№ 1837
гр. В., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110107658 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на М. П.
М., ЕГН **********, с адрес: ***************************** против "А. е.
Г.Ю." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, са предявени следните искове: за
признаване за установено, че в периода от 01.11.2018 г. и 01.06.2019 г., между
страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата, на
което ищцата е заемала при ответника длъжността „продавач-консултант“,
при месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева в периода от
01.11.2018 г. до 31.12.2018 г. и 560 лева – в периода от 01.01.2019 г. до
01.06.2019 г.; за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сума в
общ размер на 3229,96 лева, представляваща дължимо нетно трудово
възнаграждение, за периода от м.11.2018 г. до м.05.2019 г., от която: 405,62
лева – за м.11.2018 г.; 447,38 лева – за м.12.2018 г.; 424,94 лева – за м.01.2019
г.; 424,94 лева – за м.01.2019 г., 424,94 лева – за м.03.2019 г.; 454,86 лева – за
м.04.2019 г.; 647,28 лева – за м.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 363,51 лева,
представляваща обезщтение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищците права:
Между страните по делото е налице трудово правоотношение,
възникнало въз основа трудов договор, сключен между тях на дата 01.11.2018
г., по силата, на който, ищцата приела да заеме длъжността „продавач-
консултант“ при ответника. Въпреки, че настоявала, на ищцата не бил
1
предоставен препис от трудовия договор, но същият бил регистриран в НАП
по реда на чл.62, ал.3 КТ. М.М. изпълнявала добросъвестно трудовите си
задължения, но във времето била многократно лъгана и подвеждана от
управителя на ответното дружество – А.К.К., която обещавала, че всички
трудови възнаграждения ще бъдат заплатени. Тъй като дадените обещания не
били изпълнени, отношенията на ищцата с работодателя се влошили, поради
което тя прекратила изпълнението на трудовите си задължения. Подала
сигнал в Инспекцията по труда за неплатените трудови възнаграждения и
лошите условия на труд. В хода на извършената проверка тя била уведомена,
че управителят на ответното дружество е заявил пред проверяващия орган, че
трудовото й досие било изчезнало. Тъй като според представляващия
дружеството – работодател, изчезването на досието се дължало само на
действия на ищцата, последната била извикана в ОДМВР – В., във връзка с
проверка, образувана по жалба на А.К.. Според ищцата, в хода на проверката
е било установено, че във ведомостите за заплати, за периода от м.11.2018 г.
до м.05.2019 г., както и за изпащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, липсвал неин подпис. Заявява, че действията на управителя
на ответното дружество били умишлени, като се цели избягване на
задължението му за заплащане на трудовите възнаграждения, за процесния
период, както и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. При
изложените доводи настоява за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който заявява, че признава предявените искове. Независимо от
заявеното признание на исковете, настоява за отхвърляне на претенцията за
заплащане на законна лихва върху присъдените суми, претендирана от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за
прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото не е дал повод за
предявяване на исковете и признава същите.
Ответникът сочи, че въз основа жалба на ищцата до Дирекция
„Инспекция по труда“ – В., подадена далеч след прекратяване на трудовото й
правоотношение, е била образувана проверка, приключена с протокол, с
който ответното дружество е било задължено да изплати претендираните от
ищцата суми. Тъй като същите вече били веднъж заплатени, но липсвали
писмени доказателства за това, се наложило работодателят да изплати същите
втори път. Така, на дата 18.11.2020 г., с пощенски запис, в полза на ищцата
била изплатена сумата от 3366,48 лева, представляващо трудовото й
възнаграждение за периода от м.11.2018 г. до м.05.2019 г., както и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Този начин на плащане
бил единственият възможен, тъй като ищцата нямала банкова сметка, а след
устна покана, отказала да се яви в офис на ответника. Заявява, че ищцата
отказала да получи изпратената сума, поради което същата била върната на
негов представител. С оглед горното, твърди кредиторова забава, поради
което намира, че не следва да търпи негативните последици от предявяване
на исковете. Макар да признава същите, ответникът оспорва заявените от
2
ищцата фактически твърдения, като неверни. Твърди недобросъвестно
поведение от страна на ищцата, като сочи, че влошените отношения между
последната и А.К. се дължат на обстоятелството, че М.М. не е върнала в срок
/до 31.07.2019 г./, получената в заем от управителя на ответното дружество,
сума в размер на 3000 лева. Излагат се твърдения, че в периода между
01.06.2019 г. и 01.07.2019 г. ищцата се намирала в трудови правоотношения с
две търговски дружества, които имали едни и същи законни представители.
Според ответника житейски необяснимо е защо ищцата е продължила да
работи за дълъг период от време – седем месеца, след като не й е било
заплатено нито едно трудово възнаграждение. Обстоятелството, че същата е
отказала да получили изпратената сума не можело да се вмени във вина на
ответника. Сумата е била изплатена половин година преди подаване на
исковата молба, а адресът е бил предоставен на ответника лично от ищцата.
Настоява за освобождаване от разноски и прилагане на разпоредбата на чл.78,
ал.2 ГПК.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на
чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.357 КТ, чл. 242 вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Същите са допустими и основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1
ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По делото са приложени следните писмени доказателства: справка за
актуално състояние на трудовите договори от НАП; писмо на Инспекция по
труда изх.№20074100/26.10.2020 г.; справка от НАП за осигурителния доход
за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н-13 за 2018 и
2019 г.; известие за доставяне от 18.11.2020 г.; приемане на паричен превод
№00154882/18.11.2020 г. с разписка за приемане на паричен превод
№00154883/18.11.2020 г.; жалба до РП-В. с вх. №17246/ 07.12.2020 г.
Съдът, намира че в процесния случай не са налице отрицателните
предпоставки, посочени в нормата на чл.237, ал.3 ГПК, определяща
хипотезите, при които съдът не може да постанови решение при признание на
иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави,
страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че
признанието на иска не може да бъде оттеглено, поради което съдът намира,
че не са налице пречки да се произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК.
С оглед установеното по делото, както и предвид отправеното искане на
ищеца, съдът намира предявените искове за основателни, поради което
същите следва да бъдат уважени. Съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК не е необходимо да
излага подробни мотиви за това.
По отношение искането на ответника да бъде освободен от заплащане
3
на законна лихва върху присъдените суми, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, съдът намира същото за
неоснователно. Задължението за лихва възниква, съществува и се прекратява
в зависимост от главния дълг. Размерът на законната лихва след
предявяването на иска се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от
момента на плащане на главното задължение. Защитата срещу искането за
присъждане законната лихва е защита срещу главния иск - възраженията по
искането за лихва са възражения срещу главницата /решение
№265/08.01.2020 г. по д. №760/2019 г. на ВКС, III г.о./. Ответникът признава
основателността на предявените искове, а присъждането на законна лихва е
последица от уважаването на иска, поради което и с оглед акцесорния
характер на иска за заплащане на законна лихва, същият се явява основателен
и следва да бъде уважен.
По отношение искането на ответника за освобождаване от заплащане на
разноски, съдът намира следното:
Видно от събраните по делото писмени доказателства, на 18.11.2020 г.
работодателят е изпратил пощенски запис за претендираните от ищцата суми.
Изрично е посочил, че се изплащат трудовите възнаграждения за периода от
м.11.2018 г. до м.05.2019 г., както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ. Избраният начин за изплащане на сумите
е единственият възможен за ответника, доколкото ищцата не е предоставила
банкова сметка, не се е явила при работодателя за получаване на сумите, не
заявила начин, по който същите да бъдат изплатени. Налице е кредиторова
забава, като ищцата не само не оказала съдействие при изпълнение
задължението на ответника, но и са ангажирани доказателства, че е
препятствала същото. Следва да се посочи, че и в настоящото производство
ищцата не посочва лична банкова сметка или друг начин, чрез който
присъдените суми да й бъдат изплатени лично, като се предпочита
посредничеството на упълномощения процесуален представител. Липсата на
изпълнение е по вина на ищеца, а не на ответника, поради което същият не
следва да понася тежестта от късното изпълнение. Съдът намира, че в
процесния случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78,
ал.2 ГПК и ответникът следва да бъде освободен от заплащането на разноски
по делото, тъй като същият не е дал повод за предявяване на исковете и още с
отговора на исковата молба е признал същите.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните по
делото, че в периода от 01.11.2018 г. и 01.06.2019 г., между М. П. М., ЕГН
**********, с адрес: ***************************** и "А. е. Г.Ю." ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, е съществувало трудово правоотношение,
4
по силата, на което ищцата е заемала при ответника длъжността „продавач-
консултант“, при месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева в
периода от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г. и 560 лева – в периода от 01.01.2019
г. до 01.06.2019 г.
ОСЪЖДА "А. е. Г.Ю." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***************************** ДА ЗАПЛАТИ на М. П. М.,
ЕГН **********, с адрес: *****************************, сумата общо от
3229,96 лева, представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение, за
периода от м.11.2018 г. до м.05.2019 г., от която: 405,62 лева – за м.11.2018 г.;
447,38 лева – за м.12.2018 г.; 424,94 лева – за м.01.2019 г.; 424,94 лева – за
м.01.2019 г., 424,94 лева – за м.03.2019 г.; 454,86 лева – за м.04.2019 г.; 647,28
лева – за м.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.05.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА "А. е. Г.Ю." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***************************** ДА ЗАПЛАТИ на М. П. М.,
ЕГН **********, с адрес: *****************************, сумата от 363,51
лева, представляваща обезщeтение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законната лихва
върху сумата от 363,51 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.05.2021 г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В., с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5