Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
гр. Враца, 30.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 31.08.2020
г. /тридесет и първи август две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 252 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на В.А.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 20-0248-000011/20.01.2020 г., издадена от Началника
на РУ Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1
б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
В
жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, изразяващи
се в допуснати съществени процесуални нарушения при издаването ѝ и
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че на
посочената дата не е извършил визираното в заповедта нарушение на ЗДвП. Излага
доводи, че е нарушено правото му да даде кръвна проба, въпреки връчения му
талон за медицинско изследване, тъй като полицейските служители не са го
закарали до МБАЛ *** и не са го изчакали достатъчно там, докато той се отбил до
дома си, за да извика баща си да го придружи. Десет минути преди крайния час,
посочен в талона за медицинско изследване се явил в спешния център на МБАЛ ***,
но полицаите вече били напуснали спешния център, тъй като се отзовали на сигнал
за сбиване в с. *** и медицинското лице отказало да му вземе кръвна проба. Твърди,
че ЗППАМ е антидатирана и моли за отмяната ѝ с произтичащите от това
законни последици.
В
съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът,
Началник РУ - Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява
в с.з. и не изразява становище по жалбата.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от
лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с
който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1
от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 14.05.2020 г., а жалбата против нея е
постъпила в РУ – Бяла Слатина при ОД на МВР Враца на 28.05.2020 г., с рег. № 248000-3715, с оглед
на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От
приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 20.01.2020
г. на жалбоподателя е съставен АУАН № GA22937 от ** към ОДМВР
– Враца, РУ – Бяла Слатина за това, че на същата дата, около 22:20 ч. в гр. ***
по ул. ***, до училище ** е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №
********, негова собственост, под въздействието на алкохол 1.11 промила в
издишания въздух, установено с техническо средство Алкотест Дрегер № 7510+ с
фабричен номер 0018, като пробата е извършена в 22:31 часа, показана и видяна
от водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 0031569. Жалбоподателят
не носил СУМПС и контролен талон към него, СРМПС част II,
управлявал с АУАН с изтекъл на 16.01.2020 г. срок на валидност, имал
незаплатени глоби по ЗДвП в размер на 50 лева и МПС било технически неизправно
– не светела лява габаритна светлина. Констатираното в АУАН е прието за виновно
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 190, ал. 3, чл. 139, ал. 1, т. 1, чл. 100,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
На
същата дата – 20.01.2020 г. е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ
№ 20-0248-000011/20.01.2020 г. от Началник на РУ Бяла Слатина към ОДМВР – Враца,
с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Издадено
е НП № 20-0248-000035/18.02.2020г. на Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР –
Враца, приложено към административната преписка.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото е безспорно,
че оспорената заповед е издадена от Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР -
Враца, чиято компетентност е установена от т.1.5 на приложената Заповед № 369з-108/17.01.2020
г. на Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е
издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно
заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили
като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – управление на МПС след
употреба на алкохол, като нарушението е установено с годно техническо средство.
Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е
съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на
административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане
и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Изложеното
налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена в съответствие с материалния закон и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Една от хипотезите в текста на чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена в случая с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Цитираната разпоредба е
императивна и при наличие на основанията изчерпателно изброени в нея,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е.
без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не, като в същото време е
независим от хода на административнонаказателното производство (дали ще бъде
издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, или ще бъде
възбудено наказателно преследване, т.е. независимо от това дали нарушението ще
бъде санкционирано или не), органът е длъжен да приложи ПАМ „Временно отнемане
на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. Представеното с административната преписка НП №
20-0248-000035/18.02.2020г. не е влязло в сила, т.е. към настоящия момент не е
решен въпросът за отговорността на оспорващия. Наведените в жалбата доводи, че са
нарушени правата на оспорващия, тъй като полицаите не са го закарали до МБАЛ **
за кръвна проба и не са го изчакали достатъчно време там докато се отбил до
вкъщи, са неоснователни. Единствено в хипотезата на чл. 7, ал. 1 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, когато с
техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда,
полицейският орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинското
изследване. В останалите случаи контролният орган действа в условията на чл. 6
от цитираната Наредба, които видно от представените доказателства са изпълнени.
В съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. талонът за изследване е връчен на лицето срещу подпис, като е
вписано мястото, където да се извърши установяването и срока на явяването. От
друга страна нито при депозиране на жалбата, нито в съдебно заседание,
оспорващият посочва доказателства в подкрепа на твърдението си, че медицинското
лице е отказало да му вземе кръвна проба, въпреки пристигането му в спешния
център в рамките на посочения в талона срок и изрично заявеното му желание за
това.
На следващо място процесната мярка има
двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това
има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение, заповедта се издава веднага след установеното с АУАН
нарушение, тъй като по силата на закона мярката подлежи на предварително
изпълнение и органът е вписал в заповедта фактическите обстоятелства по
съставения АУАН, въз основа на който е издадена. В случая нарушението на водача е
констатирано със съставен АУАН от компетентно длъжностно лице, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила в административното производство до доказване на
противното. В съдебната фаза на производството всяка от страните следва да
установи фактите, обуславящи твърденията ѝ. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В
този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта
за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на
чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Констатациите в АУАН, че оспорващият е управлявал
описаното МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, не са оборени
от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Поради това съдът кредитира
материалната доказателствена сила на АУАН и приема за доказана установената с
него фактическа обстановка, с оглед на което наведения в жалбата довод за
недоказаност на извършеното административно нарушение, дало основание на органа
да издаде оспорената заповед, се явява неоснователен.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение на субекта на нарушението, срокът на мярката е
определен в закона и се прилага под прекратително условие – „до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”, поради което
административният орган няма задължение да излага мотиви в тази насока. При произнасянето
на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения
максимален 18-месечен срок /ако до този момент въпросът за отговорността не е
решен/, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото
прекратително условие, с което е обвързано действието ѝ.
Не е
налице и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената
заповед е съобразена и с целта, преследвана от закона - опазване живота и
здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да
извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата и то от момента на установяване на противоправното му поведение до настъпване на
прекратително условие, с което е обвързано действието на приложената ПАМ.
По
изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде
потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От
страните по делото не са предявени претенции за присъждане на разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В.А.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0248-000011/20.01.2020 г., издадена от Началника на РУ Бяла Слатина към ОДМВР
– Враца, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
На
основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: