№ 142
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100606440 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 345 от 30.05.2024 г., постановена от СРС, НО, 18-ти състав
по Наказателно дело от общ характер № 20231110200749 по описа за 2023
година, съдът е признал подсъдимия К. К. Т. за ВИНОВЕН в това, че на
23.05.2021 г. в гр. Банкя е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда промила,
а именно 1,94 на хиляда промила, установено по надлежния ред - въз основа
на показанията на техническо средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта - съгласно чл. 6, ал. 10 (предишна ал. 9) от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, изпълнението на
което е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ; наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 /триста/ лева и наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ЕДНА
1
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, при изпълнението на което наказание е
приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което до датата на
привеждане на наказанието в изпълнение същият подсъдим е бил лишен от
съответното право по административен ред.
С оглед изхода на делото, съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия К. К. Т., да
заплати на СДВР сумата от 312 /триста и дванадесет/ лева - разноски по
делото за назначена по досъдебното производство комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, както и да заплати на
Софийския районен съд сумата от 90 /деветдесет/ лева - разноски по делото за
възнаграждения на вещи лица.
Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от
адвокат Д. Я. – САК, защитник на подсъдимия Т., в която заявява, че обжалва
присъдата в цялост, тъй като е постановена при нарушения на материалния и
процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.
Постъпило е и Допълнение към Въззивната жалба от адвокат Я., в което
се прави разбор на доказателствата и се сочи, че съдът неправилно е дал вяра
на показанията на полицейските служители, а е игнорирал показанията на
други свидетели и приложено от защитата писмено доказателство. В
заключение се иска отмЯ. на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В
жалбата се прави и ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ИСКАНЕ за назначаване на
съдебно компютърна експертиза, която да установи на коя дата, месец и
година е било изпратено съобщението до Н. и кога е било отворено и
прочетено от Н..
В разпоредително заседание от 05.11.2024 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, след като се запозна с подадената Въззивна жалба и
Допълнението към нея, намери, че за правилното му изясняване не е
необходимо провеждането на разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите
лица.
В хода на въззивното съдебно следствие, съдът приема и прилага писмо с
рег. № 464000-18/06.01.2025 г. от отдел „СПС“- СДВР, сочещо извършените
проверки за периода от 19,00 часа на 22.05.2021 г. до 07,00 часа на 23.05.2021 г.
на назначените като автопатрул № 308 полицейски служители А.М. и Д. Д. и
писмо с рег. № 433200-131307/23.12.2024 г. от Отдел „Пътна полиция“- СДВР,
сочещо извършените по маршрут 17 проверки от младши автоконтрольори
2
Н.З. и Р.В., в периода от 19,00 часа на 22.05.2021 г. до 07,00 часа на 23.05.2021
г..
В открито съдебно заседание от 17.01.2025 г. пред въззивната инстанция
се явяват подсъдимият и неговия защитник, както и представител на
Софийска градска прокуратура.
Защитникът - адвокат Я., счита, че подсъдимият не е имал качеството на
водач на моторно превозно средство в момента на извършената му проверка.
Сочи, твърдените обстоятелства в разпитите на полицейските служители за
неверни, които според нето не следва да бъдат кредитирани от съда. Твърди,
че полицейските служители са минали покрай подсъдимия по сигнал за
употребено насилие в района, като прави извод, че е нелогично да извършват
проверка на водач на моторно превозно средство. Моли, въззивният съд да
отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, в която да
оправдае изцяло подсъдимия.
Прокурорът намира, че постановената от Софийски районен съд присъда
и мотиви към нея са аргументирани и правлини в своите изводи. Сочи, че в
хода на досъдебното производство и на съдебното следствие пред Софийски
районен съд е събран безпротиворечив доказателствен материал относно
авторството и съставомерността на деянието, поради което предлага
атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
Подсъдимият Т. поддържа казаното от неговия защитник, като допълва,
че в момента на извършената му проверка автомобилът, в който се е намирал е
бил паркиран на паркинг и той е стоял в него и е слушал музика.
В последната си дума, подсъдимият Т., моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите
и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на
наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи
относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в
следното:
Подсъдимият К. К. Т. е роден на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, живущ в гр.
София, ж.к. „*******, с ЕГН: **********.
На 23.05.2021 г., около 02,25 часа, подсъдимият управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е250 Д“, с рег. № *******, в гр. Банкя,
по ул. „Цар Симеон“ в района на № 1, с посока на движение от ул. „Цар
Освободител“ към ул. „Сливница“. Подсъдимият сторил това, въпреки че бил
употребил преди това алкохол и съзнавайки, че е управлява превозното
средство под негово въздействие. Горното било установено след извършена от
3
служители на отдел „Пътна полиция“ – СДВР проба, с техническо средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта „Алкотест Дрегер 7510“.
Измервателното средство било от одобрен тип в Република България и било
преминало успешно метрологична проверка със срок на валидност към
23.05.2021 г.. Това техническо средство отчело концентрация на алкохол в
кръвта на водача - подсъдимият Т. от 1,94 на хиляда промила в издишания
въздух. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване, поради
което е бил придружен от служители на МВР до „Военномедицинска
академия“, където се явил в срока, указан за явяване. Там той отказал да даде
проба от кръв и урина за изследване, което било отразено в протокол. На
подсъдимия Т. е съставен АУАН серия АА № 888992 от 23.05.2021 г., от
младши автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция“ – СДВР. Съгласно
съставения АУАН и въз основа на ЗППАМ № 1309/23.05.2021 г., издадена от
младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, свидетелството за
управление на моторно превозно средство на подсъдимия К. Т. било отнето.
Визираните акт и заповед били съставени именно заради правонарушение,
изразяващо се в управлението на моторно превозно средство след употреба на
алкохол, за каквото подсъдимият е признат за виновен с обжалваната присъда
на Софийски районен съд.
Подсъдимият Т. е психично здрав, включително като по време на
гореописаното управление на моторно превозно средство е съзнавал
свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи
постъпките си, установено с комплексна съдебно- психиатрична и
психологична експертиза.
Описаната по - горе фактическа обстановка правилно е била възприета от
Софийски районен съд. При постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на
досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и заключения на способи на доказване – експертизи,
а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите: К.П.
Я., депозирани в хода на досъдебното производство /л.38/, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на НПК; Ф.-Т.С. Т., депозирани в хода
на досъдебното производство /л. 39/, приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на НПК; Р.И.В., депозирани в хода на досъдебното
производство /л. 40/, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
НПК и тези, снети в с. з. на 28.09.2023 г. /л.62/гръб от съдебното
производство пред СРС/; Н.Н.З., депозирани в хода на досъдебното
производство /л. 41 и л.147/, приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на НПК и тези, снети в с. з. на 28.09.2023 г. /л.64 от съдебното
производство пред СРС/; А.Л.М., депозирани в хода на досъдебното
производство /л. 42 и л. 151/, приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл.281, ал.4 от НПК, снети в с. з. на 28.09.2023 г. /л. 58 от съдебното
производство пред СРС/; Д. Г. Д., депозирани в хода на досъдебното
4
производство /л. 44 и л. 149/, приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 281, ал.4 от НПК и тези снети в с.з. от 26.02.2024 г. /л. 74/гръб
от съдебното производство пред СРС/; Т.С. Д., депозирани в хода на
досъдебното производство /л. 46 и л. 47/, приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на НПК и снети в с. з. от 28.09.2024 г. /л. 60/гръб от
съдебното производство пред СРС/; С. Д.а Н., депозинари в хода на
досъдебното производство /л. 49/, приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК и тези, снети в с.з. от 28.09.2023г.
/л.55 от съдебното производство пред СРС/ .
писмени доказателствени средства- АУАН серия АA №
888992/23.05.2021г. /л. 103 от досъдебното производство/ и серия АА №
888993/23.05.2021г. /л.114 от досъдебното производство/; ЗППАМ № 1309 от
23.05.2021 г. /л. 104 от досъдебното производство/; талон за медицинско
изследване № 093846 /л. 96 от досъдебното производство/ и талон за
медицинско изследване № 093845 /л. 97 от досъдебното производство/; копие
от книга за регистрация на лица за медицински преглед по реда на Наредба №
1/2017г. на МЗ /л.99 от досъдебното производство/; показания от тестване с
Дрегер Алкотест 7510 /л. 106 от досъдебното производство/; справка картон
на водача /л. 107 от досъдебното производство/; протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или друго
упойващо средство или техни аналози /л. 98 от досъдебното производство/;
ЗППАМ № 21-4332-003436/25.05.21г. /л. 108 от досъдебното производство/;
протокол за проверка изправността на техническо средство Алкотест Дрегер
/л. 110 от досъдебното производство/; разпечатка на кореспонденция и СМУ
/л. 157- л.159 от досъдебното производство/; заключение на комплексна
съдебно - психиатрична и психологична експертиза /л. 63 от досъдебното
производство/; справка за съдимост на подсъдимия /л. 141 от досъдебното
производство и л. 32 от производството пред СРС/; протокол за оглед на
местопроизшествие /л.31 от ДП/; протокол за претърсване и изземване /л.33 от
ДП/; трасологична експертна справка /л. 84 от досъдебното производство/;
протокол за очна ставка /л.171 от досъдебното производство/; справки за
семейно и имуществено състояние на подсъдимия /от производствот пред
СРС/; справка от РЦ 112-София, ведно с диск /от производството пред СРС/;
писмо с рег. № 433200-131-307/13.12.2024г. от МВР и писмо с рег. № 464000-
18/06.01.2025 г. от МВР /приложени по въззивнот съдебно следствие/.
способи за доказване- комплексна съдебно - психиатрична и
5
психологична експертиза /л. 63 от досъдебното производство/.
Въззивният съд формира изводите си по фактите въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени
доказателствени средства и способи на доказване – експертизи, като прецени,
че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по
съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, като споделя изцяло
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
включително и показанията им от досъдебното производство, приобщени чрез
прочитане, по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, приложените писмени
доказателства и доказателствени средства и използваните способи на
доказване – експертизи.
Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първия съд.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената
присъда, първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян
в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(вж. решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III
н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС,
ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на Софийски районен съд,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
6
възраженията, изложени във въззивната жалба, както и в съответствие със
законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното:
При формиране на изводите си по фактите, Софийски районен съд
правилно е дал вяра на показанията на свидетел С. Н.. Същата сочи, че
подсъдимият й е казал, че е управлявал автомобила си пил от механа „Кукуш“
в гр. София, като сочи също и че свидетел Т. Д. й е разказал впоследствие за
станалия „гаф“. Настоящият съд дава вяра на показанията на тази свидетелка
досежно изложеното от нея, че подсъдимия е шофирал „пил“, тъй като същите
кореспордират изцяло с утановената по делото фактическа обстановка и са
изцяло подкрепени от показанията на свидетелите М. и Д.. Респективно
нстоящият съд, както и първият не дава вяра на тези нейни показания,
сочещи, че не е получила информация, че подсъдимият е управлявал
употребил алкохол, като свидетелката е посочила, че не е давала показания
относно знанието си за тези факти. Показанията на свидетел С. Н., дадени
пред орган на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание, в
които се съдържа информация относно споделеното на свидетелката във
връзка с придвижването на подсъдимия от механа „Кукуш“, съдържат един от
аргументите, поради които следва да се кредитират поначало
доказателствените материали, в които се сочи, че подсъдимият е управлявал
автомобила в инкриминираното време.
Горното, прието от първоинстанционния съд, изцяло се подкрепя от
настоящия състав, а именно защото е изцяло подкрепено от показанията на
свидетелите А. М. и Д. Д.. Същите се отличават с устойчивост, като при
съвкупния им анализ, настоящият съд не установи противоречия и
несъответствия между тях. Вярно е, че при депозиране на показанията си пред
районния съд тези свидетели не са в състояние да възпроизведат в цялост и в
детайли по възприетото от тях инкриминирано деяние. Това обаче добре се
обяснява, от една страна, с изминалия продължителен период от време между
датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите
дават показания, което е от естество да рефлектира върху възможността им да
възпроизведат в цялост и пълнота възприетите от тях факти и обстоятелства, а
от друга – с обстоятелството, че при упражняване на служебните им функции
като полицейски служители, тези свидетели възприемат ежедневно еднотипни
7
прояви като инкриминираната. Поради изтъкнатото е естествено да изпитват
трудности при пресъздаване на конкретна проява, свързана с обичайните им
служебни задължения и по никакъв начин не рефлектират върху крайния
извод на съдебните инстанции, че свидетелите депозират показанията си
обективно, безпристрастно и добросъвестно. Няма пречка тези гласни
доказателствени средства да бъдат поставени в основата на изводите на съда
по фактите. Невъзможността на свидетелите да възпроизведат в детайли
възприетите от тях факти и обстоятелства, интересуващи производството, е
преодолЯ. от първия съд чрез приобщаване на показанията им, снети на
досъдебното производство, по надлежния процесуален ред.
Показанията на свидетелите М. и Д., в своята цялост и досежно
относимите към предмета на доказване факти изясняват, че на процесната
дата подсъдимият Т. е управлявал посочения лек автомобил, като дават
разяснения относно неговото видимо състояние. Горното е дало повод
свидетелите да поискат съдействие от органите на Отдел „Пътна полиция“, за
да бъде тестван спреният за проверка водач за употреба на алкохол. Именно
тези показания, сочат и оборват твърдяното от подсъдимото лице и свидетел
Т. Д., а именно, че същият не е управлявал превозното средство.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно
кредитируемостта на показания на свидетелите В. и З.. Съдът намира, че
показанията на тези свидетели са обективни и достоверни, тъй като същите
подробно и в логическа последователност разказват процедурата по тестване
на спрения за проверка водач на превозно средство- подсъдимото лице, както
и посочват резултатите от проведените тестове.
Както и първият съд, настоящият не даде вяра на показанията на свидетел
Т. Д.. Горното е изводимо от безспорно установения по делото факт, че
свидетелят е близък на подсъдимото лице, като с показанията си подкрепя
защитната теза на подсъдимия. Видно от приложената по делото
кореспонденция, се установява, че подсъдимият и свидетелите Д. и Н. са
поддържали близки приятелски отношения.
Съдът даде вяра и на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства, кореспондиращи с приетите свидетелски показания, относими
към предмета на доказване и допустими с оглед предписанията на
процесуалния закон, които като взаимно допълващи се установяват датата и
8
часът деянието и на тестването с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за
употреба на алкохол; положителният резултат от 1,94 на хиляда промила;
мястото, където подсъдимият е управлявал автомобила и където е бил спрян за
проверка; отказът на подсъдимото лице да даде кръвна проба за изследване.
Така приетата комплексна съдебно - психиатрична и психологична
експертиза изяснява, че към датата на деянието подсъдимият Т. е бил
психично здрав, като е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Съдът дава вяра на така изготвеното заключение, доколкото същото
отговаря на поставените задачи и е мотивирано.
Настоящият състав намери за необходимо да анализира и
доказателствата, постъпили в хода на съдебното следствие пред Въззивния
съд. От същите се установява още веднъж времето, мястото и начина на
извършване на деянието, както и обстоятелството, че полицейските
служители, извършили проверката, действително са били на смЯ. през
въпросната вечер. Действително, настоящият състав констатира разминаване
между посоченият в разпечатката от Дрегера час 3,15ч., докато в акта за
установяване на административно нарушение е записано 3, 21 ч. Съдът
намери от една страна, че следва да даде вяра на показанията на Дрегера,
доколкото в разпечатката се посочва часа в която е направена пробата и този
час е обективно установен. В същото време, съдът следва да посочи, че няма
спор относно часа в който подсъдимият е спрян и в който е управлявал
процесното МПС, а именно 2, 25ч., като именно това е правнозначимото
обстоятелство, с оглед квалификацията на деянието.
С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице
основания за промЯ. на установената от районния съд фактическа обстановка,
тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови
факти и обстоятелства, независимо от приложените две писма, а от друга,
същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност, която
позволява на съда да формира еднозначни изводи по фактите и изцяло споделя
направения в мотивите към присъдата анализ на наличните доказателствени
материали.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за
изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от
значение за правилното решаване на делото – време, място, начин на
извършване на деянието, както и авторството на същото.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на
9
Софийски районен съд са правилно установени, изведени без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Както и първият съд и настоящият счита, че несъмнено е установено от
доказателствата по делото осъщественото от подсъдимият К. Т. от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият на 23.05.2021 г. в гр. Банкя е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Е250 Д“, с рег. № ******* - с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда промила, а именно 1,94 на хиляда промила, установено по
надлежния ред - въз основа на показанията на техническо средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта - съгласно чл. 6, ал. 10 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
В случая, употребения от подсъдимия алкохол с концентрация в кръвта му
над 1,2 промила на хиляда е установен с технически изправно и проверено
средство, чиито показания са отчели 1,94 промила на хиляда. По своята
същност, употребеният от водачи на моторни превозни средства алкохол е от
естество да повлияе върху мозъчно- нервната им дейност, а от там и на
поведението им при шофиране. Именно поради горното законодателят е
въздигнал в престъпление шофирането с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 промила. Поради това, съдът намира, че при спирането му за проверка,
подсъдимият е употребил алкохол над 1,2 промила. Още повече, в процесния
случай, от гласните доказателства, се прави заключение и за признаци на
влияние на употребения алкохол у подсъдимия. Поради това, от обективна
страна подсъдимият е осъществил престъплението, в което е обвинен.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Т.
умишлено, а именно той е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и с действията си пряко ги е целял, доколкото много добре е знаел, че е
употребил алкохол във време близко до това на управление на автомобила; че
е възможно алкохолът да има действие върху него и може да влияе на
възможностите му да шофира и въпреки това е управлявал лекия автомобил.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи, че подсъдимият не е
управлявал моторното превозно средство, както и че показанията на
полицейските служители са неверни досежно този факт, настоящият съд
счита, че следва да посочи, че фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен
анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
10
споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по
отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на
доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на
фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. Първият съд е изложил по ясен
и убедителен начин в мотивната част на присъдата изводите си по фактите и
тяхната правна оценка, както и съображенията си относно кредитируемостта
на доказателствените средства, като не е сторил това произволно, а въз основа
на задълбочен и правилен анализ и съпоставка на доказателствените
източници едни спрямо други. Изложил е подробно хронологията на
събитията, които е приел за установени, както и съображенията, обусловили
извода му, че с деянието си подсъдимото лице е осъществило от обективна и
субективна страна всички признаци от състава на вмененото му престъпление.
Контролиращата съдебна инстанция и страните по делото не са лишени от
възможност да разберат действителната воля на първоинстанционния съд и
начинът на формирането .
Настоящият съд прецени, че показанията на техническото средство, с
което е отчетена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия,
правилно са съпоставени с показанията на свидетелите М. и Д.. Вярно е
отчетено това, че те са дали информация за поведението на подсъдимия,
непосредствено след като са го спрели за проверка. Правилно първият съд е
кредитирал показанията на свидетелите В. и З., че при извършената проверка
с техническо средство е бил констатиран положителен резултат за наличие на
алкохол в кръвта на водача над 1,2 промила. Настоящият съд счита, че няма
спор, че полицейските служители, извършили проверката могат да бъдат
разпитвани в качеството на свидетели, тъй като те не са лица, които
принадлежат към тези, посочени в разпоредбата на чл. 118 НПК. Практиката
на съда е константна по отношение на това, че полицейските служители могат
да имат качеството на свидетели и в този смисъл са решения по НД №№
15/2012 г., 1 НО, 90/2012 г. 3 НО, 534/2012 г. 3 НО, 76/2013 г. 2 НО, 294/2013 г.
2 НО, 198/2013 г. 1 НО, 566/2011 г. 1 НО и др.
По вида и размера на наказанието :
Настоящият състав извърши проверка на присъдата и по отношение на
наложеното на подсъдимия наказание, като не намери основание за изменение
на присъдата и в тази й част. СРС е отчел смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразил е пределите на наказанието, посочени
в правната норма, по която е квалифицирано деянието, като е наложил едно
правилно и справедливо наказание, което е от естеството да постигне целите
на наказанието, посочени в чл. 36, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
11
срок от 1 ГОДИНА И 2 МЕСЕЦА, изпълнението на което е ОТЛОЖИЛ на
основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от 3 ГОДИНИ, наказание ГЛОБА
в размер на 300 лева и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от 1 ГОДИНА и 6 МЕСЕЦА, при изпълнението на което
наказание е приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което
до датата на привеждане на наказанието в изпълнение същият подсъдим е бил
лишен от съответното право по административен ред.
С оглед изхода на делото, СРС правилно е възложил направените разноски в
тежест на подсъдимия, като го е осъдил да заплати на СДВР сумата от 312
лева - разноски по делото за назначена по ДП СППЕ, както и да заплати на
Софийския районен съд сумата от 90 лева - разноски по делото за
възнаграждения на вещи лица.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди изцяло. Изложените в жалбата доводи са неоснователни. Присъдата
е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без
да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Определеното наказание е справедливо и напълно съответства на
обществената опасност на деянието и дееца.
Настоящата инстанция изцяло напълно се солидаризира с правните
изводи на решаващия първоинстанционен съд, касаещи индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимото лице.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмЯ.,
поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена, а въззивната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 345/30.05.2024 г. по НОХД № 749/2023г.
на СРС – НО, 18-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13