№ 387
гр. Враца, 29.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500545 по описа за 2021 година
Производство по чл.208, ал.3, вр. чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.*** и В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.***, представлявани по
пълномощие от адв.С.Ч. от САК, срещу Определение №169/08.09.2021г.,
постановено от Районен съд-Козлодуй по ч.гр.д.№1042/2021г., в частта, с
която е отхвърлено искането им за обезпечаване на доказателства и в частта
за разноските.
В частната жалба се инвокира общо оплакване за неправилност на
първоинстанционното определение в обжалваната част, като се сочи, че
районният съд е сезиран с молба за обезпечаване на доказателства по чл.207
ГПК, в която са изложени твърдения за поредица нерегламентирани тегления
чрез банкомати на суми от банковите сметки на бащата на частните
жалбоподатели Д. Г., починал на 11.06.2021г., след неговата смърт. Сочи се
също, че от районния съд е поискано да разпореди разкриване на банкова
тайна относно движението по сметките на наследодателя Д. Г. за периода
01.11.2020г – 11.06.2021г. с цел установяване на точния размер на изтеглените
за периода суми, установяване на паричните суми, оставени в наследство от
Д. Г., определяне на наследствените дялове на частните жалбоподатели от
тези суми, определяне на цената на бъдещия иск с правно основание чл.55,
ал.1, а в условията на евентуалност чл.59, ал.1 ЗЗД, определяне пред кой съд
1
следва да се предяви бъдещата искова претенция, допълнително посочване на
конкретни дни преди смъртта на Д. Г., за които банките представят
видеозаписи от камерите на описаните в молбата три банкомата в
гр.Козлодуй. С оглед на изложеното в жалбата се изразява несъгласие с
извода на районния съд, че в молбата не е посочено за установяване на кои
обстоятелства, релевантни за бъдещия иск, е необходимо събиране на
доказателствата.
Според частните жалбоподатели първоинстанциноният съд неправилно
е аргументирал отказа си с липса на предпоставките, предвидени в ГПК за
обезпечаване на бъдещ иск, с каквото искане не е сезиран, тъй като молбата
им е за обезпечаване на доказателства, които ще се ползват в един бъдещ
исков процес, поради което дължимата от съда преценка е само по въпроса за
съществуваща опасност някое доказателство да се изгуби или неговото
събиране да се затрудни, какъвто е случаят с информацията относно
движението по банковите сметки на наследодателя. В частната жалба се
развиват съображения за неприложимост по аналогия на разпоредбите на
обезпечителното производство, доколкото производството по обезпечаване на
доказателства е спорно и в него участва и другата страна в бъдещия исков
процес.
В частната жалба се настоява, че районният съд е сезиран с искане за
разкриване на банкова тайна по реда на чл.62, ал.5, т.3 ЗКИ, а не по реда на
ал.6, и в молбата си частните жалбоподатели са обосновали своето искане с
това, че без посочената от тях информация не могат да узнаят датите, на
които е осъществено теглене от банкомат докато баща им е бил все още жив.
На последно място в частната жалба се поддържа, че в атакуваното
определение не са изложени каквито и да било аргументи по повод на
възложените в тежест на частните жалбоподатели разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 250лв.
Заявено е искане в обжалваната част определението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго такова, с което искането за разкриване
на банкова тайна бъде уважено, като определението бъде отменено и в частта,
с която частните жалбоподатели са осъдени да заплатят сумата 250лв. за
сторени от противната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Претендират се разноски за тази инстанция.
2
Чрез пълномощника си адв.С. Л. от АК-Враца въззиваемата Р. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр.*** е подала отговор, в който оспорва частната
жалба и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
В отговора се сочи, че в молбата за обезпечение на доказателства е
поискано разкриване на банкова тайна на основание чл.62, ал.3, т.3 ЗКИ, като
се развиват съображения във връзка с предвидените в закона предпоставки за
разкриване на банкова тайна и с необходимостта от очертаване на предмета
на бъдещото исково производство и се настоява, че в случая не са спазени
изискванията за обезпечаване на доказателства.
Претендират се разноски за тази инстанция.
Частната жалба изхожда от легитимирани и с правен интерес страни,
насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
За произнасянето по основателността на частната жалба въззивният съд
взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по молба с правно
основание чл.207 ГПК за обезпечение на доказателства, подадена от В. Д. Г. и
В. Д. Г., представлявани от адв.Ч., срещу Р. М. Г.. В нея се сочи, че
молителите са законни наследници на Д. В. Г., починал на 11.06.2021г.
Молителите твърдят, че наследодателят им страдал от тежко
онкологично заболяване – мултиформен глиобластон /тумор в мозъка в
терминален стадий/, диагностирано в началото на м.ноември 2020г., и в
периода м.декември 2020г. – м.март 2021г. състоянието му се влошавало с
бързи темпове, настъпили смущения в двигателните му умения, той не можел
да се движи без чужда помощ и да напуска дома си, станал почти изцяло
невербален, не можел да изразява мнението и желанията си, като през април и
май състоянието му продължило да се влошава, в края на м.май след серия
епилептични припадъци бил приведен в състояние на медикаментозна кома и
бил настанен в болнично заведение в гр.Плевен, където на 11.06.2021т.
починал.
Молителите твърдят, че след смъртта на наследодателя им с ответницата
по бъдещия иск били водени разговори, в които тя им заявила, че оставеното
от него наследство възлиза на 26 лева и няколко превозни средства. Твърдят
3
също, че до смъртта си Д. Г. се намирал в трудово правоотношение с "АЕЦ
Козлодуй"ЕАД, където заемал длъжността "***", втора категория труд, като
нетното му годишно трудово възнаграждение било в размер на около 85
000лв., което било изплащано по банкова сметка в "Обединена българска
банка"АД. С оглед на това, че за периода 01.11.2020г. – 22.06.2021г. по
банковите сметки са постъпвали суми, които към 24.06.2021г. не са били
налични по тях, на това, че наследодателят им не е бил в състояние да се
разпореди с тях и изявлението на Р.Г. за размера на останалата в наследство
сума, молителите се снабдили със справка от посочената по-горе банка за
открити на името на наследодателя им две банкови сметки и с изненада
узнали, че банката не е уведомена за смъртта на баща им и че с наличните по
една от сметките му средства след смъртта му са осъществявани операции
чрез теглене от банкомат. На молителите била предоставена справка за
извършените транзакции в периода 11.06.2021г. – 24.06.2021г., от която било
видно, че след смъртта на Д. Г. чрез описани конкретно 6 броя операции от
банкомат в гр.Козлодуй са изтеглени суми в общ размер 4 340лв.
Молителите считат, че описаните действия посочват трайно и утвърдено
поведение на ответника по бъдещия иск Р.Г., за която може да се счита, че е
осъществявало подобни транзакции приживе на наследодателя им и без
негово знание и съгласие, тъй като е била единственият човек, който е имал
достъп до дебитните му карти.
Нататък в молбата се сочи, че по данни на служители на "Обединена
българска банка"АД движението на откритите на името на Д. Г. банкови
сметки преди датата на смъртта му представлява банкова тайна по смисъла на
чл.62, ал.2 ЗКИ, която не може да бъде им бъде предоставена, въпреки че са
законни наследници, поради което и с оглед на това, че постъпилите по
банковите му сметки суми са негова лична собственост, молителите считат,
че за установяване на точния размер на изтеглените суми е налице
основанието на чл.62, ал.3, т.3 ЗКИ за разкриване на банкова тайна и това се
налага с оглед определянето на цената на бъдещия иск срещу Р.Г., а
разкриването на банковата тайна е единственият начин да се узнае размера на
паричните средства, оставени в наследство от бащата на молителите.
Нататък в молбата се излагат обстоятелствата, които молителите желаят
за се установяват чрез видеозаписите от камерите, монтирани на банкоматите,
4
от които са извършени твърдените тегления на суми.
Заявеното от молителите искане е на основание чл.62, ал.3, т.3 ЗКИ да
бъде постановено разкриване на банкова тайна по отношение на справка за
движението /постъпили суми, изтеглени суми, прехвърляния към други
банкови сметки и др./ по посочени в молбата две банкови сметки в
"Обединена българска банка"АД и за номера и марката на издадената на
името на наследодателя дебитна карта. Другото искане е да бъдат задължени
посочени в молбата банки да предоставят видеозаписи от камерите на
посочени от молителите банкомати АТМ.
Чрез пълномощника си адв.П. насрещната по молбата страна Р.Г. е
представила писмено становище, в което поддържа, че молбата е
неоснователна, развивайки само правни съображения.
С молбата е представено препис-извлечение от акт за смърт, от което е
видно, че Д. В. П. е починал на 11.06.2021г. Представено е удостоверение за
наследници, от което се установява, че двамата молители са синове на Д. Г., а
Р.Г. – негова преживяла съпруга. Представени са справки за транзакции от
банкомат в периода 11.06.2021г. – 24.06.2021г. и за банкови и платежни
сметки и банкови сейфове.
В обжалваното определение районният съд е намерил за основателна
молбата за обезпечение на доказателства чрез запазване на записите от
видеокамерите на АТМ-устройствата, посочени от молителите, и в тази част
молбата е уважена.
По отношение на искането за обезпечение на доказателства чрез
разкриване на банкова тайна първоинстанционният съд е изложил мотиви, че
в молбата не са изложени твърдения относно това какъв е бъдещият иск,
който ще бъде предявен срещу Р.Г., не е посочено за установяване на кои
обстоятелства, релевантни за този иск, е необходимо събиране на
доказателства, което ще бъде затруднено или осуетено в общото исково
производство, както и че липсва яснота и обоснованост относно споменатото
евентуално основание за предявяване на иск – чл.55 във вр. с чл.59 ЗЗД.
В мотивите на определението е прието, че в молбата не е посочено, че се
иска установяване на обстоятелства, които по смисъла на чл.62, ал.2 ЗКИ
представляват банкова тайна, а именно факти, засягащи наличностите и
операциите по сметките и влоговете на клиент на банката. Прието, че
5
процесуалният ред за получаване на посочената в молбата информация е
предвиден в чл.62, ал.7 ЗКИ, като в ал.6 са посочени и лицата, които могат да
направят това искане. Следователно според районния съд чрез искане по
чл.207 ГПК не може да се получи информация, представляваща банкова тайна
по смисъла на чл.62, ал.2 ЗКИ, и не са налице предпоставките за обезпечаване
на доказателства. За да достигне до този извод, районният съд е посочил, че
обезпечението цели защита на спорното право докато трае висящността на
процеса и с него се осуетява опасността от промени, които би предприел
ответникът, за да попречи на реализирането на тази защита, и предполага
вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато обезпечението, следва
да са налице кумулативно дадени предпоставки, а именно – искът да е
допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и
предложената обезпечителна мярка да е подходяща и когато без
обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства.
Районният съд приема, че в случая в стремежа си да създадат убеждение
за вероятна основателност на иска молителите излизат извън рамките на
обезпечителното производство и доводите им в една или друга степен се
отнасят до съществото на спора, а предвиденият специален ред за разкриване
на банкова тайна по реда на чл.62, ал.2 ЗКИ измества приложението на общия
текст за снабдяване и обезпечаване на доказателства по чл.207 ГПК.
Изложеното дотук дава основание на окръжния съд да приеме, че като
краен резултат първоинстанционното определение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Обезпечението на доказателства представлява тяхно събиране,
предхождащо предявяването на иска или събирането им във висящо исково
производство, т.е. обезпечението на доказателства е допустимо преди
завеждане на делото или при висящ процес. Това производство има
несамостоятелен и привременен характер и е предназначено да осигури
събиране на доказателства до започване на съдебното производство или до
провеждане на съдебно заседание по вече висящ процес, поради което с
постановения от съда в това производство акт не се слага край на друго
производство по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
6
Като способ за предварително събиране на доказателства обезпечението
по чл.207 ГПК е предназначено да осуети възможността в резултат от
недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от
действието на обективни фактори доказателствено средство да бъде загубено
или унищожено или да бъде затруднено негово събиране /Определение №164
от 28.02.2012г. по гр.д.№126/201г. ІV г.о. на ВКС/.
Следва ясно да се подчертае, че чл.207 ГПК има предвид конкретно
доказателство, а не изясняване на обстоятелства, които евентуално да
бъдат предмет на твърдения от страна на бъдещия участник в процеса,
което е от значение за предметните предели на производството по
предварително събиране на доказателства /Определение №363 от
30.10.2008г. по ч.гр.д.№1471/2008г., V г.о. на ВКС/.
В молбата за обезпечение на доказателства молителят е длъжен да
индивидуализира спорното правоотношение по бъдещия иск и да изложи
конкретни факти, за чието установяване се ангажират доказателствени
средства, с оглед преценката на съда за относимостта и допустимостта на
самото доказателство.
От гледна точка на изложеното следва да се приеме, че молителите не са
индивидуализирали спорното право и релевантните за бъдещия спор
правопораждащи факти. Така, както е обосновано искането за обезпечение на
доказателства, навежда на извод, че със средствата на привременното
производство по чл.207 ГПК молителите се домогват до снабдяване с
информация, въз основа на която да направят преценка за наличието на
накърнени техни субективни права, които са защитими по исков ред, но не
такова е предназначението на обезпечението на доказателства. Следва да се
подчертае и това, че в молбата не се сочат обстоятелства, които да обосноват
извод за съществуване на възможност в резултат от недобросъвестно
поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни
фактори определено доказателствено средство във връзка с правата им върху
парични средства на техния наследодател по банковите му сметки да бъде
загубено, унищожено или да бъде затруднено неговото събиране.
На следващо място въззивният съд взе предвид, че доколкото се касае на
наследствени права на молителите върху паричните средства по банковите
сметки на наследодателя им, релевантният момент за тяхното възникване е
7
смъртта на последния, когато се открива наследството съобразно чл.1 ЗН,
докато искането по чл.207 ГПК е за обезпечение на доказателства за
предхождащ период.
Що се отнася до искането на частните жалбоподатели обжалваното
определение да бъде отменено и в частта, с която са осъдени за заплатят на
Р.Г. сумата 250лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на първо
място следва да се има предвид, че в производството по чл.207 ГПК разноски
не се присъждат, а се вземат предвид при решаването на бъдещия исков
процес, респ. при приключване на висящия спор, съобразно изричната
разпоредба на чл.209 ГПК. Отделно от това въпросът за тези разноски е
разрешен с постановеното от районния съд Определение №297/17.11.2021г.
по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Врачанския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №169/08.09.2021г., постановено от Районен
съд-Козлодуй по ч.гр.д.№1042/2021г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8