ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
гр. К. , 28.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Пламен Ал. Александров
Мария К. Дановска
Йорданка Г. Янкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215100600123 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
С Определение № 260111/12.03.2021 г. по ЧН дело № 209/2021 г., в
производство по чл.243, ал.3 и сл. от НПК, К. районен съд е потвърдил
Постановление от 09.02.2021 г. на Районна прокуратура – К. за прекратяване
на наказателно производство по досъдебно производство № 397/2020 г. по
описа на РУ- К., водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Против така постановеното определение на съда е постъпила въззивна
частна жалба от Б. М. СТ. от гр.С., подадена чрез адв.В.З. от САК, в която се
твърди, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като разгледано в съществото си оценката на доказателствата
и обстоятелствата от предмета на доказване не били изяснени, а събраните
факти били интерпретирани грешно. От събраните в досъдебнто производство
доказателства се установявало по безспорен и категоричен начин, че
обвиняемата М. е осъществила изпълнителното деяние — обсебване, предвид
че същата била получила фактическа власт върху вещта от нейния изначално
доказан собственик арх.Б.С. и селекционер „С.К.". Обвиняемата М.
1
недобросъвестно била осъществила изпълнителното деяние — своене след
като получила фактическа власт върху вещта от нейния собственик, с
уговорката за изпитателен срок на гледане на кученцето, а когато в телефонен
разговор М. била поканена да посочи удобна за нея дата, за да го върне, след
това и във Вайбър чат, впоследствие и с официална покана от адвокат,
решила неправомерно да го задържи и превела по банков път сума от 500лв
на собственика, която не била искана нито в онзи момент, нито в настоящия.
Престьплението било довършено с отказа да се върне кученцето на неговия
собственик. Сочи се още, че от субективна страна, деянието било извършено
при условията на пряк умисъл. Обвиняемата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е последиците от същото и е искала
тяхното настьпване. Същата знаела, че получава чистокръвна порода кученце,
резултат от селективна киноложка дейност, което било собственост на Б.С. и
селекционер „С.К." за 14-дневен изпитателен срок на гледане, знаела също,
че, трябва да го върне при невъзможност да полага необходимите грижи за
него, дори се доказвало изначална уговорка кога да стане това, но въпреки
всичко М. не изпълнила задължението си, като по този начин противозаконно
и против волята на арх. Б.С. обсебила кученцето. От изложеното следвал
извода, че в съзнанието на обвинаемата са били отразеви както
противообщественият характер на деянието, така и общественоопасните
последици от него, но въпреки това, осъществила намеренията си да свои
вещта с ясното съзнание, че следва да я върне на нейния собственик. В
жалбата се сочи още, че било налице съществено разминаване между
действително събраните по делото доказателства и заключението на съда за
„ползването на наказателния процес като средство за уреждане на спора". При
така изложената по-горе фактическа обстановка, приемайки, че се касае за
случай на гражданско-правен спор, прокурорът прекратил наказателното
производство, а районния съд потвърдил това му действие без да е налице
проведено пълно, обективно и всестранно разследване, респ. анализ на
събраните в производството доказателства, които да водят до извода за
осъществяване на деяние съставляващо престьпление по чл.206 от НК.
Моли да се отмени като незаконосъобразно и неправилно обжалваното
определение на РС – К., с което се потвърждава Постановление от
09.02.2021г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно
производство № 397/ 2020г. по описа на РУ - К..
2
Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на
обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7
от НПК, съобрази следното:
Досъдебно производство № 397/2020г. по описа на РУ- К. е било
образувано на 13.07.2020 г. за това, че на 27.04.2020 г. в гр.К. противозаконно
е присвоил чужда движима вещ, която владее – куче, порода В., родено на
12.02.2020 г., собственост на „Развъдник С.К.”, гр.С., с представител Б. М.
СТ. от гр.С. - престъпление по чл.206, ал.1 от НК. С постановление от
20.11.2020 г. като обвиняем за разследваното престъпление е била привлечена
М.Г. М. от гр.К..
След проведеното разследване, с постановление от 09.02.2021 г. на
наблюдаващия прокурор, наказателното производство по делото е било
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
като е прието, че в случая липсва престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
След обжалване пред РС- К. от страна на Б. М. СТ., в качеството й на
пострадал от деянието, постановлението е потвърдено от съда, като
законосъобразно.
За да постанови определението си, районният съд е приел, че на
досъдебното производство са проведени всички необходими процесуално
следствени действия, при които е изяснена обективната истина и не се налага
събирането на нови доказателства и извършване на други следствени
действия. Първоинстанционният съд е възприел установената в хода на
досъдебното производство и описана в обжалваното постановление
фактическа обстановка. Съответно, от установените данни по делото също
както е сторил прокурорът, е приел, че няма извършено деяние, което да
осъществява състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. За да направи
този извод, съдът е посочил обективните признаци на престъплението
обсебване и е приел, че в разглеждания случай не е налице присвояване на
чужда движима вещ – процесното куче, чрез фактическо или юридическо
разпореждане в свой или чужд интерес, нито е налице противозаконен отказ
от страна на владелеца да върне чуждата движима вещ. В случая, липсвал
противоправен отказ от страна на М. М. да върне вещта, защото тя приемала
3
вещта за собствена, а не за чужда, поради което и това й поведение не било
противоправно. Деянието можело да се извърши само с пряк умисъл, а в
случая обвиняемата М. нямала съзнанието, че кучето е чужда движима вещ,
тьй като между последната и жалбоподателката Б.С. бил сключен неформален
граждански договор, който тя приемала, че е породил своето действие,
поради което липсвал и интелектуалният момент на умисъла у М., че владее
чужда движима вещ. Посочената липса на съзнание като част от
интелектуалния момент на умисъла показвала, че липсва умисъла при
извършване на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, тьй като интелектуалния
и волевия момент заедно образували умисъла като форма на вина. След като
било установено, че деянието не е осъществено виновно, то същото не било
престьпление. Първоинстанционният съд е приел, че отношенията между
двете страни са гражданскоправни, тьй като на досъдебното производство не
се установило М. М. да задържа чужда за нея вещ- куче, както и да отказва да
предаде инкриминираната вещ след поискване, който отказ да е
противоправен. Отговорността за неизпълнение на поети договорни
задължения между страните можело да се търси само по реда на
гражданското право, за което имало данни по делото- образувано и висящо
гражданско дело, а не чрез използването на наказателния процес като
средство за уреждане на спора.
С оглед на описаното, решаващият съд е направил извода, че правилно
и законосъобразно прокурорът е прекратил наказателното производство на
основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, тьй като установените действия и
бездействия от страна на обвиняемата М. не са престьпления, включително и
деянието е несъставомерно по чл.206 ал.1 от НК.
След като се запозна и обсъди събраните по делото доказателства, и
след преценка правилността на постановените актове, настоящия съдебен
състав счита, че жалбата е неоснователна.
Направените изводи от решаващия съд са правилни, законосъобразни и
обосновани. Всички факти от значение за правилното изясняване на делото
от фактическа страна са били установени на досъдебното производство и
съответно правилно описани от прокурора в постановлението, предмет на
проверка, съответно изцяло възприети от първоинстанционния съд, в
обжалваното определение. Така по делото е установена следната фактическа
обстановка: Св.Б. М. СТ. е собственик на развъдник „S.“ в гр.С., който
4
развъжда чистопородни кучета от породата В.. В края на месец януари-
началото на месец февруари 2020г. обв. М.Г. М. от гр.К. решила да си закупи
кученце от породата В.. Свързала се с П.П., председател на Национален клуб
„В. Б.“, като го попитала откъде може да си закупи чистокръвно кученце. Тъй
като обв.М. искала малко кученце, П. й препоръчал да се свърже със св.С.,
която очаквала в развъдника й скоро да се родят кученца от тази порода. П.
предоставил на обв. М. телефон за връзка със св. С..
Обв. М. веднага се свързала със св. С. и й казала, че желае да купи
кученце от породата В.. Св.С. потвърдила, че всеки момент очаква в
развъдника куче, порода В., да роди. Обещала да се обади на обв. М., когато
това се случи.
След 12.02.2020г. св. С. се обадила на обв. М. и й казала, че са се
родили 4 здрави кученца от породата В. - 2 мъжки и 2 женски. Разбрали са се,
че обв. М. ще получи едно мъжко кученце след около 2 месеца след
раждането (след втората задължителна ваксина), срещу цена от 800 лева.
Св.С. започнала редовно да изпраща на обв. М. снимки и видеоклипове на
кученцето.
В края на м.март 2020г. св.С. поискала от обв.М. да даде личните си
данни - за да бъдела вписана като собственик на кучето (не пояснила къде).
Поискала и капаро по договора, като изпратила номера на банковата си
сметка. Обвиняемата продиктувала на свидетелката данните си по телефона, а
по банков път превела исканото капаро от 100 лева на 31.03.2020г.
На 15.04.2020г. св.С. се обадила на обв.М. и поискала на следващия
ден да се видят в гр.П., за да й предаде капарираното кученце.
На 16.04.2020г. св.С. и обв.М. се видели до гребния канал в гр.П.. Св.С.
предала кученцето на обв.М., както и паспорт и чип на кучето, а купувачката
й заплатила още 200 лева от продажната цена, като казала, че след
Великденските празници ще й преведе и остатъка от 500 лева, които превела
на 27.04.2020 г.. В следващите дни двете поддържали контакт по телефон и
посредством приложението Вайбър във връзка със състоянието, развитието и
грижите за кучето, като включително обвиняемата изпращала снимки и
видео- клипчета на кучето.
Видно от изготвения по делото фотоалбум към протокол за оглед на
ВД, последните заснети и изпратени снимки и клипове са от 09.05.2020 г.
На 25.04.2020 г. св.С. изпратила на обв.М. М. по куриерска фирма
Speedy кучешка храна.
В началото на м.май 2020 г. обв.М. блокирала телефонния номер на
св.С., тъй като последната прекалено често започнала да й се обажда по
телефона и да иска да й бъдат изпращани снимки и клипове на кучето, като
притеснявала обвиняемата и по време на работа. След прекратяване на
5
комуникацията от адв.Захариева, като представител на развъдник S., гр.С.,
била изпратена писмена покана „за прекратяване на изпитателния срок за
гледане” на въпросното кученце, която покана била получена от М. на
14.05.20 г. Последната не върнала кучето, като в писмен отговор посочила, че
покупко-продажбата на кученцето В. е приключила по правилата на
гражданското производство и никакви условия /изпитателен срок и пр./ не
били договаряни, като М. посочила, че счита себе си за единствен стопанин
/собственик/ на кучето и неговото отглеждане било единствено нейна грижа.
Продажната цена на въпросното кученце в общ размер на 800 лева
била върната от продавача на купувача на 07.05.2020 г. с преводно нареждане,
след което на 02.06.2020 г. отново обратно преведена от купувача на
продавача. Последния отново наредил сумата по сметка на купувача на
03.06.2020 г., като след второто връщане на сумата, продавача С. закрила
банковата си сметка, по която били извършвани преводите, при което обв.М.
превела сумата в отделен депозит на своята банкова сметка, с капитализирана
лихва – в очакване получателя С., да си ги получи.
На 12.05.2020 г. „от развъдник S., представляван от арх.Б. М. СТ.”, чрез
адв.В.З. от САК била подадена жалба в Районна прокуратура – К., с която се
моли за извършване на проверка и оказване на съдействие по незабавно
връщане на кученцето на развъдника S., като се твърди, че М. държи куче,
което е собственост на S. и което не й е прехвърлено по съответния законов
ред и по този начин е осъществила състава на самоуправство по смисъла на
чл.323, ал.1 от НК.
С оглед установеното от фактическа страна, изводите на
първоинстанционния съд, че наказателното производство водено за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК, правилно е било прекратено, тъй като
деянието не съставлява престъпление, са правилни, обосновани и
законосъобразни. Обсебването по чл.206, ал.1 от НК се осъществява чрез акт
на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чужда
движима вещ в свой или в чужд интерес, която вещ деецът владее или пази.
От обективна страна при обсебването е характерно, че деецът има фактическа
власт върху този предмет на определено правно основание и дължи
връщането му или трябва да се разпореди с него по определен начин. В
теорията и в практика е прието, както е посочил и първоинстанционният съд,
а и както се сочи във въззивната жалба, че обсебване ще е налице и когато
владелецът на вещта противозаконно откаже да я върне на собственика.
6
Обсебването е резултатно престъпление и същото е довършено, когато
собственикът на вещта е лишен от възможността да се разпорежда с нея. В
това именно се изразява и пряката причина за настъпване на съставомерните
последици.
По делото, не се установява извършено деяние, което да осъществява от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл.206, ал.1 от НК. За да
е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ,
която владее или пази на законно основание. Своенето се изразява в промяна
на отношението на дееца към вещта, който престава да я счита за чужда и
започва да я държи като своя. В случая обв.М. М. не е променила
отношението си към инкриминираната вещ, тя от самото начало на
придобиването й, я е държала със съзнанието, че е нейна собствена, поради
което и отказала връщането й на продавача, от който я е придобила, а именно-
св.Б.С., притежаваща развъдника Stella Cassiopeia. По делото не се установява
както се твърди в жалбата, че въпросното куче с предаването му на обв.М. не
е било продадено, а единствено е било предоставено с изпитателен срок
уговорен в полза на продавача, който да прецени капацитета на кандидат
купувача да се грижи и отглежда кучето. В тази връзка настоящият състав
съобрази следното: Действително по делото се установява от разпита на св.Л.
Л.ов, св.А.Н.М. и св.В.Д., че при покупко-продажбата на останалите три
кученца от котилото, от което е и въпросното кученце от породата В. е имало
уговорен 14-дневен срок, който свидетелите наричат „адаптивен”,
„изпитателен” и „тест”, през който да се прецени дали те могат да се справят с
отглеждането на съответното куче и дали „всичко е наред с кучето”. От това
обаче не може да се направи извод при това безспорен, че подобна уговорка е
имало и при продажбата на кучето на обвиняемата. Още повече, че липсва
каквато и да било яснота, по какви критерии и как продавача ще извърши
преценка за „капацитета” на купувача да отглежда въпросното кученце и
следва ли тази преценка да се приеме и от купувача. По делото не се
установява договорка между продавача и купувача – обв.М., че ако в 14-
дневен срок от предаване на кучето продавача Б.С. прецени, че купувача М.
М. не се справя с отглеждането на кучето, то договорът за покупко-продажба
ще се счита за прекратен/развален и всеки дължи връщане на полученото. В
случая, дори да се приеме, че подобно уговорка е съществувала между
страните, то липсват категорични доказателства, че именно в този 14-дневен
7
изпитателен срок св.Б.С. е заявила на купувача М., че разваля и прекратява
договора за покупко-продажба на кучето, поради несправяне от страна на
купувача с отглеждането му. Не може да се приеме, че е налице неправомерен
отказ на владелеца на въпросното куче да върне същото на св.С., доколкото
след заплащане изцяло на договорената цена на 27.04.2020 г., която е била
приета от продавача, обвиняемата е била в правото си да счита, че е
изпълнила своята част от договорката и кучето е нейна собственост. От
значение за правилното приложение на закона е не дали обвиняемата е имала
законовото право да не върне вещта - кучето, а че липсва умисъл у нея за
неправомерно своене на вещта. Неизпълнението на задължението за връщане
на вещта на собственика й – св.С., след прекратяване на договора за
покупкопродажба от последната, може да представлява действие на
разпореждане /своене/ по смисъла на НК, но само при наличие на ясни
представи и съзнание у дееца за липса на основание да продължи държането,
както и при наличие на факти, сочещи на промяна на субективното му
отношение към нея, каквито в случая не са налице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен и
безспорен начин се установява единствено, че купувача – обв.М. М. е
изпълните нейните задължения по договора след заплащане на остатъка от
продажната цена на 27.04.2020 г., след която дата не са налице данни същата
да е имала съзнанието и умисъла противозаконно да се разпорежда, в това
число и да задържи за себе си въпросното куче знаейки, че продавача е
прекратил договора за продажба, поради което и дължи връщане на кучето.
Както вече бе посочено, на ДП са извършени всички възможни действия
по разследването за събиране и проверка на доказателства и необходими за
разкриване на обективната истина съобразно разпоредбите на чл.13 и чл.102
от НПК. Проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно. След
приключване на разследването прокурора е изготвил Постановление за
прекратяване на наказателното производство по ДП, като подробно е изложил
правилно възприета фактическа обстановка, извършил е подробен анализ на
доказателствата и същите са коментирани според точното им значение и
смисъл, като при противоречие между тях е посочил кои възприема и защо и
съответно на кои не дава вяра и защо. Възприемайки за правилно и
законосъобразно прокурорското постановление и извършвайки анализ и
8
излагайки собствени доводи относно фактическата и правна страна на
разследваното деяние, районният съд не е допуснал нарушение на
материалния или процесуалния закон, а също от своя страна е постановил
обоснован и правилен съдебен акт.
С оглед изложеното, се явяват неоснователни и недоказани доводите
във въззивната частна жалба, че обв.М. М. е задържала неправомерно
процесното куче за себе си и започнала да го третира като свое, поради което
бил осъществен съставът на чл.206, ал.1 от НК.
Предвид всичко изложено, Постановлението за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 397/2020 г. по
описа на РУ- К., е правилно и законосъобразно и достигайки до същия извод,
районният съд е приложил правилно закона, поради което и постановения от
него съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260111 от 12.03.2021 г. по ЧНД №
209/2021 г. по описа на К. районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
9