№ 1181
гр. Велико Търново, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100760 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за присъждане на
имуществени и неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че на 16.09.2019г. около 13.25
часа в гр. В. Търново, на кръстовището на бул. „***” с ул. „***”, при пресичане на
пътното платно пеша на зелен за него светофар и по пешеходна пътека, бил блъснат от
л.а. „***” с рег. № ***, в резултат на което паднал на асфалта и изпитал силна болка в
областта на тялото и главата. Ищецът сочи, че виновният за ПТП водач на автомобила
бил застраховал същия при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”. Уточнява, че вследствие на удара е получил мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма, кръвонасядания с оток на меките тъкани в лявата
теменна област, в дясната челнослепоочна област, на дясна предмишница, по гърба и
дланта на дясна ръка, по странична повърхност на дясното бедро. Допълва, че е бил в
болничен престой за времето от 16.09.2019г. до 19.09.2019г., както и че все още
изпитва болки в областта на главата, врата и крайниците. Ищецът твърди, че често губи
концентрация, изпитва непрекъсната умора и остра болка, както и че силната светлина
и шумовете го дразнят. Посочва, че наред с физическите травми е претърпял и
психически такива, изразяващи се в основателен страх за живота му и страх да не бъде
блъснат отново, когато пресича улиците. Ищецът изтъква, че при падането в резултат
1
на ПТП е счупил слуховия си апарат и продължителен период не чувал добре. Сочи, че
неговата стойност /804 лв./, както и разходите за лечението му представляват
имуществени вреди от пътния инцидент, чийто общ размер възлиза на 986, 90 лв.
Ищецът твърди, че на 09.03.2020г. е завел писмена претенция при ответния
застраховател, като признава, че на 16.11.2020г. последния му е заплатил сумата от
1000 лв. Смята, че същата не е достатъчна за репариране на претърпените от него вреди
в резултат на процесното ПТП, поради което иска от съда да осъди ответника да му
заплати допълнително сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за търпените
от него неимуществени вреди, изразяващи се гореописаните болки и страдания, както и
сумата от 986, 90 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тези суми от 10.06.2020г. до окончателното им изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер.
Признава, че към датата на ПТП е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на л.а. „***” с рег. № ***. Възразява, че с оглед
претърпените от ищцата травматични увреждания, имащи характеристиката на
съчетана лека телесна повреда с разстройство на здравето, платеното от него
обезщетение в размер на 1000 лв. е достатъчно да поправи същите. В тази връзка
възразява, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е
завишено и не отговаря на изискването за справедливост. Ответникът оспорва да
дължи на ищцата обезщетение за имуществени вреди, извън вече платената от него
сума от 115, 77 лв., както и потребителска такса за болничен престой от 17, 40 лв.
Оспорва да дължи останалата част от претенцията на ищеца за имуществени вреди,
поради липсата на причинна връзка между тях и деянието. По тези съображения моли
за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От констативен протокол за ПТП № 338 с пострадали лица от 16.09.2019г. /лист
70 -71/ се установява, че на същата дата около 13:25 часа в гр. В. Търново, на
кръстовището на бул. „***” с ул. „***”, водачът на л.а. „***” с рег. № *** извършва
маневра завой на ляво по бул. „***”, без да пропусне пресичащата по пешеходната
пътека ищца, при зелена светлина на светофарната уредба за нея и за водача, поради
което я блъска и й причинява телесни увреждания. Ответникът признава, че между
него и водача на л.а. „***” с рег. № ***, е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП, поради което съдът с доклада по делото
е обявил този факт за безспорен между страните и ненуждаещ се от нарочно доказване.
На застрахования водач на МПС е съставен АУАН № 68376 за допуснатото от него
нарушение на правилата за движение и му е наложено административно наказание за
2
виновно нарушаване на чл. 119 ал. 1 ЗДвП с влязло в сила НП № 19-1275-
002003/09.10.2019г. /листи 72-73/.
От епикриза на НХО на МОБАЛ гр. В. Търново се установява, че
непосредствено след ПТП пострадалата е приета за болнично лечение и е била в
болничен престой за периода от 16.09.2019г. до 19.09.2019г. При извършените образни
изследвания не са установени травматични лезии в мозъчния паренхим, нито фрактури
на крайници и гръдния кош. Назначена е медикаментозна терапия. От СМУ № 120 от
20.09.2019г. се установява, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла и преживяла
закрита черепномозъчна травма, получила е кръвонасядания с оток на меките тъкани
на лявата теменна област, в дясната челнослепоочна област, на дясната предмишница,
по гърба и дланта на дясната ръка, по страничната повърхност на дясното бедро.
Според съдебния лекар получените от ищцата травматични увреждания са довели до
временно разстройство на здравето й, неопасно за живота, съпроводено с болка и
страдание по време на възстановително - оздравителния процес. От амбулаторен лист
за преглед от 17.10.2019г. е видно, че ищцата се е оплакала от световъртеж, нарушение
равновесие, напрегнатост, неспокойство и чувство на страх. Предписан е прием на
медикаменти, като при контролния преглед проведен след около две седмици
пострадалата се е чувствала по – добре и получавала замайване само при рязко
обръщане. Продължавала да има болка и оток на пръстите на дясната ръка. Все още се
чувствала напрегната и неспокойна /амбулаторен лист за преглед от 29.10.2019г. – лист
13/.
От представените рецепти и фискални бонове към тях, издадени в периода
19.09.2019г. – 29.10.2019г. се установява, че ищцата е заплатила сумата от 17, 40 лв. -
такса за болничен престой, сумата от 50 лв. - прегледа и изготвянето на СМУ и общо
сумата от 115, 50 лв., като стойност на предписаните й лекарствени продукти. От
фактура от 12.01.2016г. и фискален бон от същата дата се установява, че ищцата е
закупила слухов апарат и батерии за него за сумата от 804 лв. с ДДС.
За процесния инцидент ищцата е отправила до ответника писмена претенция по
чл. 380 КЗ с вх. № 200-00-915/09.03.2020г. и въз основа нея при застрахователя е
образувана преписка по щета, по която е взето решение на пострадалата да се изплати
сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 115, 77 лв. –
обезщетение за имуществени вреди /листи 22-24 и 54/. Ищцата прави съдебно
признание в исковата си молба за получаване на сумата от 1000 лв.
От показанията на свид. Петрова – фактически съжител на внука на ищцата се
установява, че на следващия ден след ПТП крака и ръката й са били подути. С нея се
комуникирало трудно, тъй като слуховия й апарат бил счупен. След изписването й от
болницата, ищцата не можела да се обслужва сама за около 2-3 месеца, тъй като
3
предимно лежала. Това налагало да се подпомага в домакинството от своите близки,
които й купували храна, готвели, перяли и простирали. И понастоящем ищцата не
може да свие юмрук с дясната си ръка, трудно се предвижва и все още губи
ориентация. Преди инцидента пострадалата била много подвижна и енергична, а сега
рядко излизала навън и винаги с придружител.
От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че получени от
ищцата травматични увреждания /мозъчно сътресение, кръвонасядане и хематоми,
съпроводени с ограничен обем на движението в китката и пръстите на дясната ръка и
на дясна тазобедрена става/ са в резултат от удар от л.а. и последващо падане върху
твърдата асфалтова повърхност. Те са довели до промяна в клиничното й здраве,
проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с
болка и страдание и придружено със затруднение в движението на десен горен крайник
за срок между 20-30 дни. Според вещото лице при нормално протичане на
възстановителните процеси срокът за пълно възстановяване е между 45-60 дни.
Същото е констатирало ограничен обем във флексията на 3 и 4 пръст на дясна длан и
на движението в крайна флексия на дясна тазобедрена става. Този дефицит в
движението според вещото лице е в пряка връзка с претърпените травматични
увреждания, но се усложнява от доказаните дистрофични промени по ставите на
ищцата, като не може обективно да се диференцира процента на увреждания,
предизвикан от процесните травми и от наличните генеративни промени по ставите.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че процесното
ПТП е настъпило при следния механизъм: управляваният от застрахования при
ответника водач автомобил се движи наляво в посока запад в кръстовището на двете
улици, при светещ за него зелен светофар, без да предприеме намаляване на скоростта
или спиране, когато в същото време и също при светещ зелен светофар от юг към север
по пешеходна пътека се е движила ищцата като пешеходец. В резултат на движението
на л.а. без спиране, без спиране навреме или в разстояние по – малко от възможното за
спиране без да се допуска сблъсък, настъпва удар с движещата се по пешеходната
пътека пострадала. Това е основната причина за настъпване на ПТП с пешеходеца от
експлоатационно – техническа гледна точка, като водачът сам се е поставил в тези
условия. В районна на инцидента видимостта не е била ограничена и е била достатъчна
да се възприеме пътната обстановка навреме. Пешеходецът не е попадал в опасната
зона за спиране на л.а. и водачът му е имал техническа възможност да спре и да
предотврати ПТП във всеки един момент.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В разпоредбата на чл. 432 ал. 1 КЗ законодателят е уредил прекия иск на
4
увреденото лице за обезщетяване на претърпените от него вреди срещу застрахователя
на деликвента, който по силата на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” обезпечава деликтната отговорност на прекия причинител на вредата.
Уважаването на прекия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ е предпоставено от установяване по
делото, че между деликвента и застрахователя съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, че в срока на
застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е
причинено виновно от застрахования, че е налице причина връзка между
противоправното поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Тежестта на
доказване на тези обстоятелства е на ищеца. В тежест на ответника е да установи
наведеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Безспорно се установи по делото, че към датата на процесното ПТП
/16.09.2019г./ между ответникът и собственикът на л.а. „***” с рег. № *** е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. Ответникът е направил съдебно признание на този факт,
което обвързва съда да приеме същият за настъпил. По силата на застрахователния
договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между
страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл.
493 ал. 1 КЗ/.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно сочи на
извод, че водачът на застрахованото при ответника МПС е причинил виновно
процесното ПТП, което е довело до възникване на неимуществени вреди в чужда
правна сфера. Настъпването на пътния инцидент се дължи на негово противоправно
поведение, тъй като при управление на л.а. и предприета маневра завой на ляво в
района на процесното кръстовище не е спрял или пропуснал движещия се по
пешеходната пътека пешеходец. По този начин застрахованият водач пряко е нарушил
въведените за него задължения по чл. 119 ал. 4 и чл. 120 ал. 1 т. 2 ЗДвП за пропускане
на пешеходците, намиращи се на пешеходната пътека, вкл. и при подаден сигнал,
който му разрешава преминаването, чрез спиране или намаляване на скоростта. При
своето движение водачът на л.а. „Сеат” е имал техническа възможност да спре и да
предотврати ПТП във всеки един момент от извършване на маневрата, тъй като
видимостта в района не е била ограничена и пешеходецът не е попадал в опасната му
зона. В тази връзка са експертни изводи на вещото лице отразени в заключението на
допусната САТЕ, което се цени от съда като обективно и компетентно дадено. Същите
са в унисон и кореспондират с останалия събран по делото писмен доказателствен
5
материал, вкл. и протокола за ПТП. Последният има характер на официален
удостоверителен документ по см. чл. 179 ГПК по отношение на възприетите от
полицейския служител ообстоятелства за мястото на инцидента, пътната обстановка,
разположението на МПС в пространството и др. Ответникът нито е твърдял, нито е
провел нарочно доказване по делото, че процесното ПТП е настъпило по различен от
установения по – горе механизъм.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че в резултат на
процесното ПТП на ищцата са причинени травматични увреждания, изразяващи се в
мозъчна сътресение, кръвонасядания и отоци в областта на главата и на горен и долен
десен крайник. За настъпването на тези телесни увреждания са събрани писмени и
гласни доказателства и е изслушана СМЕ. Вещото лице по нея е категорично, че
описаните в медицинските документи наранявания на ищцата са получени в резултат
от удар от л.а. и последвало от това падане върху твърдата асфалтова повърхност.
Следователно е налице и изискуемата по закон причина връзка между
противоправното и виновно поведение на деликвента и причинените от него вреди.
Очевидно е, че процесната увреда на здравето не би настъпила за ищцата, ако
застрахованият водач не бе причинил пътния инцидент. Последното не би се
реализирало, ако същият бе спрял да пропусне движещия са по пешеходната пътека
пешеходец. В настоящото производство ответното дружество не е навело възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат и съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Безспорно установените по делото телесни увреждания на пострадалата са
съпътствани от болки и страдания, които представляват неимуществени вреди по
смисъла на чл. 51 ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД. По отношение размера на тези вреди съдът
съобрази дадени задължителни указания с ППВС № 4/1968г. и разпоредбата на чл. 52
ЗЗД повеляваща, че размера им следва да се определи по справедливост, като се
съобразят конкретните, обективно съществуващи обстоятелства - характер на
увреждането, начин на извършването, степента на влошаване на здравословното
състояние, причинените морални страдания, социално – икономическата обстановка в
страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. При
формиране на изводите си досежно справедливото обезщетение съдът кредитира
показанията на свидетеля Петрова, при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Макар и близка на ищцата, същата изнесе пред съда факти и обстоятелства за
търпените от пострадалата неимуществени вреди базирани на нейни непосредствени
впечатления относно последствията от инцидента върху здравето й, които са в унисон
със заключението на СМЕ и приложената по делото медицинска документация.
От посочените доказателства и доказателствени средства категорично се
6
установи, че на ищцата е причинена съчетана лека телесна повреда, изразяваща се в
различни контузии по главата и крайниците, които са довели до временно разстройство
на здравето й, неопасно за живота. Получените от пострадалата мозъчно сътресение,
кръвонасядането и хематомите по челото и тилната област с диаметър от 4 и 5 см.,
хематомите и отоците по десните крайници с размер от 18/10 см. на бедрото са й
причинили болки и страдания. Последните са търпени за срок от около два месеца, с
оглед конкретните медико – биологични характеристики на нараняванията и предвид
посочения от вещото лице срок за пълно възстановяване от 45 до 60 дни. През първите
седмици тези страдания и болки са били с по – интензивен характер, за което
свидетелства болничния престой и периода от 20 – 30 дни, през който ищцата е имала
затруднение в движението на десен горен крайник. През първия месец ищцата е имала
пристъпи на световъртеж и нарушение равновесие, които след проведено
медикаментозно лечение са отшумели и са се проявявали като замайване при резки
движения. В този период пострадалата се е чувствала напрегната, неспокойна и е
проявявала чувство на страх /амбулаторни листи от 17.10. и от 29.10.2019г./. Изпитвала
е затруднения в ежедневното си обслужване, поради което е подпомагана от своите
близки за около два месеца. Ищцата е променила и начина си на живот. Затворила се е
в себе си и е започнала да излиза от дома си само с придружител. В тази насока са
показанията на свид. Петрова. От тях се установява още, че и към момента ищцата не
може да свие в юмрук дясната си ръка. Подобно ограничение във флексията на 3 и 4
пръст на дясната длан е установено и от вещото лице при прегледа на пострадалата.
Установен е и леко ограничен обем на движение в крайна флексия на дясна
тазобедрена става. Вещото лице е категорично, че тези ограничения в движението се
дължат не само на дистрофични промени по ставите, с оглед възрастта на
пострадалата, но са и в пряка връзка с претърпените травматични увреждания.
От друга страна по делото не се установи получените травматични увреждания
да са поставили в реална опасност живота на ищцата, да са изисквали оперативна
намеса и да са довели до значителни трайни и необратими последици за здравето й.
Хватателната функция на дясната ръка и е затруднена, но не е изгубена изцяло.
Нарушенията в същата не се дължат само на получените от ПТП травми, а на
съществуващи възрастови изменения в ставите. Не на последното място пострадалата е
била подложена единствено на медикаментозна терапия, включително по времето на
болничния престой.
При съобразяване на изложеното относно характера на телесните увреждания,
причинените болки, страдания и емоционален дискомфорт, продължителността на
оздравителния период /около 2 месеца/, включително обстоятелството, че ищцата е в
много напреднала възраст /81 годни/, което предполага по – бавното й възстановяване
и сочи на по – големи притеснения за бъдещото й състояние, съдът намира, че
7
изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде задоволено с присъждане на
заместващо обезщетение в размер на 10 000 лв. За да отмери този размер на
обезщетението съдът съобрази още конкретните икономически условия в страната към
момента на настъпване на ПТП /2019г./, предвидените в чл. 492 КЗ застрахователни
лимити и присъжданите от съдилищата в страната, вкл. ВКС обезщетения при подобни
травматични увреждания. Според съда този размер на обезщетението е достатъчен за
репариране на неблагоприятните морални последици настъпили в патримониума на
ищеца в резултат на увреждащото събитие и няма да доведе до неоснователното му
обогатяване. От така определения размер на обезщетението следва да се приспадне
сумата от 1000 лв., която застрахователят е изплатил на ищцата като заместваща
облага на търпените от нея неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Признание за получаването й е направено още с исковата молба. В тази връзка
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се
уважи за сумата от 9000 лв. и да се отхвърли за горницата над нея до пълния предявен
размер от 15 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Наред с обезщетението за неимуществени вреди, в настоящия процес ищцата
търси присъждането на заместващо обезщетение и за имуществени вреди в размер на
986, 90 лв. Този иск е основателен за сумата от 182, 90 лв., представляваща сторените
от нея разходи за болничен престой /17, 40 лв./ такса за преглед и издаване на СМУ /50
лв./ и за закупуване на предписани лекарства /115, 50 лв./. Заплащането на тези суми
представлява разход, с който се е намалило имущественото състояние на пострадалата.
Държането на документите за разходите от ищцата сочи, че те са извършени от нея,
поради което възраженията на ответника в противната насока са неоснователни. А и
същият съдебно и извънсъдебно признава, че на ищцата се следва обезщетение за
имуществени вреди в размер от 115, 77 лв. Обсъжданите разходи не биха били
направени, ако ищцата не бе пострадала при ПТП причинено от застрахования
деликвент. Следователно е налице причинна връзка между намаления имуществен
актив на пострадалата и застрахователното събитие, което поражда отговорността на
застрахователя да репарира настъпилата за нея щета. По делото обаче не се доказа
ищцата да е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в стойността на слуховия й
апарат. Събраните по делото доказателства не установяват, че в резултат на ПТП е
настъпила твърдяната увреда на вещта. За сигурното настъпване на този факт не е
достатъчно даденото от свид. Петрова сведения, че същият бил счупен, когато я е
посетила в болницата в деня след инцидента. Свидетелката не е пряк очевидец на ПТП
и нито установява дали пострадалата е носела слуховия си апарат към него момент,
нито че неговото повреждане се дължи на удара от л.а. и последвалото падане на
асфалтовата повърхност. Нещо повече, представената фактура от 12.01.2016г. за
закупуването на слуховия апарат не може да служи като конкретен измерител на
настъпилите за ищцата вреди вследствие на увреждането му. По тези съображения
8
искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от 182, 90 лв. и
отхвърлен като неоснователен за сумата от 804 лв., представляваща стойността на
слуховия апарат на ищцата.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявените обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
присъждане на имуществени и неимуществени вреди от настъпило на 16.09.2019г.
ПТП следва да се уважат до размера на 9000 лв. респ. на 182, 90 лв. и отхвърлят за
горницата до пълния им предявен размер. За разликата от отменения КЗ и общото
правило на чл. 84 ал. 3 ЗЗД, в сега действащия КЗ изпадането на застрахователя в
забава е предпоставено от отправянето на покана и изтичането на определен срок
посочен в чл. 497 ал. 1 КЗ. В случая са представени доказателства, че ищцата е
предявила писмената си претенция по чл. 380 ал. 1 КЗ на 09.03.2020г., поради което
считано от 10.06.2020г. застрахователят е изпаднал в забава по отношение
изплащането и определянето на застрахователното обезщетение, съгласно чл. 497 ал. 1
т. 2 КЗ. Предвид на това законната лихва върху определеното от съда застрахователно
обезщетение следва да се присъди от 10.06.2020г. до окончателното му изплащане,
така както е поискал и ищеца.
При този изхода на делото претенциите на страните за разноски се явяват
частично основателно. В полза на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от иска следа да се присъдят разноски за частино платена държавна
такса в размер на 186, 68 лв. На ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 425, 60 лв. за
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78 ал. 6 ГПК и доколкото ищцата е била
частично освободена от заплащане на държавна такса и изцяло от разноски,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
дължимата от нея част върху уважения размер на исковете за имуществени и
неимуществени вреди, която възлиза общо на 205 лв., както и 315, 92 лв. – разноски за
вещи лице, платени от бюджета на съдебната власт. На основание чл. 38 ал. 2 ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско
възнаграждение, тъй като видно от представения договор за правна защита и
съдействие последният е осъществил процесуално представителство по делото
безплатно в хипотеза на материално затруднено лице по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА. Наличието
на подобна уговорка е достатъчно, за да се присъди в полза на адвоката, осъществил
процесуалното представителство на ищцата възнаграждение в размер на 453, 30 лв.,
определено на основание чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г.,съразмерно с
уважения размер от иска.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ ***” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 ДА ЗАПЛАТИ на Ц. СТ. Ц.,
ЕГН: **********, с адрес гр. ***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД,
СУМАТА от 9000 лв. /девет хиляди лева/ - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и СУМАТА от 182, 90 лв. /сто
осемдесет и два лева и 90 стотинки/ - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 16.09.2019г.
пътнотранспортно произшествие в гр. В. Търново, на кръстовището на бул. „***” и ул.
„***”, причинено от водача на застрахования при ответника лек автомобил „***” с рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.06.2020г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 9000 лв. до пълния
предявен размер от 15000 лв., както и иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за разликата над уважения размер от 182, 90 лв. до пълния
предявен размер от 986, 90 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ ***” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 ДА ЗАПЛАТИ на Ц. СТ. Ц.,
ЕГН: **********, с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 205 лв. /двеста и пет лева/ - държавна такса
върху уважения размер на исковете, СУМАТА от 315, 92 лв. /триста и петнадесет лева
и 92 стотинки/ - разноски за възнаграждение на вещи лица, съразмерно с уважения
размер на исковете, както и 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ ***” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 ДА ЗАПЛАТИ на Ц. СТ. Ц.,
ЕГН: **********, с адрес гр. *** СУМАТА от 186, 68 лв. /сто осемдесет и шест лева и
68 стотинки/ - представляваща сторените от нея съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ ***” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.М.
М., ЕГН: ********** с адрес ***, в качеството му на процесуален представител на
ищцата Ц. СТ. Ц., ЕГН: **********, СУМАТА от 453, 30 лв. /четиристотин петдесет и
три лева и 30 стотинки/ - адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. чл. 38 ал. 1 т. 2
10
ЗА, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц. СТ. Ц., ЕГН: **********, с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ ЗАД
„АЛИАНЦ ***” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 СУМАТА от 425, 60 лв. /четиристотин двадесет и пет
лева и 60 стотинки/ - разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11