№ 126799
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110132159 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „..“ АД с ЕИК .. (заявител) срещу Р. С. Д. с ЕГН
********** (длъжница) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания,
произтичащи от сключен договор за потребителски кредит. Претендираните суми са 1 200
лева главница; 85 лева и 40 стотинки възнаградителна лихва за периода 01. 02. 2022 г. – 24.
05. 2022 г.; и 86 лева и 75 стотинки законна лихва, начислена от 25. 05. 2022 г. до 23. 05.
2023 г. Заявителят твърди, че тези парични вземания са му били цедирани, както и че
цесията е била съобщена на длъжницата.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори,
сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се
прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При
констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или
отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2
ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за потребителски
кредит № .. от .. г. и приложение № 1 (погасителен план) към него, предполагаемият частен
праводател на заявителя е предоставил на длъжницата парична сума в размер на 1 200 лева,
а тя се е задължила да му върне главницата заедно с фиксирана възнаградителна лихва в
размер на 40, 05 % на седемнадесет ежеседмични вноски (първите две от които в размер на
9 лева и 35 стотинки, а останалите петнадесет – в размер на 85 лева и 7 стотинки всяка).
Годишният процент на разходите при това положение според данните по договора за
потребителски кредит е в размер на 49, 82 %. Макар и заявителят да не претендира
неустойка, заповедният съд констатира, че такава е била уговорена между страните в случай
че длъжницата не предостави определено обезпечение (чл. 11 от договора). Неустойката е в
размер на 524 лева и 25 стотинки, като страните са уговорили разсроченото й плащане на
вноски, посочени в погасителния план.
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били
те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не
1
може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения,
определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита
за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси,
комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за
потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от
потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит
(пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Уговорената неустойка по чл. 11 от
договора за потребителски кредит в размер на 524 лева и 25 стотинки, която сама по себе си
е близо 50 % от главницата по кредита, съдът приема за косвен разход по кредита, защото
възниква при сбъдване на отлагателно условие (неизпълнение на акцесорното задължение да
се даде уговореното между страните обезпечение). Че тя е разход по потребителския кредит
личи и от включването й в погасителния план. Тя е трябвало да бъде включена при
изчисляването на годишния процент на разходите, но страните са пропуснали да го сторят.
При правилно изчисляване на годишния процент на разходите и въз основа на стойността на
тази неустойка, той надхвърля императивния максимум по чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на
разходите в договора за потребителски кредит обуславя недействителността му на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за
потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите
произтича от правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите
последици от сключването на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с
предложения за сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може
евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова посочване в договора на годишен процент на
разходите, който не съответства на действителния, съставлява заблуждаваща търговска
практика и следва да се приеме за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение
№ 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.;
решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022
г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело №
8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело
№ 9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр.
дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в.
гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в.
гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав
по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен
състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). Обстоятелството, че със заявлението не се претендира
неустойката по чл. 11 от договора за потребителски кредит, не засяга извода за
недействителността на договора, който произтича от самото му съдържание. При това
положение потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Той не дължи лихви или
други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).
По изложените съображения заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение
единствено за претендираната главница по кредита (неговата чиста стойност) и да отхвърли
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в останалата част за претендираните
лихви (възнаградителна и мораторна). Със заповедта за изпълнение следва да бъдат
присъдени пропорционално разноските за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
2
Гражданския процесуален кодекс на „..“ АД с ЕИК .. в частта, в която се претендира от
Е.А.И. с ЕГН ********** заплащането на сумата 85 лева и 40 стотинки възнаградителна
лихва за периода 01. 02. 2022 г. – 24. 05. 2022 г. и сумата 86 лева и 75 стотинки законна
лихва, начислена от 25. 05. 2022 г. до 23. 05. 2023 г., които суми се претендират във връзка с
договор за потребителски кредит № .. от .. г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Електронен препис от разпореждането да се връчи на „..“ АД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3