№ 243
гр. Шумен, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500416 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №132/9.08.2023г. по гр.д.№164/2023г. по описа на ВПРС , съдът е
отхвърлил предявеният от Е. М. М., ЕГН: **********, с пост. адрес: с. ...., общ. ....., обл.
Шумен, ул. „......“ № 18 срещу Териториално поделение "ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО ....." на "Североизточно държавно предприятие" ДП гр. Шумен, ЕИК ......,
представлявано от Директора инж. В.К., със седалище и адрес на управление: гр. ....., общ.
....., обл. Шумен, ул. „.......“ №133 иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 74 от
10.02.2023 год., на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във връзка със Заповед № 73 от 10.02.2023
год. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, изд. от Директора на ТП ДГС .....
В.К. и неговата отмяна, като неоснователен и недоказан, отхвърлил е предявения от Е. М.
М. срещу Териториално поделение "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ....." на
"Североизточно държавно предприятие" ДП гр. Шумен иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Горски стражар“,
като неоснователен и недоказан, отхвърлил е предявения от Е. М. М. срещу Териториално
поделение "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ....." на "Североизточно държавно
предприятие" ДП гр. Шумен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал.
1 от КТ за заплащане на сумата от 12 847,83 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 11.02.2023г. до 11.08.2023
год. включително, при съобразяване на обстоятелството, че в шест месечния период от
1
датата на прекратяването на трудовото му правоотношение, ищецът е бил назначен при друг
работодател – „....“ гр. ..... за периода от 22.02.2023 год. до 27.03.2023 год., когато трудовото
правоотношение е прекратено, за по[1]ниско трудово възнаграждение, ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 07.04.2023 г., до окончателното й
заплащане, като неоснователен и недоказан, осъдил е Е. М. М., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ....." на "Североизточно държавно
предприятие" ДП гр. Шумен сумата от 2802,17 лева, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е обжалвано от Е. М. М., действащ, чрез пълномощника си адв.Д. Р. от АК
Шумен, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да уважи
предявените искове.
Териториално поделение "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ....." на
"Североизточно държавно предприятие" ДП гр. Шумен е депозирало отговор на въззивната
жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без
уважение и потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба на ищеца е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна
страна и при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Не е спорно по делото, че ищецът Е. М. М. е работил при ответника Териториално
поделение "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ....." на "Североизточно държавно
предприятие" ДП гр. Шумен на длъжност „горски стражар“. Със заповед № 73/ 10.02.2023
год. на Директора на ответното предприятие е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на ищеца, поради извършени от страна на последния дисциплинарни
нарушения по смисъла на чл. 187, т. 10, т. 8, предл. първо и второ от КТ – неизпълнение на
други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение, а
именно: отговорност „за достоверност на информацията, която излага“, задължение да не
злоупотребява с доверието на работодателя и отговорност да не извършва действия, които
довеждат до уронване престижа на ДГС. Със Заповед № 74/10.02.2023 год. на Директора на
2
предприятието работодател трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради наложеното с горецитираната заповед дисциплинарно
наказание „уволнение“, считано от 10.02.2023 год., като заповедта е връчена на ищеца лично
на 15.02.2023 год., за удостоверяване на което обстоятелство последният е положил подписа
си на заповедта.
В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да
докаже неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнениекато докаже,
че законосъобразно е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от
работника дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 10, чл. 187, т. 8 от КТ, т.е., че
обжалваната заповед е мотивирана и материално-правно законосъобразна и са спазени
изискванията на закона
В настоящия случай съдът намира, че от доказателствата по делото се установява
по безспорен начин, че ищецът е извършил посочените в заповедта дисциплинарни
нарушения. Уволнението на ищеца е извършено при спазване на разпоредбите на чл.193 и
чл.194 от КТ , като заповедта е и мотивирана съгласно изискванията на чл.195 от КТ.
Със сигнал вх. № 3919/13.12.2022 год. до Директора на ответното предприятие (л.
56 от трудовото досие) ищецът е сигнализирал за нерегламентирана сеч в отдел 62 „З“,
състояща се в сеч на немаркирани дървета, домаркиране на дървета с по-ярка зелена боя,
маркирани дънери след извършване на сечта. Депозиран е и доклад от ищеца във връзка с
горния сигнал (л. 56 от ТД), в който последният е посочил, че от досието на подотдел 62 „З“
липсвали листите, с които е работил по време на маркирацията на дървесните видове бял
бор и черен бор, както и тяхната рекапитулация. Във връзка със сигнала ищецът е дал
обяснения досежно начина, по който е констатирал нерегламентирана сеч. Със заповед №
575/ 15.12.2022 год. директорът е назначил комисия, която в присъствието на ищеца да
извърши теренна проверка в процесния подотдел. В изпълнение на горецитираната заповед
ищецът е изготвил доклад (л. 51 от ТД), в който е посочил, че при извършената теренна
проверка било констатирано, че дърветата са били маркирани с 2 нюанса зелена боя, което
буди съмнение за премаркиране, имало спорно 10 бр. дървета черен бор, отсечени, но
немаркирани, изписани били отсечени дървета бял бор, каквито реално не са били отсечени
в отдела. В доклад вх. № 3970/ 16.12.2022 год. на комисията, назначена във връзка със
Заповед № 555/14.12.2022 год. (л. 25-26 от трудово досие), е отразено, че при проверка на
досието на подотдел 62 „З“ се установило, че не е направена цялостна рекапитулация на
дървесен вид „черен бор“ като са пропуснати да се добавят 237 бр. дървета преди
сортиментирането на отдела, поради което се получава разлика между прогнозираното и
добито количество дървесина. Посочено е, че всички документи са налични в досието с
изключение на това, че липсва подпис на маркиращия лесовъд (ищеца) на стр. 4 от карнет
описа. Приложен е констативен протокол № 000133/ 16.12.2022 год., изготвен от комисия,
назначена във връзка със Заповед № 575/ 15.12.2022 год. в присъствието на ищеца (л. 9 15 от
ТД), в който е отразено, че при проверката на процесния подотдел няма отсечени
немаркирани дървета, няма премаркирани дървета, въпреки наличието на два различни
3
нюанса на зеления цвят на маркировката, няма прясно маркирани дънери след извеждането
на сечта. Почти по цялата площ на насаждението има маркирани стоящи дървета, няма
следи от прясно маркирани стоящи дървета и дънери. Констатирано е, че при извеждането
на сечта и извозването на дървесината има около 10 бр. дънери, които имат наранени КГМ в
основата им. Протоколът е подписан от съставителите и от ищеца, без отразено особено
мнение или забележки и допълнения от негова страна. Приобщен е констативен протокол №
506245, изготвен от служители при СИДП ДП – Шумен (л. 23 от ТД), в който е отразено, че
след посещение на подотдел 62 „З“ са констатирани следните обстоятелства: за територията
има издадено позволително за сеч, има започнато извозване на отсечена дървесна маса,
пъновете на отсечените дървета са проверени, като всички проверени пънове имат КГМ
(контролна горска марка) със зелена боя. Установено е, че между позволителното за сеч и
реално отсеченото има несъответствие в категория „едра строителна дървесина“, като по
позволително е предвидено 5 куб.м. бял бор и 44 куб. м. черен бор (общо 49 куб. м.), а са
отсечени 125, 45 куб. м. Изготвен е доклад от Гл. експерт при Регионална Дирекция по
горите - Шумен (л. 22 от ТД), в който е отразено, че на отсечените дървета е поставена
видима КГМ, спазен е технологичният план, като в частта, в която е изведена сечта (на
около 70% от площта) насаждението е в добро състояние и отговаря на критериите за
извеждане на сечта. Проверена е боята на отбелязаните и маркирани неотсечени дървета,
като не е установена прясна боя от домаркиране. Извършена е проверка на досието на
отдела, от която се установява, че данните за белия и черен бор не са добавени към
сортиментните ведомости. С писмо изх. № 896/ 19.12.2022 год., директорът на ответното
предприятие е изискал нови обяснения от ищеца защо не е констатирал по надлежния ред
(чрез съставяне на констативен протокол и АУАН) установеното от него нарушение в ДГТ,
за което е подал сигнал. В дадените в тази връзка обяснения не е дал отговор на така
поставения въпрос, като поддържа, че в подотдел 62 „З“ не е отсечено нито едно дърво от
дървесен вид „бял бор“, но е експедиран такъв. С писмо изх. № 147/03.02.2023 год. (л. 37 от
ТД) са изискани обяснения от ищеца във връзка с нарушения на трудовата дисциплина по
повод подадения от него сигнал от 13.12.2023 год. на тел. 112. В писмото са посочени
конкретно и изчерпателно извършените от работника според работодателя нарушения на
трудовата дисциплина. Ищецът е изготвил доклад вх. № 537/ 09.02.2023 год., в който
поддържа, че от 2012 год. Директорът е бил негативно настроен към него. Допълнил е, че от
досието на подотдела липсвали неговите листи и рекапитулацията, не било отсечено нито
едно дърво „бял бор“, а в документацията се съдържала информация в обратен смисъл. Със
заповед № 71/ 07.02.2023 год. на директора (л. 9 1 от трудовото досие) е назначена комисия,
която да даде становище дали е налице несъответствие между действията на ищеца с
вменените му по длъжностна характеристика за длъжност „горски стражар“ задължения. С
протокол от 08.02.2023 год. комисията е установила несъответствия, изразяващи се в това,
че вместо да подаде сигнал на прекия си ръководител и да изчака да се извърши проверка от
предприятието, той се е обадил на тел. 112 и по този начин е уронил престижа на ДГС.
Приложено е по делото обяснение от С.М. – лесничей при ТП ДГС „.....“ (разпитан по
делото), в което е посочил, че на един опис маркиращите лесовъди са отразявали и двата
4
дървесни вида „бял бор“ и „черен бор“, което опровергавало твърдението на ищеца, че
единият от теренните листи липсва. В обяснението си М. е посочил, че грешката, довела до
погрешна рекапитулация е на маркиращия лесовъд, който не е подал пълна информация
досежно черния бор. Освен това е посочил, че ищецът се е подписал на сортиментните
ведомости. Представен е договор № 66/ 19.10.2022 год. и анекс към него, сключен между ТП
ДГС ....., от една страна като продавач и ....“ ООД, от друга страна, като купувач/ изпълнител
на дървесина по подотдел 62 „З“. Приложени са още превозни билети за процесния отдел,
изд. на фирма „....“ ООД за месец декември 2022 год.
По делото пред ВПРС са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
трима свидетели, водени от ответника – свид. В.Ф.З., служител при ответника на длъжност
„Специалист лесовъдство“, свид. С.М. М., служител при ответника, на длъжност
„Специалист лесовъдство“ и свид. Б.Х.М., служител при ответника на длъжност
„ръководител ГСУ“ в ТП “ДГС“-...... Св.М. излага, че ищецът подал сигнал на тел. 112 за
извършена незаконна сеч в под отдел 62“З“ и за осъществено домаркиране на дървета.
Свидетелят е категоричен, че три комисии са работили по сигнала на ищеца и никоя от тях
не е констатирала незаконна сеч или домаркиране на дървета в подотдел 62 „З“. Излага, че
извършената грешна рекапитулация на посочения дървесен вид дава обяснение защо
количеството дървесина, която е отрязана е в повече от това, което е било заложена в
сортиментната ведомост първоначално. Разказва, че през 2023г., преди освобождаването на
ищеца, директорът на ДГС-..... след като установил, че има дървета, които са маркирани, но
не са в сортиментната ведомост, издал заповед за инвентаризация на същия подотдел, което
е причината да има изготвено ново досие, като сортиментната ведомост е от 24.01.2023г.
Според свидетеля, в случая, независимо, че са отсечени близо 300% повече дървета, не е
налице незаконна сеч, тъй като тези дървета са били маркирани, поради което не са
незаконно отсечени. Допълва, че по превозни билети е отсечено това, което е прието с
приемо- предавателен протокол. Отсечените в повече дървета са били предадени на
предприятието, което е собственик на дървесината, с приемо-предавателни протоколи.
Св.М. излага, че е пряк началник на ищеца. Сочи, че първото досие на подотдела е
изготвено от ищеца, който е длъжен като маркиращ лесовъд да изготви цялостната
документация за отдела. След започване на сечта се установило, че при някои дървесни
видове търсеното количество по позволително за сеч е в пъти повече, което наложило
прекратяване на сечта в под отдела за известен период от време до установяване на
причините за констатираното несъответствие. Твърди, че във връзка с подадения от ищеца
по тел. 112 сигнал за извършена незаконна сеч и домаркиране на дървета в подотдел 62 „З“
били извършени проверки от различни институции, като твърдените нарушение не били
констатирани. Не била установена и липсваща документация, но имало пропуск на ищеца
във рекапитулацията, водещ до такава грешка - прогнозните количества не отговарят на
добитите. Твърди, че немаркирани дървета не са били отсичани. Допълва, че след сигнала на
тел. 112, подаден от ищеца за предприятието работодател са настъпили вреди, изразяващи се
в уронване на престижа на фирмата, която извежда сеч, както и на самото стопанство.
Излага, че с поведението си ищецът е пренебрегнал отговорностите си към прекия си
5
началник (т.е. към него самия), както и към директора.
В случая дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на ищеца, поради
това, че същият е подал неверен сигнал за домаркиране на дървета с различна боя в
подотдел 62 „З“, с което е нарушил задълженията си по длъжностна характеристика, а
именно информацията, която изготвя да е достоверна и да не злоупотребява с доверието на
работодателя - дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 10, чл. 187, т. 8 от КТ. Тези му
действия, според работодателя са довели до уронване престижа на ДГС и са тежки, поради
което е наложено най-тежкото наказание „уволнение“. Хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от
КТ, включва три отделни състава: злоупотреба с доверието на предприятието, уронване на
доброто име на предприятието и разпространяване на поверителни за предприятието
сведения. „Злоупотреба с доверието на работодателя“ може да се прояви в различни форми,
чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник/служител и работодател. „Уронване на доброто име на предприятието“ е
нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети
лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на
конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието. В заповедта за
уволнение на ищеца работодателят всъщност изчерпателно е посочил нарушенията на чл.
187, т. 10 от КТ, а те са нарушения на длъжностната му характеристика: отговорност за
„достоверност на информацията, която изготвя“, задължение при изпълнение на работата, за
която се е договорил „да не злоупотребява с доверието на работодателя“, за което носи и
поета отговорност; да не извършва „действия, довели до уронване престижа на ДГС“.От
събраните доказателства се установи, че описаните в процесната уволнителна заповед
дисциплинарни нарушения са извършени от ищеца.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че подаденият от него на 13.12.2022
год. първо на тел. 112, а след това и до работодателя сигнал за извършване на незаконна сеч
и домаркиране на дървета в подотдел 62 „З“ съдържал достоверна информация, като в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание същото е наложено само за нарушение
относно подадена от ищеца информация и твърдения за домаркиране на дървета в
подотдел 62 „З“. Установено е от няколко независими комиси – една при ответното
предприятие, която е извършила оглед на място в присъствието на ищеца, една от
служители при СИДП ДП – Шумен (л. 23 от ТД) и от констатациите на Гл. експерт при
Регионална Дирекция по горите - Шумен, че за територията има издадено позволително за
сеч, всички проверени пънове имат КГМ (контролна горска марка) със зелена боя, която е
видима, че е спазен технологичният план, като в частта, в която е изведена сечта (на около
70% от площта) насаждението е в добро състояние и отговаря на критериите за извеждане на
сечта, че боята на отбелязаните и маркирани неотсечени дървета е проверена, като не е
установена прясна боя от домаркиране. Тези констатации се подкрепят и от показанията на
разпитаните по делото свидетели на ответната страна. Горните констатации , изготвени от
различни лица и органи, са еднопосочни и взаимно допълващи се и опровергават
твърденията на ищеца за осъществявана незаконна сеч и домаркиране на дървета, тъй като
6
били използвани 2 различни нюанса на зелена боя.
Ето защо, с подаването на недостоверна информация за извършено домаркиране на
дървета в подотдел 62 „З“ ищецът действително е нарушил задълженията и отговорностите
си по длъжностната му характеристика, съгласно която носи отговорност за достоверност на
изнесената от него информация и с което действие той е уронил престижа на ДГС
(създавайки невярно убеждение у други институции и в общността, че в ДГС се извършва
незаконна дейност – домаркиране на дървета и извършване на незаконна сеч) и е
злоупотребил с доверието на Директора на ДГС, който е приел подадения от ищеца на
13.12.2022 год. сигнал и добросъвестно е разпоредил да се извърши проверка. Действията на
ищеца са довели и до реакцията на дружеството съконтрахент на работадателя „....“ ООД
,което дружество е депозирало жалба до ответника за претърпени от дружеството
репутационни щети в резултат от действията на ищеца , с оглед на което действията на
ищеца са довели до уронване на доброто име и авторитета на работателя пред трети лица.
Във въззивната жалба се твърди ,че заповедта за уволнение не била достатъчно
мотивирана с конкретните законови текстове ,които били нарушени от цитираните
многобройни закони и наредби и това затруднявало правото на защита на ищеца. Съдът
счита това възражение за неоснователно ,като заповедта на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение на ищеца съдържа всички предвидени в чл. 195, ал. 1
от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описани са нарушенията на трудовата
дисциплина, датата на тяхното извършване, както и е посочено наказанието и законният
текст, въз основа на който то е наложено. Напълно ясно става посредством описаните в
заповедта фактически обстоятелства защо според работодателя се е стигнало до злоупотреба
с доверието му и уронване на престижа му. Факт е, че в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е посочено, че ищецът е нарушил ЗГ, Наредба № 8/ 05.08.2011
год. за сечите в горите, Наредба № 5/ 31.07.2014 год. за строителството в горските територии
без промяна на предназначението им, Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрол и опазване
на горските територии, но не са посочени конкретни разпоредби от цитираните нормативни
актове, което обаче не води до липсата на мотивирана заповед. Следва да се има предвид,
обаче, че работодателят всъщност изчерпателно е посочил конкретните допуснати
нарушения на трудовата дисциплина , а те са нарушения на длъжностната му
характеристика: отговорност за „достоверност на информацията, която изготвя“, задължение
при изпълнение на работата, за която се е договорил „да не злоупотребява с доверието на
работодателя“, за което носи и поета отговорност; отговорност да не извършва „действия,
довели до уронване престижа на ДГС“. В заповедта е посочено достатъчно конкретно,
достъпно и разбираемо за работника защо му се налага дисциплинарно наказание, като са
посочени релевантните норми на КТ, които според работодателя са нарушени.
Във въззивната жалба се оспорва твърдението на работодателя ,че ищецът бил
подал сигнал до телефон 112 и е съобщил ,че в района му в отдел 62 б.“З“е домаркирано с
по-ярка зелена боя. Сам ищецът е признал в исковата си молба ,че е подал сигнал за това
домаркиране и съдържанието на сигнала се потвърждава и от представеният протокол за
7
сигнал №56593 постъпил на 13.12.2022г. в 8.00 часа в който е отразено това съдържание на
стр.46 от делото на НПРС, като от доказателствата по делото се установи ,че такова
доракиране не е установено от проверяващите на место лица и комисии.
Във въззивната си жалба жалбоподателят твърди ,че при уволнението му не била
спазена разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ. Въззивният съд счита ,че при определяне на
дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на служителя, съобразил е обстоятелството, че в
едногодишния срок преди нарушението не са били налагани други дисциплинарни
наказания на ищеца и правилно е приел, че извършеното нарушение следва да се
квалифицира като тежко. Изнесените от ищеца твърдения за домаркиране на дървета в
подотдел 62 „З“ ,което е на територията на ответното предприятие са достигнали до широк
кръг от лица и институции и безспорно са довели до уронване на престижа на работодателя
в обществото и накърняване на авторитета му и тези твърдения са създала съмнения ,че на
територията на предприятието се допуска незаконна сеч , като дружеството ,което е
извършило сечта в този район е депозирало и жалба до ответника ,че то е претърпяло
репутационни щети от поведението на ищеца. Предвид гореизложеното работодателят
правилно и законосъобразно е наложил наказанието и е спазил чл.189 ал.1 от КТ.
Предвид гореизложеното ,съдът счита , че ищецът е допуснал сочените в заповедта
му за налагане на наказание дисциплинарно уволнение нарушения на трудовата дисциплина
и предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и
за неговата отмяна е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Поради акцесорния си характер и с оглед изхода от правния спор по иска чл.344
ал.1 , т.1 от КТ , неоснователни се явяват и исковете за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението за период от шест месеца в
размер на 12 847.83лв. ведно с искане за присъждане на законната лихва, считано от датата
на исковата молба до окончателно плащане.
С исковата си молба ищецът е предявил срещу ответника и осъдителен иск с пр.
осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да изплати
на ищеца удържаното на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер
на 2206,60 лв, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда до
окончателното му изплащане, но този иск не е бил разгледан от ВПРС и в постановеното
решение липсва произнасяне по този иск . ШОС е въззивна инстанция и не може да
разглежда и да се произнася относно иск ,който не е бил разгледан от първоинстанционният
съд. Поради това и ШОС не може да се произнесе с решението си по отношение на иска по
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да изплати на
ищеца удържаното на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на
2206,60 лв, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда до
окончателното му изплащане.
Ето защо решението на ВПРС е правилно и законосъобразно и следва да се
8
потвърди , като депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Съобразно изхода от спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 2 802.17лв. за адвокатски хонорар .
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №132/9.08.2023г. по гр.д.№164/2023г. по описа на ВПРС.
ОСЪЖДА Е. М. М., ЕГН: **********, с пост. адрес: с. ...., общ. ....., обл. Шумен, ул.
„......“ № 18 да заплати на Териториално поделение "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО
....." на "Североизточно държавно предприятие" ДП гр. Шумен, ЕИК ......, представлявано от
Директора инж. В.К., със седалище и адрес на управление: гр. ....., общ. ....., обл. Шумен, ул.
„.......“ №133 разноски по делото за въззивната инстанця в размер на 2 802.17лв. за
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок считано от 31.10.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9