Р Е Ш Е Н И Е
№ 405
гр. Горна Оряховица, 30.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на тридесети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 437 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответникът Е.З.А.
е потребител на електрическа енергия в обект в гр.**************, за който е
разкрита партида с клиентски номер 150011**** и абонатен номер ********** при
ищеца, като правата и задълженията на страните по продажбата на електрическа
енергия са регламентирани в публично известни общи условия. По силата на тези
общи условия ответникът е задължен да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия при срокове и условия, определени в Общите условия,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението си, а при наплащане в срока на издадената фактура, дължи
обезщетение в размер на законната лихва за срока на забавата. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сума в общ размер 226,20
лв., съставляваща стойността на потребената в периода 23.06.2018 г. –
30.08.2018 г. електрическа енергия по издадените му фактури за периода
13.08.2018 г. – 05.09.2018 г. Счита, че поради неизпълнение на задължението в
срок, ответникът му дължи и сумата от 30,25 лв. – обезщетение за забава в
плащането в размер на законната лихва от датата на падежа на всяка фактура до
17.01.2020 г. В хода на производството навежда твърдения, че главицата и
обезщетението за забава са заплатени, поради което моли за отхвърляне на
предявените искове за установяване на съществуването на тези вземания, за които
е издадена заповед № 221/04.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 170/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица,
но претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
Ответникът Е.З.А. не е подала отговор на исковата
молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК и не заема становище по исковете.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.200,
ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: съществуване
на облигационна връзка между страните по договор за продажба на електрическа
енергия при общи условия, обвързващи всички клиенти на енергийния снабдител
съгласно чл.98а ЗЕ, реалното доставяне в процесния обект на твърдените от ищца количества
електрическа енергия, както и размера на претендираните вземания.
За да съществува твърдяната договорна връзка между
страните е необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството „потребител
на енергийни услуги", в частност „битов клиент". Съгласно §1, т.41б и
т.2а ДР на ЗЕ такова лице е краен клиент, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди. Отношенията между потребителя и дружеството – краен
снабдител се уреждат съгласно публично известни общи условия, за действието на
които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на
потребителя.
По делото са представени Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.Он България Продажби“ АД (ОУДПЕЕ),
одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г.,
публикувани във в-к „Дневник“, брой от 30.11.2007 г. и в-к „Черноморие“, брой от
30.11.2007 г., действали към исковия период и понастоящем (след като с Решение
№ 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила на
20.01.2017 г. е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са
одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия за „Енерго-Про
Продажби“ АД). Съгласно чл.4, ал.1 от приложимите Общи условия „потребител на
електрическа енергия за битови нужди“ (съответно на понятието в §1, т.42 ДР на
ЗЕ в редакцията към датата на одобрение на общите условия) е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД.
Именно това са предпоставките, при осъществяването на които възниква твърдяната
от ищеца договорна връзка.
От представеното извлечение – справка по лице от
Служба по вписванията – Горна Оряховица се установява, че ответницата е
придобила процесния обект – имот на адрес гр.**************, през 2002 г. и на
22.08.2018 г. го е продала. За този период, обхващащ и част от процесния (23.06.2018 г. – 22.08.2018 г.), ответницата, като
собственик на имота, е била потребител
на електрическа енергия за битови нужди в същия обект и е дължала цената на
потребената в него електрическа енергия. През остатъка от процесния период –
23.08.2018 г. – 30.08.2020 г., ответницата не е била собственик на обекта, нито
се твърди или доказва да е била негов ползвател. Законът (чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ, §1,
т.2а и т.33а от ДР на ЗЕ) и приложимите Общи условия (чл.4, ал.1) определят
като страна в правоотношението с ищеца само собственика на електроснабдения
имот или ползвателя на същия – носител на ограниченото вещно право на ползване
или ползвател на облигационно основание, но ако е сключил договор за продажба
на електрическа енергия за същия имот. Последното е относимо само за тези
различни от собственика лица (приетото в Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г.
по тълк.д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС), а по отношение на промяната в
собствеността се касае за законово заместване на страната в правоотношението
(така Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на III Г.О. на ВКС).
Така когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено,
предходният собственик на имота, не дължи цената на доставената електрическа
енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Действително, съгласно
чл.17, ал.3 от Общите условия, ответницата е дължала уведомяване за промяната в
собствеността, но доколкото се касае именно за заместване на страна в
правоотношението по силата на закона, неизпълнението на това задължение може да
породи само претенция за обезщетяване на вреди, но не и запазване на качеството
длъжник на ищеца у ответницата. Така след 22.08.2018 г. ответницата вече не е
била страна по твърдяното от ищеца договорно правоотношение и не е дължала
заплащане на потребената в обекта електрическа енергия.
Видно от фактури №№ **********/13.08.2018 г. и **********/05.09.2018 г. на ответницата били начислени за заплащане общо 226,20 лв. – цена на потребена в периода 23.06.2018 г. – 30.08.2018 г. електрическа енергия. Посочената сума, както и обезщетението за забава в плащането в размер на законната лихва от падежите на всяка фактура (03.09.2018 г., съответно 25.09.2018 г.) в размер на 30,25 лв., са заплатени след предявяване на иска и преди приключване на съдебното дирене. Посоченото се установява от признанието на ищеца, направено в молби от 07.10.2020 г. и 29.10.2020 г. и извънсъдебно – в изходящото от него извлечение от сметка към 06.10.2020 г., съдържащо твърдения за неизгодния нему факт, че по партидата на процесния клиентски номер 150011****, няма неплатени задължения. От сравнението между посоченото извлечение и това, представено с исковата молба (към 17.01.2020 г.), е явно, че задължението е заплатено след предявяване на иска. По делото липсват данни, разколебаващи истинността на признанието, или такива, от които може да се направи извод за неговата симулативност, за което съдът следи служебно. С оглед посоченото съдът следва да зачете признанието и да приеме за установен факта, че исковите суми са заплатени в хода на висящото производство (в посочения смисъл Решение № 113/20.01.2016 г. по гр.д. № 955/2014 г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 84 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3361 / 2017 г. на III Г.О. на ВКС). По тази причина и доколкото моментът, към който се установява съществуването на вземането по реда на чл.422 ГПК, е датата на приключване на съдебното дирене (приетото в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСКТК на ВКС), процесните вземания са погасени чрез плащане и исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По присъждане на направените разноски:
Ищецът претендира присъждане на разноски въпреки, че
исковете му подлежат на отхвърляне, като мотивира искането си с това, че
ответникът е дал повод за завеждане на исковете. Искането му е частично
основателно.
Отговорността за разноски възниква от
неоснователното причиняване на правния спор от една от страните, поради което
зависи от изхода на делото. Ищецът има право на разноски при уважаване на иска
(чл.78, ал.1 ГПК), а ответникът – при отхвърляне на иска и при прекратяване на
делото (чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК). Чл.78, ал.2 ГПК урежда изключение от правилото
на чл.78, ал.1 ГПК – разноските се понасят от ищеца дори и ако искът му е
уважен, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска. По аргумент от противното от това правило, когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода
на делото (както в случая – погасяване на задълженията), искът бъде отхвърлен
или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да се присъдят
в полза на ищеца (приетите в т.1 на Решение
№ 119/01.12.1956 г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС принципни положения; Определение
№ 111/25.03.2020 г. по ч.т.д. № 111/2020 г. на II Т.О на ВКС; Определение № 417/22.10.2020 г. по ч.т.д.
№ 1785/2020 г. на II Т.О на ВКС и цитираната в тях съдебна практика). Настоящият
случай е такъв, но само за вземането за цена на електрическа енергия за периода
23.06.2018 г. – 22.08.2018 г., през който период ответникът е бил собственик на
имота, но е заплатил цената на потребената електрическа енергия едва в хода на
висящото срещу него исково производство по чл.422 ГПК. За останалата част от
исковия период, доколкото ответникът не е бил страна по правоотношение с ищеца
за процесния обект, той не е дал повод за водене на производството срещу него и
разноските ще следва да останат в тежест на ищеца.
Ищецът
е представил доказателства да е сторил в заповедното производство разноски от
75 лв. (25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), от
които пропорционално за периода 23.06.2018 г. – 22.08.2018 г., му се следват
67,28 лв. Представени са доказателства ищецът да е направил разноски в исковото
производство от 25 лв. за заплатена държавна такса. Доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт, дължи
се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Неговият размер, съгласно посочената норма, следва да бъде
определен от съда, но не повече от максималния размер съгласно чл.37 ЗПП вр.
Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразявайки правната
сложност на спора и цената на иска, както и осъществената защита – изготвяне на
искова молба, поддържане на иска и изразяване на становище чрез молби, без
явяване в отрито съдебно заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 100 лв. Така общият размер на разноските, направени от ищеца
в исковото производство пред настоящата инстанция е 125 лв., от които на ищеца
съразмерно се следват 112,13 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С.
С., Я.М.Д.и Д.К.Д.заедно срещу Е.З.А., ЕГН **********,***
и настоящ адрес: Нидерландия да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК
съществуването на вземания, както следва: за сумата от 226,20 лв. /двеста
двадесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща незаплатена цена
на потребена в периода от 23.06.2018 г. до 30.08.2018 г. електрическа енергия
по партида с клиентски номер 150011**** и абонатен номер ********** за обект на
адрес: гр.*******************, за които са издадени фактури в периода от
13.08.2018 г. до 15.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 04.02.2020 г. до окончателното й плащане и сумата от 30,25 лв. /тридесет лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането
на задължението в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка
фактура до 17.01.2020 г., за които е издадена заповед № 221/04.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 170/2020 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Е.З.А.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес: Нидерландия да заплати на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна
Тауърс-Г“, представлявано от
всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С. С., Я.М.Д.и Д.К.Д.заедно сумата от 67,28 лв. /шестдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и сумата от 112,13 лв. /сто и дванадесет
лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на
частта от исковете, за завеждане на които е дал повод ответникът.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: