Решение по дело №404/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 430
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 21 декември 2022 г.)
Съдия: Полина Петрова Бешкова
Дело: 20225300900404
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900404 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във
вр. с чл. 79 ЗЗД, обективно съединен с акцесорен иск за присъждане на
законна лихва по чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба от „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Д.Д.М. и
С.Л.С., против С. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за
кредит за текущо потребление от 04.11.2019 г., по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лв. със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му. За
предоставения кредит кредитополучателят поел задължение да заплаща на
кредитора променлива възнаградителна лихва в размер на 5,85 % годишно и
0,02% на ден, към датата на сключване на договора за кредит, формирана от
стойността на референтен процент, представляващ индикатор „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1
ден до 2 години“ 0,170 %, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,680 %,
предоставена с оглед сключения между страните Договор за ползване на
пакет Частно банкиране на банката. В т. 7.3 от договора било предвидено, че
лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент
при предпоставки, ред и срокове, посочени в общите условия, приложими
към договора.
1
На 04.11.2019 г. съгласно условията на подписания договор банката
наредила сумата по разрешения кредит на кредитополучателя към
разплащателна сметка IBAN № ***, с титуляр С. Г. П., като със същата сума е
заверена кредитна сметка № ***. С превеждането на сумата ищецът изпълнил
поетото по договора задължение.
На 11.05.2020 г., с оглед пандемичната по това време обстановка в
страната, между страните било сключено Допълнително споразумение с
избрана схема за отсрочване на лихви и главница за срок от шест месеца. На
основание т. 16 от споразумението всички останали клаузи от договора за
кредит останали непроменени. Изготвен бил и подписан нов погасителен
план от кредитора.
Ответникът допуснал просрочие в погасяване на кредита, като
последната погасена от него вноска била с падеж 05.08.2020 г. и част от
вноска с падеж 05.09.2020 г. Поради допусната забава в плащанията и
обслужването на кредита, банката предприела действия по обявяване на
предсрочната му изискуемост, като на 12.05.2022 г. на ответника била връчена
покана – уведомление изх. № 01-20-06468/06.04.2022 г. чрез връчител към
ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, по
реда на чл. 47 ГПК. Поканата съдържала изрично изявление на кредитора, че
от момента на получаването й кредитът ще се счита за предсрочно изискуем.
За реализиране на вземането си, на 02.06.2022 г., банката депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо
С. Г. П., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 8107/2022г. по описа
на РС – Пловдив. Към датата на подаване на заявлението непогасени били
двадесет и една месечни вноски, описани подробно по падежи и размери в
исковата молба. След извършена справка в НБД „Население“ заповедният съд
констатирал, че настоящият адрес на ответника е в ***, поради което с
Разпореждане № 12743/03.06.2022 г. оставил без уважение искането на ищеца,
на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, като му указал възможността да предяви
осъдителен иск за претенцията си в едномесечен срок, считано от изтичане на
срока за обжалване на разпореждането.
В указания срок ищецът е предявил претенцията си пред настоящия съд,
като с оглед на изложените обстоятелства моли съда да постанови решение, с
което да осъди С. Г. П. да плати на „Банка ДСК“ АД, в качеството му на
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2019
г., следните суми:
- сумата от 48 521.03 лв. - главница, ведно със законна лихва, считано
от 02.06.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателното плащане;
- сумата от 5 039 лв. - договорна лихва за периода от 05.09.2020 г. до
22.05.2022 г.;
- сумата от 1 254.40 лв. - разсрочени лихви за периода от 05.03.2020 г.
до 05.09.2020 г.;
2
- сумата от 580.72 лв. - обезщетение за забава за периода от
05.09.2020г. до 22.05.2022 г.;
- сумата от 13.78 лв. - законна лихва за периода от настъпване на
предсрочна изискуемост 23.05.2022 г. до 02.06.2022 г.
- сумата от 120 лв. заемни такси.
В условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме, че липсва
валидно връчване на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, моли да се счете, че това право на банката е упражнено с връчване на
настоящата искова молба, имаща характер на покана за изпълнение, на
ответника. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против
ответника.
Съдът намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 239 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение против ответника, което с оглед на разпоредбата на
чл. 239, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
Първо, на ответника е указана последицата от неспазване на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Второ, претенцията на ищеца – с оглед на приложените към исковата
молба писмени доказателства, е вероятно основателна.
Затова предявеният иск ще се уважи изцяло.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски в размер на общо 1 952 лв – за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство
съобразно списък на разноските на л. 87 и доказателствата за действително
направен разход в този размер.
По тези съображения и на основание чл. 239 ГПК съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 следните дължими по договор
за кредит за текущо потребление от 04.11.2019 г суми: сумата от 48 521.03
лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от 02.06.2022 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане; сумата от 5 039 лв. - договорна лихва за периода от
05.09.2020 г. до 22.05.2022 г.; сумата от 1 254.40 лв. - разсрочени лихви за
периода от 05.03.2020 г. до 05.09.2020 г.; сумата от 580.72 лв. - обезщетение
3
за забава за периода от 05.09.2020г. до 22.05.2022 г.; сумата от 13.78 лв. -
законна лихва за периода от настъпване на предсрочна изискуемост
23.05.2022 г. до 02.06.2022 г.; сумата от 120 лв. заемни такси, както и сумата
от 1 952 лв разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО – като неприсъствено, не подлежи на обжалване.
Защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4