 39 контролни точни на водача са били отнети, което от своя страна би обусловило и загубата на правоспособността. Недопустимо е едва с НП да се въвеждат допълнителни съставомерни елементи, обуславящи и по-тежкото санкциониране на лицето, какъвто именно е повторността, която следва да бъде обусловена от посочване и на санкционния акт, с който административнонаказателната отговорност на лицето е била ангажирана за нарушение по чл. 150 ЗДвП, каквито фактически твърдения въобще липсват в атакуваното наказателно постановление, а също и в самия акт за установяване на нарушението.

Нарушаването на императивните правила на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, обуславят извода, че НП се явява незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на защита на наказаното лице, поставили го в невъзможност да разбере в какво конкретно нарушение е обвинено и защо именно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Отразените пропуски и противоречия обуславят липсата на единство между констатациите в сезиращия акт и вписаното в НП фактическо обвинение досежно административното обвинение за нарушение на чл. 150 ЗДвП при това извършено в условията на повторност. Същите не биха могли да бъдат разглеждани в светлината на техническа грешка, която да не повлиява съществено върху законосъобразността на атакувания санкционен акт, доколкото те пряко засягат основни реквизити на същия и предпоставят невъзможност за установяване действителната воля на издаващия го орган на власт. В производството, на основание чл. 63 ЗАНН, въззивният съд може да потвърди или да измени наказателното постановление, но не и да внася промени в правната квалификация и във фактите, които я обосновават. Допуснатите процесуални нарушения, свързани с липсата на съответствие между словесно описание на нарушението в АУАН и НП, когато с НП се добавят неотразени в АУАН факти, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като отнема възможността на жалбоподателя да разбере параметрите на претендираната спрямо него отговорност, съответно да упражни реципрочното си право на защита по отношение на предприетите спрямо него рестриктивни действия от административните органи.

Констатираните пороци са неотстраними в съдебната фаза на административнонаказателния процес, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18-0344-000602 от 11.07.2018 г., издадено от Емил Славейков Славков- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на Д.Д.К., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 5. предл. първо, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 150 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: