РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. гр. Хасково, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640100894 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.410 ал.1 т.2 и 3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД; от Застрахователна компания „Лев Инс” АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А, представлявана от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел
Валериев Димитров; против Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул."Македония" № 3, представлявана от Ивайло
Денчев.
Ищецът твърди, че подал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК пред РС-София за сумата от 725,90 лв. по щета № 0002-1261-17-416461, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение; като на ищеца
било указано по ч.гр.д. № 47821/2020 г. на СРС, че в едномесечен срок може да предяви иск за
установяване на вземането си, което той правел с настоящия си иск. Вземането му произтичало от
това, че на 04.06.2019 г., на републикански път 1-5 км в посока от гр. Хасково към гр.
Димитровград, на около 3 км след табела за край на града, водачът и собственик Т. СЛ. П., при
управление на лек автомобил /л.а./ марка „Ауди", модел „А4", с peг. № ********, реализирал ПТП,
като навлезнал в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно /дупка/. За
настъпилото пътно - транспортно произшествие /ПТП/ бил съставен протокол за ПТП № 1577467/
29.10.2017 г. Към датата на събитието посоченият л.а. бил застрахован по застраховка „Каско" на
МПС, застрахователна полица № 93001710083248, със срок на валидност 13.10.2017 г. - 12.10.2018
г. Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ищеца била образувана щета № 0002-
1
1261-17-416461. При извършения оглед на л.а., били констатирани увреждания по гуми и джанта
предна дясна, като според техните вид и степен, било определено застрахователно обезщетение на
увреденото МПС в размер на 207,09. Предвид факта, че автомобилът не е могъл да се движи на
собствен ход, били направени и разходи за репатриране в размер на 360 лв. Сумата в размер на
общо 567,09 лева била изплатена на П. с платежно нареждане от 06.12.2017 г. Тъй като се касаело
до реализирано ПТП на участък от път, стопанисван от ответника, приложение намирали § 1 т. 1
от ДР на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г., вр. арг. от
чл.19 ал.1 т.1 и ал.2 т.3 от Закона за пътищата, вр. § 1 т.14 от ДР на ЗП. Във връзка с изплатеното
обезщетение по застраховка "Каско на МПС" и по силата на чл.410 ал.1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал
в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата – ответника за сумата от 567,09
лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение и 10,00 лева ликвидационни
разходи по щета № 0002-1261-17-416461. Ответникът получил и покана за доброволно
изпълнение, при което на основание чл.86 ал.1, вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД, за ищеца възниквало
правото, да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 148,90 лева за периода от
16.03.2018 г. до 29.09.2020 г.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което за приеме за
установено, че ответникът му дължи гореописаните суми, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
всички направени съдебни и деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Това си искане той поддържа в допълнителни писмени становища по делото, а в
открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
В допълнителна писмена молба по делото, в изпълнение указанията на съда, ищецът сочи,
че е допуснал техническа грешка в исковата молба относно датата на процесното ПТП, погрешно
посочена като 04.06.2019 г., а следвало да се счита 29.10.2017 г.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Той оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Оспорва материалната
доказателствена сила на представения протокол за ПТП, т.к. не бил подписан от втория участник
ОПУ-Хасково, възпрепятствало ответника да подаде възражение, дали действително е налице
причината за станалото ПТП- несигнализирано препятствие на пътното платно. При съставянето
му, органите на МВР следвало да уведомяват представителите на ОПУ-Хасково за настъпилото
ПТП, съгласно разпореждане рег.№ 13616 екз.№1 от 25.06.2013 г. на директора на ОД на МВР-
Хасково. Посоченият протокол за ПТП бил издаден в противоречие с разпоредбите на Наредба №
13-41/ 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране
между МВР, Комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния надзор,
като съгласно чл.6 т.4 от същата - не следвало да се посещава местопроизшествие при състояло се
ПТП, при което има повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, както и да се
отразяват тези щети в протокола; приложимо и при ПТП вследствие от неравности на пътното
платно, освен ако са налице основанията по чл.125 от ЗДвП. От представените документи не
ставало ясно, дали след възникналото ПТП увреденото МПС не е било в състояние да се придвижи
на собствен ход, което не било отразено и в протокола за ПТП. Без подписа на втория участник в
ПТП, процесният протокол не бил оформен по надлежния ред. Той представлявал Приложение №2
към посочената наредба и по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 от същата бил протокол за ПТП с материални
щети, а следвало да бъде двустранен констативен протокол за ПТП, съгласно т.3 от същата
2
разпоредба. В случая била налице и хипотезата на чл.5 ал.1 от същата наредба. Затова процесният
протокол за ПТП не бил оформен по надлежния ред, налице били процесуални нарушения при
неговото издаване, което водело до неговата недействителност и той не следвало да се кредитира.
Ответникът го счита за неверен документ по смисъла на ГПК, относно обстоятелства,
обективирани в него. Оспорва механизма на настъпилото ПТП по начина, посочен в представения
протокол. Видно от същия, съставилият го не присъствал на местопроизшествието, а то било
посочено от водача. Съставителят на протокола добил представа за настъпилото ПТП единствено
от разказаното му от водача, в чийто интерес бил изложеният механизъм на настъпило ПТП.
Описаното в протокола събитие не било ПТП по смисъла на §7 т.30, вр. т.27 от ДП на ЗДвП, т.к. в
случая не настъпила нито повреда на друго ППС, нито друго ППС е причинило повреда на
управляваното от МПС, нито била налице някоя от другите изброени в закона хипотези. Така на
процесната дата не настъпило соченото от ищеца ПТП и не следвало да се реализира регресната
отговорност на АПИ. Ответникът възразява още, че на посочената дата на съставяне на протокола,
съставителят му не бил на работа, при което протоколът не бил съставен от длъжностно лице при
изпълнение на служебните му задължения, което водело и до промяна на характера на този
документ от официален в частен, като не било вярно и отразеното в него за наличие на
препятствия по пътното платно. В представените документи не било отразено, дали водачът на
автомобила е употребил алкохол, което водело до съмнения за такава вероятност, като нямало
данни да е бил изследван с техническо средство „дрегер". Нямало данни и водачът при
управлението на автомобила да е спазил императивните норми на чл.21 ал.1 от ЗДвП относно
спазването правилата за движение по отношение на ограничение на скоростта на движение.
Налице било разминаване между описаните в протокола за ПТП щети и опис- заключението за
щети – в първия била описана увредена предна дясна гума, а във втория била добавена и увредена
джанта. Ищецът следвало да докаже, че настъпилата щета и изплатеното застрахователно
обезщетение не представлявали претенция към застрахователното дружеството, която попада в
хипотезите на представения застрахователен договор, изключваща регресната отговорност на
длъжника. Т.к. с исковата молба не били представени от ищеца ОУ на договора по застраховка
„Каско на МПС", не се установявала клауза, която да гарантира покриването на щети от такова
застрахователно събитие „спукана гума" и „увредена джанта" от дупка на пътното платно.
Ответникът възразява, че в случая ПТП не било настъпило, което изключвало дължимо
обезщетение за същата вреда. Не било налице застрахователно събитие, по смисъла на ОУ на
договора, инкорпориран в застрахователна полица № 93001510083248. Затова изплатеното за
понесените щети било незаконосъобразно изплатено на застрахования, поради непокрит от
условията на договора риск от настъпило негодно застрахователно събитие. Претендирала се сума
за репатриране, без да било ясно, дали ОУ на застрахователния договор допускали изплащане на
такъв вид обезщетение и ако допускат то до каква стойност. Нито в протокола за ПТП, нито в
документите за регистриране на щетата, било отразено извършено репатриране на автомобила, тъй
като той не е бил на собствен ход. Ответникът възразява, че в посочения участък, за който се
твърди че е настъпило ПТП-то, не били налице поражения на пътната настилка (дупки). Така
изплатеното обезщетение на собственика на МПС и застрахован било извършено неправомерно и
неоснователно, при процесуални пропуски от страна на застрахователя, което водело до
неоснователност на иска. От страна на ответника не било налице неправомерно деяние
(изразяващо се в бездействие), което да е довело до настъпване на посоченото ПТП и причиняване
на щетата, която също била недоказана. Ищецът не доказвал наличието на причинна връзка между
настъпилата вреда и поведение на ищеца (твърдяно от ищеца бездействие, състоящо се в
3
неподдържане чистотата, безопасността на пътната настилка и удобното движение), което да е
довело до попадането на лекия автомобил в „дупка на пътното платно".
Ето защо, ответникът счита съображенията, посочени в исковата молба, за неоснователни и
недоказани, поради което и предявеният осъдителен иск спрямо него бил неоснователен. Иска се
отхвърляне на предявения установителен иск, като на ответника се присъдят направените по
делото разноски. Това си искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник –
адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Участник в ПТП, настъпило на 29.10.2017 г. в 20,50 часа, на път I-5 в посока от гр. Хасково
към гр. Димитровград, на около 3 км след табела за край на гр. Хасково; е л.а. марка „Ауди", модел
„А4", с peг. № ********, собствен на и управляван от Т. СЛ. П.. За това ПТП е бил съставен
протокол за ПТП № 1577467/ 29.10.2017 г., в 23 часа, в който е отразено горното, както и
обстоятелствата и причините за ПТП-то – на посоченото място този участник в ПТП влиза в дупка
на пътното платно, като пука предна дясна гума; и възникнало ПТП с материални щети –
разцепена предна дясна гума и др. В протокола е отразено, че мястото е било посетено, като е
изготвена и схема на ПТП № 76, както и 4 броя снимки. Същият е подписан от съставителя Г.
АНГ. Г. и от водача на увредения автомобил. По искане на ответника, като свидетел по делото се
допусна съставителят Г. АНГ. Г., но след като се установи, че същият е починал, допускането му
се отмени. По искане на ищеца, като свидетел по делото се допусна водачът и собственик на
увредения автомобил Т. СЛ. П., но въпреки всички положени усилия, той остана нередовно
призован, при което допускането му се отмени и той не бе разпитан по делото. По повод ответните
оспорвания на този протокол за ПТП, допълнителни писмени доказателства се изискаха и
представиха от ОД на МВР– Хасково, в т.ч. и отново този протокол. В придружителното писмо до
съда за тях се сочи, че след извършена проверка в РУ- Хасково по случая се е установило, че на
29.10.2017 г. в ОДЧ, в 20,56 часа, е получен сигнал от ЕЕН 112 за настъпилото процесно ПТП,
подаден от водача П.. На място бил изпратен екип на АП-859, в състава на който за времето от 19
ч. на 29.10.2017 г. до 7 ч. на следващия ден били служителите от сектор „Пътна полиция”,
ОДМВР-Хасково – мл.автоконтрольори Г. АНГ. Г. и И.Н.К.. В това си качество те издавали
протоколи при настъпило ПТП, на основание Наредба № Iз-41/ 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд. При проверката се установило, че няма изготвен снимков материал. В
подкрепа на изложеното в писмото са приложените: справка с рег. № 1970р-34847/ 04.11.2021 г. за
извършена проверка във връзка с писмо с рег. № 1253р-11806/ 2021 по описа на СПП-ОДМВР
Хасково от РУ при ОД на МВР– Хасково; извлечение от дневник на получените и предадени
сигнали и разпореждания ОДЧ – РУ гр. Хасково за период 16.10.2017 г.-29.11.2017 г.; извадка от
Книга за резултатите от проверка на нарядите с рег. № 1970р-31524/ 16.10.2017 г. на РУ при ОД на
МВР – Хасково, започната на 16.10.2017 г. и завършена на 30.11.2017 г.– 4 листа; ежедневна
ведомост за разстановка на силите и средствата за 29.10.2017 г. от 07:00 часа до 07:00 часа,
утвърдена от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Хасково; докладна записка с
рег. № 1253р-10189/30.10.2017 г. до същия началник. Последната е изготвена от съставителя на
протокол за ПТП Г. АНГ. Г., посетил местопроизшествието, като освен обстоятелствата, отразени
в протокола, сочи още, че непосредствено след инцидента, водачът на л.а. веднага спрял на около
4/5 метра след дупката. Поради големия трафик на МПС в посока Димитровград и спирането на
МПС от дупката, Г. преценил, че може да издаде на собственика и водач на л.а. П. протокол за
4
ПТП без АУАН. Последният е подал до ищцовото дружество уведомление за настъпило
застрахователно събитие по полица 93001710083248 от дата 31.10.2017 г., а именно за процесното
ПТП, като е посочил констатирани увреждания: предна дясна гума и джанта, като уведомени са
били тел.112 и „мобилна група” и е декларирал, че няма застраховка „Каско” в друга
застрахователна компания и не е получил застрахователно обезщетение във връзка с тази щета.
Съгласил се е, дължимото му обезщетение да бъде определено по експертна оценка на
застрахователя, като е посочил своя банкова сметка за изплащането. Към уведомлението са
приложени касаещите процесния л.а. и неговия собственик, издадени от МВР: свидетелство за
регистрация на МПС част 2 № *********; свидетелство за управление на МПС № ********* на Т.
СЛ. П., издадено на 09.09.2013 г.; контролен талон № 5231372 на П.; знак за първоначален
технически преглед № 3274760. При ищеца е била образувана преписка по щета № 0002-1261-17-
416461/ 1. Изготвен е доклад по щетата от 01.11.2017 г. за дължимото застрахователно
обезщетение в размер на общо 567,09 лв., включващо обезщетение на МПС от 207,09 лв. и 360 лв.
за репатриране. Сочи се, че регресната претенция към Община Хасково е в размер на 577,09 лв.,
включваща застрахователно обезщетение от 567,09 лв. и 10 лв. ликвидационни разходи. Указано е,
обезщетението да се изплати на П. по посочена банкова сметка. Това е било сторено на 06.12.2017
г., когато ищецът е превел по банкова сметка на П. сумата от 567,09 лв. по процесната щета, видно
от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от същата дата. Посоченото в
доклада обезщетение на МПС от 207,09 лв. се сочи и в представените експертиза и сравнителна
експертиза по щетата, двете от 01.11.2017 г., включващи нови части /гума предна дясна General
Altimax Sport 245/40 R18, 80% ост. стойност/, труд, боя и материали, в т.ч. и ремонт и боя на
джанта предна дясна. Тези щети са описани и в опис – заключение по щетата от 31.10.2017 г. За
покупката на 4 броя гуми General Tire 245/40R18 97Y XL, със стенд геометрия, по делото се
представи касов бон /оригинал/ № **********/ 21.06.2017 г. за сумата от 600,44 лева с доставчик
„Медина Мед“ ООД. На името на П., като получател, е издадена фактура /оригинал/ №
**********/ 29.10.2017 г. за сумата от 396 лева, с доставчик „Риск Метал-2013“ ЕООД – Бургас, за
извършена услуга с репатрак Хасково – Бургас. Ищецът е изпратил до ОПУ-Хасково по
процесната щета - писмо с изх. № L-752/16.03.2018 г., ведно с известие за доставяне №
60547823071 с дата на получаване 19.03.2018 г. С него е отправена покана, на основание чл.410
ал.1 от КЗ, на дружеството да бъде възстановена сумата от 567,09 лв., изплатена на пострадалия за
нанесените му щети при процесното ПТП по застраховка „Каско” на МПС. Сочи се, че причина за
произшествието е необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в която е попаднал
увреденият л.а. За процесния автомобил с ищцовото дружество е сключена застраховка по
застрахователна полица „Каско” на МПС № 93001710083248/ 27.09.2017 г., със срок 13.10.2017 г. –
12.10.2018 г., със застрахователно основно покритие с покрит риск – последици от злополука при
ПТП, с първа дължима вноска от общо 4 разсрочени – на 13.10.2017 г., платена на 11.10.2017 г.,
видно от сметка № Р004632656 по застрахователна полица 02018354/ 93001710083248/ 27.09.2017
г., издадена на от ищеца на името на П.. От датата на застрахователната полица е представената по
делото декларация от П., че са му били предоставени ОУ за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства на ищцовото дружество, което ги представи по делото. В
тези ОУ, в раздел III „Отговорност на застрахователя“, чл.7, е предвидено, че застрахователят
осигурява покритие на рискове, сред които и ПТП, като се покрива частична или тотална щета на
застрахованото МПС, като в обезщетението могат да се включат целесъобразни и разумни
транспортни разходи и разходи по товарене и разтоварване, когато МПС е повредено от
5
застрахователно събитие до такава степен, че е невъзможно да се придвижи на собствен ход, които
разходи се доказват с платежен документ, издаден на застрахования от фирмата, извършила
транспорта.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът
назначи и изслуша съдебна – автотехническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и безпристрастно дадено. За механизма на процесното ПТП, вещото лице сочи, че на
29.10.2017 г., към 20:50 ч., при движение по път 1-5 в посока от Хасково към Димитровград, на 3
км след изходната табела, е настъпило ПТП с л.а. „Ауди" модел „А4", с рег. №******, собственост
на Т. СЛ. П.. Автомобилът преминал през необезопасена и необозначена неравност по пътното
платно, спукана е предната дясна гума и е деформирана джантата й. След инцидента автомобилът
е спрян от дясно на пътната лента (до затревения остров) обездвижен и собственикът е подал
съобщение до застрахователя и тел. 112. Към датата на ПТП, на посоченото място от пътя, поради
ремонт на лявото платно, дясното платно било с двупосочно движение, което стеснявало зоната за
движение и пътуващите на север разполагали само с най- дясната част от пътя. В участъка на
произшествието, път 1-5 се пресичал от дясно, от локален път за индустриалната зона, източно
край пътя. Така в североизточната част от пътя, веднага след пресечката, върху пътя се намирали
пътни препятствия по платното и в едно от тях попаднало предното дясно колело на л.а., в тъмната
част на деня, като пътят не е бил осветен и условията на пътя благоприятствали произшествия в
този участък. Въз основа на коментираните по– горе писмени доказателства, вещото лице
заключава, че необезопасени и несигнализирани препятствия по пътя, а именно участъци с
липсващо асфалтово покритие, т.н. "дупки", разположени в дясното платно на път 1-5, на 3 км след
северната табела на изхода от гр. Хасково, в зона на кръстовище с локален път от дясно, са
причина л.а., преминавайки през тях, да разхерметизира предна дясна гума и да деформира предна
дясна джанта. В документите за възстановяване на щетата не била установена подмяна на детайли
и възстановителни операции,които да не отговарят на описания механизъм на произшествието.
Включените две повреди в опис-заключението били в причинно-следствена връзка с механизма на
настъпване на застрахователното събитие. В стойността на щетата били калкулирани разходите за
подмяна на една гума на производителя „General Altimax Sport" размер 245/40 R18, с пазарна
стойност, посочена в касовия бон от 21.06.2017 г., когато била монтирана на автомобила 146,36
лева. Действителната стойност на гумата от 117,09 лева отразявала нейното овехтяване към датата
на произшествието поради четиримесечната й експлоатация, отбелязана в опис- заключението
като „80% остатъчна стойност". В стойността на щетата били включени и 0,5 ч.ч. труд по
демонтаж/ монтаж и балансиране на подменената гума, 0,5 ч.ч. по демонтаж и монтаж на
джантата, 1,5 ч.ч. възстановителна ремонтна дейност по джантата и 1,5 ч.ч. бояджийска работа по
джантата (общо 4 ч.ч.), при цена на труда - 15 лева за човекочас, без ДДС, или общо 60 лева, както
и за боя и консумативи 30 лева. Действителната стойност на щетата експертизата сочи в размер на
207,09 лева. Застрахователят покрил и разходи за превозване на обездвижения автомобил до
сервизен център в Бургас, съгласно ОУ на застрахователния договор, Клауза 1, на стойност 325,50
лева. Вещото лице сочи действителната стойност на щетите, заедно с 10 лв. разходи по ликвидация
на щетата, в размер на общо 542,59 лв. Тези ликвидационни разходи били в долната граница на
обичайните през последните 10 години, в рамките на 10-25 лв. в различните застрахователни
дружества. Експертизата сочи, че характерът на процесната повреда не позволявала л.а. да
продължи да се движи на собствен ход. Този клас автомобили не разполагал с нормална резервна
гума, а обикновено със специален резервен заместител, т.н. "патерица", който допускал
6
придвижване на къси разстояния. Автоматичната скоростна кутия и предното задвижване били
фактори за това, л.а. да е чувствителен към непрофесионално обслужване на ходовата част,
особено след ПТП. Автомобилът не е могъл и не е трябвало да се движи на собствен ход. Относно
стойността на необходимите разходи за репатриране на МПС, вещото лице сочи, че разстоянието
от гр. Хасково до кв. "Меден рудник" на гр. Бургас било 220 километра, а до и от
местопроизшествието - 217 км (3 км преди табелата за града). Средните пазарни цени за услуги на
„Пътна помощ" били относително запазени през последните 5 години и варирали между 0,65 до
1,00 лева на километър- пълен / празен. Калкулираната цена в представената по делото фактура
била 1,50 лв./ км, но в двете посоки, реално по 0,75 лв./км за всяка от посоките. Общата стойност
на превоза била определена на 330 лв. без ДДС. Вещото лице сочи, че в доклада по щетата били
включени „покрити разходи за репатриране" - 360 лева, която не съответствала на стойността от
фактурата за превоз (330 лв., без ДДС) и не било обосновано нейното завишаване. То изчислява
стойността на необходимите разходи за репатриране на МПС от гр. Хасково до кв. "Меден рудник"
на гр. Бургас, а именно: 217 км х 1,50 = 325,50 лева, без ДДС. Така действителната стойност на
щетите, заедно с 10 лв. разходи по ликвидация на щетата, бил в размер на 542,59 лв.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. № 23055991/ 05.10.2020 г.,
въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 47821/2020г. по описа на РС – София, 27-ми състав.
По това дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
21.10.2020 г., с която е разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати
на кредитора – ищецът в настоящото производство – сумата от 577,09 лв., представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по полица № 93001710083248 за
настъпило събитие на 04.06.2019 г. на републикански път I-5 км от Хасково към Димитровград, на
около 3 км след табела за край на града, при което водачът на застрахования л.а. марка „Ауди",
модел „А4", с peг. № ********, реализирал ПТП, като навлезнал в несигнализирано и
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка/, за което ПТП е съставен протокол за ПТП
№ 1577467/ 29.10.2017 г.; ведно със законната лихва от 05.10.2020 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 148,90 лв. за периода 16.03.2018 г. – 29.09.2020 г.; и деловодни разноски от 25
лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.В законоустановения срок е
постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника с вх. № 23070166/ 01.12.2020 г., че не дължи
изпълнение на вземането. На 29.12.2020 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба с вх. №
22001966/ 29.01.2021 г., по описа на РС-София, изпратена по подсъдност на настоящия съд.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявените главен и акцесорен иск за допустими, като
подадени в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, главният иск се явява частично
основателен. Претенцията на ищеца се основава на суброгационното право на застрахователя на
риска по имуществена застраховка. Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
7
по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД, или собственика на вещта и лицето, което
е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 от
ЗЗД. Общият фактически състав на суброгацията на застрахователя на риска по имуществена
застраховка включва три основни елемента: 1. наличие на имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя и увреденото застраховано лице; 2. съществуващо
основание за ангажиране на гражданската отговорност на увреждащото лице към собственика на
увреденото имущество, по силата на чл.45 или чл.50 от ЗЗД, съответно чл.49 от ЗЗД; и 3. плащане
от застрахователя към застрахования на дължимо застрахователно обезщетение. В този смисъл и
решение № 59/12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК. В конкретния случай по
категоричен начин по делото се установиха и трите цитирани предпоставки за основателност на
главния иск. Доказа се наличието на действително имуществено застрахователно правоотношение
между собственика и водач Т. СЛ. П. на увредения л.а. марка „Ауди", модел „А4", с peг. №
********; от една страна, и от друга - ищцовото дружество,по автомобилна застраховка полица
„Каско” със срок на действие 13.10.2017 г. – 12.10.2018 г. Безспорно е също така, че в срока на
действие на застраховката, на 29.10.2017 г. е настъпило процесното ПТП, причинило щети по
посочения л.а. Към този момент дължима е била първата от четирите разсрочени вноски по
застраховката, платена в срок от застрахования. Относно датата на процесното ПТП, тя е именно
29.10.2017 г., което не се оспорва и се установява от целия доказателствен материал по делото.
Същата бе уточнена от ищеца, в изпълнение указанията на съда, с допълнителна молба по делото.
В този смисъл, съдът приема, че действително ищецът и заявител е допуснал техническа грешка,
първоначално посочвайки в исковата си молба и в заявлението по чл.410 от ГПК за дата на ПТП -
04.06.2019 г., погрешно възпроизведена и в издадената заповед за изпълнение. За
индивидуализиране на това ПТП се сочат не само неговата дата, но и съставеният за него протокол
и всички останали индивидуализиращи го белези, сочещи на възприетата по- горе действителна
негова дата. Спорните по делото обстоятелства са, дали механизмът на настъпване на ПТП
съответства на посочения от ищеца, дали именно по причини у ответника е настъпил инцидентът,
налице ли е причинно- следствена връзка между увреждането и щетите, съответства ли
изплатеното обезщетение на размера на сумата, необходима за възстановяването на тези щети.
След съвкупния анализ на събраните по делото множество доказателства, съдът достига до
положителни отговори на тези въпроси. За настъпилото ПТП на место и след оглед, е бил съставен
протокол за ПТП № 1577467/ 29.10.2017 г., в 23 часа, от Г. АНГ. Г.- мл.автоконтрольор при сектор
„Пътна полиция”, ОДМВР-Хасково. Този именно служител е бил в състава на дежурния
автопатрул, изпратен по сигнал от тел. 112, подаден от собственика на л.а., от оперативния
дежурен, да посети местопроизшествието. В тази насока са, както данните по съставената от Г.
докладна записка за случая от 30.10.2017 г., така и тези по изпратеното до съда писмо от ОДМВР-
Хасково и приложенията към него. Затова неоснователни са ответните възражения, че лицето,
съставило протокола за ПТП не било на работа в този момент и не действало като длъжностно
лице, не посетило местото, не съставило и не подписало протокола за ПТП. Отразеният в
протокола механизъм по настъпване на ПТП се потвърди по категоричен начин, както от
горецитираните писмени доказателства, така и от заключението на назначената по делото съдебно-
автотехническа експертиза. На 29.10.2017 г., към 20:50 ч., при движение по път I-5 в посока от
Хасково към Димитровград, на 3 км след изходната табела на гр. Хасково, е настъпило процесното
ПТП с л.а., преминал през необезопасена и необозначена неравност по пътното платно, като е била
спукана предната дясна гума и е деформирана джантата й. След инцидента автомобилът е спрян от
дясно на пътната лента (до затревения остров) обездвижен и собственикът е подал съобщение до
8
застрахователя и тел. 112. Към датата на ПТП, на посоченото място от пътя, поради ремонт на
лявото платно, дясното платно било с двупосочно движение, което стеснявало зоната за движение
и пътуващите на север разполагали само с най- дясната част от пътя. В участъка на
произшествието, път I-5 се пресичал от дясно, от локален път за индустриалната зона, източно
край пътя. Така в североизточната част от пътя, веднага след пресечката, върху пътя се намирали
пътни препятствия по платното и в едно от тях попаднало предното дясно колело на л.а., в тъмната
част на деня, като пътят не е бил осветен. Именно тези дупки са причина л.а., преминавайки през
тях, да разхерметизира предна дясна гума и да деформира предна дясна джанта. По делото не се
констатираха данни за допуснато от водача на л.а. виновно поведение. Ответните възражения в
тази насока останаха бланкетни и неподкрепени с каквито и да било доказателства, в т.ч. след
изричните указания на съда по реда на чл.145 ал.2 и чл.146 ал.2 от ГПК. Нещо повече, в
цитираната докладна самият отзовал се на местопроизшествието мл. автоконтрольор сочи, че е
съставил протокола за ПТП, без да е съставял на водача на л.а. АУАН. Няма данни и по-късно да е
била ангажирана административно – наказателната отговорност на същия. Видно от докладната е
още, че непосредствено след инцидента, водачът на л.а. веднага спрял на около 4/5 метра след
дупката, като трафикът на МПС в посока Димитровград бил интензивен. Предвид гореизложените
съображения, съдът приема за неуспешно проведено ответното оспорване на съдържанието на
процесния протокол за ПТП в частта на неговото авторство и истинност. Същият представлява
официален свидетелстващ документ, издаден в съответствие чл.125 т.8 от ЗДвП, според който
службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с
един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му вреди, какъвто именно е настоящият случай. Неоснователно в тази връзка
е позоваването от ответника на разпоредбата на чл.6 т.4 от Наредба № Iз-41/ 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд; която е неприложима в случая. Предвид изложеното, следва да се приеме, че
служителите на АПИ са проявили бездействие, като не са обезопасили и обозначили, нито
отремонтирали, описаните неравности по пътното платно – дупка, в която е попаднал увреденият
л.а. на процесния участък от републикански път I-5 в посока от Хасково към Димитровград, на 3
км след изходната табела на гр. Хасково. Така не са изпълнили задълженията си по чл.3 ал.1 и
чл.167 ал.1 ЗДвП, вр. §1 т.19 от ДР, чл.52 и чл.53 от ППЗДвП. Ответникът не е поддържал или
поне не е обезопасил този пътен участък и така с виновното бездействие на служителите си е
създал предпоставки за настъпване на ПТП и причиняване на имуществени вреди на
застрахования. Претърпените имуществени вреди са основание за ангажиране на гражданска
отговорност на увреждащото лице към собственика, на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД. Извършено е
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на собственика на застрахованото
имущество. Несъмнено установените в случая неравности по пътното платно – дупка
представляват „препятствие на пътя” по смисъла на §1 т.19 от ДР на ППЗДвП, тъй като са
нарушаване целостта на пътното покритие, което създава опасност за движението. Неоснователно
е възражението, че процесният инцидент не представлявал и ПТП по смисъла на §6 т.30 от ДР на
ЗДвП, а напротив – то е именно такова - събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало повреда на пътно превозно средство с материални щети. Що се
отнася до многобройните ответни възражения, следва да се посочи, че с определението на съда по
чл.140 от ГПК, на ответника се дадоха множество изрични указания, на основание чл.145 ал.2 и
9
чл.146 ал.2 от ГПК, по отношение на които той прояви изцяло процесуално бездействие. В този
смисъл, за посочените обстоятелства, възраженията му останаха неконкретизирани и
неподкрепени с доказателства по делото.
Предвид гореизложените съображения, при наличието на всички предпоставки по чл.49, вр.
чл.45 ал.1 от ЗЗД, следва да се ангажира отговорността на ответника за търсената в настоящото
производство сума. По силата на чл.8 ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/, Републиканските пътища са
изключителна държавна собственост. С решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. е утвърден списък
на републиканските пътища и приет списък на републиканските пътища, за които се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл.10 ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища. В същия фигурира процесният път I-5. Републиканските пътища се
управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно чл.30 ал.1 от ЗП, АПИ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Анотирана
съдебна практикаПо силата на чл.48 ал.1 т.1 б.“а“ от ППЗП, организирането на дейностите по
поддържане на пътищата са задължение на АПИ за републиканските пътища извън границите на
урбанизираните територии. Ето защо главният иск се явява доказан в своето основание, а по
размер – частично основателен и доказан. По горецитирания договор за застраховка „Каско” и по
искане на застрахования, при ищеца е образувана преписка по щета, по която е изготвен доклад за
дължимото застрахователно обезщетение в размер на общо 567,09 лв., включващо обезщетение на
МПС от 207,09 лв. и 360 лв. за репатриране, както и 10 лв. ликвидационни разходи, всичко общо
577,09 лв. Посоченото в доклада обезщетение на МПС от 207,09 лв. се сочи и в представените
експертиза и сравнителна експертиза по щетата, двете от 01.11.2017 г., включващи нови части
/гума предна дясна General Altimax Sport 245/40 R18, 80% ост. стойност/, труд, боя и материали, в
т.ч. и ремонт и боя на джанта предна дясна. Тези щети са описани и в опис – заключение по
щетата от 31.10.2017 г., като се потвърждават и от заключението на назначената по делото
експертиза. Вещото лице сочи, че в случая не се установява подмяна на детайли и възстановителни
операции по процесния л.а., които да не отговарят на описания механизъм на произшествието.
Включените две повреди в опис-заключението са в причинно- следствена връзка с механизма на
настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на щетата експертизата сочи в
размер именно на 207,09 лева, а търсените ликвидационни разходи - в долната граница на
обичайните през последните 10 години, в рамките на 10-25 лв. в различните застрахователни
дружества. Ето защо, за посочените две суми искът е изцяло основателен и доказан. Що се отнася
до изплатеното застрахователно обезщетение за репатриране на процесния л.а., преди всичко
неоснователни са ответните възражения, че същият е можел да се движи след ПТП. Събраните по
делото доказателства са категорични, че характерът на процесната повреда не е позволявала на л.а.
да продължи да се движи на собствен ход, както и той не е трябвало да върши това. Репатрирането
на автомобила е и покрит риск по силата на процесния застрахователен договор, в който изрично е
уговорено застрахователно основно покритие с покрит риск – последици от злополука при ПТП,
като застрахователят осигурява покритие на рискове, сред които и ПТП, като се покрива частична
или тотална щета на застрахованото МПС, като в обезщетението могат да се включат
целесъобразни и разумни транспортни разходи и разходи по товарене и разтоварване, когато МПС
е повредено от застрахователно събитие до такава степен, че е невъзможно да се придвижи на
собствен ход, които разходи се доказват с платежен документ, издаден на застрахования от
фирмата, извършила транспорта /ОУ, в раздел III „Отговорност на застрахователя“, чл.7/. Така
10
изцяло неоснователни са ответните възражения за обратното. Относно стойността на
необходимите разходи за репатриране на л.а. от гр. Хасково /мястото на ПТП, на около 3 км след
табелата за край на града/ до кв. "Меден рудник" на гр. Бургас /местоживеенето на водача и
собственик на л.а. към датата на ПТП/ - по делото се представи издадена на името на П., като
получател, фактура от 29.10.2017 г. за сумата от 396 лева /330 лв., без ДДС/, за извършена услуга с
репатрак Хасково– Бургас. Тази сума обаче не се подкрепя от заключението на вещото лице.
Последното сочи, че разстоянието от гр. Хасково до кв. "Меден рудник" на гр. Бургас е 220
километра, а до и от местопроизшествието - 217 км (3 км след табелата за гр. Хасково). Средните
пазарни цени за услуги на „Пътна помощ" били относително запазени през последните 5 години и
варирали между 0,65 до 1,00 лева на километър- пълен/ празен. Калкулираната цена във фактура
била 1,50 лв./ км, но в двете посоки, реално по 0,75 лв./км за всяка от посоките. Общата стойност
на превоза била определена на 330 лв. без ДДС. Вещото лице сочи, че в доклада по щетата били
включени „покрити разходи за репатриране" - 360 лева, която не съответствала на стойността от
фактурата за превоз (330 лв., без ДДС) и не било обосновано нейното завишаване. То изчислява
стойността на необходимите разходи за репатриране на МПС от гр. Хасково до кв. "Меден рудник"
на гр. Бургас, а именно: 217 км х 1,50 = 325,50 лева, без ДДС. Именно тази сума съдът приема за
дължима от ответника на ищеца за извършеното репатриране на процесния л.а., а за разликата й до
пълния предявен размер от 360 лв. – искът се явява неоснователен и недоказан. Така
действителната стойност на щетите, заедно с 10 лв. разходи по ликвидация на щетата, които
подлежат на възстановяване от ответника на ищеца, са в общ размер на 542,59 лв. /207,09 лв. + 10
лв. + 325,50 лв./, като до този размер главният иск следва да се уважи, ведно със законната лихва
от 05.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното
изплащане; а за разликата му до пълния предявен размер от 577,09 лв. като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Ищецът предявява и акцесорен иск против ответника за сумата от 148,90 лева за периода от
16.03.2018 г. до 29.09.2020 г., представляваща обезщетение за забава върху главницата. Този иск
съдът намира за частично основателен. Ищецът не мотивира претендираната от него начална дата
на този период, съвпадаща с датата на изх. № на изпратената от него до ответника покана, да му
възстанови сумата от 567,09 лв., изплатена на пострадалия за нанесените му щети при процесното
ПТП по застраховка „Каско” на МПС. Поканата обаче е получена на 19.03.2018 г., видно от
представеното известие за доставяне, като при липса на определен по-дълъг срок за изпълнение,
следва да се приеме, че на следващия ден – 20.03.2018 г. ответникът е изпаднал в забава за
плащането. Крайната претендирана дата 29.09.2020 г. предхожда датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, акцесорният иск се явява основателен за периода
20.03.2018 г. - 29.09.2020 г., но не и за размера на цялата главница; от една страна, предвид
частичното уважаване на главния иск, а от друга- предвид на това, че ищецът не е отправил до
ответника покана за заплащането на ликвидационните разходи от 10 лв. Както се посочи, поканата
е за сумата от 567,09 лв., изплатена на пострадалия за нанесените му щети, включваща признатите
от застрахователя стойности за обезщетение на МПС от 207,09 лв. и 360 лв. за репатриране на л.а.
Ето защо, и според уважения размер на главницата, обезщетението за забава следва да се присъди
върху главница в общ размер на 532,59 лв., т.е. без ликвидационните разходи от 10 лв., за
плащането на които не е настъпила забава преди датата на подаване на заявлението. В тази връзка,
съдът взе предвид, че за да настъпят последиците от забавата, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът следва да бъде поканен от кредитора – чл.84 ал.2 от ЗЗД. Вземането по
11
регресния иск произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати
обезщетението на третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това. Ето защо
ответникът ще изпадне в забава за паричното си задължение към ищеца, считано от датата на
поканата за изплащането му. В този смисъл е и задължителната съдебна практика по решение №
86/10.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 467/ 2011 г., I т.о., ТК; решение № 89/30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., решение № 178/ 21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т.
д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК. По делото обаче не се събраха достатъчно данни за размера му,
предвид на което и на основание чл.162 от ГПК, съдът го определи по своя преценка и с помощта
на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html , в размер на 136,85 лв. – обезщетение за забава за
периода 20.03.2018 г. - 29.09.2020 г. върху 532,59 лв. главница. До този размер акцесорният иск
следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 148,90 лв. за период, считано от
16.03.2018 г., като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото
производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на
чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 524,35 лв., включваща
съразмерни части от заплатените суми за държавни такси и възнаграждение за вещо лице, както и
изцяло минимално дължимите юрисконсултски възнаграждения в общ размер на 150 лв. за двете
производства. Предвид отхвърления размер на исковете и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от
ГПК, ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща на ответника деловодни разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение. В представения по делото договор за правна защита
и съдействие е уговорен размер на възнаграждението от 300 лв., но по делото не се представиха
доказателства, че ответникът действително е разходвал тази сума, респ. че е заплатил уговореното
на адвоката си.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Агенция „Пътна инфраструктура” с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул."Македония" № 3,
представлявана от Ивайло Денчев; ДЪЛЖИ на Застрахователна компания „Лев Инс” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе”
№ 67А, представлявана от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова
и Павел Валериев Димитров; сумата от 542,59 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по застрахователна полица „Каско”
на МПС № 93001710083248/ 27.09.2017 г., със срок 13.10.2017 г. – 12.10.2018 г., за
настъпилите щети по лек автомобил марка „Ауди", модел „А4", с peг. № ********, собствен
на и управляван от Т. СЛ. П.; в резултат на ПТП, настъпило на 29.10.2017 г., в 20,50 часа, на
път I-5 в посока от гр. Хасково към гр. Димитровград, на около 3 км след табела за край на
гр. Хасково; за което е бил съставен протокол за ПТП № 1577467/ 29.10.2017 г. и при ищеца
е била образувана преписка по щета № 0002-1261-17-416461/1; както и сумата от 136,85
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 20.03.2018 г. - 29.09.2020 г. върху
12
532,59 лв. главница; ведно със законната лихва върху главницата от 542,59 лв. от датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 05.10.2020 г. до окончателното
изплащане; като главния иск за разликата до пълния му предявен размер от 577,09 лв. и
акцесорния иск за разликата до пълния му предявен размер от 148,90 лв. за период, считано
от 16.03.2018 г., ОТХВЪРЛЯ;
за които всички суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 21.10.2020 г. по ч.гр.дело № 47821/2020 г., 27-ми състав, на РС-
София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Лев Инс” АД с ЕИК ********* СУМАТА от
524,35 лева деловодни разноски, в т.ч. и дължимите за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните, като на ищеца – на ел. поща от л.96, като му се изиска
незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
13