Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.04.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV„Д” въззивен състав, в закрито
заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от мл.съдия Петрова ч.гр.д. № 1135 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба с вх.№ 299/22.01.2018г. на взискателя К.К.Б., чрез адв. М.- САК срещу
Разпореждане от 18.09.2018г. на ДСИ К. М.при СРС, по изпълнително дело № 20161110400089/2016г.,
с което е оставена без уважение молбата на взискателя Б. за извършване на въвод
във владение в недвижим имот: северна
стая, находяща се на първи етаж в къща на ул.“*******, гр.София, район
Сердика.
Жалбоподателят
твърди, че атакуваният отказ на ДСИ К. М.при СРС е незаконосъобразен, т.к.
неправилно съдебният изпълнител е приел, че А.И.Д.е трето за изпълнението лице,
което се позовава на права, конкуриращи тези на взискателя, поради което
въводът не може да бъде извършен. Твърди че А.Д.е длъжник, а не трето лице.
Твърди, че определение № 26219/05.10.2017г. на СГС е било приложено по
изпълнителното дело и от него е видно, че СГС е обезсилил определението на СРС
– 82 състав, с което е спряно изпълнителното производство и е прекратил
производството по жалбата на А.Д., като недопустим. Предвид изложеното намира,
че отказът на ДСИ К. М.за извършаване на въвод във владение на процесния
недвижим имот е незаконосъобразен и моли като такъв да бъде отменен от съда.
В срока по чл. 436,
ал. 3, изр. 1 ГПК е подадено възражение
от третото лице А.И.Д.. В него се иска жалбата да бъде оставена без уважение,
като неоснователна. Твърди, че той е собственик на процесната стая от първия
етаж на къщата, находяща се на ул.“******по силата на решение от 15.07.2008г.
на СРС, 32 състав, постановено по гр.д.№ 13168/2007г., влязло в сила на
02.12.2008г., с което е признато за установено на основание чл.79, ал.1 от ГПК
(отм.), че същият е собственик по отношение на И.П.Д., П.Г.Д.и С.С.Б.на стая
във вътрешната двуетажна жилищна сграда откъм северната страна на ул. “******,
на първия етаж със застроена площ от 15,96 кв.м. заедно със 17.00/100 и.ч. от
общите части на сградата, както и малко мазе с размери 3,40 на 3,50 м. плюс
2.00 на 1,20 м.и височина 2.60 кв.м., находящо се в двуетажна сграда „А“ към
ул.“*******.
Твърди, че е
заведено гражданско дело № 63518/2016г. по описа на СРС, 28 състав по предявен от А.И.Д.иск срещу
взискателя К.К.Б. да бъде признато за установено по отношение на него, че Д.е
собственик на стая във вътрешната двуетажна жилищна сграда откъм северната
страна на ул. “******, на първия етаж със застроена площ от 15,96 кв.м. заедно
със 17.00/100 и.ч. от общите части на сградата, както и малко мазе с размери
3,40 на 3,50 м. плюс 2.00 на 1,20 м.и височина 2.60 кв.м., находящо се в
двуетажна сграда „А“ към ул.“*******.
Твърди, че
длъжниците Р.Х.А., Е.Х.Н., Г.Х.С.и М.В.Б., са собственици на избено помещение
от 12,95 кв.м. на партерния етаж на посочената къща на ул. „******и това
помещение няма нищо общо с притежаваната от него стая.
В срока и на
основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител е представил мотиви, в които
излага съображения за допустимост на подадената частна жалба, по същество – за
неоснователността й.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано
лице – взискател и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 1 , т.1 от ГПК, поради което
следва да бъде разгледана от настоящия съд по същество.
При наличните по
делото доказателства настоящата инстанция намира, че подадена жалба е
неоснователна.
Изпълнителното дело
е образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.12.2015г. издаден от СРС, 50
състав, по допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила решение по
гр.д.№ 56033/2012г. за осъждане на основание чл.75 от ЗС на Р.Х.А., Е.Х.Н., Г.Х.С.и
М.В.Б. да върнат отнетото владение от ответника К.К.Б. владение върху втори
етаж и северна стая от първи етаж на къща, находяща се в гр.София, ул. „******,
с площ от 54 кв.м. с идентификатор 68134.513.351.2
Видно от протокол за описа на недвижимо
имущество от 18.09.2016г. въвод за предаване владението на стая във вътрешната
двуетажна жилищна сграда откъм северната страна на ул. “******, на първия етаж
със застроена площ от 15,96 кв.м., в полза на взискателя К.К.Б. не е бил
извършен, поради заявени конкуретни права върху имота от трето лице - А.И.Д..
По делото е
представено решение от 15.07.2008г. на СРС, 32 състав, постановено по гр.д.№
13168/2007г., влязло в сила на 02.12.2008г., с което е признато за установено
на основание чл.79, ал.1 от ГПК (отм.), че А.И.Д.е собственик на основание
давностно владение по отношение на И.П.Д., П.Г.Д.и С.С.Б.на стая във вътрешната
двуетажна жилищна сграда откъм северната страна на ул. “******, на първия етаж
със застроена площ от 15,96 кв.м. заедно със 17.00/100 и.ч. от общите части на
сградата, както и малко мазе с размери 3,40 на 3,50 м. плюс 2.00 на 1,20 м.и
височина 2.60 кв.м., находящо се в двуетажна сграда „А“ към ул.“*******.
По делото е
представено определение № 26219/05.10.2017г. на СГС с което е било обезсилено
определението на СРС – 82 състав, с което е спряно изпълнителното производство
и е било прекратено производството по делото по жалба на третото лице Д.с
мотива, че не би могло да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което
е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено
изпълняваното решение, а ако такъв бъде извършен, то третото лице може да
защити правата си по реда на чл.435, ал.5 от ГПК, а в случай че пропусне срока
за това – да предяви владелчески иск по чл.75 или чл.76 от ГПК. Такова лице не
може да се ползва от предвидената в чл.523, ал. 2 и чл.524 от ГПК защита. По
тази причина СГС е обезсилил определението на СРС 28 състав, постановено по
молба на А.И.Д.по реда на чл.524 от ГПК,
защото същият няма правен интерес от нея, доколкото се явява трето за
изпълнението лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото,
по което е постановено изпълняемото решение. Посоченото определение е влязло в
сила на 14.12.2017г.
В този именно
смисъл са дадени задължителните разяснения на т.1 от Тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСГТК , според които, в случаите,
когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило
владението си преди завеждането на делото, по което е постановено обжалваното
решение, съдебният изпълнител не може да
въведе взискателят във владение, а ако направи това, извършеното действие е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл.435, ал.5 от ГПК.
Третото лице А.И.Д.е заявил
претенцията си пред съд за установяване собствеността на процесния имот спрямо
взискателя К.К.Б., видно от искова молба
от 08.11.2016г. в с вх.№ 8023550 по гр. д. № 63518/ 2016г., по описа на СРС, 28
състав. От справка в електронната система на СРС, служебно извършена от
настоящия съд се установява, че делото е обявено за решаване на 14.11.2018г. и
към днешна дата по него липсва постановен кран акт.
Водим от горните
съображения и на основание член 435, ал.1 от ГПК съдебният настоящият съдебен състав
намира за неоснователно наведеното от страна на жалбоподателя оплакване за
неправилност на обжалваното разпореждане на ДСИ К. Михайлов, което налага
подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран
Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№
299/22.01.2018г. на взискателя К.К.Б., чрез адв. М.- САК срещу Разпореждане от
18.09.2018г. на ДСИ К. М.при СРС, по
изпълнително дело № 20161110400089/2016г., с което е оставена без уважение
молбата на взискателя Б. за извършване на въвод във владение в недвижим имот: северна стая, находяща се на първи етаж
в къща на ул.“*******, гр.София, район Сердика.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: