ОПРЕДЕЛЕНИЕ №      

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в закрито съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПОЛЯ ДАНКОВА      

                                   

    ЧЛЕНОВЕ :  1. НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА   

 

                                               2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ 

 

при секретаря……., и с участието на прокурора….., като изслуша докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВЧНД № 7 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С определение № 226/21.11.2018 г. постановено по ЧНД № 348/2018 г., Тетевенският районен съд е потвърдил Постановление на Районна прокуратура – Тетевен от 05.10.2018 г., по досъдебно производство № 77/2018 г. по описа на РУП на МВР - гр.Я., образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” от НК.

Срещу цитираното определение, в посочения от закона срок е подадена въззивна жалба от адв. М.П.Х. от САК - пълномощник на С.И.М. ***.

Сочи, че не е доволен от обжалвания съдебен акт счита, че същият е  неправилнен и незаконосъобразен, поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърди, че в жалбата си до РС – Тетевен изчерпателно са изложени доводи досежно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с основанията за прекратяване на наказателното производство.

Сочи, че аргументите му в тази насока са останали без отговор, поради което определението в тези си част е немотивирано. Счита, че липсата на мотиви досежно оспорената с жалбата правна квалификация на основанието за прекратяване на наказателното производство представлява съществено нарушение на процесуалните правила, като на участниците в производството не става ясно на кое от предвидените в НПК основания е прекратено наказателното производство, като по този начин същите са лишени от възможността да упражнят по ефективен начин правото си на защита. Подробно изрежда доводите релевирани в жалбата до първоинстанционния съд досежно основанието за прекратяване на наказателното производство.

Твърди, че в обжалваното определение ТРС не е отговорил и на изложените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с анализа и оценката на доказателствата и по-конкретно пълната липса на анализ и оценка на доказателствата и позоваване единствено на заключение на автотехническата експертиза, установяващо скоростта на движение на леките автомобили.

Сочи, че допуснатото в постановлението за прекратяване на наказателното производство нарушение във връзка с доказателствената дейност не е отстранено от съда, като в обжалваното определение страда от същия порок, поради което за страните не става ясно въз основа на кои доказателства се формира решаващата воля на съда, както и извършена ли е проверка, съпоставка и оценка на същите относно тяхната относимост, достоверност, взъимна връзка и непротиворечивост.

Излага, че доколкото в обжалваното определение липсва каквото и да било обсъждане на доказателствения актив за страните не става ясно събрани ли са в хода на разследването други доказателства освен автотехническата експертиза, кои са те, какви са правно - релевантните изводи от тях; налице ли са противоречия; кои от тях се кредитират и кои не и по какви съображения.

Заявява, че категоричното твърдение на доверителя му е, че възприетата в постановлението фактическа обстановка не съответства на действителната, като същият се счита за пострадал от неправомерни действия на другите участници в процесното ПТП, като в този смисъл са и дадените от него показания, които не се обсъждат от нито една от решаващите инстанции.

Сочи, че визираните нарушения на процесуалните правила съществено негативно засяга правото на защита до степен на невъзможност същото да бъде упражнено, поради липса на яснота относно доказателствата, които са послужили за установяване на фактическата обстановка и формиране на правните изводи.

В заключение моли настоящата инстанция да отмени определението на РС – Тетевен и с оглед заявеното от доверителя му, че желае наказателното производство да бъде прекратено спрямо неговия син, моли съда да даде указания наказателното производство да продължи по отношение на другите лица, участвали в процесното ПТП, в случай, че чрез разследване, по реда и със средствата на НПК се съберат доказателства, касаещи тези лица.

Моли въззивната инстанция да даде на РП-Тетевен задължителни указания по приложението на процесуалния и материалния закон.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Досъдебно производство № 77/2018 г. по описа на РУП на МВР гр.Я. е образувано на 20.05.2018 г. за престъпление по чл.343, ал.1, б „б” във връзка с чл.342, ал.1 от НК, извършено на 20.05.2018 г. на АМ „Хемус”, 72+700 километър, землището на гр.Я., обл.Ловешка.

По делото се установява, че на 20.05.2018 г., около 14,20 часа по автомагистрала „Хемус” в землището на гр.Я., при километър 72 в посока гр.С. се движели следните автомобили : „***” с ДК № ***, собственост и управляван от М.К.М. *** /л.78/, а след него л.а. „***” с ДК № ***, собственост и управляван от Л.П.Л.от гр.Ч./л.77/. При километър 72+700 посочените автомобили били застигнати от лек автомобил „**” с ДК № **, управляван от И.Е.М. /л.79/ и пътници Г.И.С./л.80/ и С.И.М. /л.81/, и тримата от гр.Д., обл.Плевенска, като С.И.М. е баща, а Г.И.С.чичо на водача на процесното „***” - И.Е.М.. Лекият автомобил „***” застигал движещите се пред него други два автомобила със скорост по-висока от разрешената, като според автотехническата експертиза /л.62 – 76/ преди ПТП скоростта на този автомобил е била не по-малко от 161,37 км/ч и се блъснал първоначално в лява странична част на л.а. „***”, продължил движението си напред и в дясно, ударил се странично в дясна част на л.а. „***”, продължил движението си направо и в дясно, излязъл извън пределите на магистралата, пречупил няколко дървета и се преобърнал в дере. Вследствие на ПТП-то пострадал возещия се в л.а „***” С.М., като от назначената по делото съдебно - медицинска експертиза /л.57 – 58/ се установява, че се касае за травматично счупване на стилоидния израстък на дясна ръка с последващо консервативно лечение - гипсова имобилизация, което обуславя затруднение движенията на дясната ръка за около 3-4 месеца и съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК

От заключението на горецитираната автотехническа експертиза се установява, че причина за настъпване на ПТП е неправилното действие на водача на лекия автомобил „***” със средствата за управление на автомобила и по - конкретно с волана, най-вероятно поради отвличане на вниманието, като ПТП е било непредотвратимо от страна на водачите на леките автомобили „***” и „***”, а за водача на „***” е било предотвратимо, чрез преминаване в свободната лента или чрез намаляване на скоростта до тази на предходния автомобил. Установява се още, че водачите на леките автомобили „***” и „***” са се движели правилно от техническа гледна точка.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира за правилно и обосновано становището на първоинстанционния съд, че в конкретния случай вина за извършеното деяние има единствено И.Е.М., който е нарушил разпоредбата чл.20, ал.1 от ЗДвП, задължаваща го да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, с което е причинил и съставомерния резултат - средна телесна повреда на пострадалия С.И.М., като деянието му съставлява престъпление по чл.343, ал.1 б.„б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК. По делото безспорно се установява, че И.Е.М. е син на жалбоподателя С.И.М., като последният при разпита си /л.81/ изрично е поискал наказателното производство спрямо сина му да се прекрати на основание разпоредбата на чл.343, ал.2 от НК. Също така правилно ТРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.348 б от НК, когато телесната повреда по чл.343 от НК е причинена на възходящ, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

          Настоящата инстанция не приема възражението на жалбоподателя, че в случая от страна на първостепенния съд е налице пълна липса на анализ и оценка на доказателствата с позоваване единствено на заключението на автотехническата експертиза, установяващо скоростта на движение на леките автомобили. Въз основа на обективните находки в резултат на процесното ПТП /намерените следи, изпаднали предмети, увреждания по процесните три леки автомобила/ фиксирани в огледния протокол и изготвения към него фотоалбум, вещото лице изготвило горецитираното заключение е изчислило скоростите на движение на трите автомобила, участващи в инцидента. Същите са установени към момента на ударите между тях, като са установени и местата на тези удари, отстоянията между тях, както и разположението на трите автомобила при и след ПТП, което е възпроизведено в изготвените от експерта две мащабни скици. Следва да се има предвид, че в конкретния случай превишаването на скоростта от страна на И.Е.М. не е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

На следващо място оспорваното от жалбоподателя заключение кореспондира с показанията на свидетелите Л.П.Л./л.77/ и М.К.М. /л.78/. В тази връзка въззивният съд не кредитира  показанията на свидетелите Г.И.С./л.80/ и С.И.М. /л.81/, за първият от които се установява, че по време на произшествието е спал. За пострадалия М. се установява, че страда от заболяване на очите – „смесен пигментен ретинит на двете очи”, вследствие което му е определена 100 % нетрудоспособност, като според приложеното по делото Експертно решение № 3996/19.12.2016 г. /л.40/ това заболяване се характеризира с „практическа слепота на двете очи”. Показанията на водача на „***” И.Е.М. /л.79/, че е бил засечен от водача на л.а. „***” - Л.П.Л.не кореспондират нито с гласните, нито с писмените и веществените доказателства анализирани по-горе.

Въззивната инстанция не приема възражението, че липсата на мотиви досежно оспорената с жалбата правна квалификация на основанието за прекратяване на наказателното производство представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Правилно в обжалваното определение е акцентирано, че И.Е.М. е син на жалбоподателя С.И.М., като последният при разпита си изрично е поискал наказателното производство спрямо сина му да се прекрати на основание разпоредбата на чл.343, ал.2 от НК. На следващо място, тъй като съгласно разпоредбата на чл.348 б от от НК, когато телесната повреда по чл.343 от НК е причинена на възходящ, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, каквато в конкретния случай не е налице, което от своя страна е самостоятелно основание за прекратяване на наказателното производство. Ето защо, въззивният съд не счита, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият сам е заявил, че желае да се възползва от процесуалната възможност дадена му от чл.343, ал.2 от НК.

 

Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция приема, че определението на Тетевенския РС се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 226/21.11.2018 г., постановено по ЧНД № 348/2018 г., от Тетевенския районен съд.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                      1. 

ЧЛЕНОВЕ :   

                                                                                                             2.