Решение по дело №19743/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1491
Дата: 6 март 2017 г. (в сила от 26 февруари 2018 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20141100119743
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2014 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ....................

гр.С., 06.03.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                     СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                                       

при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19743 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от ОБЩИНА Л. против МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО,  с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи суми в размер на 177717.02 лв. по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161P0001/1.4-02/2008/005 с предмет „Изграждане и възстановяване на градска крайречна зона Л.“, като финансова корекция, с твърдения, че не са констатирани нередности при изпълнението на договорите /ДПБФП BG161РО001/1.1 .-12/2011/039 и № BG161P0001/1.4-02/2008/005 BG161P0001/1.4-02/2008/005/ и проектът е изпълнен, както и доводи за неприложимост на ПМС №134 от 13.07.2010 г. и приетата с него Методология за определяне на финансови корекции. 

Правният си интерес от предявяването на иска ищецът обосновава с това, че не са извършени нередности, които да обосновават налагане на финансови корекции и отправени искания от управляващия орган за възстановяване на сумите и за откриване на процедура по принудително им събиране.

Поддържа твърдения, че на 16.02.2012 г. между страните бил сключен договор № BG161РО001/1.1 .-12/2011/039 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие” (2007 – 2013) с предмет: „Изграждане на център за настаняване от семеен тип в гр.Л.”.  По твърдения, след пълно и точно изпълнение по договора, на 14.02.2014 г. ищецът отправил до ответника искане за окончателно плащане по договора № BG161PO001-1.1.11-0042-С0001-М0009 до УО на ОПРР. С писмо изх. № 99-00-6-3385/28.04.2014 г. ответникът уведомил ищеца, че „прихваща цялата сума на дължимото плащане в размер на 177 717.02 лв. поради регистриран дълг по договор БФП BG161P0001/1.4-02/2008/005-S-01 от 01.03.2011 г. С предходно писмо от 20.01.2014 г. УО на ОПРР предоставил информация на ищеца по получен сигнал с peг. № 791 относно договор BG161PO001/1.4-02/2008/005 от 01.03.2011 г. и стартирала процедура по чл. 13 от МОФК, приета с ПМС № 134/2010 г. Ищецът депозирал пред УО на ОПРР становище, в което възразил срещу констатациите за нарушения, обосноваващи налагането на финансови корекции, като за неприемането му за основателно на практика ищецът научил от писмо изх. № 99-00-6- 3385/28.04.2014 г., с което бил направен отказ за извършване на окончателно плащане по договор BG161 Р0001/1.1.-12/2011/039 поради прихващане със сумата от наложената финанкова корекция по договор BG161РООО1 /1.4-02/2008/005-S-01 от 01.03.2011 г.

В срока за писмен отговор ответникът оспорва иска с твърдения, че договорите са сключени  по Оперативна програма „Регионално развитие” и плащанията се извършват в съответствие с изискванията на чл.4. Корекциите са наложени въз основа на извършен последващ контрол по проведената процедура по открит конкурс по реда на ЗОП за договор БФП BG161P0001/1.4-02/2008/005-S-01 от 01.03.2011 г., като са установени нарушения във връзка с включването на изисквания в раздел „икономически и финансови възможности”, които дават предимство или необсноватно ограничават едни от участниците, т.е. поставяне на изискване, което е дискриминационно по отношение на минималният оборот от строителство на кандидата за всяка от последните три години /2007, 2008 и 2009 г./- „не по-малък или равен на прогнозната стойност на поръчката 5930000.00 лв.” и „неясна методика за оценка по показател К4 „План за организация и изпълнение на строителството” посочена в документацията за участие, раздел IX”Критерий за оценка на предложенията”, поради това че липсва указание на възложителя какви предпоставки следва да изпълнява участникът, за да бъде поставена оценка от определен брой точки.

Според ответника, наложената корекция е за “нередности” по см. на чл.2 т.7 от Регламент № 1083/2006 г. и чл.17 от Общите условия, като са налице основания за ангажиране на отговорността на възложителя – ищец за законосъобразно провеждане на процедурата и избор на изпълнител в съответствие с всички законови актове. Изтъква се, че последваща проверка е допустима и контролът от УО на ОРР е извършен  правомерно, а финансовите корекции са наложени на основание приетата с ПМС № 134/05.07.2010 г. Методология и  съобразно §1, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ПМС №134/2010 г.

В съдебно заседание на 06.07.2016 г. заявява, че не претендира от ищеца сумата 177717.02 лв. доколкото същата е била прихваната от други дължими плащания на ищеца.

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

При предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника бе да докаже наличието на отричаното от ищеца вземане в размер на 177717.02 лв., представляващо обезщетение за вреди от извършено от ответника твърдяно нарушение на национални разпоредби: по чл.25, ал.5 от ЗОП, по чл.28, ал.2 вр. чл.25, ал.5 от ЗОП и нарушение на разпоредби на ЕС: чл.89 от Регламент /ЕО Евратом/ № 1605/2002 на Съвета /отм. С чл.102 от Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 на Европейският парламент и на Съвета от 25.10.2012 г.

Основните спорни въпроси по делото са дали УО е имал право да наложи финансова корекция за такива нарушения, както и дали такова нарушение действително е налице.

Съгласно разясненията в ТР 8/12 г. на ОСГТК на ВКС, "чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право. Ищецът има задължението да установи наличието на свое накърнено материално право, което се нуждае от защита - да докаже фактите, от които то произтича. За него ще е налице правен интерес посредством отрицателния установителен иск да установи несъществуването на спорното право в патримониума на ответника, който ще носи тежестта да докаже притежанието на правото."

С оглед на тези разяснения в настоящия случай, съдът намира, че ищецът е доказал правният си интерес от предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.  При сключване на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, общината поема задължение да изпълни определен проект, срещу което безвъзмездно предоставя средствата за това, както е станало при двата сключени договора. Ответникът МРРБ като оправомощен е посочил, че ищецът Община Л. не е изпълнил особените изисквания на Правото на Европейския съюз по отношение на договора за БФП от 21.10.2009 г. и ще следва да заплати финансови корекции. В случая няма доказателства за взето решение за налагане на санкции, а само е уведомен ищецът, че следва да се нанесат финансови корекции и е уведомен, че вследствие на това няма да се извърши окончателно плащане по друг договор за БФП от 16.02.2012 г., с което ще се прихване задължението по договора от 21.10.2009 г. Вследствие на това е отказано частично – окончателно плащане на сумите по договора от 16.02.2012 г.

Изричната уредба на правото на защита по административен ред е създадена едва с ЗУСЕСИФ към 25.12.2015 г., която уредба е след завеждане на иска по настоящето дело. По отношение на случаите, при които е налице произнасяне на Управляващия орган относно дължимите финансови корекции преди ЗУСЕСИФ е приложим редът на Методология приета с ПМС № 134 от 05.07.2010 г., в която са посочени начините, методите и средствата за нанасяне на финансови корекции. В Методологията обаче няма изричен ред за защита на правата на бенефициерите. Освен това, с § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е предвиден досегашния ред за довършване на производствата. Единствено за производствата по чл. 27 от посочения закон е предвидено приложение на новия ред /административен ред/, но те са относно актовете за предоставяне на безвъзмездни помощи, а не по финансовите корекции.

След като към датата на изпратеното писмо от ответника към ищеца, няма предвиден ясен административен ред за обжалване на акта на управляващия орган - МРРБ, то, няма такъв ред за защита, който да изключва правото на предявяване на установителен иск на основание чл.124 от ГПК. Принципите на правна сигурност и предвидимост изискват ясно посочен в нормативните актове ред за защита. Освен това действа и принципът на защита на правата, който предвижда възможност за достъп до съд срещу актовете на изпълнителната власт. Правната сигурност изисква предвидимост за възможностите за защита. Принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква законодателството с неблагоприятни последици да бъде ясно и точно и прилагането му да бъде предвидимо. Следователно, ищецът има право на достъп до съд, за установяване на правата му, тъй като към момента на нанасяне на финансова корекция не е съществувал административен ред, предвиден в закона за обжалване на писмото пред съда.

В същия смисъл е и константната съдебна практика относно сключените договори за предоставени безвъзмездни финансови помощи по програма ОПРР, че сключените договори се подчиняват на правилата на Закона за задълженията и договорите, тъй като в специалните нормативни актове не е създадена отделна правна уредба, към отговорностите за изпълнение и неизпълнение следва да се приложат общите правила на Закона за задълженията и договорите - решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 от ГПК № 240 от 07.05.2015 г. по т.д. № 317/14 г.

По делото е приет ДБФП по оперативна програма „Регионално развитие” (2007 – 2013) № BG161PO001/1.1-12/2011/039 от 16.02.2012 г., сключен между МРРБ  - Управляващ орган на ОПРР, наричан Договарящ орган и Община Л.,  наричана Бенефициент, по приоритетна ос 1 – “Устойчиво и интегрирано градско развитие”, Операция 1.1Социална инфраструктура по проект „Изграждане на Център за настаняване от семеен тип в гр.Л.” с максимална обща сума на проекта 802767.83 лв. и продължителност 24 месеца. В т. 3.3. било предвидено, че предоставяната от договарящия орган безвъзмездна финансова помощ по ОПРР към бенефициента възлиза на сумата 802767.83 лв., съставляваща 100% от общите допустими разходи по проекта, като /т.3.6/ окончателната сума се определя при спазване на разпоредбата на чл.16 от ОУ на договора /Приложение Е2/.

По отношение начина на плащане било предвидено, че авансово се заплащат до 280968.74 лв., пердставляващи 35% от БФП, а след това се извършват междинни плащания и окончателно плащане. Авансовото плащане се извършва след представяне на искане за плащане по образец с включени приложения към него на посочените документи в т.4.2 в срок 10 работни дни /т.4.3/ Според т. 4.4. Договарящият орган извършва междинни и окончателно  плащания в срок 10 работни дни след одобряване /верифициране на документите/разходите от УО в съответствие с изискванията на чл. 60 (b) от Регламент ЕО(1083/2006) на Съвета и чл.13(2) от Регламент (ЕО)1828/2006 г. на Комисията и при наличие на разполагаем лимит или след залагане на лимит по десетразрядния код на УО от страна на дирекция „Национален фонд” на МФ. В т.4.8 страните предвидили, че договарящия орган верифицира разходите, представени от бенефициента и го уведомява за одобрените разходи, като превежда по негова сметка средствата в срок десет работни дни след одобрение на съответното искане и при наличие на лимит. Възстановяване на средства за окончателно плащане /т.4.9/ се извършва след представяне на искане за плащане по образец, придружено с окончателен технически доклад по образец, окончателен финансов отчет по образец и доклад за фактически констатации, изготвен от регистриран одитор. Размерът на окончателното плащане се изчислява, като от верифицираните общи допустими разходи по проекта, финансирани от БФП се приспаднат отпуснатите авансово и междинни плащания.

В случай, че сертифициращия орган не сертифицира платени от договарящия на бенефициента суми, както и при възстановяване на разходи над сертифицираните е предвидено, че договарящия изпраща покана до бенефициента да плати доброволно задължението си в 14 дневен срок от получаване на поканата /т.4.11/. Предвидено е и право на договарящия да извърши прихващане на съответните дължими суми от следващото плащане, като бенефициентът търпи санкция в размер на дължимите лихви след изтичане на този срок до плащането или прихващането. При невъзможност за определяне на конкретен размер на финансова загуба от установената нередност, страните предвидили право на договарящия да налага процентна корекция върху стойността на допустимите за финансиране разходи по проекта или върху стойността на сключен договор с изпълнител. При определяне размера на финансовата корекция, договоращия орган прилага Методология за финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на ЕС, ЕЗФРСР и ЕФ за рибарство, приета с ПМС № 134/2010 г., както и Методически указания за определяне размера на финансови корекции за нарушения при изпълнението на проекти, съфинансирани по ОПРР 2007-2013. В т.13.12. от приложените ОУ към договора е предвидено, че договарящия орган си запазва правото да направи корекция на окончателното плащане, ако резултатите от проекта не са постигнати, качеството на постигнатите резултати е незадоволително, налице е техническа грешка или по препоръка на одитиращи, сертифициращ органи или Европейска комисия.

Не е спорно и се установява, че на 14.02.2014 г. Община Л., като бенефициент по договор за БФП по оперативна програма „Регионално развитие” (2007 – 2013) № BG161PO001/1.1-12/2011/039 от 16.02.2012 г. с предмет „Изграждане на Център за настаняване семеен тип гр.Л.” е изпратила искане до ответника, договарящ орган по ДБФМ за окончателно плащане № BG161РО001-1.1.11-0042-С0001-М0009. Страните не спорят и се установява, че по това искане с писмо изх.№ 99-00-6-3385/28.04.2014 г. ответникът изпратил „уведомление за одобрено искане за плащане”, в което е посочено, че от същото е прихваната цялата сума на дължимо плащане в размер на 177717.02 лв., поради регистриран дълг по договор за БФП № BG161PO001/1.4-02/2008/005 и регистрирана нередност № ОПРР/14/РР/695. Последната била наложена по пропорционален подход в размер на 10% върху верифицираните разходи за СМР по договор № BG161PO001/1.4-02/2008/005-S-01 от 01.03.2011 г. В същото било посочено, че върху оставащите за възстановяване суми в размер на 372644.99 лв., УО на ОПРР ще пристъпи към начисляване на лихва за забава, както и че последния си запазва правото да прихване дълга от всяко друго плащане. Общо верифицираните разходи по този договор според отразеното възлизат на сумата 699516.11 лв.

С последващо писмо на ответника, бенефициента Община Л. била уведомена, че ще се пристъпи към принудително възсановяване на финансовата корекция по договор за БФП № BG161PO001/1.4-02/2008/005, като дължимата сума 177717.02 лв. била прихваната от договор за БФП № BG161PO001/1.1-12/2011/039 от 16.02.2012 г., а оставащата сума в размер на 372644.99 лв. следвало да бъде събрана по принудителен ред.

Установява се, че от страна на Община Л. било изпратено възражение на Кмета, в което били оспорени констатациите за нарушения/нередности по договора на 04.02.2014 г. /л.69-л.73/.

С писмо от 22.01.2014 г. /л.74-л.77/ преди изпратеното искане за окончателно плащане обсъдено по-горе управляващия орган уведомил Община Л., че е налице сигнал с рег.№ 791 за извършени нарушения при изпълнение на сключения договор за БФП № BG161PO001/1.4-02/2008/005 касаещ открита процедура с предмет:”Избор на изпълнител на СМР по изграждане и възстановяване на градска крайречна зона – гр.Л.”, поради това, че община Л., като възложител е заложила ограничителни условия. Последното, поради това че в раздел III.2.2. „Икономически и финансови възможности” възложителя е поставил изискване, минималният оборот от строителство на кандидата за всяка от последните три години /2007, 2008, 2009 г./ да е в размер, не по-малък или равен на прогнозната стойност на поръчката или 5930000.00 лв., което според цитираните норми на чл.25, ал.5 от ЗОП и чл.50, ал.1, т.3 от ЗОП давало предимство или необосновано ограничавало участието на лица в обществените поръчки, което от своя страна било дискриминационно. Освен това, в методиката за показател К4-„План за организация и изпълнение на строителството” било предвидено, че ще се присъждат от 1 до 30 точки, които ще се поставят след разглеждане на представения от участника План, като били дадени 6 подпоказателя, определени само с диапазон от точки /0-6; 0-4/ без да са посочени критериите за присъждане на конкретен брой точки. Според отразеното в цитираното писмо, по този начин били нарушени разпоредбите на чл.89 от Регламент /ЕО Евратом/ № 1605/2002 на Съвета /отм. С чл.102 от Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 на Европейският парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. и националните разпоредби на чл.25, ал.5 от ЗОП и чл.28, ал.2 от ЗОП. УО посочил, че предвидения размер на финансовата корекция следва да бъде по пропорционалния подход – финансова корекция от 10% от разходите по нередния договор с изпълнителя, които могат да бъдат намалени до 5% в зависимост от тежестта на нарушението. Последното, поради това че нарушенията са дефинирани, като нередност по см. на чл.2, т.7 от Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета. Констатациите на УО отразени в писмото били, че са извършени описаните нарушения.

Чрез приложеното обявление за проведена обществена поръчка – открита процедура с предмет:”Избор на изпълнител на СМР по изграждане и възстановяване на градска крайречна зона – гр.Л.” се установява, че в раздел III.2.2. „Икономически и финансови възможности”, т.3, възложителя Община Л. е поставил изискване, минималният оборот от строителство на кандидата за всяка от последните три години /2007, 2008, 2009 г./ да е в размер, не по-малък или равен на прогнозната стойност на поръчката или 5930000.00 лв. В раздел IV.2.1 от обявлението, възложителя посочил критерии за възлагане – икономически най-изгодна оферта с оглед посочените критерии: цена – тежест 30; срок на изпълнение – тежест 30; план за организация и изпълнение на строителство, 30 и гаранционен срок, тежест 30. Документация за провеждане на процедурата не е представена по делото.

От разменената кореспонденция между УО и Община Л. в т.ч. писмо изпратено до последния на 15.04.2014 г., както и доклад за извършена проверка на място при управляващия орган на ОПРР 2007-2013 г. от м.декември 2013 г. се установява, че по сключения договор за БФП № BG161PO001/1.4-02/2008/005 от 21.10.2009 г. по проект „Изграждане и възстановяване на градска крайречна зона Л.” е била извършена проверка /л.140/, като са направени констатации досежно заложените от възложителя ограничителни условия в проведената обществена поръчка и досежно неясната методика за оценка, като са дадени препоръки на УО да извърши проверка на законосъобразността на проведената процедура и наложи финансова корекция в срок 14 работни дни от получаване на доклада.

В производството е представен договор за БФП № BG161PO001/1.4-02/2008/005 от 21.10.2009 г. по проект „Изграждане и възстановяване на градска крайречна зона Л.”, сключен между договоращия орган МРРБ и бенефициента Община Л., по приоритетна ос 1 – “Устойчиво и интегрирано градско развитие”, Операция 1.4Подобряване на физическата среда и превенция на риска с максимална обща сума на проекта 7657351.16 лв. и продължителност 22 месеца. В т. 3.2. било предвидено, че предоставяната от договарящия орган безвъзмездна финансова помощ по ОПРР към бенефициента възлиза на сумата 7657351.16 лв., съставляваща 100% от общите допустими разходи по проекта, като /т.3.5/ окончателната сума се определя при спазване на разпоредбата на чл.16 от ОУ на договора /Приложение Е2/.

По отношение начина на плащане било предвидено, че авансово се заплащат до 1531470.23 лв., пердставляващи 20% от БФП, а след това се извършват междинни плащания и окончателно плащане. Авансовото плащане се извършва след представяне на искане за плащане по образец с включени приложения към него на посочените документи в срок 5 работни дни от дата на откриване на лимит /т.4.2/ Според т. 4.3. Договарящият орган извършва междинни и окончателно  плащания на база на реално извършени от бенефициента разходи, верифицирани от УО в съответствие с изискванията на чл. 60 (b) от Регламент ЕО(1083/2006) на Съвета и чл.13(2) от Регламент (ЕО)1828/2006 г. на Комисията. В т.4.7 страните предвидили, че договарящия орган верифицира разходите, представени от бенефициента и го уведомява за одобрените разходи. В срок до 10-то число на всеки месец договарящия орган, на основание верифицираните разходи представя искане за средства пред сертифициращия орган, като превежда на бенефициента сумите в петдневен срок след откриване на лимит. Възстановяване на средства за окончателно плащане /т.4.8/ се извършва след представяне на искане за плащане по образец, придружено с окончателен технически доклад по образец, окончателен финансов отчет по образец и доклад за външен одит. Размерът на окончателното плащане се изчислява, като от верифицираните общи допустими разходи по проекта, финансирани от БФП се приспаднат отпуснатите авансово и междинни плащания. Предвидено било, че в случай, че сертифициращия орган не сертифицира платени от договарящия на бенефициента суми, както и при възстановяване на разходи над сертифицираните е предвидено, че договарящия има право да извърши прихващане на съответните суми от следващото плащане към бенефициента. В случай, че това прихващане на бъде извършено, според указаното в т.4.10, бенефициента е длъжен в 5 дневен срок от датата на уведомяването му да преведе остатъка по банковата сметка на договарящия. Условията, редът и механизмът за прихващане по т.4.11. се определят с акт на Министерския съвет. В т.4.11 пък е посочено, че подлежащите на възстановяване недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получените или неправомерно усвоени средства от страна на бюджетните и държавни предприятия, получавани от фондовете на ЕС, както и такива, представляващи национално съфинансиране или авансово финансиране се възстановяват, чрез прихващане с подлежащи на отпускане от централния бюджет трансфери и капиталови трансфери за първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. В т.13.12. от приложените ОУ към договора е предвидено, че договарящия орган си запазва правото да направи корекция на окончателното плащане, ако резултатите от проекта не са постигнати или качеството на постигнатите резултати е незадоволително.

Представени са констатации на УО отразени в съставени доклади за проверка на място, като с оглед предмета на спора, съдът намира за относим доклада от 22.12.2011 г. /л.385-л.393/ на управляващия орган.

С решение от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 19741/2014 г. по описа на СГС, I-20 с-в /което е предмет на подадена въззивна жалбапред САС/, МРРБ е осъден на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД да заплати на Община Л. сумата от 25 100.00 лева – предявени частично от общ размер на претенцията 615 062.57 лева, представляващи стойност на СМР по КСС, заявени за плащане с искане за окончателно плащане BG61РО001-1.4-02-0039-С0001-М0012 по Договор за БФП с № BG161PO001/1.4-02/2008/005 с предмет „Изграждане и възстановяване на градска крайречна зона Л.“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.12.2014 г. до пълното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В производството е представен заверен препис от отговор от 21.11.2013 г. на искането за окончателно плащане - BG61РО001-1.4-02-0039-С0001-М0012 по Договор за БФП с № BG161PO001/1.4-02/2008/005 /л.78/, от което се установява, че е отказана за верификация сумата 1207624.73 лв. с ДДС по договора по изложени причини, които могат да бъдат обобщени по настоящето производство, като констатиране на разлика между актувани и реално измерени КСС по посочени позиции; непредвидени разходи за СМР; увеличение на количествата над допустимите с 15%. Именно този отказ е предмет на разгеждане от СГС в проведеното производство по гр.д.№ 19741/2014 г. по описа на СГС, I-20 с-в, което към момента на приключване на устните състезания по настоящето дело – 30.11.2016 г. не е приключил с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът намира, че в производството се установи правото на управляващия орган по сключените договори да наложи финансова корекция за нарушения от посочения в изгответния доклад вид. В производството обаче не се установи основание за финансова корекция, поради извършване на описаните нарушения по договора от 21.10.2009 г.

Правото на Европейския съюз е непосредствено приложимо и има примат пред всяка вътрешна норма, която му противоречи или която не може да се приложи така пълно /нормата на чл. 3, 4 и 5 от ДЕС и чл. 288 от ДФЕС, както и практиката на СЕС. В случая, с оглед възникналите между страните отношения по сключен договор за безвъзмездна правна помощ, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от кохезионнния фонд на Европейската общност са приложими както националните норми на Република България, така и Правото на ЕС, в т.ч. нормите на Регламент № 1083/2006 г. на Съвета, към момента на сключване на договора за БФП от 16.02.2012 г. В чл. 98 от този регламент на държавите-членки е възложено да следят и разследват нередности, които засягат условията за изпълнение, естеството, контрола на операциите и оперативните програми. Корекциите се изразяват в анулиране на публичния принос за оперативната програма, пълно или частично в зависимост от нарушението като се вземе предвид характери и сериозността на нередността и финансовата загуба на фондовете. По този начин се освобождават средства, които да бъдат използвани в публичен интерес. Този регламент е отменен с Регламент № 1303/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета и е в сила от 20.12.2013 г., т.е. се прилага към правоотношенията по нанасяне на финансови корекции по отношение на договора, посочен в обстоятелствената част на исковата молба. Уредбата и по двата: Регламент № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета и Регламент № 1083/06 г. на Съвета е сходна. Управляващият орган, определен от съответната държава членка отговаря за управлението и изпълнение на оперативна програма, като изпълнява задълженията си да разследва нередностите, които засягат естеството на условията за изпълнението или контрола на операциите или оперативните програми, както и да извършва необходимите финансови корекции във връзка с оперативните програми. Корекциите се състоят в анулиране на всички или на част от публичния принос за оперативната програма. При отсъствие на норми, част от Правото на Европейския съюз, които да изискват следването на определена процедура, останалите, оторизирани от регламента органи, се осъществява по процесуалните правила, предвидени в националния закон. Според указаното в чл. 143 пар. 2 от Регламент № 1303/2013 г. "Държавите-членки извършват необходимите финансови корекции във връзка с отделните или системни нередности, установени в операциите или в оперативните програми. Финансовите корекции се изразяват в отмяната на всички или на част от публичния принос за дадена операция или оперативна програма." Съгласно определението на чл. 2, т . 36 и 38 от Регламент № 1303/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета "нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има, или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

С оглед принципа на свобода на конкуренцията в регламента, е предвидено, че следва да се използват основните начала на тази свобода като се спазват всички императивни изисквания с оглед обществените поръчки и развитието на правата на стопанските субекти при осъществяване на тези поръчки. В този смисъл Държавата и по силата на регламента е длъжна да осъществява финансови корекции, като как ще ги осъществи ще зависи от вътрешните материалноправни и процесуално правни норми. А от друга страна, да осигури и средства за защита на стопанските субекти, тъй като правото на защита е едно от основните права, което се защитава от правото на европейския съюз.

Следователно Държавата, чрез Методология приета с Постановление на Министерски съвет № 134 от 05.07.2010 г., впоследствие е изменяна и допълвана, е приела начините, методите и средствата за нанасяне на финансови корекции. В Методологията няма изричен ред за защита на правата на бенефициерите.

Съгласно чл. 122 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета установява общите правила, които регулират Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) ("Структурни фондове") и Кохезионния фонд.

Параграф 74 параграф 3 от регламент 1303/2013 г. на Съвета предвижда, че "Държавите-членки гарантират, че съществува ефективна уредба за разглеждане на жалби във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове. За обхвата, правилата и процедурите във връзка с тези разпоредби отговарят държавите-членки съгласно тяхната институционална и правна рамка."

В случая, както бе посочено се установи, че ответникът МРРБ, като Управляващ орган е начислил корекции за неизпълнение на задължения, следващи от договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ с № BG161PO001/1.4-02/2008/005 и от Правото на европейския съюз за целево и лоялно използване на предоставените безвъзмездни средства. Установи се, че Община Л. е бенефициент по договора за осъществяване на проект Изграждане и възстановяване на градска крайречна зона Л.“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“. Един от основните принципи на ЕС е развитието на вътрешния пазар. Конкурентноспособността е част от развитието на вътрешния пазар и е споделена между ЕС и държавите членки компетентност - чл. 4 ДФЕС. В този смисъл Република България дължи лоялно сътрудничество и израз на това лоялно сътрудничество са всички действия, които способстват за развитие на вътрешния пазар, в частност конкурентноспособността. Част от тези принципи и в тяхно приложение са правилата за обществените поръчки. Доколкото има в тази област също споделена компетентност между държавите членки и ЕС, трябва да се приеме, че се прилагат правилата, произтичащи от правото на ЕС и правилата, приети от държавите членки. Държавата дължи да осигури правомерно използване на средства, получени при изпълнение на сключени договори по проекти, съфинансирани от Структурни фондове, Кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФРСР и ЕФРФ от общата програма "Солидарност и управление на миграционни процеси", както и всички други средства, общи на Европейския съюз или, и на Държавата РБългария. Това произтича от ДЕО и ДФЕС, доколкото Р България е държава членка в ЕС и дължи да осигури зачитане принципа на лоялно сътрудничество на територията на държавата и като цяло в ЕС като е длъжна да вземе всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране задълженията, произтичащи от договорите или актовете на институцията - чл. 4 от Договора за ЕС. Поради това държавата в съответствие с това свое задължение - да осигури постигане на задачите, предвидени в договорите, дължи контрол върху всички средства, както тези, собствени на държавата членка, така и предоставените по силата на правото на ЕС от съответните фондове. С оглед тези правни норми, съдът намира, че държавата дължи нанасяне на корекции за нарушение правото на европейския съюз при използване на средства от посочените фондове. На това задължение на държавата, съответства, правото й да нанесе на бенефициентите по силата на посочения регламент директно корекции.

Както бе посочено, към момента на предявяване на иска   - 19.12.2014 г. е действаща Методология за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, приета с ПМС №134/2010 г.

В чл.11, ал.1, т.1 от Методологията е предвидено, че същата се прилага при налагане на финансова корекция от договарящите органи по чл. 2 от Постановление № 121 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС /ред., ДВ, бр.3/2011 г./. Според тази уредба, правото да наложи финансова корекция по Договор за БФП с № BG161PO001/1.4-02/2008/005 принадлежи на договарящия орган – МРРБ /ответник в производството/. Според указаното в чл.11, ал.2 от Методологията /ред., ДВ, бр.3/2011 г./, този орган отговаря за въвеждането и прилагането на ефективни системи за установяване случаите на нередности, произтичащи от нарушения на разпоредбите на националното законодателство и общностното право в областта на обществените поръчки, както и на правилата за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, Съвместната оперативна програма за трансгранично сътрудничество "Черно море 2007 – 2013 г." и от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, като:

1. управляващите органи утвърждават писмени правила за налагане на финансови корекции, които се публикуват на тяхната интернет страница и на Единния информационен портал за обща информация за управление на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС на Република България;

2. договарящите органи предвиждат в договорите с бенефициентите за безвъзмездна финансова помощ клаузи съобразно методологията и правилата по т. 1 относно налагането на финансови корекции.

От договореното в цитираните текстове на Договор за БФП с № BG161PO001/1.4-02/2008/005 се установява, че договарящият орган верифицира разходите, представени от бенефициента и го уведомява за одобрените разходи /т.4.7/. В срок до 10-то число на всеки месец договарящия орган, на основание верифицираните разходи представя искане за средства пред сертифициращия орган, като превежда на бенефициента сумите в петдневен срок след откриване на лимит. Възстановяване на средства за окончателно плащане /т.4.8/ се извършва след представяне на искане за плащане по образец, придружено с окончателен технически доклад по образец, окончателен финансов отчет по образец и доклад за външен одит. Размерът на окончателното плащане се изчислява, като от верифицираните общи допустими разходи по проекта, финансирани от БФП се приспаднат отпуснатите авансово и междинни плащания. Страните предвидили, че в случаите, в които сертифициращият орган не сертифицира платени от договарящия на бенефициента суми, както и при възстановяване на разходи над сертифицираните, договарящият има право да извърши прихващане на съответните суми от следващото плащане към бенефициента. В случай, че това прихващане не бъде извършено, според указаното в т.4.10, бенефициентът е длъжен в 5 дневен срок от датата на уведомяването му да преведе остатъка по банковата сметка на договарящия. Предвидено е, че условията, редът и механизмът за прихващане по т.4.11. се определят с акт на Министерския съвет, какъвто в случая представлява цитираната Методология. Отделно от посоченото, с т.13.12. от приложените ОУ към договора страните предвидили, че договарящия орган си запазва правото да направи корекция на окончателното плащане, ако резултатите от проекта не са постигнати или качеството на постигнатите резултати е незадоволително.

Процедурата за налагане на финансови корекции в случаите на установени нередности от договарящия орган преди изплащане на БФП са посочени в чл.13, ал.1, т.1-т.5 от Методологията /ред., ДВ, бр.3/2011 г./, като настоящият състав намира същата за приложима доколкото се установи в производството, че по Договор за БФП с № BG161PO001/1.4-02/2008/005 не е била изплатена безвъзмездната финансова помощ, т.е. не са били приложими правилата на чл.13, ал.2, т.1-т.5 от Методологията.

В изпратеното писмо за налагане на корекции № 99-00-6-50/11.04.2014 г. /получено от Община Л. на 15.04.2014 г. – л.59/ като извършени нарушения от бенефициента са посочени чл.25, ал.5 от ЗОП и чл.28, ал.2 от ЗОП/ категоризирани съобразно т.7 от Приложение № 2 към чл.6, ал.1 от Методологията.

В чл.6, ал.1 от Методологията е посочено, че основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции, както и препоръчителните процентни показатели на финансови корекции за съответните видове нарушения са посочени в приложението. Към 11.04.2014 г. /дата на която ответникът твърди, че е наложил финансова корекция за нарушение посочено в т.7/ е действащо Приложение № 2 към чл.6, ал.1 от МОФК. В т.7 от приложението е посочено, че „при прилагане на    неправомерни критерии за подбор и/или възлагане при процедура за  възлагане на обществената поръчка“ (COCOF 07/0037/03, нередност № 7) /категория нередност/ изразяваща се в определяне на неправомерни ограничения за подбор и/или възлагане в процедурата за избор на изпълнител на обществена поръчка, които дават предимство на един от кандидатите в процедурата или ограничават кръга на потенциалните участници в нея се налага финансова корекция в размер на 25 на сто от стойността на договора или 100 на сто в най-тежките случаи на нарушения.

Съгласно действащата разпоредба на чл.50, ал.1, т. 3 от ЗОП / отменен с § 4 от ПЗР на ЗОП - ДВ, бр. 13 от 16 февруари 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ за доказване на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците възложителят може да изиска от тях да представят информация за общия оборот и за оборота на стоките, услугите или строителството, които са предмет на поръчката, за последните три години в зависимост от датата, на която кандидатът или участникът е учреден или е започнал дейността си. В чл.25, ал.5 от ЗОП /отм./ е предвидено, че възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. В чл.28, ал.2 от ЗОП /отм./ е отразено, че Методиката за определяне на комплексната оценка на офертите съдържа показателите за комплексна оценка, тяхната относителна тежест и точни указания за определяне на оценката по всеки показател. В методиката в съответствие с техническите спецификации може да се определят и минимално и максимално допустимите стойности на количествените показатели. В случаите по чл. 25, ал. 3, т. 3 ЗОП /отм./ с методиката в съответствие с техническите спецификации се определя и начинът за оценяване на офертите, които са подадени за част от номенклатурите по обособените позиции.

В случая, съдът намира че писмото за налагане на финансова корекция от 11.04.2014 г. е било подписано от И.Д. Главен директор на ГД ПРР и Ръководител на УО на ОПРР, а не от представляващия договарящия орган – МРРБ. За възложените на посочения И.Д. С.С. функции по констатиране на нарушения и съответно налагане на финансови корекции доказателства по делото не са представени.

Според настоящия състав в случая не е била спазена и указаната в чл.13, ал.1, т.1-т.5 от Методологията процедура преди налагането на финансовата корекция на Община Л.. Последното се установява, чрез разменената между страните кореспонденция, която сочи за неспазване на сроковете указани в цитирания законов текст и провеждане на съответната процедура с конкретна цел – стартиране при съмнение в извършено нарушение, предоставяне възможност на възражения и бележки, мотивирано приемане или отхвърляне и пристъпване на налагане на финансова корекция по конкретния проект, чрез прихващане на дължимите суми от следващите плащания по този договор, съобразно уговореното между страните в т.4.10 от договора за БФП № BG161PO001/1.4-02/2008/005 от 21.10.2009 г. Както бе посочено, чрез отправеното искане за окончателно плащане и отговор по него на МРРБ от 20.11.2013 г. /л.78/ и представеното решение на СГС /л.426/ се установява, че по този договор не е била изплатена в цялост безвъзмездната финансова помощ по ОПРР. Изводът се подкрепя и от установеното чрез събраните в производството доказателства, че УО е извършил проверка на тръжната документация, в т.ч. и обявлението за обществената поръчка, както и провеждането на самата процедура довела до избор на изпълнител и сключване на договор с него, като именно положителното му становище за липса на констатирани нарушения е довело до извършване на следващите междинни плащания по договора.

Освен това, съдът намира, че в отклонение на предвидените правила в чл.13, ал.1 от Методологията е било извършено прихващане със суми по друг договор за БФП по ОПРР 2007-2013 г., вместо с цитирания, по който по твърдения на МРРБ е било извършено констатираното нарушение и съответно не са били извършени всички междинни плащания и окончателно плащане.

          На самостоятелно основание, съдът намира че в производството не се установи извършване на нарушение на цитираните в доклада и в акта за налагане на финансови корекции нарушения.

В производството бе спорно дали допуснатите и констатирани от УО нарушения на принципите и разпоредбите на ЗОП относно определянето на дискриминационни условия, възлагане на договори без осигуряване на достатъчна публичност и прозрачност и субективна методика за оценка в процедура по СМР са били допуснати, дали същите съставляват “нередности” по смисъла чл.2, т.7 от Регламента, както и дали същите дават право на договарящия да наложи финансова корекция, чрез прихващане на сумата по последната от друг договор, сключен с бенефициента.

„Нередност“ по отношение на фондовете, съгласно чл.2, т.7 от Регламент №1083/2006 е всяко нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. В чл. 17.1 от Общите условия към договора(ОУ) от 21.10.2009 г. е предвидено, че такова е и нарушението на националното законодателство. Тоест за нередност се счита всяко нарушение в избор на изпълнители по проекта и нарушение на изискванията на ЗОП /отм./ по чиито ред е реализирана обществената поръчка.

Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОП / отм. с § 4 от ПЗР на ЗОП - ДВ, бр. 13 от 16 февруари 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ въвежда принципи за публичност и прозрачност; свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация  на субектите. Разпоредбата на чл.25, ал.5 от ЗОП /отм./ изрично предвижда, че възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки, или изискванията не съответстват на нуждите на поръчката. Следователно въвеждането на неравноправни клаузи, ограничаващи конкуренцията по отношение на същите в тръжната документация представлява нарушение на закона, водещо до ограничаване на кръга лица, които са допуснати до участие. От своя страна разпоредбата на чл. 50, ал.1, т.3 от ЗОП /отм., ред. ДВ, бр.37/2006 г./ изисква за доказване на икономическото и финансовото състояние на кандидатите възложителят да може да изиска от тях да представят …. 3. информация за общия оборот и за оборота на стоките, услугите или строителството, които са обект на поръчката, за последните три години в зависимост от датата, на която кандидатът или участникът е учреден или е започнал дейността си. Самият закон е определил какво може да бъде изисквано от кандидатите по отношение на тяхното икономическо и финансово състояние като предвиждането на нещо в повече от предвиденото в закона, съдът намира ограничаващо. В този смисъл, съдът намира, че с поставянето на изискване в проведената процедура кандидатите да имат минимален оборот от строителство за всяка от последните три години /2007, 2008, 2009 г./, не по-малък или равен на прогнозната стойност на поръчката или 5930000.00 лв. е в съответствие с указаните в чл.50, ал.1, т.3 ЗОП /отм./ правомощия на възложителя и не ограничава кандитатите. Поради това, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че с цитираната разпоредба се предоставя на кандидатите право да представят документация за общ оборот за последните три години. Този извод се потвърждава и от указаното в чл.25, ал.6 ЗОП /отм., ред., ДВ, бр.94/2008 г./ предвиждащ че изискванията по чл.25, ал. 2, т. 6 ЗОП /отм./, обхватът на информацията и документите, които се изискват съгласно обявлението, трябва да са съобразени и да съответстват на сложността на предмета и на обема на обществената поръчка.

В случая с изменение на цитираната разпоредба /чл.25, ал.6 ЗОП /отм./ публикувана в ДВ, бр.93/2011 г. /след публикуване на обявлението/ е предвидено, че когато възложителят поставя изискване за наличие на оборот по чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗОП /отм./, който се отнася до предмета на поръчката, този оборот не може да надвишава повече от три пъти прогнозната стойност на поръчката. Тази разпоредба, която ограничава възложителите в посочения смисъл не е действаща към периода на провеждане на разглежданата процедура. Подобни ограничения не се съдържат нито в Директива 2004/18/ЕИО, нито в националното ни законодателство.

Поради това, според съда, с изискването, което е поставил възложителя /което не надвишава три пъти прогнозната стойност на поръчката/ и е съобразено с действащите изисквания на закона не се нарушава принципа за равнопоставеност и не се ограничава необосновано участието на лица в обществената поръчка в нарушение на изискванията на чл.25, ал.5 ЗОП /отм./. Така формирания извод се подкрепя и от установеното: че участие в проведената открита процедура са взели седем кандидати, а обявлението е било публикувано и в Официалния вестник на ЕС, въпреки че стойността на поръчката е била под посочените прагове в чл.45а от ЗОП /отм./. Твърдението на ответника, че в случая е била закупена документация от 25 лица остана недоказано в производството съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, поради което съдът намира същото за неоснователно. За обосноваване на този извод, съдът съобрази и констатациите на УО по представения доклад за проверка на място от 22.12.2011 г. /л.385-л.393/, в който е посочено, че документацията за провеждане на обществената поръчка е била изпратена на УО по проекта. Освен това на място при провеждане на процедурата е присъствал като наблюдател от Регионален отдел „СЗР“ младши експерт Сиана Асенов, като в съставения контролен лист от наблюдателя не са направени констатации, които да водят до съмнения за нередност при провеждане на процедурата на 23.09.2010 г. От своя страна подадената от един от участниците в процедурата жалба срещу решението на кмета на Община Л., с което е избран изпълнител за извършване на СМР е била оставена без уважение от КЗК с решение № УВР-128/КЗК-1134/31.01.2011 г. На 01.03.2011 г. е бил подписан договор с избрания кандидат Обединение „СК 13 Л.“ на стойност 5764713.28 лв. без ДДС. От страна на УО е бил извършен и последващ контрол над тръжната процедура завършил с крайна положителна констатация, което от своя страна е довело и до извършване на междинно плащане по договора от страна на договарящия – МРРБ. С оглед така изложените съображения, съдът намира за недоказани твърденията за извършени нарушения на чл.25, ал.5 ЗОП /отм./ при провеждане на откритата процедура по ЗОП за избор на изпълнител.

В производството не се установи и твърдението на ответника, че с одобрената документация за участие в проведената обществена поръчка са извършени нарушения на чл.28, ал.2 от ЗОП /отм./ с оглед изложените твърдения за неяснота на методиката по показател К4-„План за организация и изпълнение на строителството”. Така цитираната документация не бе ангажирана в производството като доказателство, поради което съдът намира твърденията за нарушения в посочения смисъл за недоказани.

Поради изложените съображения, съдът намира че следва да уважи предявените искове.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на М.на Р.Р. – гр.С., ул.*******, 17-19, че Община Л., ЕИК ******* с адрес гр.Л., ул.*******, ** не дължи сумата 177717.02 /сто седемдесет и седем хиляди седемстотин и седемнадесет лева и две стотинки/ лева, която сума според писмо на М.на Р.Р., Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“, подписано от и.д. Главен директор на ГД ПРР и Ръководител на УО на ОПРР С.С., изх.№ 99-00-6-50/11.04.2014 г. /получено от Община Л. на 15.04.2014 г. с вх.№ 04-00-100, представлява наложена финансова корекция по т.7 от Приложение № 2 към чл.6, ал.1 от Методология за финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на ЕС, ЕЗФРСР и ЕФ за рибарство, приета с ПМС № 134/2010 г. върху договор за БФП № BG161PO001/1.1-12/2011/039 от 16.02.2012 г. по Оперативна програма "Регионално развитие” (2007-2013) по проект „Изграждане на Център за настаняване от семеен тип в гр.Л.” поради допусната нередност по смисъла на чл. 17.1. на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Регионално развитие” (2007-2013), с рег. № BG161PO001/1.4-02/2008/005 от 21.10.2009 г. по проект „Изграждане и възстановяване на градска крайречна зона Л.”, изразяваща се в извършени нарушения при провеждане на открита процедура с предмет: ”Избор на изпълнител на СМР по изграждане и възстановяване на градска крайречна зона – гр.Л.” на чл.25, ал.5 от ЗОП /отм./ и чл.28, ал.2 от ЗОП /отм./, с което се дава предимство или необосновано се ограничава участието на лица в обществените поръчки, както и на разпоредбите на чл.89 от Регламент /ЕО Евратом/ № 1605/2002 на Съвета /отм./, тъй като възложителя Община Л. е заложила ограничителни условия в раздел III.2.2. „Икономически и финансови възможности” с поставянето на изискване, минималният оборот от строителство на кандидата за всяка от последните три години /2007, 2008, 2009 г./ да е в размер, не по-малък или равен на прогнозната стойност на поръчката или 5930000.00 лв. и неяснота на методиката по  показател К4-„План за организация и изпълнение на строителството”.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

СЪДИЯ: