Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тридесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16123 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К.Л.Т. ***
осъждането й да заплати сумата от 25 001 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от непозволено
увреждане, настъпило на 12.12.2017 г., ведно със законната лихва от 12.12.2017
г. до окончателното изплащане и 1 338.24 лева обезщетени за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законните лихви от датата
на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на
12.12.2017 г. на тротоара на ул. „*****“ в гр. София се подхлъзнала на
непочистен лед, след което паднала. Получила силна болки в десния долен
крайник. Установило се счупване, наложило оперативно лечение. След изписването
възстановяването продължило в домашни условия за общо два месеца, последвани от
период на рехабилитация. Търпяла болки и страдания, неудобства в ежедневието,
нарушения на съня, а понастоящем – частични болки при натоварване на крайника
или смяна на времето.
За лечението си стори разходи за плака с винтове,
медикаменти и потребителска такса на обща стойност 1 338.24 лева. Върху
тази сума претендира лихва от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, в който оспорва исковете. Счита, че в тежест на ищцата е да
докаже дали не е налице съпричиняване, че е носила подходящи обувки и се е
придвижвала внимателно. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди
като прекомерен. Възразява и че ищцата е получила обезщетение за трудова
злополука.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от К.Л.Т. *** заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди от получени увреждания при падане на заледен
тротоар в гр. София на ул. „*****“ на 12.12.2017 г.
Ищцата извежда правото си от
незаконосъобразно бездействие на лица, на които ответникът е възложил
извършването на определена работа. В случая С.О. е надлежен ответник именно във
връзка с обективната гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗДД,
в качеството й на възложител на работата по отношение на свои служители, които
с виновното си бездействие са пропуснали да почистят леда по уличната мрежа.
За уважаването на
така предявения иск за непозволено увреждане е необходимо да бъдат установени
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищеца от лице, на което
ответникът е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по
повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Тъй като в случая
виновното поведение се изразява в бездействие, неговата противоправност се
определя от наличието в законодателството на позитивно-правна норма,
задължаваща делинквента да действа по определен начин. Като е пропуснал да
упражни определено поведение, той е станал причина за увреждане на телесната
цялост на пешеходец на непочистената от леда пътна мрежа.
Установява се по
безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 12.12.2017
г. тротоарът на улица „*****“ в гр. София е бил заледен. В тази насока съдът
кредитира показанията на свидетеля П.Н., който е очевидец на инцидента. Т. е
правила опит да се придвижва внимателно по заледения тротоар, а при
предприемане на пресичане на пътното платно се е подпирала на монтирани
колчета. Пътят е бил неопесъчен и непочитен.
Не се спори, че
тази част от пътната мрежа е собственост на ответната О., съгласно чл. 2, ал.
1, т. 2 от ЗОбС вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП. Пътят, на който е настъпил инцидентът,
е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, поради което и на основание
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31, пр. 3 от ЗП задължена да осъществява дейностите
по поддържането му, е именно ответната О.. Законово вменените си задължения ответникът
изпълнява посредством възлагане на определена работа на физически лица, негови
служители. Тяхна е отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в
изпълнение на своите служебни задължения да осигурят безопасното и удобно
придвижване по улиците и пътищата, общинска собственост на всички участници в
движението.
В конкретния
случай се установи, че служители на ответника не са изпълнили задължението си да
отстранят заледяването на предназначения за движение на пешеходци част от пътя
– тротоар, който по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП представлява изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Като е упражнявала
правото си на придвижване по пътя, на съответно обозначено за това място, ищцата
е получила безспорно установеното увреждане – счупване на костите на дясна
подбедрица и частично изкълчване на глезенната става.
Съдът приема за
категорично доказана причинно-следствената връзка между полученото от ищцата увреждане
при падане на заледен тротоар, на който се е подхлъзнала.
При определяне
размера на обезщетението в приложение на принципа за справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира, са
причинени именно от инцидента на 12.12.2017 г. К.Т. е получила трималеоларно
счупване на костите на дясна подбедрица в областта на глезенната става и
частично изкълчване на ставата. Това й е причинило трайно затруднение в
движението на десен долен крайник за срок повече то 30 дни. Извършено е било
оперативно лечение – открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с плака и винтове. След петдневен престой в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, на 18.12.2017 г. К.Т. е изписана за домашно лечение.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, ищцата е търпяла болки и
страдания, които през първите 30 дни след операцията и 30 дни след началото на
рехабилитацията са били с по-голям интензитет. Данни за настъпили усложнения не
са налице, а при нормално протичане на лечението срокът за възстановяване е 6
месеца.
Видно от
издадените болнични листове, съдът приема за безспорно доказано, че при
пострадалата възстановителният период е бил шест месеца.
Този извод се потвърждава и от
гласните показания на свидетеля Биляна К.. Според показанията на последната,
които съдът кредитира като обективни, последователни и съответни на писмените
доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, пострадалата не могла
да се обслужва сама. Това наложило К. да й помага, като в продължение на два
месеца пазарувала вместо Т. и се грижила за домакинството й. Видяла, че ищцата
сама си поставя инжекции, тъй като нямала финансова възможност да ангажира
медицинско лице за това. Раздвижването започнало с помощта на патерици, а
възстановяването било труден и дълъг процес. В продължение на шест месеца не
ходела на работа.
При тези данни съдът
намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено на 7 000
лева. Към 12.12.2017 г. К.Т. е била на 47 години, без данни за придружаващи
заболявания и работоспособна. За период от поне шест месеца начинът й на живот
е бил променен към посока влошаване на качеството му. Първите два месеца се е
нуждаела от чужда помощ в ежедневните хигиенно-битови дейности, като това
естествено й е причинило неудобства. Данни за настъпили усложнения не са
налице, но счупването се е отразило на нормалното функциониране на долния десен
крайник.
Предявеният от
ищцата иск за обезщетяване на неимуществените вреди съдът намира за основателен
до размера на сумата от 7 000 лева и в посочения размер следва да бъде
уважен. За горницата до 25 001 лева претенцията подлежи на отхвърляне.
Изцяло
основателен е искът за обезщетяване на имуществените вреди. К.Т. е сторила
разходи за лечение на обща стойност 1 338.24 лева, изразяващи се в заплатени
1 180 лева за плака и винтове, медицински консумативи и лекарства и
потребителска такса.
С оглед изхода на
спора и съразмерно на уважената част от иска, на К.Т. се дължат разноски за
производството в размер на 1 032.82 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, С.О., с
адрес гр. София, ул. „*********да заплати на К.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 7 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване
на костите на дясна подбедрица и частично изкълчване на глезенната става при
падане на заледен тротоар на ул. „*****“ в гр. София на 12.12.2017 г., ведно
със законната лихва от 12.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 25 001 лева; сумата от
1 338.24 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение на получените на 12.12.2017 г. увреждания, ведно със законната лихва от
10.12.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.О., с адрес
гр. София, ул. „*********да заплати на К.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 1 032.82 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: