Р Е Ш Е Н И Е
№ 635
01.08.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №614 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба (с вх.№01-260-6500/111#1/29.03.2016 г. на ДФ „Земеделие“ – Хасково) на М.С.Т. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, насочена против „Индивидуален административен акт, обективиран в Нотариална покана за доброволно изпълнение, изх.№01-260-6500/111 от 09.02.2016 г., издадена от Директора на Областна дирекция – Хасково, Държавен фонд „Земеделие“, с нотариална заверка от 15.02.2016 г. на Нотариус И. Г., с рег.№**** на НК, с район на действие РС – Казанлък.“
В жалбата се твърди, че обжалваният акт бил ИАА по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и същият бил нищожен, тъй като бил издаден от Директора на ОД – Хасково, а не от Изпълнителния директор на ДФЗ, който следвало да се произнесе съгласно чл.20, ал.1 от Наредба №9. Излагат се и съображения, че при издаването му били нарушени норми от Наредба №9 и Договора, като се цитира чл.6, т.2, във връзка с чл.24, ал.1 от Наредба №9. Твърди се, че констатациите, обективирани в нотариалната покана, страдали от вътрешно противоречие. Сочи се, че в резултат на неблагоприятни климатични условия, през м.декември 2015 г. засадените култури, предмет на договори, засадени при открити условия, в по-голямата си част измръзнали. Като изправна страна по договора жалбоподателят подал заявление до Общинска служба по земеделие – гр.М., МЗХ, за извършване на проверка относно претърпените от неблагоприятните зимни условия щети. В резултат на отправената молба, комисия извършила проверка на място и констатирала измръзване на по-голямата част от разсада, съгласно Констативен протокол от 28.01.2016 г. В същото време жалбоподателят подал молба до Изпълнителния директор на ДФЗ за удължаване на срока за подаване на второ заявление за плащане поради изложените причини, а до настоящия момент не било налице произнасяне от страна на компетентния орган. Неподаването в срок на заявлението за второ плащане се дължало на посочените причини, поради което не били налице основанията за издаване на обжалвания ИАА. Претендира се индивидуалният административен акт, обективиран в Нотариална покана, да бъде прогласен изцяло за нищожен. Алтернативно се претендира същият да бъде отменен като незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, немотивиран и при несъответствие с целта на закона.
С Определение №4280/26.07.2016 г., постановено по дело №3869/2016 г., първоначално сезираният Административен съд – София-град оставя без разглеждане жалбата, като приема, че оспорената Нотариална покана не съдържа белезите и характеристиките на индивидуален административен акт по чл.33 от Наредба №9/2008 г. и жалбата срещу нея е процесуално недопустима.
С Определение №11045/20.10.2016 г., постановено по адм.дело №11656/2016 г., Върховният административен съд отменя прекратителното определение и връща жалбата за разглеждане от административния съд по същество. В мотивите на определението се съдържа установяване наличието на Заповед №03-260-РД/73 от 04.02.2016 г. на Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Хасково, чието съдържание почти изцяло е възпроизведено в Нотариалната покана. Посочва се, че с това съдържание се внася едностранна промяна в правната сфера на жалбоподателя и нотариалната покана за доброволно изпълнение по правната си същност е индивидуален административен акт, защото повтаря съдържанието на заповедта на директора. Съдът приема също, че заповедта на директора не е връчена на жалбоподателя, а е съобщена чрез нотариалната покана.
С Определение №5876/25.10.2016 г. по дело №3869/2016 г. на АССГ, след връщането му от ВАС, делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Хасково, пред който съд е образувано настоящото производство.
С постановено по делото Определение от 29.11.2016 г. съдът е оставил жалбата без движение за отстраняване на констатирани нередовности в същата.
В срок М.С.Т., чрез пълномощника си адв.С. Н. С., подава молба – уточнение с вх.06305/19.12.2016 г. за конкретизиране на жалбата.
В молбата се заявява, че първоначално подадената до АССГ жалба следва да се счита като такава, подадена против Заповед №03-260-РД/73 от 04.02.2016 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково, като се поддържат направените с нея твърдения.
Излагат се и твърдения, че подаденото от жалбоподателя Заявление за подпомагане по ПРСР 2007 – 2013 г. било одобрено със Заповед №03-240-РД-274/02.11.2012 г. на Директора на ОД ДФЗ – С. З. и между М.С.Т. като ползвател и Държавен фонд „Земеделие“ на 06.11.2012 г. бил сключен Договор №24/112/07464 за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“. За изменение параметрите на Договора от М.С.Т. били подадени заявления съответно вх.№02-240-6500/940 от 05.04.2013 г. и вх.№02-240-6500/981 от 15.04.2013 г. В резултат на проведената процедура по изменение на договорените между страните условия, договорът между страните бил изменен с Анекс №1 от 15.04.2013 г. От момента на сключване на договора жалбоподателят бил коректна страна по него и съвестно изпълнявал точно и навреме задълженията, до момента, когато през зимата на 2015 – 2016 г., в резултат на тежки неблагоприятни метеорологични условия, част от растенията в разсадника измръзнали, което било констатирано с Констативен протокол от 28.01.2016 г. на ОС – Земеделие гр.М.. С молба вх.№02-240-6500/3 от 09.03.2016 г. до ДФЗ, представена с първоначалната жалба, било поискано удължаване на срока за подаване на заявка за второ плащане, поради причини измръзване на част от растенията. До настоящия момент не било налице произнасяне от страна на компетентния орган. Неподаването в срок на заявка за второ плащане се дължало на горепосочените причини. Твърди се, че законодателят допускал възможност заявката за второ плащане да бъде подадено след края на третата или четвъртата година, т.е. не било задължително в срока, сочен от административния орган – 07.01.2016 г., жалбоподателят да подаде заявка за второ плащане. Навеждат се и съображения за неясно изразена воля на органа в обжалваната заповед, като не ставало ясно дали се касае изобщо за неподадена заявка, или била подадена заявка, но неокомплектована с всички необходими документи. Изразената воля на органа била крайно противоречива, което съществено затруднявало защитата на жалбоподателя, а оспореният акт се явявал издаден при липса на мотиви, при неизяснена фактическа и правна обстановка. Навеждат се съображения за нарушаване на основни принципи и нормативни изисквания, залегнали в чл.6, ал.1 и ал.2, чл.7, чл.12, ал.1, чл.13, чл.35, чл.36, ал.3 и др. от АПК. Твърди се, че съобразно чл.81 от ЗЗД, длъжникът не отговарял, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му бъде вменена във вина, като в тази връзка административният орган не бил изпълнил задължението си да извърши анализ на фактическото съответствие, породено от лошите климатични условия. Налице били и основанията на чл.8а, ал.3 от Наредба №9, която разпоредба не била взета предвид от административния орган.
Претендира се съдът да прогласи изцяло за нищожна обжалваната заповед, или да я отмени като незаконосъобразна, неправилна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилно прилагане на материалния закон, при несъответствие с целта на закона и като немотивирана.
Като краен резултат, производството се разглежда по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), като образувано по жалба на М.С.Т. срещу Заповед №03-260-РД/73 от 04.02.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Хасково.
Ответникът, Директор на ОД на ДФ „Земеделие” – Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в депозирана от същия писмена защита, излага съображения за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.11.2012
г. между Държавен фонд „Земеделие“ гр.София и М.С.Т. като „ползвател“, е
сключен Договор №24/112/07464 за отпускане на финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства за млади фермери“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Договорът се сключва
на основание чл.21, ал.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката. В т.1.1 от Договора е
предвидено, че Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в
размер на 48 892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основните
дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект №24/112/07464 и включени в
Приложение 1 и 2. В т.2.2 от Договора е предвидено помощта да се изплаща на два
етапа, като второто плащане (т.2.4), в размер на 24 446 лева – при
нарастване на икономическия размер на стопанството с 7.75 икономически единици.
Според т.4.4 от Договора, Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква
да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната
лихва към него, в изброени случаи, включително когато (буква „е“): ползвателят
не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба №9
от 03.04.2008 г., придружена с всички документи, изискуеми съгласно същата
Наредба. Според т.4.13, Фондът се задължава да изплати на ползвателя второто
плащане по договора в срок до три месеца от постъпване на заявката за второ
плащане заедно с всички изискуеми документи. В т.3.1 и т.3.2 от Договора е
предвидено, че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни
дейности и цели, предвидени в бизнес плана, и описани в Приложение 1 в срок до 3
(три) години от датата на подписване на договора, а описаните в Приложение 2 –
в срок до 4 (четири) години и 6 (шест) месеца от датата на подписване на
договора. В т.5.1 е предвидено, че заявката за второ плащане се подава от ползвателя не по-късно от
два месеца след изтичане на срока по т.3.1.
По делото са представени документи – Писмо за оторизация на плащането РОТ№24/112/07464/дата 21.11.2012 г. и Уведомително писмо за одобрение №130/15.01.2013 г., за извършено на 03.12.2012 г. първо плащане по договора в размер на 24 446 лева.
На 15.04.2013 г. между страните по Договора е сключен Анекс I от 15.04.2013 г. към него, с който от 06.11.2012 г. се заличават Таблицата за инвестиции в дълготрайни материални активи (част от Приложение 1), като се създава Таблица – Приложение 1А, и Таблицата за основни дейности и цели (част от Приложение 2), като се създава Таблица – Приложение 2А, а останалите текстове от Договора не се променят.
По заявление вх.№ПО-04-23/27.01.2016 г., подадено от М.С.Т. до Началника на Общинска служба по земеделие гр.М., от четиричленна комисия служители в ОСЗ М. е съставен Констативен протокол изх.№ПО-04-23/28.01.2016 г. В Констативния протокол е посочено, че на 28.01.2016 г. комисията е извършила оглед на място на два поземлени имота – с идентификатор 49494.852.786 и идентификатор 49494.852.783 по КК на гр.М., ползвани под наем от М.С.Т., и е установила, че имотите са засадени с разсад за изброени декоративни многогодишни видове, като тези във втория имот по данни на стопанина са засадени през месец октомври 2015 г., а от ниските температури през месец януари 2016 г. голяма част от растенията са измръзнали.
Под вх.№02-240-6500/291 от 27.01.2016 г. в Държавен фонд „Земеделие“ ОД – С. З. е регистрирано Искане за промяна (обр. Приложение №6 към чл.28, ал.1), подписано от М.С.Т., с което се иска промяна в срока за изпълнение на Договора, сключен на 06.11.2012 г. В искането са изложени мотиви, че поради изключително неблагоприятните зимни условия и резки застудявания, голяма част от насажденията измръзнали и сега предстояло тяхното възстановяване. По тази причина, поради пропадане на площите, към края на третата година било несигурно цялостното изпълнение на бизнес плана и достигането на заложените цели. Счита се, че поетите ангажименти ще бъдат изпълнени в рамките на четвъртата година от сключване на договора.
С Докладна записка изх.№02-240-650/291#1/01.02.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ – С. З. е изискано от Дирекция „Правна“ на ДФЗ – София становище допустимо ли е подписването на анекс по постъпилото Искане за промяна – приложение №6, като е посочено, че същото е подадено след като са минали повече от два месеца от срока за подаване на заявка за второ плащане (06.01.2016 г.), тъй като Договорът е сключен на 06.11.2012 г. и крайният срок за извършване на инвестицията е 06.11.2015 г.
Под вх.№02-240-6500/291#3 от 09.03.2016 г. в Държавен фонд „Земеделие“ ОД – С. З. е регистрирана и Молба от М.С.Т. (саморъчно написана), в която във връзка с подаденото Искане за промяна на срок за второ плащане от 27.01.2016 г., същият моли да му бъде отложен срока за подаване заявката за второ плащане по мярка 112.
От Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – С. З. е издадено Уведомително писмо за отказ да се сключи анекс от Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция с №02-240-6500/291#9 от 21.04.2016 г. по подадената от М.С.Т. молба за сключване на анекс към Договор №24/112/07419 от 05.11.2012 г. (има се предвид Договор №24/112/07464 от 06.11.2012 г.), за проект с идентификационен номер 24/112/07464. В Уведомителното писмо е посочено, че подаденото искане за промяна срока за изпълнение съгласно приложение №6 от съотносимата Наредба е от 27.01.2016 г., а допълнителната нарочна молба със същото съдържание е входирана на 09.03.2016 г. и молбата не може да бъде удовлетворена.
Уведомителното писмо е получено от М.С.Т. на 22.04.2016 г. По негова жалба срещу това Уведомително писмо е било образувано адм.дело №243/2016 г. по описа на Административен съд – С. З. (приложено към настоящото производство за послужване). С Решение №344/23.12.2016 г. по същото дело съдът е отменил Уведомително писмо за отказ да се сключи анекс от Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция изх.№02-240-6500/219#9 (вярната цифра е 291, вместо изписаната в решението „219“) от 21.04.2016 г., постановено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.С. З. и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган по искането на М.С.Т. от 27.01.2016 г. за промяна на Договора.
С окончателно Решение №15596/19.12.2017 г., постановено по адм.дело №1585 по описа на ВАС за 2017 г., се отменя Решение №344 от 23.12.2016 г. по адм.дело №243/2016 г. на Административен съд – С. З. и вместо него се отхвърля жалбата, подадена от М.С.Т. против Уведомително писмо да се сключи анекс №02-240-6500/291#9 на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – С. З..
Междувременно, със Заповед №03-260-РД/73 от 04.02.2016 г., издадена на основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., Директорът на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Хасково отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №24/112/07464 от 06.11.2012 г. на ползвателя М.С.Т.. В заповедта е посочено, че на основание т.4.4, б.„е“ и т.4.7 от Договор №24/112/07464 от 06.11.2012 г., чл.8, ал.1, т.6 и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 г., ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по Договора в размер на 24 446 лева, ведно със законната лихва.
От Директора на ОД на ДФЗ – Хасково до М.С.Т.,***, чрез Нотариус И. Д. Г., рег.№*** с район на действие РС – Казанлък, е изпратена Нотариална покана за доброволно изпълнение с изх.№01-260-6500/111 от 09.02.2016 г.
На лист 197, стр.2 от адм.дело №3869/16 на АССГ се намира екземплярът от Нотариалната покана, върху който от нотариуса е извършено удостоверяване на връчването на същата на жалбоподателя на 14.03.2016 г.
Жалбата на М.С.Т., по която е образувано съдебното производство, е подадена по пощата, с дата на пощенското клеймо на плика (лист 16 от адм.дело №3869/16 на АССГ) 28.03.2018 г.
След уточняването ѝ, жалбата на М.С.Т. срещу Заповед №03-260-РД/73 от 04.02.2016 г. на Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Хасково, е процесуално допустима за разглеждане. Оспорването е насочено срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес от търсената защита. Жалбата е депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на заповедта, извършено единствено с връчването на Нотариална покана с идентично на заповедта съдържание.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваният акт е издаден от Директора на Областна дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие“, на когото надлежно са делегирани правомощия да издава актове от вида на процесния. Според чл.26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието, РА одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект.
По делото е представена цитираната в оспорения акт Заповед №03-РД/203 от 18.02.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, и чл.11, ал.2, във връзка с чл.44 и чл.45 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, същият делегира на директорите на областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“, в съответствие с териториалната им компетентност (т.4) да вземат решение и да издават заповеди за одобрение/отказ за изплащане на финансовата помощ по заявки за плащане, подадени по одобрени заявления за подпомагане, включително по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ при условията и реда, посочен в приложимите наредби за реда и условията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответните мерки.
Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в приложимата ѝ към датата на издаване на оспорената заповед редакция (ДВ бр.12 от 13.02.2015 г.) изрично е предвиждала възможност Изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От друга страна в чл.44 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ са изброени част от областните дирекции на фонда, а именно тези със седалища в област София, Варна, Монтана, Пловдив, Плевен, Ямбол, Разград, Велико Търново, Благоевград, Хасково и Кърджали, които осъществяват функции във връзка с финансирането на проекти по ПРСР, като: (а) приемат заявки за плащане; (б) отговарят за одобряване на заявени суми за плащане и (в) извършват финансов контрол на заявките за плащане. Ето защо Директорът на Областна дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие“ се явява материално и териториално компетентен административен орган да издаде оспорената заповед.
Обжалваният акт е валидно постановен в писмена форма, подписан е от издателя си и не са налице сочените в жалбата основания да бъде преценен като нищожен.
Не се споделят от съда и наведените от оспорващия съображения за липса на мотиви и неясно изразена в заповедта воля на административния орган, затрудняваща защитата му.
Обжалваният акт е надлежно мотивиран, с изложени фактически и правни основания за издаването му. Вписаните в заповедта мотиви обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт.
От фактическа страна в заповедта е изложено, че към дата 07.01.2016 г. ползвателят на помощта М.С.Т. не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно т.5.1 от Договор №24/112/07464 от 06.11.2012 г. и чл.24, ал.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. на министъра на земеделието и храните, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане от ползвателя в договорно и законово установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение №4 към Наредба №9 от 03.04.2008 г.
В приложимата нормативна уредба – Наредба №9 от 03.04.2008 г., е предвидено (чл.24, ал.1) при кандидатстване за второто плащане по чл.6, т.2, ползвателят на помощта да подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА, в съответното териториално структурно звено на ДФЗ и прилага документи съгласно приложение №4, както и че (чл.24, ал.2) заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл.7, ал.1. Според чл.7, ал.1 от Наредбата, срокът за изпълнение на бизнес плана до проверката по чл.6, т.2, се определя в договора за отпускане на финансовата помощ по чл.21, ал.2, в съответствие със заложения от кандидата в бизнес плана период за проверка. В чл.8, ал.1, т.6 от Наредбата е регламентирано, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл.6, т.1 плащане, заедно със законната лихва към нея, и не получава плащането по чл.6, т.2 в случаите, когато: не е подал заявка за второ плащане в срока по чл.24, ал.2.
Безспорно от съдържанието на Договор №24/112/07464, сключен на 06.11.2012 г., следва извода, че 3-годишният срок по т.3.1 от договора (съответен на заложения от кандидата в бизнес плана) изтича на 06.11.2015 г., а заявката за второ плащане се подава от ползвателя не по-късно от два месеца след изтичане на този срок, т.е. до 06.01.2016 г.
Жалбоподателят по делото не твърди към посочената в заповедта дата 07.01.2016 г. да е бил подал заявка за второ плащане по договора. Още в първоначалната си жалба същият въвежда само довода, че „неподаването в срок на заявлението за второ плащане“ се дължи на изложени обективни причини, поради които с молба до ДФЗ е поискал удължаване на срока за подаване на второ заявление за плащане.
От доказателствата по делото се установява, че такова искане М.С.Т. е направил за пръв път със саморъчно написаната от него молба, подадена на 09.03.2016 г., доколкото в подаденото на 27.01.2016 г. в Държавен фонд „Земеделие“ ОД – С. З. Искане за промяна (обр. Приложение №6 към чл.28, ал.1) е поискал само промяна в срока за изпълнение на Договора.
Твърденията на оспорващия във връзка с обективните причини, довели до необходимостта от удължаване срока за подаване на заявка за второ плащане обаче не могат да бъдат преценявани в настоящото производство, тъй като с влязло в сила окончателно съдебно решение е отхвърлена жалбата на М.С.Т. срещу Уведомително писмо за отказ да се сключи анекс от Държавен фонд „Земеделие“ с №02-240-6500/291#9 от 21.04.2016 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – С. З.. С това отказът да се сключи анекс към Договора по подадената от М.С.Т. молба е станал стабилен административен акт, респективно със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът относно неудължаване предвидения в договора срок за подаване на заявка за второ плащане по него, а всички възражения на жалбоподателя в тази насока следва да се считат преклудирани.
По искане на жалбоподателя по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице М.А.. В изпълнение на възложената му задача вещото лице е извършило проверка на място в ОД на ДФ „Земеделие“ в гр.Хасково и в гр.С. З., при която е констатирало, че при подаване на документи в Разплащателната агенция, свързани с изпълнение и одобрение на договори за финансиране, те се обработват в Интегрирана система за администрация и контрол (ИСАК), в резултат на което на лицето се издава Квитанция за прием от системата.
При проверката в ОД на ДФЗ – С. З. се установило, че на 09.03.2017 г. М.С.Т. подава Молба за промяна на срока за второ плащане до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София чрез ОД на ДФЗ – С. З., която е заведена в деловодната система на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.С. З. с вх.номер 02-240-6500/291#3 и се намира в оригинал в досието, като оригиналът отговаря на приложената към делото. Не е отразена в системата ИСАК, защото не е от документите, подлежащи на вписване в системата. Видно от досието в ОД на ДФ „Земеделие“ – С. З., към молбата от 09.03.2016 г., като приложения към нея лицето е подало „Заявка за окончателно плащане с приложимите съгласно Приложение 4 от Наредба 9/03.04.2008 г. документи“, като документите в досието отговарят на представените в делото. В констативната част от заключението е посочено, че така приложената заявка няма дата и подписи, както и входящ номер. Заявката е заверена от жалбоподателя с Вярно с оригинала само, но оригинално подадена заявка с всички изискуеми от закона реквизити липсва както в ОД на ДФЗ гр.С. З., така и в ОД на ДФЗ гр.Хасково. В 8 точки вещото лице е изброило придружаващите Заявката документи.
В отговор на въпрос 2 вещото лице е направило извод, че заявка за второ плащане няма подадена, не е заведена нито в деловодните системи на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Хасково, нито на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.С. З., няма такава обработена и в системата ИСАК, което е задължително при подаване на заявки.
В отговор на въпрос 3 експертизата е посочила, че заявката (приложена към делото на л.90) е по образец, съгласно изискванията на Наредба №9/03.04.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, но не съдържа подпис, дата и име на лицето, което я подава. Същата не е подавана като самостоятелна заявка съгласно Наредбата, а като придружаваща Молбата на жалбоподателя от 09.03.2016 г. Освен това вещото лице е констатирало, че към така посочената заявка има приложени документи съгласно изискванията на Приложение 4 към Наредба №9/03.04.2008 г., на някои от тях липсват дати, подписи и име, а датите на издаване на някои документи са в периода 26.01.2016 – 02.03.2016 г.
Заключението на вещото лице е прието по делото без оспорване от страните и съдът го кредитира изцяло. Въз основа на него може да се направи несъмнен извод, че към посочената в заповедта дата 07.01.2016 г. М.С.Т., като ползвател, не е подал заявка за второ плащане по договора. Попълненият образец на „Приложение 4, Заявка за плащане, мярка 112“ за окончателно плащане, заедно с приложенията към него, във вида, в който са представени по делото, са били приложение към саморъчно написаната Молба от М.С.Т., заведена с вх.№02-240-6500/291#3 в деловодната система на ОД на ДФ „Земеделие“ – С. З. на 09.03.2016 г. В този ѝ вид заявката не представлява надлежно подадена заявка за второ плащане. Освен, че не е подписана от ползвателя и не е обработена в системата ИСАК, тя е представена и след договорно и законово установения срок. Същата не изпълнява изискванията на нормативната уредба за подаване на заявка за второ плащане в срок.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че към момента на издаване на оспорения акт са били налице всички посочени в него предпоставки да бъде отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №24/112/07464 от 06.11.2012 г., съответно връщане на полученото първо такова. Проверяваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби на закон и с неговата цел, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Т. ***, против Заповед №03-260-РД/73 от 04.02.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Хасково.
ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие” разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: