№ 11
гр. Нова Загора , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100605 по описа за 2020 година
Производството е с правна основание чл. 422 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен директор, чрез пълномощник юрк. К.Г. В.-М.
срещу длъжниците: 1. Й. М. Й., с ЕГН **********, с настоящ адрес – гр.Нова Загора,
обл.Сливен, ул.“Проф. Минко Балкански“ № 60 и 2. Е. Н. П., с ЕГН **********, с настоящ
адрес - гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.“Проф. Минко Балкански“ № 60, с правно основание
чл. 415 вр. с чл. 422 ал.1 от ГПК, в условията на евентуалност – чл. 124, ал.2 от ГПК, с цена
на иска 10217.53лв.
В исковата молба се твърди, че на 7.08.2019 г. Е бил подписан Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 02.11.2018 г, сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
*********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
срещу Й. М. Й., произтичащо от договор за потребителски кредит № 3249920/02.07.2018 г, е
било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Твърди се, че Общите условия на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Приложение № 1/ 7.08.2019 г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 7.08.2019 г. било представено само с данните на
кредитополичателя, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно
Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с
чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представяли само на съда.
1
Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, в качеството на цесионер се било задължило от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД имало изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В
изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя Й.
М. Й. било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия,
ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/3249920 от
23.08.2018 г. от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Уведомлението било
изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне. Същото се върнало в цялост
тъй като получателят не бил намерен на адреса.
Твърди се, още че ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо за
извършената цесия, ведно с уведомление за обявената предсрочна изискуемост на кредита,
така също и Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СД-УКФ/3249920 от 18.10.2019 г. до
другия ответник Е. Н. П., в качеството му на поръчител. Уведомлението е получено от лице
от домакинството на ответника, а именно брат му К. П. на , който се е съгласил да получи
писмото и да го предаде на 23 10.2019 г. Е. П.
Ищцовото дружество, заявява че към исковата молба представя и моли съда да
приеме копие от уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост
от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ № УПЦ/УПИ-П-УКФ/3249920 от 23.08.2019 г., което да връчи на
ответника Й. М. Й., както и уведомление за извършената цесия и обявената предсрочна
изискуемост с изх. № УПЦ-П-СД-УКФ/3249920/3249920 от 18.10.2019 г., което да връчи на
ответника Е. Н. П., ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последните
оспорят действията във връзка с уведомяването им за станалата продажба на вземания,
както и за настъпилата предсрочна изискуемост. Ищецът се позовавал на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I
т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, II съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1
ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4
ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
В случай, че ответниците не бъдат намерени на установения по делото адрес и
съдът постанови горепосоченото връчване като нередовно, както и ако исковата молба бъде
надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се
установи, че задължението, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е
погасено, ищцовото дружество моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените
искове.
В исковата молба се сочи, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока били: Определение №
987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС
2
по гр.дело 788/2013г., ТК.
Ищцовото дружество твънди, че процесното вземане произтичало от потребителски
паричен кредит № 3249920, сключен на 02.07.2018 г. между Й. М. Й. в качеството на
Кредитополучател и Е. Н. П. като Поръчител, двамата от една страна и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - от друга, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните Общи условия били
неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора
Кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и
договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й условия,
запознат е с тях и безусловно ги приема.
В исковата молба се твърди, при условията на Договора за потребителски паричен
кредит, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в
размер на 10000,00 лева, която сума му била преведена по посочената от Кредитополучателя
банкова сметка, на дата 02.07.2018г. Съгласно сключения договор страните били постигнали
съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 10200,00 лв., който представлявал
сборът от чистата стойност на кредита 10000,00 лв. и такса за разглеждане на кредита 200,00
лв., като таксата за разглеждане на кредита Кредитополучателят се бил задължил да заплати
на Кредитора на 72 броя равни части, които са включени в размера на "всяка отделна
месечна погасителна вноска. Твърди се, че страните били постигнали съгласие
Кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която е договорена
застрахователна премия в размер на 817,92 лв., за което Кредитополучателят бил подписал
декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия била разделена на 72
броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни
вноски. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставял
едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната
премия застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода
считано от 14.04.2019 г. по задължението не са били начислявани месечни застрахователни
премии.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се бил задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени
в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от
главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на
кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния
план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на
която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане
на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните били постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 3389,15 лв. Общата
сума, която Кредитополучателят се бил задължил да върне при сключване на договора за
кредит била в размер на 14407,07 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била
платима на 72 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 200,10 лева,
като първата погасителна вноска била дължима на 14.07.2018 г, а последната била с падеж
на 14.06.2024 г, съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който
бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
3
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил - 14.06.2024
г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не бил изпълнявал задължението си за заплащане в
срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание
чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно
който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч.
изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси
и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. От страна на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят и до поръчителя били изпратени
писмени уведомления, отпечатени на гърба на уведомлението за цесия, с които им било
съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора
всички вземания по него били изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на
получаване на уведомението. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост
било получено от кредитополучателя и поръчителя на 21.10.2019 г, от която дата кредитът
се считал за предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 13 от Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД предоставял потребителски кредити, с подписването на договора за кредит Е. Н. П., в
качеството на Поръчител е поел задължение към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни и
безусловни задължения на потребителя, които възникват по силата на Общите условия, като
Поръчителят бил декларирал, че е запознат с Общите условия и поема задължение, в
качеството си на поръчител да осигури пълно и точно изпълнение на всички задължения
на потребителя произтичащи от Общите условия и от договора за потребителски
кредит.
Твърди се още в исковата молба, че съгласно разпоредбите на приложимите към
Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от
Кредитополучателя суми, същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и
неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима
главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в общ размер на 462,68 лв. за периода от 14.01.2019 г. до датата на
входиране на задължението в съда.
Предвид изложеното за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниквал правен
интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което бил депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответниците в Районен съд-Нова Загора, съгласно което ищцовото дружество претендирало
от Й. М. Й., като Кредитополучател и от Е. Н. П. в качеството му на поръчител по договор
за плотребителски паричен кредит № 3249920, сключен на 02.07.2018 г. да заплатят при
условията на солидарна отговорност: главница в размер на 9474,13 лв., възнаградителна
лихва в размер на 338,55 лева, начислена за периода от 14.03.2019 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 7.08.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/, и
обезщетение за забава в размер на 404,85 лева, начислено за периода от 14.03.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер на 10217,53 лева, както и
законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Съдът е уважил претенцията на ищцовото дружество и по образуваното ч.гр.д. №
154/2020 г. по описа на Районен съд-Нова Загора, била издадена заповед за изпълнение. На
29.06.2020 г. ищцовото дружество получило съобщение с указание на съда, в съответствие с
4
чл. 415, ал. 1 от ГПК, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД може да предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат на което предявявало настоящата искова молба
срещу Й. М. Й. и Е. Н. П..
Ищецът моли съда да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие
с дадените указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да
вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене,
настъпването на които падежи се явявали нововъзникнали факти от значение за спорното
право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от
4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по
търг. д. № 60034/2016 г. на l-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
Ищцовото дружство, заявява в исковата си молба, че в съответствие с трайната
практика на съдилищата с настоящата искова молба уведомявало ответниците за
предсрочната изискуемост на кредита за сумите, формиращи претенцията по евентуалния
осъдителен иск.
С исковата си молба ищцовото дружество моли съда след като се запознае с всички
доказателства по делото и приложите разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постановите
съдебен акт, по силата на който да признаете за установено, че Й. М. Й., ЕГН **********, с
настоящ адрес: Нова Загора, ул. "Проф. Минко Балкански" № 60, в качеството на
кредитополучател и Е. Н. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: Нова Загора, ул. "Проф.
Минко Балкански" № 60, в качеството на поръчител, по Договор за потребителски кредит №
3249920, сключен на 2.07.2018 г, дължат при условията на солидарна отговорност на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в
издадената срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 154/2020 г.
по описа на PC-Нова Загора, а именно:
9474,13 лв. /девет хиляди и четиристотин седемдесет и четири лева и 13 стотинки/ -
представляващи главница по 66 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.03.2019 г. До 14.06.2024 г, по отношение на които на основание чл. 13,
ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 21.10.2019 г. /датата на получаване на уведомението/;
338,55 лв. /триста тридесет и осем лева и 55 стотинки/, представляващи
възнаградителна лихва за периода от 14.03.2019 г. до 7.08.2019 г. /датата на
прехвърляне на задължението/;
404,85 лв. /четиристотин и четири лева и 85 стотинки/, представляващи обезщетение
за забава за периода от 14.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга, както и да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 154/2020
г. по описа на РС-Нова Загора, II състав.
Твърди се, че когато ищецът, предявявайки иск, търси определен правен резултат,
позовавайки се на едно правно основание и моли, ако то не бъде установено, съдът да
постанови същия резултат, но поради други правопораждащи юридически факти, е налице
обективно съединяване на искове при условията на евентуалност. Предметът на иска се
индивидуализирал чрез страни, правопораждащи юридически Факти и петитум. При
различие в някои от посочените елементи, били налице отделни претенции. Когато те били
предявени за съвместно разглеждане, съдът дължал произнасяне по всяка от тях. При
евентуалното обективно съединяване на искове, съдът разглеждал претенциите в реда,
посочен от ищеца, освен, ако друго не се следва от естеството на спорните права и
правоотношения - Решение № 72 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №402/2012 г, IV го., ГК.
5
В процесния случай било налице различие както в правопораждащия юридически
факт, така и в петитума. Доколкото с установителния иск ищецът твърдял настъпването на
предсрочната изискуемост в момент преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и на база този юридически факт иска от съда да установи тези твърдения, то с
осъдителния иск правопораждащият юридически факт на предсрочната изискуемост се
твърдяло да е настъпил в един последващ момент - връчването на преписа от исковата молба
на ответника и отправеното до съда искане било различно - не да установи, а да осъди.
Действително, правното основание както при установителния, така и при осъдителния иск
било едно и също - договорът за кредит, но за ищеца не било без значение дали поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди заявлението съдът ще присъди само
падежиралите вноски по кредита към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
или ще вземе предвид уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост в хода на
процеса и по този начин ще присъди всички непадежирали вноски по кредита до крайния
срок на договора.
В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на
ОСГТК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит
променяла изискуемостта на вноските, които не били подлежали на изпълнение преди
датата на настъпването й, но нямало за последица изменение на основанието, от което
произтичало вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, били вземания, възникнали на едно
и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не било определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК. В така цитираното Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк.
дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 не бил изследван въпросът „Може ли обявяването
на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда
по чл. 235, ал. 3 ГПК?". Доколкото този въпрос не бил обсъждан в по-късно постановеното
тълкувателно решение, то следвало към настоящия момент да се приложат разпоредбите на
действащото предходно тълкувателно решение - т.9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г, ОСГТК. В последното било прието, че по
общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът вземал предвид всички факти, които били от
значение за спорното право, и това били фактите, настъпили след предявяване на иска - от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване
на съдебното дирене в производството по иска. В настоящия случай този факт бил
уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост посредством връчването на
препис от исковата молба. В Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК на
ВКС били изложени съображения относно хипотеза, в която волеизлявлението за
предсрочната изискуемост е материализирано в исковата молба и същото било получено от
ответника в хода на производството, които следвало да се възприемат в следния смисъл: ако
се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис
от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на
преписа от ответника по иска. В тази хипотеза ще следвало да се установява съществуването
на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на
предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба -
Решение № 139/05.11.2014 по дело №57/2012 на ВКС, ТК, I т.о.
Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС,
ТК условие за разглеждане на осъдителни искове, съединени при условията на евентуалност
с установителни искове по чл. 422 ГПК, било отхвърлянето на установителните искове,
6
поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението
по чл. 410 ГПК, като в този случай се въвеждало ново обстоятелство в исковата молба -
несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпъленние и неподдържано
спрямо предявените установителни искове - уведомяване на длъжниците по кредита за
изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата
молба. В тази хипотеза, ищцовото дружество твърди в исковата си молба, че съединяването
при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по
реда на чл.422 ГПК било допустимо, тъй като ищецът имал правен интерес от разглеждането
на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието
за отхвърляне на главните искове било свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна
изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържали по двата вида искове
различни темпорални момента - преди и след заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - Определение № 387/24.07.2017 по дело №1369/2017 на ВКС, ТК, I т.о. В
исокавата молба се твърди, още че същественото при съединяването на установителния иск с
осъдителния било новото обстоятелство, въведено в исковата молба, което не се било
съдържало в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и което не било поддържано
спрямо предявения главен установителен иск. Това ново обстоятелство представлявало
уведомяване на длъжника по кредита за изявлението за настъпване на предсрочната
изискуемост със самата исковата молба.
С оглед изложеното в исковата молба ищцовото дружество заявява, че в условията на
евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове срещу Й. М. Й. и Е. Н. П., моли
съда след като се запознаете с всички доказателства по делото и приложите разпоредбите на
чл. 235 от ГПК, да постановите съдебен акт, по силата на който да осъди Й. М. Й., ЕГН
**********, с настоящ адрес: Нова Загора, ул. "Проф. Минко Балкански" № 60, в качеството
на кредитополучател и Е. Н. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: Нова Загора, ул. "Проф.
Минко Балкански" № 60, в качеството на поръчител, по Договор за потребителски кредит №
3249920, сключен на 2.07.2018 г, да заплатят при условията на солидарна отговорност на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по
процесния договор суми:
9474,13 лв. /девет хиляди и четиристотин седемдесет и четири лева и 13 стотинки/ -
представляващи главница по 66 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.03.2019 г. до 14.06.2024 г, по отношение на които на основание чл. 13,
ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от датата на получаване на настоящата искова молба;
338,55 лв. /триста тридесет и осем лева и 55 стотинки/, представляващи
възнаградителна лихва за периода от 14.03.2019 г. до 7.08.2019 г. /датата на
прехвърляне на задължението/;
404,85 лв. /четиристотин и четири лева и 85 стотинки/, представляващи обезщетение
за забава за периода от 14.01.2019 г. до датата на исковата молба в съда;
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното погасяване на дълга.
С исковата си молба ищцовото дружество моли съда да му присъди и направените
съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.
С исковата молба ищцовото дружество представя следните писмени доказателства:
Договор за потребителски кредит № 3249920 сключен на 2.07.2018 г, ведно с общи условия
и погасителен план; Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс" ведно с общи
условия; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
02.11.2018 г; Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
7
7.08.2019г.; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение от Приложение № 1 към
индивидуалния договор за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД спрямо ответника е предмет на договора за цесия;
Пълномощни от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - 2 бр.; Уведомително писмо с
изх. № УПЦ-П-УКФ/3249920 от 23.08.2018 г. ведно с известие за доставяне и обратна
разписка; Уведомително писмо с изх. № УПИ-С-УКФ/3249920 от 18.10.2019 г. ведно с
известие за доставяне;
С исковата си молба ищцовото дружество прави следните доказателствени искания:
I. Молим да изискате и приложите служебно към настоящото дело ч.гр.д. №
154/2020 г. по описа на PC-Нова Загора, II състав.
II. Моли съда да назначи съдебно -счетоводна експертиза, вещото лице по която,
след като се запознае с материалите по делото, както и с документите, съхранявани в
деловодството на ищеца, предоставени от цедента, да отговори на следните въпроси;
1. На коя дата е изпаднал в забава Кредитополучателят?
2. На коя дата е преведена на кредитополучателя сумата, предмет на процесния
договор за кредит? Изплатена ли е на застрахователя застрахователната премия съгласно
Договора?
3. Какъв е размерът на непогасената главница по процесния Договор за периода
от 14.03.2019 г. до 14.06.2024 г?
4. Какъв е размерът на непогасената главница по процесния Договор за периода
от 14.03.2019 г. до датата на входиране на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда?
5. Какъв е размерът на непогасената възнаградителна лихва съгласно процесния
Договор, дължима за периода от 14.03.2019 до 7.08.2019 г. /датата на прехвърляне на
задължението/?
6. Какъв е размерът на лихвата за забава върху дължимата главница по т.4 и
договорна лихва, следствие на забавено плащане по процесния Договор, изчислена за
периода от 14.01.2019 г. до датата на входиране на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в
съда?
4. Какъв е размерът на лихвата за забава върху дължимата главница по т.З и
договорна лихва, следствие на забавено плащане по процесния Договор изчислена за
периода от 14.01.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда?
С исковата си молба ищцовото дружество моли съда в случай че ответникът по
делото в законоустановения срок не депозира отговор на исковата молба, не вземе
становище и не оспори приложените доказателства по делото или претендираните към него
суми, нито ангажира доказателства, с кошто да докаже, че са изплатени претендираните към
него суми, се моли съдът да постанови решение, съгласно което е установено вземането на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу ответника по делото, както и в случай, че
ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е направил искане делото да се
гледа в негово отсъствие, ищцовото дружество моли съдът да постанови неприсъствено
решение по делото.
Ответника Й. М. Й., редовно и своевременно уведомен, не се явява и не изразява
становище по делото.
8
Ответникът Е. Н. П., не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по
делото.
По отношение на искането за постановяване на неприсъствено решение по делото,
съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
само по отношение на ответника Е. Н. П... по отношение на ответника Й. М. Й. с ЕГН
********** съдът намира предявения иск за недопустим, тъй като по отношение на същия
засъщото вземане има вече издадан изпълнителен лист по ЧГрД №154/20год.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от
съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните
по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Правното
основание на предявените искове е чл. 422 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 99 от ЗЗД вр. чл.
79 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната
преценка на събраните по делото и неоспорени писмени доказателства по отношение на
ответника Е. Н. П.. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства
за извършено пълно, точно, навременно плащане на процесните суми. Исковете
са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер по отношение на
ответника Е. Н. П..
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и
да не изменя размера на същите. В този смисъл ответника Е. Н. П., следва да бъде осъден: 1.
да заплати на ищцовото дружество присъдени разноски в заповедното производство в общ
размер на 354.35 лв, от които: 204.35лв. – държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение против длъжника и 2. да заплати на ищцовото дружество направените по
настоящо производство разноски, в общ размер на 554.34лв., от които: 204.34лв.- държавна
такса и 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът служебно провери и установи, че заповед № 126/15.05.2020г. по ч.гр.д. №
154/2020г. по описа на РС-Нова Загора е била редовно връчена на длъжника Е. Н. П. на
01.06.2020г. , като в указания едномесечен срок по делото, а именно на 08.06.2020г. е
постъпило от същия възражение против заповедта за изпълнение с което заявява, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
С разпореждане от 09.06.2020г. съдът е разпоредил да се укаже на заявителя, че може
да предяви иска за установяване на вземането си против длъжника Е. Н. П. в едномесецен
срок от получаване на съобщението като до внесе дължимата държавна такса. Съобщението
с дадените от съда указания е връчено на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД на
29.06.2020г.. В законоустановениия едномесечен срок от връчване на съобщението, а
именно на 29.07.2020г. „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е депозирало искова молба
за установяване на вземането си както против длъжника Е. Н. П., така и против длъжника Й.
М. Й..
По отношение на предявения иск против ответника Й. М. Й. съдът служебно провери
9
и установи, че заповед № 126/15.05.2020г. по ч.гр.д. № 154/2020г. по описа на РС-Нова
Загора е била редовно връчена на длъжника Й. М. Й., като в указания едномесечен срок по
делото не е постъпило от същия възражение против заповедта за изпълнение и по
отношение на него заповед № 126/15.05.2020г. по ч.гр.д. № 154/2020г. по описа на РС-Нова
Загора е влязла в сила на 27.06.2020г. и съдът на 12.11.2020г. е издал изпълнител лист
против Й. М. Й. за сумата 10571.88лв., т.е. по отношение на ответника Й. М. Й. с ЕГН
********** съдът намира предявения иск за недопустим, тъй като по отношение на същия за
същото вземане има вече издаден изпълнителен лист по ЧГрД №154/20год. по описа на РС-
Нова Загора, издаден на 12.11.2020г против Й. М. Й. в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД за сумата 10571.88лв., поради и което съдат следва да отхвърли предявения
иск в частта срещу Й. М. Й. с ЕГН ********** като недопустим.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Н. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес -
гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.“Проф. Минко Балкански“ № 60 ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управлени
- гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата,
както следва: 9474,13 лв. /девет хиляди и четиристотин седемдесет и четири лева и 13
стотинки/ - представляващи главница по 66 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.03.2019 г. до 14.06.2024 г, по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2,
б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано
от датата на получаване на настоящата искова молба; 338,55 лв. /триста тридесет и осем
лева и 55 стотинки/, представляващи възнаградителна лихва за периода от 14.03.2019 г. до
7.08.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 404,85 лв. /четиристотин и четири
лева и 85 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 14.01.2019 г. до
датата на исковата молба в съда, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
14.02.2020г./датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на
задължението,
ОСЪЖДА Е. Н. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес - гр.Нова Загора, обл.Сливен,
ул.“Проф. Минко Балкански“ № 60 ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управлени - гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 направените по настоящото
производство разноски в общ размер на 554.34/петстотин петдесет и четири лева и тридесет
и четири стотинки/лева, от които: 204.34/двеста и четири лева и тридесет и четири
стотинки/лева - държавна такса и 350.00/триста и петдесет/лева – юрисконсултско
възнаграждение
ОСЪЖДА Е. Н. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес - гр.Нова Загора, обл.Сливен,
ул.“Проф. Минко Балкански“ № 60 ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управлени - гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 направените разноски по
заповедното производств - ч.гр.д. № 154/2020г. по описа на РС-Нова Загора в общ размер
354.35/триста петдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/лева, от които:
204.35/двеста и четири лева и тридесет и пет стотинки/лева – държавна такса и 150.00/сто и
петдесет/лева – юрисконсултско възнаграждение
Решението в тази му част неподлежи на обжалване
10
ПРЕКРАТЯВА предявения иск по отношение на Й. М. Й., с ЕГН **********, с
настоящ адрес – гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.“Проф. Минко Балкански“ № 60, КАТО
НЕДОПУСТИМ.
Решението в частта на прекратяване по отношение на Й. М. Й. подлежи на обжалване
пред Сливенски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
11