Решение по дело №124/2021 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 148

 

гр. Русе, 23.06.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Административен съд - Русе, в публично заседание на 26 май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛЕНА ДЯКОВА

                            ДИМИТРИНКА

                            КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря              МАРИЯ СТАНЧЕВА          и в присъствието на прокурора                 ДИЛЯН МИХАЙЛОВ          като разгледа докладваното от съдия          ДЯКОВА       КАН дело № 124 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

 

Постъпила е касационна жалба от „Трансис“ ЕООД, със седалище: гр.Русе против Решение № 260185 от 31.03.2021 г., постановено по АНД № 2281/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000848 от 21.07.2020 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и на основание чл. 99, предл. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева.

В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.

Претендира се отмяна на решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира се и присъждане на направените и пред двете съдебни инстанции разноски.

Касационният ответник - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, чрез процесуален представител в депозирано по делото писмено становище вх. № 269826 от 05.05.2021 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на РС - Русе следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение Районен съд - Русе е приел, че по делото безспорно е доказано осъществяването от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 99, предл. 4 от ЗАвПр чрез неизпълнение от страна на санкционираното лице на задължението му, визирано в чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на чл. 34, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН – неспазване на 3-месечния давностен срок от откриване на нарушителя при образуване на административнонаказателното производство, което е приел за неоснователно. С тези мотиви е потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.

Решението на РС – Русе е правилно.

Настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд - Русе е правилно, като споделя изцяло извода на въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение по чл. 99, предл. 4 от ЗАвПр, във вр. с чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Напълно обосновано и в съответствие със закона първата съдебна инстанция е счела, че в производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, включително е ясна и датата на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация.

Както в АУАН, така и в НП изрично е отразено, че до първи март на следващата календарна година, превозвачът е следвало да отчете издаденото му за 2019 г. Разрешително с № 106818. Доколкото нарушението е извършено чрез бездействие - неизпълнението на регламентирано в нормативен акт задължение в рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на срока по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС - в случая 02.03.2020 г. – работен ден. В този смисъл времето на извършване на нарушението е ясно и недвусмислено изводимо. Не е налице неяснота, която да нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере фактическите предели на обвинението. Ето защо, въведеното с жалбата оплакване за липса на яснота, касаеща датата на извършеното нарушение са неоснователни.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното му описание.

Касационната инстанция напълно споделя и извода на районния съд относно спазване на 3-месечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при образуване на административнонаказателното производство. Не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че от деня, следващ изтичането на регламентирания с нарушената материалноправна разпоредба срок, администрацията на ИА АА е следвало да е наясно за лицата, които не са изпълнили задължението си по чл. 25 от Наредба 11 от 31.10.2002 г. на МТС - в предвидения срок, като от 02.03.2020 г. нарушителят следва да се счита за открит. От събраните по делото доказателства се установява несъмнено, че административното нарушение е открито от актосъставителя след като на 02.06.2020 г. в РД АА – Русе е получено писмо с приложена към него справка от информационната система ИИ АА за стари невърнати разрешителни към 27.05.2020 г., която дата /02.06.2020 г./ следва да се приеме за установяване на нарушителя, поради което тримесечният срок за съставяне на акта започва да тече именно от тогава. Ето защо, съставеният на 12.06.2020 г. АУАН е в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

С оглед на това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен и материалният закон.

При извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл.218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260185 от 31.03.2021 г., постановено по АНД № 2281/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                        

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

                                                                         

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                   2.