МОТИВИ
към Решение № 268/13.11.2019 г. , постановено по АНД № 1138 от 2019 г. по описа
на ЯРС
Производството
е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
Образувано
е въз основа постановление на ЯРП, с което се предлага обвиняемият Х.К.А. ***,
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание глоба, на основание чл.78а от НК. Обвинението сочи, че същият е
извършил престъпление по чл.191, ал.1 от НК, тъй като в периода от 11.03.2018г.
до 24.08.2019г. в гр. Я., в къща на ул. „***” № 56, като пълнолетно лице, без
да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16 годишна възраст – В. Д. Г., родена на ***г. Поради това, предвид
чистото съдебно минало на обвиняемия и с оглед обстоятелството, че от деянието
не са причинени имуществени вреди, се предлага спрямо него да се приложи
разпоредбата на чл.78а от НК.
В с.з.
ЯРП, редовно призована, не изпраща представител.
Обв. А.,
редовно призован, участва лично в с.з. и признава вината си. Сочи, че на
04.11.2019г. е сключил граждански брак с Г. и на това основание моли
производството да бъде прекратено. Алтернативно пледира за определяне минимален
размер на глобата.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Обв. А., роден на *** г., е навършил пълнолетие на 13.10.2015г.
През лятото на 2017г. същият се запознал със свидетелката В. Д. Г. от гр. С., родена на ***г. Впоследствие двамата
се харесали и започнали интимна връзка. Обвиняемият знаел, че Г. няма навършени
16 години, но въпреки това, на 08.03.2018г. й предложил да заживеят заедно в
дома му, находящ се на ул. „Огоста“ № 56 в гр. Я.. Св. Г. се съгласила и на
11.03.2018г. се преместила и заживяла с него в дома му. Обвиняемият знаел, че Н.
няма навършени 16 години, но въпреки това, от 11.03.2018г. до 24.08.2019г. двамата
живели заедно на съпружески начала в дома на обвиняемия в гр. Я., без да имат
сключен граждански брак. По време на съвместното съжителство двамата поддържали
общо домакинство и установили интимни отношения помежду си. На 21.01.2019г., по
време на съвмеството им съжителство, Г. родила детето К. а впоследствие, на
04.11.2019г. обвиняемият и св. Г. сключили и граждански брак.
Обв. Х. е със средно образование и
работи сезонно в чужбина. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на обвиняемия, от
показанията на свидетелите В. Г., Д. В., Р. И.и К. М., както и от приложените
по делото писмени доказателства, които, преценени и поотделно, и в тяхната
съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло
от съда.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с деянието си обвиняемият
А., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на
престъплението по чл.191, ал.1 от НК, тъй като в периода от 11.03.2018г. до 24.08.2019г.
в гр. Я., в къща на ул. „***№ 56, като пълнолетно лице, без да е сключил
граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16
годишна възраст – В. Д. Г. от гр. С., родена на ***г.
От събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява както факта на извършване
на деянието и механизма на неговото
осъществяване,
така и авторството на дееца.
От обективна
страна безспорно се касае за извършено престъпление против
младежта по
смисъла на чл.191, ал.1 от НК, при което се засяга правилното физическо и нравствено развитие на подрастващите.
При заживяването на съпружески начала се установяват фактически отношения като тези между съпрузи,
с тази разлика, че спрямо лицата не
се прилагат нормите на семейното
право и непълнолетната
не може да се ползва
от тях. Изпълнителното деяние се осъществява
само чрез действие и се изразява
в установяване на фактическо съжителство между обвиняемия
и пострадалата. Касае се продължено
престъпление, тъй като се създава
едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване
или до навършване
от пострадалата на 16 години. В
настоящия случай, от обективна страна се установи, че в периода от 11.03.2018г.
до 24.08..2019г. обв. А. е заживял
заедно с
В. Д. Г. в дома
си на ул. „***“ № 56 в гр. Я.. Той установил
с пострадалата отношения като тези
между съпрузите, като съвместното им съжителство е продължило до 24.08.2019г.,
когато Г. е навършила 16 години. Т.е., обективно, през инкриминирания
период същият е живял
на семейни начала с В. Д. Г., ненавършила 16 години - деяние, квалифицирано от закона като престъпление
по чл.191, ал.1
от НК.
От субективна страна обвиняемият е действал
при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавал, че
заживява съпружески с ненавършилото 16 годишна възраст момиче и е искал именно това.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ
НАКАЗАНИЕ
За
извършеното от А. умишлено престъпление законът предвижда наказание до две
години лишаване от свобода или друго, по-леко наказание – пробация, както и
наказание обществено порицание. Както вече се посочи, обвиняемият е с чисто
съдебно минало, спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК и от
деянието не са причинени имуществени вреди. Затова съдът намери, че по отношение
на А. са налице законовите предпоставки за прилагане императивната норма на
чл.78а от НК, регламентираща института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
В тези законови рамки съдът му наложи наказание глоба, чийто размер определи в
заковония минимум от 1000 лева, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – младата му възраст и ниската степен на обществена опасност на
личността му, обуславяща се от чистото съдебно минало, обстоятелствата, че и в
двете фази на процеса дава обяснения, с което допринася за разкриване
обективната истина по делото, че признава и осъзнава вината си и проявява
критичност към извършеното, причините за извършване на деянието – ниската
правна култура, както и обстоятелствата, че обвиняемият полага грижи за
непълнолетната свидетелка и за роденото по време на съвместното им съжителство
дете, а и впоследствие двамата са сключили и граждански брак. Поради това,
размерът на наказанието беше определен в законовия минимум от 1000 лева, което
съдът намери достатъчно да окаже необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие както върху личността на обвиняемия, така и върху останалите
членове на обществото.
Искането на обвиняемия за прекратяване на наказателното производство,
поради сключен междувременно граждански брак с постр. Г., съдът намери за
неоснователно, поради следното:
С ДВ бр.16/2019г. е отменена разпоредбата на чл.191, ал.4 от НК, която
предвиждаше, че в случаите на чл.191, ал.1 от НК, какъвто е настоящият, деецът
не се наказва, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между
мъжа и жената. Както вече се посочи, с оглед отмяната на текста, към момента не
съществува законово основание за такова процедиране, независимо от последвалото
сключване на граждански брак, и затова последното обстоятелство бе отчетено
като смекчаващо отговорността такова. Няма основание и за прилагане
разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК чрез изследване на по-благобриятния закон, тъй
като нормата на чл.191, ал.4 от НК е процесуална и се прилага само занапред,
независимо, че е поместена в материален закон, какъвто е НК.
Разноски по делото не са направени, поради което и такива не бяха
присъдени в тежест на обвиняемия, независимо от изхода му.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: