O П Р E Д Е Л Е Н И Е
№………./………10.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание на ………………..октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 264 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „КОНТЕКС ДРУЖБА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, ул.Позитано 8 ет.4, представлявано заедно и поотделно от Кольо Кечовски и Катя Димитрова, чрез пълномощник адв.М.К., САК, с която срещу „П. Битсианис - Монопросопи Етерия Периоризменис Евтинис („П. Битсианис" ЛТД, P. BITSIANIS LTD.), вписано в Генерален търговски регистър на Република Гърция с №129997206000, седалище и адрес на управление: Република Гърция (Greece), гр.Солун, п.к. 56410 (Thessaloniki р.с. 56410), 7-мн километър Солун-Ореокастро (7th klm Thessaloniki - Orеokastro), представлявано от Плутархос Лрпстотелпс Битсианис, е предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва
с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.чл.327 от ТЗ за присъждане
на сумата от 73 910 евро, представляваща договорено
възнаграждение по неформален договор за изработка и доставка на мъжка модна конфекция, за което са
издадени фактури № 4586/12.10.2018 год., № 4599/19.10.2018
год., № 4612/26.10.2018 год., и № 4621/02.11.2018 год., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до датата на
окончателното плащане на главницата.
с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в плащането на
задълженията по всяка фактура, определено по размер от законната лихва, както
следва : за главница по фактура №4586/12.10.2018 -
законна лихва за забава за периода 02.11.2018-18.02.2020г. в размер на 2055,61
евро; за главница по фактура №4599/19.10.2018г. - законна лихва за забава за
периода 09.11.2018-18.02.2020г. в размер на 1485,05 евро; за главница по
фактура №4612/26.10.2018г. - законна лихва за забава за периода
16.11.2018-18.02.2020г. в размер на 3201,73 евро; за главница по фактура
№4621/02.11.2018г. - законна лихва за забава за периода 23.11.2018-18.02.2020 в
размер на 2743,01 евро.
Настоява се за
присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът„П. Битсианис - Монопросопи Етерия Периоризменис Евтинис („П.
Битсианис" ЛТД, P. BITSIANIS LTD.), редовно уведомен, депозира писмен
отговор, в който въвежда възражение за неподсъдност на делото на българския
съд; оспорва исковете по основание и размер. Настоява за отхвърляне
на искове изцяло.
Ищецът депозира допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК, с
която взема становище по изложените в отговора възражения.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа изложените в отговора на исковата молба и се
противопоставя на ищцовите твърдения, обективирани в допълнителната искова
молба, с което размяната
на книжа е приключила.
Обстоятелствата, на които ищецът основава
претенцията си, сочат на възникнало между страните по
делото облигационно правоотношение, основано на
неформален договор за покупко-продажба на стоки, като предвид въведените
твърдения за липса на изпълнение на задължението на купувача за плащане на
договорената цена следва
да се приеме, че е заявен за разглеждане иск за реално изпълнение на договорни
задължения по смисъла на чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД и
вр.чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, с оглед претенциите за присъждане на уговореното
между възнаграждение и лихви за забава.
С отговора на исковата молба счита, че българският съд не е международно
компетентен да разгледа и да се произнесе по спора, алтернативно, ако
възражението за липса на международна компететност на българския съд не бъде
уважено изразява становище, че искът не е предявен пред съответния местно
компетентен съд, по арг. от чл.107, ал.2 от ГПК. Ищецът счита възражението за
неоснователно.
Исковата претенция произтича от договор за международна продажба на
стоки, при което е налице съдебен спор с международен елемент, доколкото
предмет на иска е изпълнение на задължение по договор между страни, седалището
на една от които е държавата на сезирания съд. С оглед на международния елемент
на делото за определяне на
съда, който е международно
компетентен да
разгледа спора, се прилагат правилата на Регламент
(ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и
на Съвета от 12 декември 2012 година
относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Съгласно чл. 4 от регламента, определящ общата
компетентност, международно компетентен да
разгледа спора, е съдът по местоживеене на ответника, което по отношение на юридическите лица е тяхното седалище и
адрес по регистрация.
Доколкото основанието на исковите
претенции произтича от твърденията за валиден договор с предмет изработка и
доставка на стоки, съобразно установеното по Дело С-381/08, при които купувачът е определил изисквания относно
получаването и доставката на тези стоки и когато доставчикът е отговорен за качеството
и за съответствието на стоката с договора, то процесния договор има характера
на договор за продажба на стоки по смисъла на чл.5, точка 1, буква б), първо тире от Регламент /ЕО/
№44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година, напълно идентична норма с
приложимата разпоредба на чл.7, т.1, б.б – първо тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и
на Съвета от 12 декември 2012 година.
Съобразно установеното по Дело С-381/08
посочената норма следва да се тълкува в смисъл, че при дистанционна продажба
мястото, където съгласно договора стоките са доставени или е трябвало да бъдат
доставени, трябва да се определи въз основа на разпоредбите на този договор.
Ако на тази база мястото на доставка е невъзможно да се определи, без да се
направи позоваване на приложимото за договора материално право, това място е
там, където е физическото предаване на стоките, посредством което купувачът е
придобил или трябвало да придобие право на ефективно разпореждане с тези стоки
в крайното местоназначение на сделката по продажба.
В тази насока е и приетото по Дело С-87/10, че
мястото на доставка при дистанционна продажба е мястото, където съгласно
договора стоките са доставени или е трябвало да бъдат доставени, като същата трябва
да се определи въз основа на разпоредбите на този договор. За да се провери
дали мястото на доставка е определено „съгласно договора“, сезираната
национална юрисдикция трябва да вземе предвид всички релевантни термини и
клаузи на този договор, които могат ясно да укажат това място, вкл. термините и
клаузите, които са общопризнати и установени в международния търговски обичай,
като изготвените от Международната търговска камара клаузи Инкотермс.
Не се спори между страните, че същите са обвързани от действието на
валиден неформален договор за дистанционна доставка на стоки, произведени от
продавача по възлагане от купувача. В конкретния случай ищецът-продавач се
позовава на клаузата EXW, вписана в процесните фактури, издадени от
доставчика, което означава, че на преценка съдът следва да прецени представлява
ли същата уговорка в договора относно мястото на изпълнение по смисъла на чл.7, т.1, б.б – първо тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и
на Съвета от 12 декември 2012 година.
Посоченият по Инкотермс 2000 термин EXW /или франко завода/ означава, че купувачът поема почти
всички разходи и рискове в процеса на изпращане на стоката, като задължението на продавача е единствено да гарантира, че купувачът има
достъп до стоките. След като купувачът
получи достъп, всичко останало е негова отговорност (включително натоварването на стоките/. Рискът от погиването на стоката се прехвърля от продавача
на купувача в склада или офиса на
продавача, или на мястото, откъдето се взимат стоките.
С решението по
Дело С-87/10 е прието, че изготвените от Международната търговска камара клаузи
Инкотермс 2000 могат да позволят определянето в договора на мястото на доставка
по смисъла на точка две от диспозитива на дело Car Trim /Дело С-381/08/. Последното предписва ползването на прагматичен подход
при определяне на мястото на изпълнение, който се основава на чисто фактически
критерий, при който се отчита мястото на физическото предаване на стоките на
купувача, посредством което той придобива право на фактическо разпореждане с
тях в крайното местоназначение на сделката по продажба.
В конкретния
случай ответникът не оспорва наличието на клаузата EXW, доколкото не
оспорва, че по силата на същата, стоката е предадена на превозвач за доставка с
крайно местоназначение в гр.Солун, Гърция. Спори се от ответника относно факта
дали клаузата е елемент от договора, който установява мястото на доставка и на
изпълнение и относно съдържанието на клаузата, съгласно която се осъществява
или не фактическо предаване на стоката на получателя.
В настоящия казус
е налице неформален договор за изработка и продажба на стоки, като въпросната
клауза е реквизит от едностранно разписана /от доставчика/ фактура. Не се твърди от ищеца и не са ангажирани
доказателства за фактическо предаване на стоката на купувача /така товарителницата
от 12.10.2018г. не е разписана от получател; по отношение на всички доставки
липсват приемо-предавателни документи, разписани от страните по сделките/. Това
налага извода, че клаузата EXW удостоверява само начина на изпращане на
стоките от продавача към купувача и поемането на свързаните с действието
разходи и рискове, без да позволява да се определи мястото на доставка и на
изпълнение по смисъла на чл.7, т.1,
б.б – първо тире от Регламент
(ЕС) № 1215/2012. Не се установява по
безпротиворечив начин, че клаузата EXW е част от договора между страните, т.е.
между тях е уговорено, че стоките ще са достигнали крайното местоназначение в
помещенията на продавача и сделката по продажба ще бъде изпълнена с предаването
на стоките на купувача, който е дошъл да ги вдигне франко завода на доставчика.
Поради
това и доколкото в кориците на делото липсват доказателства за това страните да
са уговорили нещо различно, компетентен
да разгледа спора е съда по мястото на изпълнение на задължението, а именно
седалището на ответника, тъй като там е мястото, където купувачът придобива право на ефективно
разпореждане в крайното местоназначение на сделката по продажба. По горните съображения съдът намира, че не е
компетентен да разгледа делото, при което образуваното производство ще трябва да
се прекрати.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА, че Окръжен съд ВАРНА не е международно компетентен да разгледа предявените от „КОНТЕКС ДРУЖБА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, ул.Позитано 8 ет.4, представлявано заедно и поотделно от Кольо Кечовски и Катя Димитрова, чрез пълномощник адв.М.К., САК, срещу „П. Битсианис - Монопросопи Етерия Периоризменис Евтинис („П. Битсианис" ЛТД, P. BITSIANIS LTD.), вписано в Генерален търговски регистър на Република Гърция с №129997206000, седалище и адрес на управление: Република Гърция (Greece), гр.Солун, п.к. 56410 (Thessaloniki р.с. 56410), 7-мн километър Солун-Ореокастро (7th klm Thessaloniki - Orеokastro), представлявано от Плутархос Лрпстотелпс Битсианис, в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва
с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.чл.327 от ТЗ за присъждане
на сумата от 73 910 евро, представляваща договорено
възнаграждение по неформален договор за изработка и доставка на мъжка модна конфекция, за което са
издадени фактури № 4586/12.10.2018 год., № 4599/19.10.2018
год., № 4612/26.10.2018 год., и № 4621/02.11.2018 год., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до датата на
окончателното плащане на главницата.
с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в плащането на
задълженията по всяка фактура, определено по размер от законната лихва, както
следва : за главница по фактура №4586/12.10.2018 -
законна лихва за забава за периода 02.11.2018-18.02.2020г. в размер на 2055,61
евро; за главница по фактура №4599/19.10.2018г. - законна лихва за забава за
периода 09.11.2018-18.02.2020г. в размер на 1485,05 евро; за главница по
фактура №4612/26.10.2018г. - законна лихва за забава за периода
16.11.2018-18.02.2020г. в размер на 3201,73 евро; за главница по фактура
№4621/02.11.2018г. - законна лихва за забава за периода 23.11.2018-18.02.2020 в
размер на 2743,01 евро.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 264/2020 г. по описа на съда.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд ВАРНА в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: