№ 810/5.11.2021г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на първи
ноември две
хиляди двадесет
и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1024 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК вр. чл.62,
ал.3 от ЗИНЗС.
Образувано е по
жалба подадена от лишения от свобода А.Д.З. против Заповед № Л-3009/2 от
26.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието, с което е жалбоподателят е преместен за
изтърпяване на наказанието от Затвора
Пловдив в Затвора Пазарджик за доизтърпяване на наказанието.
Жалбоподателят
оспорва решението, като твърди, че неправилно е приложен материалният закон.
Заявява, че е не е изразявал съгласие за преместване, постоянният му адрес е
по-близо от ОСЗ Пловдив, като с преместването му в Затвора Пазарджик се
затрудняват свижданията му, а сочи и че в Затвора Пазарджик пребивават лица, с
които е имал конфликти.
Ответникът
– Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, се представлява се от мл.
юрисконсулт Р., който в писмено становище оспорва жалбата по конкретно и
подробно изложени съображения. В съдебно заседание моли съда да отхвърли
жалбата, като неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал.2 от ЗИНЗС. Заповедта е съобщена на жалбоподателя
на 30.08.2021 г., а жалбата срещу нея е депозирана на 01.09.2021 г.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Видно
е от административната преписка, процесната заповед е издадена на 26.08.2021 г.
на основание чл.58, т.2 от ЗИНЗС и на основание точка 4.7 от Заповед №Л-919/08.03.2017
г. на Главния директор на ГДИН. В заповедта от 26.08.2021 г. се сочи, че
преместването от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик на А.З.Д. е и по негово
искане. Установено е по делото, че постоянният адрес на лишеният от свобода е в
с.Ягодово, обл.Пловдив, ул. „Христо Ботев“ №46. Съгласно точка 4.7 от Заповед
№Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН в Затвора Пазарджик се
настаняват лишени от свобода от областите Пазарджик, Пловдив /без Пловдив град/
и Кърджали. Процесната заповед била
мотивирана и с изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на минимална
жилищна площ в спално помещение от поне 4 кв.м. за лишен от свобода.
При
така установеното, настоящият състав на Административен съд - Пазарджик, прави
следните правни изводи:
При
така установената фактическа обстановка не остава място за съмнение в
основателността на жалбата.
В
случая не е отчетено коректно изискването на чл. 58 от ЗИНЗС лишените
от свобода да изтърпяват наказанието си най – близо до постоянния си адрес,
макар разпоредбата да е цитирана в заповедта за преместване. Адресът на
жалбоподателя е в с.Ягодово, който очевидно е по-близо до Затвор – Пловдив,
отколкото до Затвор – Пазарджик. Близостта до адреса му в случая е още
по-важна, тъй като жалбоподателят има възрастен родител и дъщеря, които биха
били затруднени при осъществяване на свиждане. Не на последно място, издателят
на обжалваната заповед е отразил, че жалбоподателя е поискал да бъде настаняван в
Затвор – Пазарджик, каквито доказателства не са ангажирани по делото. С това
ответникът е нарушил и разпоредбата на чл. 62, т. 5 от ЗИНЗС, съгласно която преместване се
извършва при необходимост с цел съобразяване с
изискванията на чл. 43, ал. 4,
като в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Следователно,
обжалваната заповед следва да бъде отменена от съда. Сочените изводи не се променят
от обстоятелството, че жалбоподателят не е доказал по делото твърдението си, че
в Затвора Пазарджик се намират лица, с които е имал конфликт в миналото.
Тъй
като съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС настоящото решение е окончателно и тъй като с
него отпада основанието жалбоподателят да престоява в Затвор – Пазарджик следва
настоящото решение да бъде съобщено освен по обичайния ред, също и незабавно по
телефон, факс или електронна поща на жалбоподателя, на ответника и на
процесуалния му представител, както и на началника на Затвор – Пазарджик.
На
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № Л-3009/2 от 26.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с което
жалбоподателят е преместен за изтърпяване на наказанието от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик за доизтърпяване
на наказанието.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – чл.62, ал.3 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ
: /П/