№. 333 / 23.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
23.05.2019 година
г. Монтана
В. И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав В. публично заседание на двадесет и. трети април през две хиляди и. деветнадесета година В. състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и. В. присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 2248 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и. са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и. чл.92 ЗЗД.
Ищецът „П. К. Б. ЕООД – г. София твърди В. исковата молба, че на 19.07.2011 г. е сключен Договор за револвиращ заем №. ********** между „П. К. Б. ЕООД като кредитор и. Ц.Н.П., като длъжник, като договорът е сключен при следните параметри:
Общо задължение по договора: 6480 лева, включваща:
- Сума на заема:2000 лв. ;
- Срок на заема: 48 месеца;
- Размер на месечната вноска: 135 лева;
- Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20-ти ден от месеца;
- Годишен процент на разходите (ГПР %) 110.19;
- Годишен лихвен процент: 76.64;
- Лихвен процент на ден: 76.64;.
Твърди, че „П. К. Б. ЕООД изпълнявало точно и. В. срок задълженията си по договора, като превежда паричната сума В. размер на 2000 лв. по посочена от длъжника Ц.П. банкова сметка. xxx, че длъжникът не е изпълнявала поетите с договора задължения и. е платила 24 пълни месечни вноски, след изпадането му В. забава и. съгласно уговореното и. прието от страните В. чл.10.3 от Общите условия към Договора за револвиращ заем, а именно: ,,....В. случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и. обявяване на неговата предсрочни изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.” На 12.03.2013г. договорът е прекратен автоматично от страна на П. К. България ЕООД. На 13.03.2013г. П. К. България ЕООД е изпратило на Ц.П. уведомително писмо, с което я информира за прекратяването на ДРЗ и. че задължението по ДРЗ №. 100992З392 става предсрочно изискуемо. Твърди, че поради нарушение на общите условия, на основание чл.10.4 от ОУ, се начислява неустойка за обезщетение на вреди поради настъпилото разваляне на договора, платима еднократно. Размерът на неустойката се определя на базата на неизплатената част от задължението на длъжника към датата на прекратяване на договора като процент, изрично посочен В. ОУ. Моли, В. условията на евентуалност, ако се приеме, че ответникът не е бил уведомен редовно за прекратяване на договора, респективно за обявяване на предсрочната изискуемост, то да се счете, че същата е редовно уведомена с получаването на препис от исковата молба. Поради неизпълнението на договорното задължение, „П. К. Б. ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано В. Районен съд - гр. Монтана. По заявлението е образувано дело №. 791/2018г., като срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, получено от заявителя на 04.09.2018г. Счита, че предявеният иск е основателен и. доказан и. следва да бъде уважен. От представеният по делото ДРЗ е видно, че същият е сключен, съгласно исканите от ответника параметри, посочени от същия В. раздел У на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно ОУ, попълнената до точка V и. подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ е искане от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-малък, одобрен от кредитора. След извършена преценка съгласно вътрешни правила, попълненият и. подписан от КЛ и. СД ДРЗ е подписан и. от страна на кредитора, съответно влиза В. сила. „П. К. Б. ЕООД изпълнявало точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем №. **********, задължението си като превело по посочена от КЛ В. ДРЗ банкова сметка xxx. По силата на сключения Договор общата дължима сума е посочена В. т.VІ от ДРЗ като общо задължение. Видно е, че параметрите на договора са посочени от ответника В. искането за отпускане на заема В. т.V на бланката и. впоследствие са одобрени от „П. К. Б. ЕООД. Нещо повече, от представения договор за револвиращ заем се установява, че на ответника е отпусната В. заем сума с по-нисък ГПР от заявения, или параметри, за които същият е бил наясно, изразил е воля и. съгласие да поеме задължение В. същия размер и. е бил запознат с размера на общо дължимата В. края на периода сума за връщане. Твърди, че попълненият образец проекто - договор не представлява договор за К., а съгласно ОУ това е искане от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-малък. При кандидатстване потребителят попълва желаните от него финансови параметри В. т.V, В. това число размер на кредита, срок, размер на вноска и. ГПР, и. на тази база кредиторът извършва необходимата оценка на кредитна способност, като или одобрява или отхвърля искането. Видно от начина на сключване на договора, разписан В. ОУ към ДРЗ, е че още при подписване на искането за К., клиентът е бил информиран за общо дължимата сума по ДРЗ. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР общо дължимата В. края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на КП за приемането им. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане В. полза на „П. К. Б. ЕООД срещу длъжника Ц.П., възникнало на основание неизпълнение на Договор за револвиращ заем №. 100992З392 В. общ размер 4396,18 лева, представляващи главница В. размер на 4192,09 лева, неустойка В. размер на 204,09 лева и. законова лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени и. направените по делото разноски.
В. срока по чл.131 от ГПК ответницата Ц.Н.П. xxx е представила писмен отговор на исковата молба, В. който оспорва исковите претенции. Твърди, че същите са неоснователни и. недоказани. Поддържа, че на 19.07.2011г. между “П. К. България" ЕООД, от една страна, и. тя и. Димитър Н. Пешев, от друга страна, е сключен договор за револвиращ заем №. **********/19.07.2011 година за сумата от 2 000 лева. На 12.03.2013г. договорът е прекратен от ищцовото дружество. Твърди също, че на 13.03.2013г. ищецът е изпратил уведомление до нея, с което е обявило задължението за предсрочно изискуемо. По силата на Решение №. 2-2675/23.01.2014 година по ВАД №. 2675/2014 година на “АРБИТЕР ЮСТИЦИАРУМ“ СНЦ тя е осъдена да заплати на “П. К. Б. ЕООД сумите, предмет на настоящото дело.
Ответницата твърди В. отговора, че на 23.05.2014г. по т.д.№. 3091/2041г. на СГС, въз основа на гореописаното арбитражно решение, е издаден изпълнителен лист за процесните суми В. полза на “П. К. България“ ЕООД. В. срока по чл.48 от ЗМТА тя и. Димитър Пешев са подали молба за отмяна на арбитражното решение, въз основа на която е образувано т.д.№. 2541/2017г. на ВКС. Твърди, че на 21.02.2018г. с решение №. 13/21.02.2018г. по т.д.№. 2541/2017г. на ВКС, съдът е прогласил горепосоченото арбитражно решение за нищожно. На 11.04.2018г. “П. К. Б. ЕООД е образувало ч.гр.д.№. 791/2018г. на РС-Монтана.
Ответницата счита, че Договорът за револвиращ заем е недействителен, тъй като съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и. 20 и. ал.2 и. чл.12, ал.1, т. 7-9 от закона, договорът е недействителен. Твърди, че липсва погасителен план. Съгласно чл.11, ал.1. т.12 от ЗПК, погасителният план посочва дължимите плащания и. сроковете и. условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В. договора е посочено единствено месечната погасителна вноска, без да е посочена всяка погасителна вноска, В. частта й за главница, лихва и. допълнително разходи. Твърди, че съгласно чл.11 ал.1, т.11 от ЗПК, към договора за К. се издава и. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и. датите на плащане на погасителните вноски. Твърди, че В. договора няма информация за датите на вноските. Разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и. т.12 от ЗПК следва да се тълкуват В. съвкупността си - по договора следва да се изготви погасителен план, който да бъде ясен, за да може на потребителя да стане ясно какво погасява, В. каква част и. на коя дата. Поддържа също, че чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК допълва т.11, като посочва необходимите реквизити на погасителния план. Заявява, че след като липсват тези реквизити и. е нарушено изискването на чл.11, ал.1. т.11 и. т.12 от ЗПК, договорът за потребителски К. следва да бъде обявен за недействителен. На следващо място поддържа, че претендираните от дружеството вземания са погасени по давност, поради което моли съда да отхвърли иска като неоснователен, както и. да й присъди сторените по делото разноски..
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и. заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което В. Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№. 791/2018 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че на 19.07.2011г. между “П. К. България" ЕООД, от една страна, и. Ц.Н.П. и. Димитър Н. Пешев, от друга страна, е сключен договор за револвиращ заем №. **********/19.07.2011 година за сумата от 2 000 лева. На 12.03.2013г. договорът е прекратен от ищцовото дружество. На 13.03.2013г. ищецът е изпратил уведомление до ответницата, с което е обявил задължението за предсрочно изискуемо. Установено е, че по силата на Решение №. 2-2675/23.01.2014 година по ВАД №. 2675/2014 година на “АРБИТЕР ЮСТИЦИАРУМ“ СНЦ ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумите, предмет на настоящото дело.
На 23.05.2014г. по т.д.№. 3091/2041г. на СГС, въз основа на гореописаното арбитражно решение, е издаден изпълнителен лист за процесните суми В. полза на “П. К. България“ ЕООД. В. резултат на подадена молба от ответницата и. Димитър Пешев за отмяна на арбитражното решение, е образувано т.д.№. 2541/2017г. на ВКС. На 21.02.2018г. с решение №. 13/21.02.2018г. по т.д.№. 2541/2017г. на ВКС, съдът е прогласил горепосоченото арбитражно решение за нищожно. От приетото по делото заключение на вещото лице В..П.Т. се установява, че при изготвяне на заключението на вещото лице не е предоставен от ищеца погасителен план. Вещото лице твърди, че е установило плащане от страна на ответницата по договора В. размер на 2 827,91 лева. Вещото лице е констатирало, че от приложеното по делото извлечение от сметка към договор за потребителски К. №. ********** е видно, че посоченото задължение за ответницата към ищеца е В. размер на 7 020 лева. Вещото лице е отразило изрично, че от страна на ищеца не са представили доказателства, от които да се установи как задължението от 6 480 лева е коригирано на 7 020 лева.
Основните възражения на ответника са свързани с твърдението, че Договорът за револвиращ заем е недействителен, тъй като съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и. 20 и. ал.2 и. чл.12, ал.1, т. 7-9 от закона, договорът е недействителен.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК, действала към момента на сключване на договора, предвижда, че договорът за потребителски К. е недействителен, ако не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 от ЗПК. В. тежест на ищеца бе да представи погасителен план към договора, какъвто не беше представен. Ето защо съдът приема, че липсва погасителен план. Съгласно чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, погасителният план посочва дължимите плащания и. сроковете и. условията за извършването на тези плащания. Той съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В. договора е посочено единствено месечната погасителна вноска, без да е посочена всяка погасителна вноска, В. частта й за главница, лихва и. допълнително разходи. В. договора няма информация за датите на вноските. В. раздел VІ от договора се съдържат подробно описаните и. съществени параметри на одобрения револвиращ заем – ГЛП, ГПР, срок на заема, общо задължение на кредита, както и. размера на погасителната вноска. Не става ясно как е формирана месечната вноска В. размер на 135 лева. След като липсват тези реквизити и. е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.11 и. т.12 от ЗПК, договорът за потребителски К. е недействителен.
Съдът намира за основателно и. възражението на ответницата за погасяване на вземанията по давност. Изискуемостта на процесните задължения е настъпила на 13.03.2013 година и. към момента на депозиране на заявлението В. съда – 10.04.2018 година, давността е изтекла.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че исковите претенции на ищеца са неоснователни и. като такива следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно този изход на делото, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „В.. и. Лимберов”, чрез адвокат Е. Т. от САК адвокатско възнаграждение за оказано безплатно представителство по делото В. размер на 645,28 лева с ДДС.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „П. К. Б. ЕООД, ЕИК xxxx със седалище и. адрес на управление г. С. б. №. 4. б. 5. В.. В., представлявано от управителите С. Н. Н. и. И. Х. Г. против Ц.Н.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и. чл.92 ЗЗД – да установи съществуването на вземане В. полза на „П. К. България“ ЕООД срещу ответницата Ц.Н.П., възникнало на основание неизпълнение на Договор за револвиращ заем №. ********** В. общ размер на 4 396,18 лева, от които 4 192,09 лева – главница и. 204,09 лева – неустойка и. законната лихва от подаване на заявлението – 10.04.2018 година до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№.791/2018 година по описа на МРС.
ОСЪЖДА „П. К. Б. ЕООД, ЕИК xxxx със седалище и. адрес на управление г. С. б. №. 4. б. 5. В.. В., представлявано от управителите С. Н. Н. и. И. Х. Г. да заплати на Адвокатско дружество „В.. и. Лимберов”, чрез адвокат Е. Т. от САК адвокатско възнаграждение за оказано безплатно представителство по делото В. размер на 645,28 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :